4. Кои са задълженията за администраторите и обработващите лични данни спрямо новия Общ регламент за защита на данните?

Общият регламент за защита на личните данни въвежда редица задължения за администраторите и обработващи лични данни, някои от които са изцяло нови и непознати в досега действащата правна уредба. Те са :
· Обработване на данните в съответствие с принципите за защита на личните данни, заложени в регламента, като е в състояние да докаже това (отчетност);
· Осигуряване на защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране;
· Определяне на длъжностно лице по защита на личните данни в изрично посочените от регламента случаи, поддържане на регистър на дейностите по обработване, за които отговаря;
· Уведомяване на надзорния орган и субекта на данни в случай на нарушаване на сигурността на личните данни, както и документиране на всяко нарушение на сигурността на личните данни, в т.ч. фактите, свързани с нарушението, последиците от него, предприетите действия за справяне с нарушението;
· Извършване на оценка на въздействието върху защитата на данните;
· Провеждане на предварителна консултация с надзорния орган преди обработването, когато оценката на въздействието покаже, че обработването ще породи висок риск, ако АЛД не предприеме мерки за ограничаване на риска;
· Прилагане на подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на сигурност на данните. В регламента са посочени и конкретни технически и организационни мерки за сигурност, като:
   - Псевдонимизация;
   - Криптиране;
   - Гарантиране на постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване;
   - Своевременно възстановяване на наличността и достъпа до личните данни в случай на физически или технически инцидент;
   - Редовно изпитване, преценяване и оценка на ефективността на техническите и организационните мерки;
   - Сътрудничество с надзорния орган за защита на личните данни при изпълнение на задълженията, произтичащи то регламента.

В случай че данни за издаден на лицето болничен лист или друго обезщетение са представени последно от осигурителя по стария ред, в ТП на НОИ следва да се представи попълнена от лицето декларация, приложение № 7 към отменената НИИПОПДОО с новата банкова сметка като допълнително представен документ към последния болничен лист или заявление-декларация, с придружително писмо (приложение № 8) и опис на документите (приложение № 9) към НИИПОПДОО.

Пример:
 
С цел ползване на данъчни облекчения, физическо лице подава пред работодателя по основното си трудово правоотношение декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 4 декември 2017 г.
 
Лицето е задължено да подава годишна данъчна декларация.
 
В края на 2017 г. лицето вече има просрочени задължения, които погасява през март 2018 г., и след това подава годишна данъчна декларация.
 
В този случай, физическото лице ще може да ползва данъчните облекчения, тъй като на датата на подаване на годишната данъчна декларация няма непогасени задължения.
 
В този пример лицето може да представи пред работодателя втория вид декларация – че ще подава годишна данъчна декларация и в тази хипотеза към момента на подаването на тази декларация (4 декември 2017 г.) дори да има непогасени задължения, лицето ще може да ползва данъчни облекчения.

Видно от посочените разпоредби дневните пари са предназначени главно за храна през деня, но не са диференцирани за закуска, обяд и вечеря. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 24, ал.2 от НКС, съгласно която на заболелия по време на командировка, който е постъпил за лечение в болнично заведение, дневни пари не се заплащат.
С оглед на горните разпоредби считаме, че няма пречка, когато се осигурява частично безплатна храна на командирования, дневните пари определени с чл. 19 НКС да се намаляват с разхода за осигурената безплатна храна.

МнениеПуснато на: Пет Апр 03, 2015 08:11    Заглавие:    Отговорете с цитат
Здравейте,
Сумата на обезщетението от работодател се изчислява на база на брутното възнаграждение за месеца, в който възниква временната нетрудоспособност. За Вас базата за изчисляване е м.02.2015 г.

Въпрос 2: При извършване на транспортни разходи – покупка на горива и гуми, счита ли се за ВОП при получаване на фактури от доставчици, регистрирани по ДДС и нерегистрирани. В случай, че фактурата е издадена от регистриран по ДДС доставчик, ако е с нулева ставка, следва ли да се самоначислява ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС, който ще се отрази в дневника за продажби и дневника за покупки? Ако във фактурата е начислен ДДС как следва да се отрази тя в отчетните регистри и в справката-декларация? Как следва да се осчетоводи документа? В случай, че се получи фактура от чуждия доставчик с начислен ДДС, има ли дружеството право на данъчен кредит и в какъв размер, ако той е различен от 20% спрямо данъчната ставка в България? Как следва да се отрази получената фактура с начисления ДДС в отчетните регистри и справката-декларация?

Отговор по втори въпрос:
За покупката на горива:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, налице е вътреобщностно придобиване на стока, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава-членка до територията на България при следните хипотези:
- придобива се правото на собственост върху нея и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
- фактически се получава стоката и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно цитираните разпоредби и изложеното в запитването считаме, че при закупуване на гориво на територията на държави членки на ЕС и в тази връзка издадени фактури от чуждестранно лице с начислен ДДС в съответната държава, не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на закона.
Следва да се има предвид, че за да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
На основание чл. 17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Следователно, при зареждането на гориво на територията на държави членки по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава и фактура ще се издава от фирмата доставчик.
Вие, като регистрирано по ЗДДС лице имате право на приспадане на данъчен кредит за данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, Ви е доставил или предстои да Ви достави. Това са доставки на стоки или услуги от български регистрирани по ЗДДС лица.
Данъкът върху добавената стойност, платен от български фирми и техни представители на територията на страните от Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановянето на данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни лица. За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с начислен ДДС /например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху разходите за хотел при командировки и т.н/ в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.
В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността /издадена от Министерството на финансите, в сила от 01.01.2010 г./, която транспонира Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка.
По смисъла на чл.13 от тази Наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.