в изпитателния срок не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът (чл. 70, ал. 4 КТ). Тази забележка е от съществено значение, защото посочената разпоредба означава, че в случая изпитателният срок реално се продължава с такъв брой работни (а не календарни) дни, колкото са онези, през които работникът или служителят по уважителни причини не е могъл да полага труд[9], а това обстоятелство от своя страна дава отражение върху възможността за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от съответната правоимаща страна съгласно чл. 71, ал. 1 КТ, която възможност се запазва, докато изпитателният срок не е изтекъл.