Колеги, съгласно НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА ИЗБОР НА ОСИГУРЯВАНЕ, ВНАСЯНЕ И РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ, ВНОСКИТЕ ЗА ФОНД "ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ" И ЗА ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ в:
Цитат
Чл. 3. (1) Задължителните осигурителни вноски и вноските за Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се изчисляват, както следва:
(2) Вноските по ал. 1 се изчисляват до втория знак след десетичната запетая, за всяко осигурено лице поотделно, като закръгляването им се извършва по следния начин:
1. когато третата цифра след десетичната запетая е в интервала от 0 до 4, втората цифра след десетичната запетая остава непроменена;
2. когато третата цифра след десетичната запетая е в интервала от 5 до 9, се прибавя единица към втората цифра след десетичната запетая.

Това означава ли, че ако в колона 34 от ВРЗ имам двама души със сума ХХХ,64 и ХХХ,74 и общата ми сума е ХХХ9,19, данъкът може да е ХХХ,91?
Някак не мога да го приема това за приемливо.  :(
Чак корекция?
За Ваше успокоение погледнете ДР от Наредба Н-8:
Цитат
§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" от декларация образец № 1 се определят, както следва:
10. от брутното трудово възнаграждение в т. 29 от декларацията и размера на вноската за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" в т. 30 от декларацията.
Но обърнете внимание на ал.2 за 2017 г.:
Цитат
(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Всяка от определените по реда на ал. 1, т. 2 - 10 осигурителни вноски и вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", за сметка на осигурителя/работодателя и за сметка на осигуреното лице, се закръгляват поотделно, по реда на чл. 3 от Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и за обмен на информация, приета с Постановление № 233 на Министерския съвет от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 5 от 2016 г.).
Ето линк с насоки.В края на статията са описани какви документи са необходими.
http://kantora.eu/docs_new_46.html
В чл.215а от ЗКПО си е написано:
Скрит текст :
Може.Чл. 45, ал.4 КСО.  :wink1:
Те и абсурдите в ЗН не са малко.  :wink1:
Чл. 13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.

Чл. 58. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.

Само да вметна, че съдът определя вида на запрещението, а не -родителят.
Не виждам причина т.29 да не се попълва за лица по ТП.
Т.30 зависи от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година.
Защото по всяка вероятност е починало преди срока за подаване на ГДД, а държавата си търси данъците за 2016 г.  :wink1:
И все пак да наблегнем на думата "може" от ЗДДФЛ.
Има наследници, които нямат представа за доходите на починалото лице и не знаят какво да декларират.
Чл. 50.(9)  ЗДДФЛ (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Годишната данъчна декларация по ал. 1 за доходите на починали лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

От Указанията на Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. (образец 2001в) за данъците върху доходите на физическите лица за доходи на починало лице

Цитат
Срок за подаване на годишната данъчна декларация
Годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите, като в същия срок се внася и дължимия по декларацията данък. Годишната данъчна декларация на починалото лице може да се подаде и след този срок, но не по-късно от 6 месеца след откриване на наследството.
Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
Доходи, за които наследниците или заветниците са узнали след изтичането на установения срок се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява като за целта се подава нова данъчна декларация, в която се съдържат всички данни за периода.

Източник: http://www.nap.bg/page?sId236fsL=30&sId236dsA=2017&id=384&textMode=0
Споделям мнението на raynavh и на XXXXX.  :good:
Помислете и изберете най-подходящият за Вас вариант.
https://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=19589.0
Скрит текст :
Къде прочетохте това? Цитирах, че портиерът не извършва охранителна дейност.
А ако не се отбележи няма да се търси?! Едва ли.
И ако се намери, по-добре ли е да се облага всичко по реда на ЗДДФЛ?
Изпълнително деяние   „ сключване на договор” за извършване на дейност като „пазач-портиер”  не е част от фактическия състав на  чл. 42, ал. 1, т. 2, респ. чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД.
Източник: http://www.ac-pleven.org/docs/cases/d2014/31851614.htm
След като в материалния данъчен закон липсва изискване погиването на селскостопанската продукция да бъде установено от конкретен орган – държавен или общински, то липсата на такова удостоверяване не води автоматично и до недоказване на настъпилото извънредно и непредвидено обстоятелство.
Източник: http://www.admcourt-varna.com/site/files/Vlezli%20v%20zakonna%20sila%20sad.aktove/2010/0061d809/80790809.htm
В крайна сметка във фирмата има и работници и затова е редно да се отбележи избор- дали по ЗКПО или ЗДДФЛ.
Ако Ви са изрядни документите и няма GPS ще ми е интересно доказването на личното ползване.  :wink1:
Не може ли да си разпечатате протоколите от платформата, а ръчно да въведете един протокол с общата сума в счетоводната програма?