...водеща предпоставка за определяне изискуемостта на данъка при ВОП е датата на възникване на данъчното събитие. Следователно, когато фактурата предшества датата на възникване на данъчното събитие не може да се приеме, че данъкът става изискуем на датата на издаването й.

Според ЗКПО:
     чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.
чл. 37. (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
               1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;

Отпишете си ги като разход и тъй като са данъчно признати, няма какво да преобразувате.

I. Здравно осигуряване на лица, получаващи доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски
1. Лица, работещи по трудови правоотношения
Не се дължат здравноосигурителни вноски върху получените обезщетения по чл. 222, ал. 1 от КТ, тъй като те се изплащат на лицето за време, през което е с прекратени трудови правоотношения и няма работодател.

За целта те трябва да подадат декларация и заявление за напускане на страната до 31 декември 2012 г. Най-лесният и бърз начин това да стане е по пощата. От НАП обаче предупреждават, че за да се отразят промените в българската  здравна система, трябва да се подадат и двата документа – и декларацията, и заявлението.

§ 19п. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Лицата по чл. 40а, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, могат да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г. Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от Националната агенция за приходите, за датата на напускане на страната.
(2) Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Разпоредбата на чл.113, ал.3, т.2 от ЗДДС освобождава доставчиците на финансови услуги от задължението да документират извършването им с фактура, поради което такава може да не бъде издавана. В такъв случай доставката на услугата се отразява в т.нар. "отчет за извършени продажби", съставен най-късно в последния ден на съответния данъчен период (чл.119 на ЗДДС), с реквизитите, регламентирани в чл.112, ал.3 на ППЗДДС. Данните от отчета се отразяват в дневника за продажбите като в него се попълват колони от 1-5 и от 9 -25 (чл.112, ал.4 на Правилника).

Разходите за пътуване и престой във връзка с дейността следва да бъдат документално доказани в съответствие с изискванията за документална обоснованост, регламентирани в чл. 10 от ЗКПО. Доказателства в тази посока са договорите за възлагане от страна на клиентите, фактури, протоколи за извършената работа и други документи в зависимост от спецификата на извършваната дейност. Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, същите следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната. Нарушението на изискванията за документална обоснованост на разходите за пътуване и престой по реда на чл. 10 от ЗКПО е основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от материалния закон.

Разходите за пътуване и престой, когато са изпълнени посочените по-горе условия за целите на ЗКПО, са данъчно признати по техния действителен размер. Тук обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, че не се облагат с данък върху дохода получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения. При надхвърляне на посочения двукратен размер дневните пари се считат за доход за облагане на физическото лице по реда на ЗДДФЛ.