Да не се признава приход от тази субсидия не би трябвало да бъде правилно, защото дори когато плащанията се забавят, те винаги се отнасят за определена стопанска година и ако се отчетат в следващата отчетна година, резултатът за тази следваща стопанска година, би се изкривил. Следователно, ако приходът не се признае за годината, за която се отнася, а се признае в годината, когато се получат парите, тогава би трябвало да се приложат правилата на СС 8 - Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

(3) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Отлагане на ползването
 Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

(2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

Сега в случай на прехвърляне на отпуска за следващата година работодателят е длъжен да осигури на служителя си използването й в първите шест месеца на новата година. Работодателят вече може да изпрати в отпуск служителя си и без неговото съгласие, ако той не си е поискал полагащите му се дни, по производствени причини или при ползване на отпуска от едновременно всички работници.

5. Възнаграждение, от което се определя обезщетението. Начин на изчисляване на обезщетението.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1.не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
2.е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
3.е ползвало отпуск за отглеждане на дете;
4.е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
(чл. 41 от КСО)

Новото в случая е, че няма изрично предвидено в закона задължение да се отлагат за следващата календарна година до 10 работни дни общо от работодателя и работника, каквато беше преди това разпоредбата в Кодекса на труда. Новото, което съществува по приетите в сила вече промени е, че работодателят е длъжен да осигури ползването на не по-малко от половината от полагащия се за календарната година платен годишен отпуск. Това е формулирано като ново задължение за работодателя. Има и разпоредба, която задължава работодателя, в случаите, в които отпускът не е ползван или е отложен за следващата календарна година, той да осигури на работника ползването на този отпуск най-късно до края на месец юни. В случаите, в които работодателят не е изпълнил това свое задължение, работникът има право сам да определи времето на ползването. Изискването е, че трябва да уведоми работодателя най-малко 14 дни преди ползването, писмено.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.

От всичко изложено може да се заключи, че дейността на адвоката - съдружник остава независима и в интерес на крайния клиент без оглед на това дали тя се осъществява съвместно с други адвокати в адвокатското дружество или самостоятелно. Тя е предмет на специфичната законова регламентация по специалния Закон за адвокатурата, и по-специално относно характера на адвокатското дружество, който е различен от този на търговското дружество, създадено по реда на Търговския закон и другите форми за извършване на стопанска дейност, като например кооперациите. Това обуславя и специфика на правоотношенията между съдружниците, адвокатското дружество и клиентите и разграничаването им от тези между съдружниците и търговските дружества.