След като дефинирахме теоретичната рамка на промените в ЗДДС от 01.01.2026 г., е време да преминем към най-важното – практиката. Преходът към новия режим за малки предприятия (SME) в ЕС поставя пред бизнеса ключови въпроси: кога да запазим регистрацията по чл. 97а и кога е икономически оправдано да преминем към освобождаване с „-EX“ номер?

В тази статия анализираме 10 реални сценария - от фрийлансъри и малки фирми с клиенти в САЩ до онлайн магазини и обучители в ЕС. Ще разберете как да оптимизирате данъчната си тежест, без да допускате административни грешки при следенето на праговете. Ако сте пропуснали анализа на нормативната база, вижте първата част тук.

Ситуация 1: Фрийлансър, регистриран по чл. 97а, който предоставя B2B услуги на фирма в ЕС

Регистрацията е по чл. 97а, ал. 2 - заради предоставяне на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение в друга държава членка. Издава фактура без ДДС, немската фирма самоначислява и си приспада данъка. Подава месечна справка-декларация в България. Няма право на данъчен кредит за покупките си.

От 2026 г. има избор:

Вариант А: Остава по чл. 97а, ал. 2: Не следи прагове в чужбина. Подава месечна справка-декларация. Контрагентът продължава да самоначислява.

Вариант Б: Преминава към режима SME в ЕС с "-EX": Следи прагове ежедневно - националния праг на съответната държава и 100 000 евро в Съюза. Подава тримесечен отчет с обороти по всички държави членки. След дерегистрация от чл. 97а отпада месечната справка-декларация по ЗДДС. Контрагентът не самоначислява. При надвишаване на националния праг в дадена държава - губи режима само там и трябва да се регистрира в тази държава. При надвишаване на 100 000 евро в Съюза - губи режима навсякъде.

Извод: Дори в масовия случай, при който фрийлансърът работи само с един-двама постоянни клиенти в ЕС и издава по една фактура месечно, регистрацията по чл. 97а остава по-предвидимият избор. Тя осигурява стандартен VAT номер, който е познат на чуждестранните счетоводства за целите на самоначисляването. При SME режима, макар и с тримесечно отчитане, за лицето остава ангажиментът да следи конкретния праг на държавата, в която е контрагентът. Тъй като при B2B услугите икономическа полза от липсата на ДДС за крайния контрагент няма, рискът от административни грешки по следене на оборота в чужбина прави чл. 97а по-практичното решение.

Ситуация 2: Фрийлансър, регистриран по чл. 97а, който предоставя B2B услуги към САЩ и получава услуги от ЕС (софтуер, хостинг)

Регистрацията е по чл. 97а, ал. 1 заради получените услуги от ЕС, не заради предоставените към САЩ. Услугите към САЩ имат място на изпълнение извън ЕС (чл. 21, ал. 2) и не попадат в обхвата на чл. 97а, ал. 2. За получените услуги от ЕС самоначислява ДДС с протокол, но няма право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 4) - ДДС-то е разход.

От 2026 г.: Няма промяна. Режимът за малки предприятия в ЕС е за извършване на доставки в ЕС, не за получаване на услуги. Тази ситуация остава извън обхвата му.

Извод: Фрийлансърът остава регистриран по чл. 97а, ал. 1 и продължава да самоначислява ДДС за получените услуги от ЕС.

Ситуация 3: Фрийлансър, нерегистриран по ЗДДС, който предоставя B2B услуги към САЩ и не получава услуги от ЕС и трети страни

Услугите към САЩ имат място на изпълнение извън България и извън ЕС (чл. 21, ал. 2). Този оборот не формира годишен оборот в страната (чл. 168в, ал. 1). Няма основание за регистрация нито по чл. 96, ал. 1, нито по чл. 97а. Лицето е изцяло извън ДДС системата.

От 2026 г.: Няма промяна. Режимът за малки предприятия не го засяга, защото не извършва доставки в ЕС.

Извод: Продължава да работи без ДДС регистрация, независимо от размера на оборота към САЩ.

Ситуация 4: Фрийлансър или фирма предоставя B2C услуги на физически лица в ЕС (електронни услуги, онлайн курсове, SaaS и др.) над 10 000 евро.

При B2C електронни услуги над 10 000 евро годишно в ЕС мястото на изпълнение е където е установен получателят (чл. 20б, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 6). Досега фрийлансърът трябваше или да се регистрира в съответната държава, или да ползва режим в Съюза (OSS) по чл. 156 и да начислява ДДС по ставката на държавата на клиента.

От 2026 г. има нова възможност – режим за малки предприятия в ЕС (чл. 168ж): не начислява ДДС, ако е под националния праг на съответната държава и под 100 000 евро в Съюза (чл. 168е, ал. 3). Подава тримесечен отчет (чл. 168л). При надвишаване на праг в дадена държава губи режима само там (чл. 168з, ал. 8) и за нея преминава към OSS или директна регистрация. Не може да се прилагат едновременно SME и OSS в една и съща държава (чл. 168г, ал. 4).

Извод: При B2C услуги SME режимът дава реална икономическа полза – клиентът плаща по-ниска цена или доставчикът има по-висок марж. Подходящ за фрийлансъри с по-малък обем B2C продажби в ЕС.

Внимание: Връзката между SME режима и чл. 97а

Регистрацията за режима за малки предприятия в ЕС (с "-EX" номер) се отнася само за извършените доставки. Ако лицето купува услуги от други държави (реклама във Facebook, Google, софтуерни абонаменти, хостинг), то остава данъчно задължено лице по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3. Законът не предвижда изключение - новата чл. 97а, ал. 6 освобождава от задължителната регистрация по ал. 2 (при предоставяне на услуги в ЕС), но не и от задължението по ал. 1 (при получаване на услуги от чужбина).

На практика това означава, че лицето ще трябва да се регистрира по чл. 97а, ал. 1 за получените услуги. Резултатът е две регистрации едновременно: "-EX" номер за продажбите в ЕС с тримесечен отчет по чл. 168л и регистрация по чл. 97а, ал. 1 за покупките от чужбина, което означава и месечна справка-декларация.

Извод: Преди да преминете към SME режим в EC, преценете дали получавате услуги от чужбина и ако да, ще ви трябва и регистрация по чл. 97а, ал. 1.

Ситуация 5: Онлайн магазин, регистриран по чл. 96 или чл. 100, ал. 1, с продажби на стоки основно в България и малки B2C продажби в ЕС и САЩ. Общият му оборот в Съюза (включително България) е под 100 000 евро.

Магазинът е регистриран по ЗДДС в България и начислява 20% ДДС за продажбите в страната. За B2C продажбите в ЕС (дистанционни продажби на стоки) под прага от 10 000 евро годишно мястото на изпълнение е България (чл. 20б, ал. 2) и се начислява български ДДС. Над този праг мястото е в държавата на клиента и магазинът трябва да ползва режим в Съюза (OSS) по чл. 156 или да се регистрира там. Продажбите към САЩ са износ - облагаема доставка с нулева ставка (чл. 28).

От 2026 г. има нова възможност: Лице, регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1, може да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки (чл. 168е, ал. 6).

На практика това означава: в България продължава да начислява ДДС, но за продажбите към клиенти в Германия, Франция и др. не начислява ДДС, ако е под националния праг на съответната държава и общият му оборот в Съюза (включително България) е под 100 000 евро (чл. 168в, ал. 11 и чл. 168е, ал. 3). Подава тримесечен отчет по чл. 168л. Не може да прилага едновременно SME и OSS в една и съща държава (чл. 168г, ал. 4).

Извод: За малък онлайн магазин с епизодични продажби в ЕС SME режимът дава реална полза - клиентите в ЕС плащат по-ниска цена без ДДС, а магазинът избягва сложността на OSS. Подходящ е, когато продажбите във всяка отделна държава са далеч под националния праг.

 Внимание: Частичен данъчен кредит при смесване на режими
(отнася се за ситуации 5, 7, 9 и 10)

Когато регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 лице прилага SME режим в други държави членки (ситуации 5, 7, 9 и 10), възниква смесване на облагаеми доставки в България (с право на ДК) и доставки по SME режима (без право на ДК). Съгласно чл. 70, ал. 6 няма право на данъчен кредит за получени доставки, използвани за доставки по SME режима.
На практика това означава прилагане на частичен данъчен кредит по чл. 73 за общите разходи (наем, софтуер, счетоводни услуги и др.), които не могат да се отнесат пряко към един вид доставки.

Извод: Преди да изберете SME режим, калкулирайте дали спестеното ДДС за клиентите в ЕС компенсира загубата на данъчен кредит.

Ситуация 6: Фрийлансър или малка фирма с клиенти само в България, без регистрация по ЗДДС

Лицето работи само с български клиенти. Годишният му оборот е под 51 130 евро (чл. 168д, ал. 2) и никога не е било регистрирано по ЗДДС. Не начислява ДДС, не подава декларации.

От 2026 г.: Формално лицето вече прилага "режим за малки предприятия в страната" по чл. 168д. На практика нищо не се променя - продължава да работи без ДДС, без регистрация, без декларации. Режимът се прилага автоматично по силата на чл. 168д, ал. 4 - щом лицето не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1, се счита, че го прилага.

Извод: За масовия случай на малък бизнес, работещ само в България и под прага, промените от 2026 г. не носят нови задължения. Единствената разлика е, че статутът вече има изрично законово име.

Ситуация 7: Фирма/фрийлансър, който продава физически стоки само към чужбина - ЕС и САЩ. Общ оборот в ЕС под 100 000 евро, в САЩ над 51 130 евро, регистриран по ЗДДС.

Лицето продава стоки само на чуждестранни клиенти - B2C в ЕС и износ към САЩ. В България няма продажби. Регистрацията по ЗДДС е възникнала заради износа към САЩ - това е облагаема доставка с нулева ставка (чл. 28) и формира годишен оборот в страната (чл. 168в, ал. 1, т. 2). За продажбите в ЕС досега е ползвал режим в Съюза (OSS) по чл. 156 и е начислявал ДДС по ставката на държавата на клиента.

От 2026 г. има нова възможност: Като регистрирано лице по чл. 96, ал. 1 може да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки (чл. 168е, ал. 6). На практика: за износа към САЩ продължава да прилага нулева ставка (чл. 28), а за продажбите към клиенти в ЕС не начислява ДДС, ако е под националния праг на всяка държава и общият оборот в Съюза е под 100 000 евро (чл. 168е, ал. 3). Подава тримесечен отчет по чл. 168л и месечна справка-декларация за износа.

Извод: Тази комбинация позволява на малък износител с епизодични B2C продажби в ЕС да спести ДДС за европейските си клиенти, като същевременно запази регистрацията си за износа. Подходящ е, когато продажбите в ЕС са малки и разпръснати в различни държави (но виж карето за частичен данъчен кредит след Ситуация 5).

Ситуация 8: Онлайн обучител с B2C клиенти в ЕС (уебинари на живо)

Българско дружество, нерегистрирано по ЗДДС, провежда онлайн обучения на живо (уебинари) за физически лица от Франция и Белгия. Годишният оборот е около 15 000 евро. До 31.12.2025 г. мястото на изпълнение беше България - там, където фактически се извършва услугата (чл. 21, ал. 4, т. 4, б. "а"). Дружеството беше под прага за регистрация и не начисляваше ДДС.

От 2026 г.: Новата ал. 13 на чл. 21 променя правилата. При услуги, свързани с образователни или подобни мероприятия, излъчвани на живо в интернет към данъчно незадължени лица, мястото на изпълнение е там, където е установен получателят. Тоест вече доставките са с място във Франция и Белгия.

Дружеството има две опции:

Първа - OSS регистрация (чл. 156), при която начислява ДДС по ставките на Франция (20%) и Белгия (21%) и подава тримесечни декларации.

Втора - SME режим в ЕС (чл. 168ж), при която подава заявление за "-EX" номер, посочва Франция и Белгия като държави на освобождаване, и ако е под националните им прагове и под 100 000 евро общ оборот в ЕС, продава без ДДС.

Извод: SME режимът позволява на онлайн обучителя да запази ценовото си предимство - клиентите плащат същата цена без добавен данък. Подходящ е за малки обучители с разпръснати клиенти в ЕС.

Ситуация 9: Фирма, регистрирана по ЗДДС, продава стоки B2B и B2C едновременно в България и чужбина. Общ оборот в Съюза под 100 000 евро, но в една държава членка е надвишен националният праг.

Фирмата е регистрирана по ЗДДС в България и продава стоки на български клиенти (B2B и B2C), дистанционни продажби към крайни клиенти в няколко държави от ЕС (B2C), доставки към фирми в ЕС (B2B - ВОД) и износ към трети страни. За българските продажби начислява 20% ДДС. За ВОД прилага нулева ставка (чл. 53, ал. 1). За износа - нулева ставка (чл. 28).

От 2026 г. може да ползва SME режим в ЕС само за други държави членки (чл. 168е, ал. 6): Регистрира се с "-EX" номер и посочва държавите, в които иска да прилага режима (чл. 168ж, ал. 3, т. 2). За B2C продажбите в тези държави не начислява ДДС, ако е под националния им праг.

Но ако например оборотът в Германия надвиши немския праг, тогава фирмата губи режима само там (чл. 168з, ал. 8) и за Германия преминава към OSS (чл. 156) или директна регистрация. При надвишаване на националния праг в Германия фирмата подава заявление за актуализиране в срок до 15 работни дни (чл. 168з, ал. 2), прекратява SME режима само там (чл. 168з, ал. 1, т. 1) и преминава към OSS (чл. 156) или директна регистрация.

За останалите държави членки продължава да прилага SME режима без ДДС. Не може да прилага едновременно SME и OSS в една и съща държава (чл. 168г, ал. 4).

Отчетност: Освен месечна справка-декларация по ЗДДС, подава тримесечен отчет за SME режима (чл. 168л) и тримесечна декларация по OSS за Германия (чл. 159).

Извод: Хибридният модел SME + OSS позволява на фирмата да оптимизира данъчната си позиция - без ДДС в държавите, където е под прага, и с OSS само там, където го е надвишила. Изисква внимателно следене на оборотите във всяка държава поотделно. Също виж карето за частичен данъчен кредит след Ситуация 5.

Ситуация 10: Фирма, регистрирана по ЗДДС в България, продава B2C услуги онлайн към крайни клиенти в ЕС. Общ оборот в Съюза под 100 000 евро.

Фирмата продава софтуерни услуги онлайн. Клиентите ѝ са фирми и крайни потребители от България и целия ЕС. Оборотът в България надвишава 51 130 евро и тя е регистрирана по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1. За българските си клиенти начислява 20% ДДС. Оборотът ѝ във всяка от държавите в ЕС поотделно е под съответния национален праг, а общият оборот в Съюза е под 100 000 евро (чл. 168е, ал. 3).

От 2026 г.: Фирмата може да прилага режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки (чл. 168б, ал. 2 и чл. 168е, ал. 6). Подава предварително заявление по чл. 168ж, посочва държавите, в които желае да прилага режима (чл. 168ж, ал. 3, т. 2), и получава "-EX" номер (чл. 168ж, ал. 11). От датата на връчване на акта (чл. 168ж, ал. 14) не облага с ДДС доставките към крайни клиенти в тези държави (чл. 168е, ал. 7). Продължава да подава месечна справка-декларация за българските доставки и тримесечен отчет за оборотите по SME режима (чл. 168л).

Извод: Регистрираната по ЗДДС фирма може да запази ценово предимство в ЕС, като прилага SME режим само в другите държави. За българските B2B клиенти начислява ДДС, за B2C клиентите в ЕС - не. Подходящо за фирми с разпръснати B2C продажби в ЕС, където всеки пазар поотделно е под националния праг. Също виж карето за частичен данъчен кредит след Ситуация 5.

Внимание: SME режимът се прилага за всички доставки в държавата и не допуска селективно прилагане (чл. 168г, ал. 3)

Ако лицето избере да прилага SME режим в дадена държава, той се прилага за всички доставки в обхвата на режима в тази държава. Не може да се избира селективно - например SME за B2C клиенти и чл. 97а за B2B клиенти. При смесена клиентска база трябва да се прецени кой режим е по-изгоден като цяло.

За желаещите да прилагат SME режима в ЕС (с "-EX" номер):
      •   Подават заявление по чл. 168ж (когато НАП пусне образеца).
      •   НАП има 35 работни дни за проверка (чл. 168ж, ал. 8), като срокът може да бъде удължен, ако друга държава членка поиска допълнително време (чл. 168ж, ал. 10).
      •   Чак от датата на връчване на акта могат да продават без ДДС в други държави членки (чл. 168ж, ал. 14).

Защо SME режимът е съществена промяна за B2C бизнесите?

За регистрирани по ЗДДС лица, които продават стоки или услуги на крайни клиенти в ЕС, новият режим носи две ключови ползи:
    1.   При оборот под 10 000 евро в ЕС: Досега мястото на изпълнение беше България и се начисляваше 20% българско ДДС. С SME режим доставката може да е освободена в другата държава членка.
    2.   При оборот над 10 000 евро в ЕС: Досега се налагаше OSS регистрация с начисляване на ДДС по ставката на държавата на клиента (например 19% за Германия, 22% за Италия). С SME режим - освобождаване, стига оборотът в съответната държава да е под нейния национален праг.

Това важи за следните доставки към данъчно незадължени лица:
      •   вътреобщностни дистанционни продажби на стоки (чл. 14, ал. 1);
      •   далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път (чл. 21, ал. 6);
      •   услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, когато се излъчват на живо онлайн (чл. 21, ал. 4, т. 4, буква "а" във връзка с ал. 13).

Резултатът е по-ниска крайна цена за клиента или по-висок марж за продавача - без да се увеличава административната тежест значително. Разбира се, това е възможно само ако общият годишен оборот в целия ЕС (вкл. и България) не надвишава 100 000 евро.

И накрая да разгледаме кой НЕ може да използва новите режими.

Не могат да прилагат режим за малки предприятия в страната (чл. 168д):
      •   Лица с годишен оборот в страната над 51 130 евро през текущата или предходната година (чл. 168д, ал. 1, т. 2 и ал. 2);
      •   Лица, които не са установени в България - седалище/адрес на управление или постоянен адрес/обичайно пребиваване (чл. 168д, ал. 1).

Не могат да прилагат режим за малки предприятия в ЕС (чл. 168е):
      •   Лица с годишен оборот в Съюза над 100 000 евро (чл. 168е, ал. 1, т. 2 и ал. 3);
      •   Лица с годишен оборот в съответната държава членка над нейния национален праг (чл. 168е, ал. 1, т. 3);
      •   Лица, регистрирани за IOSS (режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни) - пълна забрана (чл. 168г, ал. 4, изр. 1);
      •   Лица, регистрирани за OSS (режим в Съюза) - в същата държава членка, където прилагат OSS (чл. 168г, ал. 4, изр. 2);
      •   Лица, установени извън ЕС (чл. 168е, ал. 1 и ал. 2).

Разгледаните ситуации са базирани на текущия прочит на промените. Предстои да видим как НАП ще реализира софтуерно подаването на заявленията и справките.

Изборът между запазване на регистрацията по чл. 97а и преминаване към SME режим зависи изцяло от профила на клиентите ви - B2B или B2C, и от държавите, в които оперирате.

Разкодирането на ЗДДС е само една малка част от това, което правим в kik.info. Нашата цел е винаги да превръщаме сухите закони в инструменти за работа. Разгледайте нашите абонаментни планове за пълен достъп в платформата.

Част от казусите в тази статия бяха провокирани от въпроси на колеги в групата ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ. Ако искате да участвате в подобни дискусии, присъединете се към нас. Ако нашите статии са ви били полезни, споделете ги с колеги. Успешна и спокойна работа на всички.

Сърдечно благодаря! Наистина този път ми отне доста време и усилия, за да успея да обясня материята по по-достъпен и приятен начин. Радвам се, че се оценява.

Ако материалите ни са Ви полезни, споделете ги с колеги. Вярвам, че споделянето на опит е най-добрият начин да се справим с предизвикателствата на 2026 г.

Успешна и спокойна работа!

Благодаря, ще коригираме кода за създавенето на линковете.

За много години, bobo! 

Здравейте и честита НГ!

Във връзка с преминаване към еврото и ползване на приложението за фактуриране.
Може ли някъде най отдолу при валутите или където прецените, да остане възможността за задаване на лев и издаване на фактура в лева?
Поне за известно време.

Здравейте, предвидили сме следното:

Ако датата на фактурата е до 31.12.2025 г. включително, фактурите могат да се и в лева.

Ако фактурата е с дата след 31.12.2025 г. - издаването в лева отпада.

На 30 декември 2025 г. в ДВ, бр. 115 е обнародван Законът за изменение и допълнение на ЗДДС, който влиза в сила от 1 януари 2026 г. и транспонира Директива (ЕС) 2020/285 относно специалния режим за малките предприятия.

Основните промени включват нов праг за регистрация в евро, въвеждане на два режима за малки предприятия (т.нар. SME режими), нови правила за определяне на годишния оборот и други ключови изменения.

По-долу представяме пълен преглед на промените.

Актуализираният текст на ЗДДС (в сила от 01.01.2026 г.) вече е наличен в нашата нормативна база със свободен достъп тук. Спестете време и усилия чрез абонамент за пълен достъп, за да се възползвате от функционалността за сравнение на стария и новия текст на закона по всеки изменен член в удобна таблична форма: ➤ Сравнение на измененията в ЗДДС (версия 2026 спрямо 2025).

I. Праг за регистрация и годишен оборот

Тема 1: Нов праг за задължителна регистрация

Три съществени промени влизат в сила от 1 януари 2026 г. за задължителната регистрация по ЗДДС.

Първо, прагът за регистрация вече е в евро - 51 130 евро.

Изключително важен детайл, върху който НАП акцентира в последното си становище, е начинът на определяне на оборота за изтеклата 2025 г. Макар да гледаме дейността си назад, трябва да прилагаме новите правила на чл. 168в. Това означава, че доставки, които по стария ред може да са били изключени например специфични сделки с недвижими имоти или финансови услуги, които не са инцидентни (за което ще въпрос по-надолу), сега влизат в изчислението на прага от 51 130 евро. Прегледайте внимателно структурата на приходите си за 2025 г. през призмата на новата дефиниция за „съпътстващи доставки“, за да не пропуснете задължението за регистрация.

Второ, оборотът вече се следи ежедневно за календарна година, а не помесечно за последните 12 месеца. Досега счетоводителят трябваше постоянно да следи "плаващ" период назад. Сега проследяването е от 1 януари до 31 декември, но ежедневно.

Трето, срокът за подаване на заявление вече е 7-дневен от деня на надвишаването, а не до 7-мо число на следващия месец. Ако надвишите прага на 5 март, срокът за заявление изтича на 12 март. Това изисква оборотът да се следи ежедневно.

За тези от вас, които подават заявление в преходния период до 8 януари 2026 г., трябва да е ясно: датата на регистрация по ЗДДС ще бъде 01.01.2026 г., независимо кога фактически ще ви бъде връчен актът от приходната администрация. Това важи при редовно подадено заявление и изпълнени условия за регистрация по чл. 96, ал. 1-4 от новия закон. Изключение правят случаите по чл. 102 от ЗДДС (регистрация по инициатива на органа по приходите) - там датата на регистрация е датата на връчване на акта.

Тук възниква въпросът: как документираме продажбите в дните между 1 януари и датата, на която получим акта? Според указанията на НАП, за всички доставки, извършени в този период, трябва да издадете фактури (или да коригирате вече издадени такива) с начислен ДДС в 5-дневен срок от връчването на акта за регистрация. Това е критичен срок, за да запазите правото на данъчен кредит за вашите клиенти и да избегнете санкции.

И четвърто, маркираме двата нови режима:
   • Режим за малки предприятия в страната: Освобождаване от ДДС само за доставки с място на изпълнение в България под прага 51130 евро.
   • Режим за малки предприятия в ЕС: Позволява на българска фирма да бъде освободена от ДДС и при доставки в други държави членки, ако общият ѝ оборот в целия ЕС е под 100 000 евро.

Новият чл. 96 разграничава четири хипотези според мястото на установяване на лицето:
1. Българските лица (ал. 1) се регистрират при надвишаване на 51 130 евро оборот в страната.
2. Лицата от ЕС, прилагащи режима за малки предприятия (ал. 2), се регистрират при надвишаване на 51 130 евро в страната или 100 000 евро в целия Съюз.
3. Лицата от ЕС, неприлагащи режима за малки предприятия (ал. 3), се регистрират преди първата облагаема доставка в България - не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът става изискуем.
4. Лицата извън ЕС (ал. 4) се регистрират по същия ред - преди първата облагаема доставка в България.

Важно: Член 97 (Монтаж и инсталиране) се отменя, тези случаи вече се покриват от ал. 3 и 4. Член 97а остава в сила с изменения, свързани с режима за малки предприятия в ЕС (разгледани по-долу в Тема 6).

Тема 2: Годишен оборот в страната. Годишен оборот в Съюза. Нови правила.

Новият чл. 168в урежда какво влиза в годишния оборот и въвежда съществена промяна - оборотът вече се следи за календарна година, а не за последните 12 месеца. Освен това се гледат две години - текущата и предходната. Ако лицето е надвишило прага през предходната година, то не може да се възползва от режима за малки предприятия през текущата, дори все още да няма нито една доставка.

Компонентите на годишния оборот в страната (ал. 1) са:
1. облагаеми доставки по общия ред (вкл. вътреобщностни доставки);
2. освободени доставки с право на данъчен кредит по глава трета;
3. доставки на финансови услуги по чл. 46;
4. доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
5. освободени доставки на недвижими имоти.

Важна промяна: Освободените доставки на недвижими имоти (т. 5) вече се включват в годишния оборот, което е съществена разлика спрямо досегашния режим. Това засяга лица, които продават стари сгради или земя без ДДС по чл. 45 - тези суми вече участват при определяне дали е достигнат прагът от 51 130 евро. Доставките по т. 3-5 (финансови услуги, застрахователни услуги и недвижими имоти) не се включват в оборота само когато са "съпътстващи доставки".

Понятието "съпътстваща доставка" е дефинирано в новата т. 105 от Допълнителните разпоредби: доставка, която не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето и има второстепенен или случаен характер.

Пример 1: IT фирма е закупила земеделска земя като инвестиция и я продава. Това е освободена доставка на недвижим имот (чл. 45, ал. 1), която вече влиза в оборота съгласно чл. 168в, ал. 1, т. 5. Тъй като "съпътстваща доставка" по смисъла на чл. 168в, ал. 2 е доставка, която не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер (§ 1, т. 105 от ДР), то тази доставка не е свързана с основната дейност на IT фирмата. Следователно е съпътстваща доставка (чл. 168в, ал. 2, т. 1) и не влиза в оборота.

Тук е тънкостта, че чл. 168в, ал. 2, т. 1 за съпътстващите доставки се отнася само за доставки по ал. 1, т. 3-5:
т. 3: финансови услуги (освободени)
т. 4: застрахователни услуги (освободени)
т. 5: освободени доставки на недвижими имоти
"Съпътстваща доставка" по смисъла на този член може да бъде само освободена.

Пример 2: IT фирма е закупила УПИ като инвестиция и го продава. Това е облагаема доставка на недвижим имот (чл. 45, ал. 5, т. 1). Не е използван в дейността на фирмата (не е дълготраен актив по чл. 168в, ал. 2, т. 2). Не е освободена доставка, значи не може да е "съпътстваща" по чл. 168в, ал. 2, т. 1. Следователно влиза в оборота.

В оборота не се включват и доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето - машини, превозни средства, софтуер и други. Продажбата им няма да доведе до надвишаване на прага.

Пример 3: Aко счетоводна кантора продаде собствения си офис - това е продажба на дълготраен актив, използван в дейността, и не влиза в оборота (чл. 168в, ал. 2, т. 2). Но ако същата кантора реши да се занимава редовно с покупко-продажба на имоти - това вече не са дълготрайни активи, използвани в дейността, и тези доставки ще се броят в оборота за регистрация.

В това отношение най-ключовите промени са:

1. Освободените доставки на недвижими имоти (чл. 168в, ал. 1, т. 5)
Преди: Продажбата на стара сграда или земя по чл. 45 (без ДДС) изобщо не влизаше в облагаемия оборот по стария чл. 96, ал. 2. Там имаше само облагаеми доставки, финансови и застрахователни услуги.
Сега: Влиза. Фирма, която продаде офиса си (стара сграда) за 80 000 евро, изведнъж надвишава прага - освен ако не докаже, че това е "съпътстваща доставка".

2. Промяната в терминологията за изключване
Преди (чл. 96, ал. 3): Финансовите и застрахователните услуги не се включваха, когато "не са свързани с основната дейност на лицето".
Сега (чл. 168в, ал. 2, т. 1): Не се включват, когато са "съпътстващи доставки" - дефинирани като доставки, които "не са свързани с обичайната икономическа дейност И имат второстепенен или случаен характер".
Това е по-тясно - изискват се две условия кумулативно.

3. Ретроспективното преизчисляване на оборота за 2025 г. по новите правила
Това е най-притеснителното на практика - трябва да прегледате цялата 2025 година през призмата на новия чл. 168в. и да прецените следва ли да се регистрирате до 8 януари 2026 г.

Запазват се правилата за свързани лица при еднородна дейност в един обект - оборотите се сумират. Същото важи при преобразуване или прехвърляне на предприятие. Важно уточнение (ал. 4): Сумиране не се извършва, ако има прекъсване на дейността за повече от един месец между предходната и новата фирма.

Годишният оборот в Съюза по ал. 11 е сумата от оборота в България и оборотите във всички други държави членки. Прагът от 100 000 евро е важен за режима за малки предприятия в ЕС. Ако българска фирма има 40 000 евро оборот в България и 70 000 евро от услуги в други държави членки, тя надвишава прага в Съюза и губи правото да прилага режима за малки предприятия навсякъде - дори в България да е под националния праг.

В оборота се включват и авансовите плащания по ал. 8, с изключение на авансите за ВОД, получени преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

При определяне на годишния оборот в страната по новия чл. 168в, ал. 7 е въведено важно изключение за лицата, извършващи електронна търговия. Стойността на дистанционните продажби на стоки и на услугите по чл. 21, ал. 6 (TBE услуги) с място на изпълнение в други държави членки не се включва в оборота за регистрация в България, при условие че лицето е регистрирано за режим в Съюза (OSS) и не прилага SME режима в държавата на получателя. Тази разпоредба позволява на лицата да развиват дейност към крайни клиенти в ЕС, без тези обеми да ги принуждават към регистрация по ДДС в България, стига продажбите им на местния пазар да са под националния праг.

Тема 3: Годишен оборот при туроператори, дилъри и инвестиционно злато

Досега при специалните режими на облагане на маржа за целите на регистрацията се вземаше предвид маржът - разликата между продажна и покупна цена. Това позволяваше на много лица от тези браншове да останат под прага.

От 1 януари 2026 г. правилото се променя - взема се цялата получена сума, не маржът.

За туроператорите новият чл. 142а определя годишния оборот като общата сума, получена или дължима от пътуващите лица или от трети лица.

За дилърите на стоки втора употреба измененият чл. 149 определя годишния оборот като общата сума, получена или дължима от клиентите.

За лицата, извършващи доставки на инвестиционно злато по глава деветнадесета, новият чл. 162а определя годишния оборот като общата сума от данъчните основи на тези доставки.

Пример: туроператор продава пакети за 200 000 евро годишно, от които плаща 170 000 евро на хотели и превозвачи. Досега в оборота влизаше маржът от 30 000 евро - под прага. Сега влизат пълните 200 000 евро - четирикратно над прага.

Тема 4: Дата на регистрация и срокове за фактуриране

Досега датата на регистрация по общия ред беше датата на връчване на акта. Лицето издаваше фактури без ДДС до получаване на акта, след което започваше да начислява данък.

Новият чл. 103 променя това за регистрациите при надвишен праг (чл. 96, ал. 1 и 2): датата на регистрация вече е денят, следващ деня на надвишаването. Не денят на акта, а денят след надвишаването.

Какво означава това? Ако прагът е надвишен на 15 юни, лицето се счита за регистрирано от 16 юни, независимо че акт за регистрация ще получи по-късно. Задължението за начисляване на ДДС възниква веднага.

За доставките в периода между надвишаването и получаването на акта законът дава решение: 5 дни след връчване на акта за издаване на фактури с ДДС или за корекция на вече издадени фактури без ДДС (чл. 113, ал. 4 и чл. 116, ал. 8). Корекцията се извършва чрез анулиране на стария документ (без ДДС) и издаване на нов (с ДДС).

Доставката, с която се надвишава прагът: Самата доставка, с която се прескача границата от 51 130 евро, все още е без ДДС. Данък се дължи за първи път върху доставката, извършена на следващия ден.

При регистрация преди първа доставка (чл. 96, ал. 3 и 4) датата е по-ранната от датата на първата доставка или датата на връчване на акта. Това правило гарантира, че за лицата без установяване в страната, които нямат право на освобождаване по праг, още първата им доставка в България ще бъде облагаема, дори ако административната процедура по регистрация в НАП още не е завършила.

II. Специални режими за малки предприятия (SME режими)

Тема 5: Режим за малки предприятия в страната

От 1 януари 2026 г. лицата с годишен оборот под 51 130 евро имат законово уреден статут - режим за малки предприятия в страната по чл. 168д.

Условията за прилагане по чл. 168д, ал. 1 са: лицето да е установено в България, да извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на които може да се прилага режимът, и годишният му оборот в страната да не надвишава националния праг нито през текущата, нито през предходната календарна година.

Този режим не изисква специална регистрация - той се прилага автоматично за всички лица, които отговарят на условията и не са регистрирани по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1. На практика това е статутът на нерегистрираните по ЗДДС лица, но вече изрично уреден в закона.

Лицата, прилагащи този режим, не начисляват ДДС върху доставките си, но нямат и право на данъчен кредит за покупките си. Важно уточнение: режимът се отнася само за доставки с място на изпълнение в България. Ако лицето започне да извършва доставки в други държави членки, този режим не ги покрива - за тях е необходим режимът за малки предприятия в ЕС по чл. 168е.

Режимът се прекратява в три случая: при регистрация по чл. 96, ал. 1 (надвишен праг), при регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, или при регистрация за режима за малки предприятия в ЕС по чл. 168ж. Също така, ако орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило задължението си за регистрация по чл. 96, ал. 1 в срок, прилагането на режима се прекратява.

Тема 6: Режим за малки предприятия в ЕС - условия и отчетност
Условия за прилагане

Новият режим по чл. 168е дава възможност на българските лица да не начисляват ДДС не само в България, но и в други държави членки, където извършват доставки - без да се регистрират там по общия ред.

Условията за прилагане са три:
1. Лицето трябва да извършва доставки с място на изпълнение в България и/или в други държави членки, по отношение на които може да се прилага режимът.
2. Годишният оборот в Съюза (сумата от оборотите във всички държави членки) не трябва да надвишава 100 000 евро нито през текущата, нито през предходната календарна година.
3. Годишният оборот във всяка държава членка, в която лицето иска да прилага режима, не трябва да надвишава националния праг на тази държава нито през текущата, нито през предходната година. Някои държави изискват проследяване и на годината, предхождаща предходната.

За целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът "BG", а след него е поставено окончание "-EX".

Българските лица имат два варианта: да прилагат режима и в България, и в други държави членки, или само в други държави членки (ако вече са регистрирани по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 в България).

Режимът работи и в обратната посока - лица, установени в други държави членки, могат да прилагат режима за малки предприятия в България, ако отговарят на условията: годишен оборот в България под 51 130 евро и годишен оборот в Съюза под 100 000 евро.

Важно ограничение: ако лицето е надвишило прага в Съюза през предходната година, то не може да прилага режима през цялата следваща календарна година. Същото важи и ако е надвишен националният праг в някоя държава членка - режимът не може да се прилага в тази държава.

Режимът за малки предприятия в ЕС не може да се съчетава с режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни по глава осемнадесета. Също така лицето не може да прилага едновременно в една и съща държава членка режима за малки предприятия и режима в Съюза (OSS).

Изборът за услуги: SME режим или чл. 97а

Новата ал. 6 на чл. 97а дава възможност за избор. Ако лицето избере да прилага режима за малки предприятия в ЕС (с "-EX" номер) за държавата, в която предоставя услугите, то вече не е длъжно да се регистрира по чл. 97а, ал. 2.

За лицата, които вече са регистрирани по чл. 97а, законът не предвижда автоматична дерегистрация. Те имат избор - да останат по чл. 97а или да се регистрират за режима в ЕС и след това да поискат дерегистрация по чл. 97а, ако нямат друго основание да останат регистрирани.

Дистанционни продажби и електронни услуги – нов избор (чл. 20б)

Измененията в чл. 20б, ал. 5 и 6 добавят режима за малки предприятия в ЕС като нова, трета опция при B2C доставки (към крайни клиенти) в други държави членки. Това засяга следните групи:
1. Дистанционни продажби на стоки (онлайн магазини, продажби по интернет на физически продукти);
2. Далекосъобщителни услуги (мобилни и фиксирани телефонни услуги, интернет достъп);
3. Услуги за радио- и телевизионно излъчване (кабелна телевизия, стрийминг на живо на ТВ програми);
4. Услуги, извършвани по електронен път (изтегляне на софтуер, SaaS абонаменти, уеб хостинг, предварително записани онлайн курсове, изтегляне на музика и филми).

Как беше досега? Ако българска фирма продава на физически лица в ЕС, тя или начисляваше български ДДС (ако общият ѝ оборот за целия ЕС е под 10 000 евро), или трябваше да ползва режима в Съюза (OSS) и да начислява ДДС на държавата на клиента (например 19% за Германия, 24% за Гърция). И в двата случая клиентът плащаше цена с включен ДДС.

Какво се променя от 2026 г.? Появява се трета възможност. Ако фирмата се регистрира за SME режима в ЕС (с „-EX“ номер): Тя може да избере да не начислява ДДС, дори когато мястото на изпълнение е в другата държава членка.

Условието: Фирмата трябва да е под националния праг за регистрация на съответната държава (например под 50 000 евро в Гърция) и под прага от 100 000 евро общо за целия ЕС.

Резултатът: Българският онлайн търговец или доставчик на дигитални услуги става много по-конкурентоспособен. Крайната цена за клиента в ЕС може да бъде с 20-25% по-ниска (заради липсата на ДДС), без това да намалява печалбата на фирмата. За малки фирми с B2C продажби в ЕС това е реална и осезаема финансова полза.

Тримесечен отчет за реализираните обороти

Лицата, регистрирани за режима за малки предприятия в ЕС по чл. 168ж, имат ново задължение - тримесечен отчет за реализираните обороти по чл. 168л.

Отчетът съдържа: данни за лицето, идентификационен номер с окончание "-EX" и реализираните обороти през тримесечието - общо за България и поотделно за всяка държава членка, независимо дали лицето прилага режима там. Ако държава членка прилага различни прагове по сектори, оборотът се посочва и по сектори. Ако през тримесечието лицето не е извършвало доставки в някоя държава, се посочва "0". Отчет се подава дори при пълна липса на дейност. Срокът за подаване е до края на месеца, следващ тримесечието. Важно: ако последният ден е неприсъствен, срокът не се удължава - чл. 22, ал. 7 от ДОПК не се прилага.

Сумите се посочват в евро. При доставки в други валути се използва курсът на ЕЦБ от първия ден на календарната година. При надвишаване на прага в Съюза последният отчет се подава в срок до 15 работни дни от датата на надвишаването. Грешки в подаден отчет се коригират чрез подаване на нов отчет за същото тримесечие. Ако лицето не подаде отчет в срок, НАП изпраща напомнително съобщение в 10-дневен срок от изтичане на срока.

Тема 7: Регистрация и прекратяване на режима в ЕС

Регистрация (чл. 168ж)
За да прилага режима за малки предприятия в ЕС, лицето подава заявление до НАП по електронен път. В заявлението се посочват държавите членки, в които иска да прилага режима, и годишният оборот във всяка от тях за текущата и предходната година. Сумите са в евро по курса на ЕЦБ.

НАП има 35 работни дни за проверка, включително потвърждение от другите държави членки. При успех лицето получава идентификационен номер с окончание "-EX".

При промяна в данните или добавяне на нова държава - заявление за актуализиране в срок до 3 работни дни от настъпване на промяната. Това е изключително кратък срок, който изисква внимание.

Прекратяване в отделни държави (чл. 168з)
При надвишаване на националния праг в дадена държава - заявление до 15 работни дни. Лицето губи режима само в тази държава, но продължава да го прилага в останалите.

При прекратяване по избор - заявление, като датата на прекратяване е първият ден на следващото тримесечие. Това е важно за планиране на прехода.

При частично прекратяване идентификационният номер с "-EX" остава активен за държавите, в които режимът продължава да се прилага.

Пълна дерегистрация (чл. 168и)
При надвишаване на 100 000 евро оборот в Съюза - заявление до 15 работни дни. Лицето губи режима във всички държави членки.

Други основания за пълна дерегистрация: избор на лицето, промяна на държавата на установяване, прекратяване на дейността.

НАП може да прекрати регистрацията служебно при: неизпълнение на задължението за подаване на заявление при надвишаване на прага в Съюза, наличие на обстоятелство по чл. 107 (заличаване или прекратяване на дейността), или ако лицето не е декларирало извършвани доставки за 8 последователни тримесечия (освен ако НАП разполага с доказателства, че лицето продължава да извършва дейност).

III. Данъчен кредит, ВОП и документиране

Тема 8: Ограничения в данъчния кредит при смесени режими

Новата ал. 6 на чл. 70 въвежда ограничение: регистрирано по ЗДДС лице няма право на данъчен кредит за покупки, използвани за доставки, по отношение на които прилага режима за малки предприятия в ЕС.

Това засяга например българска фирма, която е регистрирана по чл. 96 или чл. 100 в България, но същевременно прилага режима за малки предприятия в други държави членки. За покупките, свързани с доставките по режима в чужбина, тя няма право на данъчен кредит.

При смесена дейност (част от доставките са по общия ред, част - по режима за малки предприятия) се прилага коефициент за частичен данъчен кредит по чл. 73.

При изчисляване на коефициента по чл. 73 доставките по режима за малки предприятия в ЕС не се включват в числителя (оборот с право на данъчен кредит), но се включват в знаменателя (общ оборот). Това означава по-нисък коефициент и по-малък частичен данъчен кредит за смесената дейност.

Тема 9: ВОП и обратно начисляване - нови изключения

Новата т. 11 на чл. 13, ал. 4 въвежда изключение от ВОП: когато доставчикът от друга държава членка прилага режима за малки предприятия в ЕС и има "-EX" номер, придобиването на стоки от него не се счита за вътреобщностно придобиване. Получателят в България не самоначислява ДДС.

На практика: ако купите стоки от малък производител в Италия с "-EX" номер, фактурата е без ДДС и вие не съставяте протокол за ВОП в България.

Чл. 82, ал. 2, т. 2 се отменя - доставките на стоки с монтаж и инсталация вече не са в обхвата на обратното начисляване по този член. Обратното начисляване при услуги по т. 3 се запазва, но с ново изключение.

Новото изключение в чл. 82, ал. 2, т. 3: получателят не е платец на данъка, когато доставчикът има регистрация за режима за малки предприятия в ЕС в България. Тоест, ако чуждестранният доставчик има "-EX" номер за България, българският получател не самоначислява ДДС за получените услуги.

Тема 10: Нови реквизити на фактурите и отчет за продажбите

Новите ал. 13 и 14 на чл. 114 изискват във фактурите да се посочва идентификационният номер с окончание "-EX", когато лицето прилага режима за малки предприятия в ЕС.

Основание за неначисляване във фактурите

Ал. 7 на чл. 114 предвижда опростени реквизити за фактурите при режимите за малки предприятия - ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането ѝ, както и основанието за неначисляване на данък (т. 12), сумата за плащане, ако се различава от данъчната основа (т. 14), и обстоятелствата за ново превозно средство при ВОД (т. 15).

Да сравним:

До 31.12.2025: Нерегистрираните лица издават фактури без ДДС и посочват като основание чл. 113, ал. 9 ("нямат право да посочват данъка").

От 01.01.2026: Лицата, прилагащи режима за малки предприятия в страната, изобщо не са длъжни да посочват основание за неначисляване. Чл. 114, ал. 7 е променен от 2026 г. и вече казва: "Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато лицето прилага специални режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б". В т. 12 от ал. 1 е именно "основанието за неначисляване на данък". Ако все пак желаете да посочите основание - по-коректно е чл. 168д, ал. 3 ("не облага с ДДС облагаемите доставки").
Накратко:
      •   Чл. 113, ал. 9 - забранява да посочват данък (забрана)
      •   Чл. 114, ал. 7, т. 1 - позволява да не посочват основание за неначисляване (облекчение)

Разликата от 2026 г. е, че нерегистрираните лица, макар и формално обхванати от чл. 113, ал. 9, вече прилагат "режим за малки предприятия в страната" по чл. 168д и според чл. 114, ал. 7, т. 1 могат изобщо да не посочват основание за неначисляване във фактурата.

Тоест чл. 113, ал. 9 остава валиден за:
    1.   Регистрирани по чл. 97а, ал. 1 (получени услуги от ЕС)
    2.   Регистрирани по чл. 97а, ал. 2 (предоставени услуги към ЕС)
    3.   Регистрирани по чл. 99 (задължителна регистрация за ВОП)
    4.   Регистрирани по чл. 100, ал. 2 (регистрация по избор за ВОП)
    5.   Регистрирани само по чл. 156 (OSS) - за доставки с място на изпълнение в България, за които не се прилага режимът в Съюза.
Всички тези лица нямат право да начисляват ДДС за доставките си в България и чл. 113, ал. 9 е основанието им.

Нов отчет за продажбите при OSS режим (чл. 119, ал. 5)

От 2026 г. лицата, които са регистрирани по общия ред (чл. 96 или чл. 100, ал. 1) и едновременно прилагат OSS режим (чл. 154, 156 или 157а), трябва да съставят отделен отчет за продажбите по тези режими. В отчета се посочва общата сума на данъчните основи - дори когато за доставките е издадена фактура. Например на онлайн магазин, регистриран по ЗДДС в България, който ползва и OSS за дистанционни продажби в ЕС - от 2026 г. му трябва отделен отчет за OSS продажбите.

IV. Място на изпълнение при виртуални събития

Тема 11: Място на изпълнение при виртуален достъп до събития

Новите ал. 12 и 13 на чл. 21 уреждат мястото на изпълнение при услуги за виртуален достъп до събития, излъчвани на живо - онлайн обучения, уебинари, виртуални конференции, концерти.

Важно уточнение: това се отнася за събития, излъчвани на живо или с виртуален достъп в реално време. Ако курсът е предварително записан и достъпът е напълно автоматизиран, той остава "електронна услуга" по общия ред.

Досега имаше спорове дали онлайн курсът е "образователна услуга" (с място по физическо провеждане) или "електронно предоставяна услуга". Новите правила слагат край на тези спорове - ако достъпът е виртуален, водещ е получателят.

При B2B услуги (ал. 12): когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение се определя по общия ред на чл. 21, ал. 2 - където е установен получателят. Ако българска фирма продава достъп до онлайн конференция на немска фирма, мястото е Германия и българската фирма не начислява ДДС.

При B2C услуги (ал. 13): когато получателят е данъчно незадължено лице (физическо лице), мястото е където е установен получателят. Ако българска фирма продава достъп до онлайн концерт или научна конференция на физическо лице в Германия, мястото е Германия и се дължи немски ДДС.

Тази промяна прави режима за малки предприятия в ЕС още по-атрактивен за онлайн обучители и организатори на събития. Досега малка фирма, организираща уебинар за физически лица в ЕС, трябваше да начислява ДДС в държавата на всеки клиент чрез OSS или регистрация. От 2026 г. благодарение на режима за малки предприятия, тази фирма може да продава билети без ДДС на физически лица в Гърция или Германия, стига да е регистрирана с "-EX" номер и да е под националния праг на съответната държава.

V. Дерегистрация

Тема 12: Дерегистрация - нови основания и ограничения

Нови основания за задължителна дерегистрация (чл. 107)

Добавени са две нови основания в т. 8 и 9: когато данъчно задължено лице, регистрирано в България на основание чл. 96, ал. 2 или 3, се регистрира в друга държава членка за прилагане в страната на режима за малки предприятия в ЕС; и когато данъчно задължено лице бъде прекратено/заличено по законодателството на друга държава, в която е установено.

Нови условия за дерегистрация по избор (чл. 108)

Изменен е чл. 108. Съгласно новите правила лице, регистрирано по чл. 96, ал. 1, може да се дерегистрира по избор само когато годишният му оборот не е надвишавал националния праг нито през текущата, нито през предходната календарна година.

Новата логика при дерегистрация по избор изисква оборотът да не е надвишавал националния праг през две последователни години - текущата и предходната. Това означава, че дори оборотът ви тази година да е спаднал под 51 130 евро, не можете да се дерегистрирате, ако миналата година сте били над прага.

Забрана за дерегистрация до края на 2026 г. (чл. 108, ал. 5-7)

Внимание: Лице, установено в България и регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1, не може да прекрати регистрацията си по избор до края на 2026 г., ако годишният му оборот в страната е надвишил 51 130 евро през 2025 г. (Ограничението не се отнася за случаите на задължителна дерегистрация по чл. 107, например при прекратяване на юридическо лице.) Същото важи и за лица, установени в друга държава членка - ако оборотът им в България или в Съюза е надвишил съответните прагове през 2025 г., те не могат да се дерегистрират до края на 2026 г. Това е важно ограничение за бизнеси, които планират да преминат към режима за малки предприятия веднага след влизане на закона в сила. Ако оборотът за 2025 г. е над прага, преходът към SME режима ще трябва да изчака.

Имайте предвид и една забрана, разписана в § 63 от ПЗР: ако оборотът ви за 2025 г. надвишава новия праг от 51 130 евро, вие не само сте длъжни да се регистрирате сега, но и нямате право да прекратите регистрацията си на основание нисък оборот до края на 2026 г. Законът изисква да останете в системата на ДДС поне една пълна календарна година, за да се потвърди, че новият режим за малки предприятия е приложим за вас.

Дерегистрация по инициатива на НАП (чл. 110, ал. 3)

Органът по приходите прекратява служебно регистрацията на лице, установено в друга държава членка, когато то се регистрира в държавата си на установяване за режима за малки предприятия в ЕС с цел прилагане на режима в България. НАП разполага с автоматизиран механизъм за тази процедура чрез обмен на информация между държавите членки.

VI. Други изменения

Тема 13: Фискални устройства - електронен бон при вендинг автомати

При продажби от автомати на самообслужване фискалният бон вече може да се визуализира само на дисплей, без издаване на хартиен документ (чл. 118, ал. 3а). Редът и начинът се определят с наредбата за касовите апарати. Това е дългоочаквана промяна за собствениците на автомати за кафе, храни и напитки - отпада задължението за хартиена касова бележка.

Въвежда се и задължение за писмен договор за сервизно обслужване на средствата за измерване в състава на ЕСФП (чл. 118, ал. 5).

Тема 14: Схема за минимална помощ - нов таван 300 000 евро

Актуализира се режимът на минималната помощ съгласно Регламент (ЕС) 2023/2831 (чл. 166, чл. 167). Нов максимален размер: 300 000 евро (досега 200 000 евро).
Нов начин на изчисляване: Периодът за проследяване вече не е "текущата и предходните две финансови години", а плъзгащ се тригодишен период - три години назад от датата на предоставяне на всяка нова помощ.
Срок на схемата: Удължена до 31.12.2030 г. (§ 62).

Тема 15: Технически и процедурни корекции

Законът съдържа редица технически промени, които прецизират съществуващи разпоредби:
Публични продажби (чл. 131): Съдебните изпълнители вече няма да начисляват ДДС при продажба на имущество на длъжник, регистриран само по чл. 97а, чл. 99 или чл. 100, ал. 2. Това премахва практиката да се начислява ДДС върху имущество на лица, които нямат право на данъчен кредит.

Консигнационни запаси (чл. 15а): Добавена е изрично хипотезата "загубени" стоки - в допълнение към досегашните "унищожени". При загуба на стоки по режима на консигнационните запаси се прилагат същите правила както при унищожаване.

Протоколи (чл. 117а, ал. 3): Прецизирана е терминологията - "получателя" е заменено с "издателя" при анулиране на погрешно съставен протокол, отразен в отчетните регистри.

Първи данъчен период (чл. 87): Първият данъчен период вече започва от датата на регистрация (а не от датата на връчване на акта за регистрация), което е синхронизирано с новия чл. 103. Добавени са и специални правила за неперсонифицираните дружества - първият период започва от датата на създаване на дружеството или от датата на регистрация на съдружник, ако тя е по-късна.

Прехвърляне на предприятие (чл. 132, 132а, 133): Уточнени са правилата за регистрация на правоприемника, дерегистрация на праводателя и корекции на данъчен кредит.

Изискуемост при автомати на самообслужване (чл. 25): Отменя се ал. 3, т. 5, която определяше изискуемостта на данъка според датата на изваждане на монетите/жетоните от автомата. С новите правила за фискална отчетност (виж Тема 13), данъкът вече става изискуем в момента на самата доставка, което премахва зависимостта от физическото събиране на оборота.

VII. Санкции, преходни разпоредби и изменения в други закони

Тема 16: Административни санкции - нови състави

Разширяват се санкциите във връзка с новите режими за малки предприятия:

Неподаване на заявления в срок (чл. 178, ал. 2): Санкция за лице, което не подаде в срок заявление за актуализиране на данни при регистрация за режима в ЕС.

Неподаване на тримесечен отчет (чл. 179, ал. 4): Санкция за лице, регистрирано за режима в ЕС, което не подаде в срок тримесечния отчет за реализираните обороти по чл. 168л. Глобата е от 500 до 10 000 лв. Този отчет е свързан с автоматичния обмен на данни между държавите членки, което обяснява сериозния размер на санкцията.

Отчет за продажбите (чл. 182): Санкции за несъставяне или неотразяване в дневника за продажбите на отчета по чл. 119.

Запечатване на обекти (чл. 186): Добавени са нови основания за запечатване - работа с неодобрени средства за измерване в състава на ЕСФП.

Други санкции (чл. 187, чл. 192): Технически корекции във връзка с новите разпоредби.

Тема 17: Преходни разпоредби - какво се случва от 01.01.2026 г.

Преходните разпоредби (§ 63) уреждат прехода към новите правила:

Задължение за регистрация: За лицата, установени в България, с годишен оборот над 51 130 евро за 2025 г., възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1, като датата на регистрация е 01.01.2026 г. (§ 63, ал. 1). Заявлението за регистрация следва да се подаде в 7-дневен срок от влизането в сила на закона (§ 63, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС).

ВАЖНО: 7-дневният срок изтича на 8 януари 2026 г. Това е първата критична задача за счетоводителите през новата година.

Ако общият оборот на лицето за 2025 г., определен по реда на новия чл. 168в, надвиши прага от 51 130 евро и то не е регистрирано досега, задължително трябва да подаде заявление до 8 януари 2026 г.

Лица с постоянен обект в България: Данъчно задължени лица, установени извън територията на страната, които имат постоянен обект на територията на страната и за които към 01.01.2026 г. възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, 3 или 4, подават заявление в 7-дневен срок от влизането в сила на закона (§ 63, ал. 2). За тях датата на регистрация също е 01.01.2026 г.

Служебна пререгистрация: Заварените регистрации на лица от ЕС и от трети страни се прекатегоризират служебно към новите основания по чл. 96, ал. 2, 3 и 4. Това спестява административна тежест - НАП извършва прехвърлянето служебно.

Довършване на производства: Неприключилите към 01.01.2026 г. производства по регистрация и дерегистрация се довършват по новия ред.

Забрана за дерегистрация: Припомняме, че лицата, надвишили прага през 2025 г., нямат право да прекратят регистрацията си по избор до края на 2026 г. (чл. 108, ал. 5-7 - виж Тема 12).

Тема 18: Заварени случаи и административни капани

В Становището на НАП откриваме още няколко много важни детайла.

Какво се случва с „висящите“ процедури от декември 2025 г.?

Това е изключително важен практически въпрос за фирмите, които са подали документи в края на миналата година.

Правилото: Процедурите по регистрация или дерегистрация, започнали преди 01.01.2026 г., но неприключили до тази дата, се довършват по новия ред.

Риск от отказ: Ако една фирма е подала заявление през декември на база стария оборот (напр. 100 000 лв.), но според новия начин на изчисляване (чл. 168в) не достига прага от 51 130 евро, НАП ще издаде акт за отказ за задължителна регистрация.

Автоматичен режим: В този случай лицето автоматично се счита за прилагащо новия „Режим за малки предприятия в страната“, освен ако изрично не поиска регистрация по избор (чл. 100, ал. 1).

Специфика за „датата на регистрация“ при закъснели процедури

Становището изяснява кога точно една фирма става ДДС платец при преходните правила:
   • За всички лица, при които се установява основание по новия чл. 96, ал. 1 към 1 януари, датата на регистрация в системата е 01.01.2026 г.
   • Изключение: Ако регистрацията се извършва служебно от НАП (по чл. 102), датата е денят на връчване на акта6. Това е важен нюанс за определяне на момента, от който се дължи данъкът.

Ретроспективно събиране на данни

НАП изрично указва на своите органи, че при проверка на висящи заявления, те трябва да изискат данни за оборота за 2025 г., формиран по новите правила.
   • Съвет: Не чакайте НАП да ви пита – подгответе си справка за оборота за 2025 г. по новия чл. 168в още сега, защото тя ще бъде изискана при всяка процедура през януари“.

---

С това обзорът на законодателните промени е завършен. Разбирането на новата законова рамка е само първата стъпка.

За да видите как тези текстове оживяват в реалната работа, подготвихме втора част: "Новите ДДС режими: Практически ситуации за фрийлансъри и малки фирми", където ще разгледаме как тези правила работят на практика и ще "превеждаме" закона през конкретни казуси.

Кой режим е подходящ за вас? Кога е по-изгодно да ползвате SME режима? Отговорите - с конкретни примери в следващия ни материал тук.

Здравейте отново и благодарности за това, че следите темата.

​Вие сте абсолютно права - държавните институции промениха тълкуването си в рамките на 24 часа. Първоначалното указание на МЕУ (в Портала за еврото) беше да се третират като "възнаграждения" (чл. 45), но явно е надделяла позицията, че това са "прагове/величини", за които важи общото правило (чл. 13).

​Ние сме само огледало на нормативната база, дори когато тя е крива.

​Връщаме стойностите към математическото закръгляне (550.66 евро). Благодарим Ви, че сте част от нашата активна общност!

Имаше лека неточност за сроковете и ги допълнихме в статията. В смисъл, допълнихме, че се гледат "постъпленията по сметки на НАП от данъци и осигурителни вноски, намалени с възстановените суми за данъци и осигурителни вноски".

Относно Вашия въпрос:
В сумата, дефинирана като постъпления по сметки на НАП, ДДС, платен на митниците мисля, че не трябва да се включва, тъй като се събира от друга администрация (Агенция "Митници") и постъпва по нейни сметки. В допълнение, този "ДДС платен на митници" е реално "ДДС по покупки" и щом за другите търговци не се включва в изчислението, то е редно и за вносителите да не се включва.

Здравейте, Mara87_55,
Като администратор на сайта и форума Ви съветвам да ни пишете с приятен и възпитан изказ, ако желаете да продължите да общувате с нас. Изразни средства от типа, че Ви "дуднем" и подобни не се толерират тук. Ако за Вас в ежедневието Ви те са норма, то за обществото тук не са подходящи и ще Ви се наложи да съобразите изказа си при общуването си с нас.

Още първата колежка много правилно Ви е насочила към чл. 119 от КТ. Вие сте попитал "Може ли действащ ТД да бъде изменен с допълнително споразумение в чия полза е уговорен срока на изпитване?"

И колежката Ви е отговарила с чл. 119 от КТ, на чието основание може. Вие не сте попитал в първоначалния си въпрос рестрартира ли се изпитателният срок, че тя да предположи, че именно това не Ви е ясно.

От далечната 2008 година форумът си има правила и пишещите ги спазват при публикуване. Препоръчвам Ви да се запознайте с тях много внимателно, преди да публикувате отново, защото аз лично не се славя с висока степен на толерантност към подобни прояви. Правила на Форума:
https://kik-info.com/forum/index.php?topic=3.0

Страхотен въпрос за счетоводен форум
На счетоводителите знаят всичко

Служба ГРАО в общината (кметството) по местоживеене. Тъй като постоянния адрес е вписан в личната Ви карта, не трябва друг документ за да направите същия адрес настоящ. Една молба от гишето и символична такса

ХХХХХ, и страхотен и точен отговор.   
 

Привет, 933 е мин.осигурителен доход за СОЛ и направихме корекция. Бяхме въвели новата сума авансово за 2025 в очакване да приемат Бюджета, но това не се случи, а ние бяхме пропуснали да върнем старата сума. Благодаря да отбелязването.

Здравейте, добавихме 27%.

Вчера в ДВ. бр. 106 от 22.12.2023 г. са обнародвани:
» ЗБДОО за 2024 г. (направени промени и в КСО)
» ЗБНЗОК за 2024 г. (направени промени и в ЗЗО)
» ЗИД на ЗДДС
» ЗИД на ЗДДФЛ
» ЗИД на ЗКПО
» ЗИД на ЗМДТ
» ЗИД на ДОПК

В тази връзка актуализирахме:
✔ Раздел ТРЗ
✔ Раздел Данъчни
✔ Раздел Счетоводни
✔ Раздел Справочник
✔ Раздел Нормативна база, където абонираните потребители могат да сравняват новите със старите версии на законите.

По-долу обобщаваме основните ТРЗ показатели от 01.01.2024 г.

➤ Увеличава се месечният размер на минималната заплата за страната (МРЗ) в размер на 933 лв. Увеличението е в размер на 153 лв. спрямо миналата година, което прави увеличение с 19.62%.

➤ Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ", "Безработица" и здравноосигурителната вноска. Виж Осигуровки и данъци 2024 (таблица).

➤ Увеличават се размерите на минималните осигурителни доходи (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Увеличението се състои в следното: тези, които са по-ниски от МРЗ за 2024 г., се изравняват с МРЗ и стават в размер на 933 лв., а останалите остават без промяна. По този начин за голяма част от дейностите МОД-овете от първата до последната колона са равни на 933 лв. Виж таблица на МОД тук.

➤ Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (вкл. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители) в размер на 933 лв. Запазва се регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите да не определят окончателен размер на осигурителния доход за дейността по производство на непреработена растителна и/или животинска продукция.

➤ Увеличава се максималният месечен размер на осигурителния доход в размер 3750 лв. Увеличението е в размер на 350 лв. спрямо миналата година, което прави увеличение с 10.29%.

➤ За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, тоест върху 466.50 лв (увеличение).

➤ За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 933 лв (увеличение).

➤ Има промени във вноските за фонд ТЗПБ по групи основни икономически дейности при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто). Виж таблица на ТЗПБ тук.

➤ Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).

➤ Запазен е необлагаем размер на ваучерите за храна от 200 лв. месечно за наето лице.
 
➤ Времето в неплатен отпуск, което се зачита за осигурителен стаж, е до 30 работни дни за календарната година.

Обезщетения и болнични от 01.01.2024 г.

➤ Променя се режимът на изплащане на болничните от работодателя съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО. Промяната се състои в следното: първите два работни дни (вместо три) се изплащат от осигурителя в размер 70% от среднодневното брутно възнаграждение, а останалите – от ДОО.

➤ Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
• временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
• безработица – 24 календарни месеца;
• бременност и раждане – 24 календарни месеца;
• трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.

➤ Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане в размер на 410 дни.

➤ Запазва се размерът на втората година майчинство. Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – 780 лв.

➤ Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

➤ Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 18 лв. (без промяна), максимален размер – 107.14 лв (увеличение).

---

kik info
по-лесно | по-бързо | по-сигурно*
Абонамент за пълен достъп от тук.

Привет, това бяха спамери от Виетнам. Изтрихме темите, а профилите ги блокирахме.

Bobo, благодаря, че писа.

Невярно, колега, не ги представяме като собствен капитал и още 2004 НАП тръбяха за тази грешка, ама сте проспали този момент. Пък може и да сте били ученик, знам ли. Счетоводство къде са Ви учили. ЕТ не е капиталово дружество и НЯМА СОБСТВЕН КАПИТАЛ. Ет има парите на собственика и задължения - в Пасива и активите са ясни.

Господин t.trifonov66, виждам че в тази и в няколко други теми се заяждате с различни участници, което е неприемливо и непривично за този форум. Да знаете, не се харесва тонът Ви на колегите, оплакват се и с право.

Затова или си коригирайте изразните средства или просто вече не сте добре дошъл. Защото освен полезно, трябва да ни е и приятно да четем тук, нали така?

Аз наистина не разбирам какъв е смисълът да се предизвиква лошо отношение измежду колеги, неприятен изказ, вдигане на нерви и “шокане на репи”. Толкова е досадно и остаряло това.

В тази тема сме разписали правилата при писане във форума, моля, прочете ги и ги спазвайте, преди да се включите отново.
https://kik-info.com/forum/index.php?topic=3.0

Заключвам темата, защото виждам, че някои колеги пускат своите въпроси в темата, вместо в KiK IAchat.

Моля, колеги, опитайте се да използвате своя естествен интелект, за да се ориентирате къде следва да попите изкуствения интелект.

Това е ето тук, а не в тази тема от форума, чрез която сме представили приложението.

Здравейте, благодаря на всички за включванията.

Намерихме проблемът и го отстранихме. След последната актуализация калкулаторът не отчиташе стария осигурителен доход за старите периоди. Сега вече го отчита.

В Държавен вестник бр. 66 от 01.08.2023 г. са обнародвани:
Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г и
Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.

В тази връзка сме актуализирали необходимите справочници, калкулатори и изчислителни приложения в сайта. По-долу систематизираме по-важните промени.

МОД от 01.08.2023 г:

1) Минималният осигурителен доход се увеличава на 780 лв. Таблицата с новите размери на МОД и фонд ТЗПБ вижте тук.
2) Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, включително и на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, се увеличава на 780 лв.

Запазва се размерът на максималния месечен осигурителен доход от 3400 лв.

Нов размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл. 53ж от същия кодекс за 2023 г. – 780 лв. Тази промяна е със задна дата от 01.01.2023 г.

В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения: Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 6, ал. 2). Допълнено е, че самоосигуряващите се лица бащи, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение по ал. 6 на чл. 50, когато имат 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Деклариране на салда на каси и вземания от собственици, персонал и подотчетни лица

В чл. 123 в ЗДДС се създава ал. 10, която гласи:
Когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по този закон, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:

1. сумата на налични парични средства в касите;
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.

Първият период, за който се декларират данни при условията и по реда на чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, е третото тримесечие на 2023 г., като декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се подава в срок до 14 ноември 2023 г.

Ограничаване на още някои плащания в брой и безплатна сметка за основни операции

В Закона за ограничаване на плащанията в брой в сила от 1 септември 2023 г. е допълнено, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка и за следните случаи:

1. Трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а;

2. Дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, когато стойността е равна на или надвишаваща 1000 лв.

Администрациите при обслужването на операциите по събирането на приходи и други постъпления по банкови сметки на бюджетни организации няма да могат да отказват плащания с карта, само защото не е издадена в България.

Направено и съответното изменение в Кодекса на труда регламентиращо, че когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

Направено е допълнение в Закона за платежните услуги и платежните системи, с което се регламентира т.нар. безплатната сметка за основни операции, като се създава се чл. 120а, който гласи:

Чл. 120а. (1) Когато по сметка за основни операции по чл. 118 се извършват операции по нареждане на титуляря, включително и теглене на суми в брой, за тях не се заплащат такси, когато са за сметка на получени средства от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти.
(2) Сметката за основни операции по чл. 118 се обслужва безплатно, когато по сметката постъпват и се съхраняват средства по ал. 1 и лихвите върху тези средства.
(3) Алинея 1 не се прилага за теглене на суми чрез терминални устройства АТМ и ПОС на банки, различни от обслужващата банка.

Важни изменения във връзка с ваучерите за храна

В Закона за корпоративното подоходно облагане се правят изменения във връзка с ваучерите за храна.

От 1 януари 2023 г. (със задна дата) ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане ще могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма. Остава сумата от 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна, която няма да се облага с данък социални разходи.

От 1 януари 2024 г. се въвеждат „Ваучери за храна на електронен носител“. Те са платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само по ограничен начин и отговарят на условията по чл. 2, ал. 1, т. 11, буква „в“ от Закона за платежните услуги и платежните системи, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и други, осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Електронен носител може да бъде физически електронен носител или виртуален електронен носител и се зарежда само с ваучери за храна от оператор.

Операторите по чл. 209, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане могат да отпечатват и предоставят ваучери за храна на хартиен носител до 30 юни 2024 г. След тази дата ваучерите за храна ще могат да бъдат само електронни.

За периода от 1 януари 2024 г. до 30 юни 2024 г. данъчно задължените лица могат да предоставят на наетите лица за конкретен месец само ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане или само ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Eлектронен фиш

В Закона за движението по пътищата се допълва, че за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането.

Превоз на стока с висок фискален риск

Направени са изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно превоза на стока с висок фискален риск. Изисква се лице, което превозва такива стоки, при извършване на фискален контрол, да декларира предварително данни за превоз на стоки с висок фискален риск.

Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
и
актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Чрез законопроекта са направени редица промени в данъчните и други закони.

В Закона за данък върху добавената стойност в чл. 123 се създава ал. 10, според която регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да декларира следните счетоводни данни към последния ден на предходния данъчен период:

1. общата сума на налични парични средства в касите;

2. размер на вземания по разчети със собственици и персонал, когато надхвърлят праг от 10 000 лева.

Данните ще се отразяват в справка-декларацията по ЗДДС по ред, определен в ППЗДДС.

Предвижда се и когато лице, което извършва ресторантьорски и кетъринг услуги не издаде касов бон, получателят да има право да не заплати стойността на продажбата (допл. в чл. 118, ал. 1).

В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предвижда да се изплащат само по банков път, независимо от размера им:

➤ трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели с 50 или повече наети лица;

➤ трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, независимо от броя на наетите лица;

➤ дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, независимо от неговата стойност.

Съответно в Кодекса на труда в чл. 270 е направена необходимата редакция, според която когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

В Закона за корпоративно подоходно облагане се урежда използването на ваучери за храна на електронен носител. „Ваучери за храна на електронен носител“ са платежни карти, които са предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване, обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи.

Създава се чл. 209а Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител

Чл. 209а. (1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1.    договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2.    към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3.    ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

(2)    Лице, получило разрешение от министъра на финансите по чл. 209, ал. 2 има право да издава ваучери за храна на електронен носител.

(3)    Условията и редът за издаване на ваучери за храна на електронен носител, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор във връзка с ваучерите за храна на електронен носител се определят с наредбата по чл. 209, ал. 6.

(4)    Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(5)    Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна на електронен носител само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна на електронен носител, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.

(6)    Операторът сключва договори за обслужване с ваучери за храна на електронен носител само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.“

Относно данъчните облекчения за деца

(1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:
1.    едно ненавършило пълнолетие дете - в размер на 6 000 лв.;
2.    две ненавършили пълнолетие деца - в размер на 12 000 лв.;
3.    три и повече ненавършили пълнолетие деца - в размер на 18 000 лв.

(2)    При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 12 000 лв.

(3)    За 2023 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 - 3 от същия закон, както и с разликата:
1.    между допустимия размер за 2023 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;
2.    между 12 000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2023 г.

(4)    Данъчните облекчения за 2023 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:
1.    за едно ненавършило пълнолетие дете - в размер на 500 лв.;
2.    за две ненавършили пълнолетие деца - в размер на 1 000 лв.;
3.    за три и повече ненавършили пълнолетие деца - в размер на 1 500 лв.;
4.    за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - в размер на 1 000 лв.

(5)    Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1.    за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
2.    другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3.    работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.

(6)    Данъчното облекчение се ползва авансово по реда на ал. 4 до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1-3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(7)    При прилагане на ал. 4 и за целите на чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява и със съответните суми по ал. 4 при спазване на изискването на ал. 6.

(8)    Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.

(9)    В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.

(10)    Намаляването по ал. 9 на размера на дължимия авансов данък за първо - трето тримесечие - до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
1.    за едно ненавършило пълнолетие дете - 150 лв.;
2.    за две ненавършили пълнолетие деца - 300 лв.;
3.    за три и повече ненавършили пълнолетие деца - 450 лв.;
4.    за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - 300 лв.

(11)    Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. в случаите по ал. 9 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(12)    Алинея 9 не се прилага, когато:
1.    размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;
2.    лицето има доходи от трудови правоотношения и е приложило ал. 5.

(13)    Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не прилагат ал. 9 - 11.

(14)    Когато в нарушение на условието по ал. 5, т. 2 и 3 или по ал. 9 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.

Готова ли е счетоводната общност за Chat GPT? Вие питате, а сложен изкуствен интелект ви отговаря? Допреди месеци това звучеше невероятно.

Представяме ви KiK AIСhat, захранван от Chat GPT.

Направихме го за колегите, които искат да тестват тази нова уникална технология. Моделът се развива с бърза скорост и открива неподозирани възможности. Една от основните му функции е да събира и обработва огромен обем от данни, след което да ги представи под формата на отговори на въпроси или анализи. Тествайте и намерете ползите за себе си.

Важно е да се отбележи, че чатът може да генерира неправилни или неточни отговори, ако не е правилно обучен, за което е необходимо някакво време. Затова към бизнеса: Най-правилно е да се обърнете към счетоводител или счетоводна кантора, преди да вземете решение за вашите лични или корпоративни финанси.

А ние, счетоводителите, дори можем за поспорим с изкуствения интелект, нали?
Забавно е. Пробвайте от тук! 😉

KiK AIСhat може да се ползва безплатно от регистрирани потребители в сайта. Тази услуга ще бъдe безплатна за определен период от време, в зависимост от натоварването и развитието на Chat GTP. 

Здравейте,

служебното правителството се отказа от данък свръх печалба и той не е сред предложенията при актуализацията в бюджета, внесени в Парламента.

Ако има редовно правителство, също няма да влезе, защото големите партии не се съгласни да има такъв данък и ще гласуват против.