Виж тук Бланки при Резивия: http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,2273.0.html
Това ли са справките, които са ви предоставили за попълване или е нещо друго?

Справки при ревизия

Ние имаме ежедневно ревизии по различнни поводи и за различни фирми.
За първоначалните справка при ревизия ли имате предвид? Мисля, че това е стандартна процедура на данъчните. С тях се декларират активи, банкови сметки и имуществото на фирмата. След малко ще опитам да ги намеря и кача тук, за да видим дали са те.

Кети, зачетох се в спора ...

Иначе съм абсолютно съгласна с теб, че отговорът на въпроса на Trivonova е: Да, има доказателства за започването на дейността през 2011 и трябва да има самоосигуряване от извършилите я.

Да, виж самата декларация и ще се ориентираш.

Първо попълваш ред 20, където е отстъпката. После в ред 21 имаш данъка след изваждането на остъпката и после в редовете 26.1 или 26.2 от него вадиш авансовите вноски и надвнесените суми от минали години.

Този въпрос винаги е вълнувал счетоводителите, особено когато клиент се появи с току що регистрирана фирма. И винаги въпросът трябва да се изследва индивидуално.

Давам пример: Регистрирам фирма (например ЕООД) и започвам да си правя собствено проучване за дейността. Нямам фактури нито за приход, нито за разход. Нямам открита и разплащателна сметка дори. Капиталът все още стои в набирателната например.

Но аз целодневно, направо денонощно мисля за фирмата, чертая си схеми и финансови планове, ровя в Интернет и събирам информация. Е, трудя ли се аз, тоест извършвам ли трудова дейност? – Да, и то доста усилено, бих казала. Значи следва ли да подам декларация за започване на дейност? – Да, трябва според мен. А може ли някой да докаже моите самостоятелни дейности, ако съм пропуснала да декларирам това – мисля, че по-скоро не.

Затова подхождам към този въпроси всеки път индивидуално.

Принципно споделям мнението, че получаването или издаването на фактури не са единствения индикатор за това дали собственика полага труд, тоест дали е започнал дейност.

Всяко действие на собственика/управителя, свързано с фирмата му е труд, а когато това се прави за първи път считам, че дейността започва тогава. И след като надлежно и обосновано информирам клиента за това си разбиране, съм щастлива да чуя на свой ред неговото информирано управленско решение, относно този важен въпрос, касаещ започването на дейност и респективно започването на самоосигуряването на СОЛ.

Не открих санкции в Закона за собствеността, ако не се впише договора за наем, но пък открих това  тук

След като се сключва договор за наем за срок, по-голям от 1 година, Законът за собствеността в своя бл. 112, б. “е” изисква този договор да бъде вписан в имотния регистър при компетентната Служба по вписванията. Ако е извършено такова вписване, при прехвърляне на собствеността на имота договорът за наем остава в сила спрямо новия собственик за целия си срок на действие и за всичките си клаузи (чл. 237, ал. 1 от ЗЗД). За нуждите на това вписване договорът трябва да е нотариално заверен, дължи се и държавна такса в размер на 0,01% от материалния интерес – наемната цена за срока на действие на договора.

Коя е нормата пораждаща задължението за регистрация на договора за наем в НАП?

Договорът се вписва в Имотен регистър, ако е със срок по- голям от една година на основание чл. 112 от Закона за собствеността.

10х, Миме! Често, като те чета и научавам нещо ново
А кой го вписва в Имотния регистър - неамателя или наемодателя ? И с какъв документ?

Например договор за извършване на услуги с личен труд.

Здравейте,

Мисля, че тези дни, ако се съберат в т. 1 или т. 2 за целите на пресмятането няма да е проблем. Можем да направим още едно поле специално за тези дни. Ще проверя точно как стои въпроса допълнително.

А чл.6 ал.2 от Закона за ТР ?

Какво за чл. 6 (2) ЗТР?

(2) Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.

Вие нали при публикуването на отчета сте спазили изискванията на Закона за счетоводството, които съм написала по-горе?

След тази дата сте взели следващо решение за разпределяне на дивидент. След като в Търговския закон, където са упоменати обстоятелствата, които задължително подлежат на вписване в ТР не е казано изрично, че това обстоятелство подлежи на вписване задължитено, то не попада в чл. 6 (2) ЗТР.

Все по-елекронно, все по-лесно

В ТР се публикува заедно с годишния финансов отчет и:
 - информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и
 - решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година

Други решения за разпределения на печалби не са задължителни за публикуване в ТР.

Привет, много добре сте се ориентирала в попълването в калкулатора.

Причините да се получи по-голямо майчинство при излизане в болничен са следните:

1. При Вас се взима под внимание средното дневно нетно при изчисление на обезщетението, защото то е по-малко от 90% от средното дневно брутно или осигурителния доход.
2. Когато излезете в болничен през периода сумата на осигурителния доход, от който е изчислен болничния (това е болничния разделен на 80%) се прибавя към средно дневното нетно за месеца.  И точно тази сума става по-голяма от средното дневно нетно, което би се получило, ако не сте в болничен.

Ако разгледате темата ще видите, че по-горе съм отговаряла на други подобни въпроси и при други бъдещи майки изчисленията са такива, че при излизане в болничен, ще им е по-голямо майчинството.

Леко раждане! Девите сме страхотна зодия и много послушни деца

По-скоро браво, че са го хванали. Ти този измамник "колега" ли наричаш?

Браво на колегата, това е да можеш, жалко че на края са го "сгащили"

Ще търсим - дай малко повече информация:
Кой - кого наема, точно за каква работа или външна услуга, по какъв договор, ще има ли работно време, място и другите детайли характеризиращия трудовите правоотношения.

Чудесно, ето с това трябваше да започнете
Според мен, правилно сте начислили ДДС.

Но мен повече ме притесняваше друго. Дали мотокара и подвижната платформа може да се отнесат към превозните средства. Ако е да, то тогава всичко е решено. Мнения много, но никой не се аргументира.

По този въпрос видях, че колежката с ексцентричния ник МамаБожка Ви е насочила и се е аргументирала. За мен дали тази чужда фирма има място на стопанската дейност или постоянен обект беше по-интересния момент, но Вие преценявате, че няма.

Иначе сигурно сте видяла определението в допълнителните разпоредби на ЗДДС за "Превозните средства по чл. 23". За мотокара съмнение няма, че е. Подвижната платформа минава също там в графа "както и другото оборудване и устройства, проектирани да транспортират стоки или хора от едно място на друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които обикновено са проектирани и са годни да бъдат използвани за транспортиране на стоки или хора"

Потърсих в Интернет как изглежда подвижна платформа. Това излезе: https://sites.google.com/site/banjotowingequipment/Home/produkti-1

Харесвам такива теми

Съгласна съм, че не всяка услуга извършена тук от чужда компания, задължително прави място на стопанска дейност в България.

От опита ми с чуждестранни компании, които идват тук в България и извършват подобни дейности имат място на стопанска дейност тук в България и регистрират това място в регистър БУЛСТАТ – имаме такива клиенти извършващи монтажи по строителни обекти, построяване на соларни паркове, изграждане на съоръжения и други.

Затова, за да изпипате нещата погледнете и спогодба за избягване на двойно данъчно облагане с конкретната държава. За да се счита един строителен или монтажен обект за място на стопанска дейност, се предвижда изискване за определена продължителност от време на неговата експлоатация, най-често от шест или дванадесет месеца.

Не, по-скоро обратното разбрахме. Макар, че информацията е недостатъчна, за да се каже със сигурност. Има много "може би" в цялото обяснение.

Аз поне от дадената до дотук информация разбирам, че чуждата фирма най-вероятно има или ще има място на стопанска дейност в България. Даже и заварчик смятат да наемат да извърши определена  услуга на същото това място. Това, че фирмата не се регистрира, както се изисква в чл. 3, ал. 1, т.5 от Закона на регистър БУЛСТАТ е друг въпрос.

Относно мястото на стопанска дейност виж тази лекция по международно данъчно право “Разпределяне на правомощията на държавите за данъчно облагане на доходите и имуществото. Облагане на доходите от стопанска дейност.” http://www.bg-pravo.com/2010/12/7_5019.html

Много добре е обяснено какво се има предвид под място на стопанска дейност в друга държава. Има даже пример даден. Казва се, че мястото на стопанска дейност може да се намира в друго предприятие, напр. когато чуждестранното предприятие разполага постоянно с помещения, оборудване или техните части, принадлежащи на друго предприятие.

Както българският ДДС закон, така и Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година казват, че когато услугата се предоставя на постоянен обект, то тази доставка се облага в мястото на постоянния обект.

Най-вероятно чуждата фирмата ще спори, че този обект не е постоянен и не се “характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси”, както е записано в Регламента, но определението за постоянен обект в ЗДДС е красноречиво от наша гледна точка.

Извън от темата вчера по съвет на MariyaPavlova точно заради подобен казус прецизирахме текстовете в Проверка за място на изпълнение на услуга и допълних текста така: “с място на икономическа дейност и постоянен обeкт, на който се предоставя услугата (ако няма, то мястото на пребиваване на получателя)”.