Прочетох концепцията. Там пише, че във фактурата трябва да има ред "касова отчетност", иначе режимът не се прилага. Излиза, че е въпрос на договореност между страните по сделката дали да се прилага. Защото, което е предимство за едната страна, много често е недостатък за другата.

Прочетете и Проекта на ЗИД на ЗДДС 2014. Когато едно лице се е  регистрирало, то според чл. 151а, ал. 2 от проекта, специалният режим се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги, с изключение на тези, които са изброени в ал. 2. 

Лицето прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението от НАП (чл. 151б, ал. 1 от Проекта).

При сегашния режим, в ролята ми на доставчик, не стига, че се съгласявам с отложено плащане, ами трябва и да кредитирам клиента, като внеса ДДС-то, а той да ползва данъчен кредит (ако има това право, защото в моя случай понякога кредитирам държавата).

Точно.

слях двете теми на Verra

Благодаря, точно мислех да публикувам подобна тема. Закачам я, като важна горе в раздела.

Krisito, благодаря за табличката. Ще включим такава информация в Калкулатора за Майчинството по-натам.

Попълвам 2000 лв. осиг. доход за всички месеци, като попълвам само първия и копирам надолу с бутона за копиране в дясно на реда и ми излиза минималното майчинство. При мен все още има проблем. Може би трябва да си изчистя кеша...

Вероятно, не сте натиснала бутон "Изчисли" след попълването и затова виждате предходните си данни.

За да можем да Ви помогнем и за да ни покажете какво точно попълвате в калкулатора, е необходимо да копирате линк с Вашите изчисления, но не от адресната лента на браузера горе, а под изчисленията, след като натиснете БУТОН ИЗЧИСЛИ в полето "Копирайте линка с Вашето конкретно изчисление от тук:" има един линк - копирайте го целия тук.

Благодаря за напомнянето. Променихме часовото време.

Подготвя се единна декларация за ДДС в целия ЕС.

Плановете са да бъде въведена от 2017, като би спестила 15 млрд. евро годишно на предприятията.

Въвеждане на стандартизирана декларация за ДДС на територията на целия ЕС подготвя Брюксел. Тя ще замени националните декларации и ще уеднакви процедурата, която в момента е различна за всяка държава-членка, се посочва в прессъобщението на ЕК. Според изчисленията по този начин предприятията в Общността ще спестят около 15 млрд. евро само за година посредством намаляването на административните пречки и подаването на точно определена информация в еднакви срокове.

Плановете са единната декларация да влезе в сила от началото на 2017. Предприятията ще подават нужната информация всеки месец, а микропредприятията - само веднъж на три месеца. Ще отпадне сегашното изискване в някои държави за годишна обобщена справка-декларация за ДДС, а ще се насърчи подаването по електронен път.

Повече информация от сайта на ЕС: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-988_bg.htm

Адресът за кореспонденция с НАП за фирмите се вписва в ТР. Принципно документите, които сте изброила за ТР са достатъчни за дружество с български собственици. Мисля, че имаше и още една две декларации по чл. 13 ЗТР.

Българска фирма, нерегистрирана по ЗДДС предоставя услуги на фирма от трета страна.
Съответно мястото на изпълнение е в тази трета страна съгласно чл.86,ал.3 във връзка с чл.21,ал.2 от ЗДДС. ДДС не се начислява поради това.

Следва ли обаче да се регистрираме по ЗДДС?Питането ми идва от чл.69:

От това, което сте написала не следва задължителна регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал. 2, т.2 от ППЗДДС във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва "чл. 113, ал. 9".

А това дружество, чрез което си самоосигурявате ли плаща възнаграждението Ви?

Моля, колеги дайте мо отговор на въпроса, който ме затруднява и съм влязла във спор.
- Кой изготвя месечните графици за работа на смени, работодателя или счетоводителя?
Предварително благодаря.

Как така кой ги изготвя? Логично изготвя ги този, който определя кой служител, кога и в коя смяна е. Обичайно това е работодателя или управителя на въпросния обект. Графиците се подписват от работодателя. На база на тези документи счетоводителя прави изчисленията на заплатите и осигуровките.

Като собственик и администратор на сайта КиК Инфо, мисля да продължа да правя изказвания, каквито и когато преценя за необходимо. Виждам, че 66DANI и KREM74 са с един и същ IP адрес – тоест пишете от едно и също място. Освен това KREM74 изнерви в темата някои от членовете на форума, в този смисъл е и втората част от забележката ми.

Смятам темата (която е от преди 7 месеца) за изчерпана, и Ви моля да се включвате само по професионални въпроси.

Календарът за работните дни за 1997 година е прегледан и коригран. Моля, пишете, ако забележите нещо нередно.

Катя, би ли разяснила условието за плащане по банков път?

Ако аз не съм регистрирана за режим КО, но доставчикът ми е, трябва ли плащането да е безкасово?

Ако Вашата фирма не е регистрирана по специалния режим КО, но Вашият доставчик е регистриран, то при уговаряне на доставката Вие уговаряте и начина на плащане.

1) Когато плащането е уговорено да е по банков път, то прилагате режима, тоест ще включите фактурата в дневник покупки най-рано в месеца на плащането. В този случай, доставчикът Ви задължително следва да впише във фактурата текста „касова отчетност на ДДС“.

2) Но ако договорите плащането да е в брой, то за тази доставка доставчикът, няма право да приложи специалния режим независимо, че е регистриран по КО (чл. 151а, ал. 2, т. 10 от предложения Проект). В този случай и доставчикът и вие прилагате общия ред, като фактурата трябва да е без надпис „касова отчетност на ДДС“.

Имам само две малки фирми.
Интересува ме какво печелят, ако се регистрират по касова отчетност.

Едната е магазин, аутлет, който не е зареждан от края на 2010 г. и само реализира продажби. Има само ДДС за внасяне. Свързан е с НАП - няма мърдане.

Другата е семейна рекламна фирма. Не е доставчик към големи фирми и издава фактури след като й се плати от физическо лице или друга малка фирма, а получава фактури при закупуване на материали от магазини или при получаване на услуга от подизпълнител голяма фирма, на който без да плати не получава нито фактура, нито услугата.

За какво ще допринесе регистрацията по касова отчетност в дейността на такива фирми?

На база на публикувания Проект на ЗИД на ЗДДС:

За първата фирма с магазина аутлет, дори и да се регистрира по специалния режим, то за доставките си към незадължени лица или за доставките, платени в брой няма да има възможност да го прилага (чл. 151а, ал. 2, точки 4 и 10). Тоест, ако няма други доставки, за които режимът е приложим (виж чл. 151а, ал. 2), то няма смисъл от регистрация.

За втората фирма (рекламната), ако я регистрираш по специалния режим, то за рекламните услуги към незадължени лица няма да е приложим режима, но за рекламните услуги извършени на друга фирма, ако заплащането е по-банков път ще е приложим режима. И щом тази фирма плаща веднага своите покупки, и ако има забавяне на плащанията от своите клиенти и тези плащания са по банков път, очевидно да има смисъл да се регистрира по специалния режим.

На въпроса: “За какво ще допринесе регистрацията по касова отчетност в дейността на такива фирми?” – за втората фирма отговорът е по-добра ликвидност или по-точно няма да внася ДДСто на продажните си фактури, докато клиентите не ги платят.

Допълвам само от Мотивите към ЗИД, че целта на режима е подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на данък върху добавената стойност към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Тоест режимът не се отнася за тези, които си получават плащанията веднага. Логично, защото те проблеми с плащанията от клиенти нямат - получават си ги веднага.

Добре от първия ти пост прочетох по-скоро негативи за режима, затова помислих, че си против него.

Относно това:

Малкият доставчик ще избегне внасянето на ДДС преди да си получи плащането, но и хазната ще го почака, защото на големия производител ДК по тази доставка не му е необходим и той ще диктува кога да постъпи данъка във фиска.

Не съм съгласна, доставчикът няма да внася ДДС по неплатените фактури, но и клиентът няма да го ползва. Големият нищо не диктува, той просто има право да ползва ДК, чак когато плати фактурата. Тоест ефектът за бюджета, като цяло ще е нулев, с изключение еднократно при въвеждането на режима.

Пак да повторим: мярката цели да облекчи малкия бизнес, а не бюджета. Примерът, който съм дала, а ти си цитирала илюстрира ощетяването на малките фирми от големите и няма общо с ефекта за бюджета.

Разбирам, че Ирена е против въвеждането на новия режим за касова отчетност. Малкият бизнес, (каквито са повечето от клиентите ни предполагам), обаче явно осъзнава ползите и е за въвеждане на режима. Много фирми и организации подкрепиха инициативата, включително и професионални организации.

От БСК са изтъкнали само административните затруднения, а те са върхът на айсберга.

Аргументите на БСК, не съответстват на истината и по-горе съм написала конкретно защо. Ако искаш бъди по-конкретна, с кои от аргументите на БСК си съгласна, за да станат стойностни и интересни дискусиите.

И го отнасят малките доставчици на въпросната фирма, които не могат да я избегнат, защото от един голям клиент им зависи дейността.

Това не е вярно. Режимът не е задължителен, а по желание за лицата, които изпълняват критериите (чл. 151а, ал.1) и за доставките, които не са сред изключенията (чл. 151а, ал.2). Реално всички малки фирми, “могат да я избегнат”, ако желаят.

Друго - онези европейски инвеститори, в чиито държави не се прилага такъв режим може да не го харесат, а тези, в чиито държави се прилага - да са избягали от него.

Режимът е въведен в 20 държави-членки, от общо 28. Твърдението ти за това кои европейски инвеститори са избягали от режима и кои не го харесват се базира на някакво изследване или е твърдение, на база на твоя опит с чуждестранни фирми?

Ясно е, че всяка по-голяма промяна в законодателството е свързана с усилия от страна на нас счетоводителите, но все пак мисля, че водещото в случая са ползите за малкия бизнес. Това е и идеята на тези промени от Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Ползите за малките предприятия ще са доста повече, че да се кахърим за отчитането или как щяла да ни контролира данъчната администрация. Отчитането е въпрос на организация и настройка на софтуер. Ще го измислим - имаме време.

Разбира се, като всяка промяна има и малко неудобства, но затова сме професионалисти, за да се подготвим от рано.

Темата е архивирана. Новата тема Резюме на Специалния режим за касова отчетност на ДДС, в сила от 01.01.2014
тук: http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8017.0.html


Тема за коментари и въпроси по ПРОЕКТА на Специалния режим за касова отчетност на ДДС. Или да се подготвим от рано за промените.

Режимът „Касова отчетност на ДДС” е въведен в националните законодателства на 20 държави-членки на Европейския съюз от общо 28 държави. От 01.01.2014г. предстои да бъде въведен и в България с изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност, който все още е на етап ПРОЕКТ и е публикуван на сайта на Министерство на Финансите. Проекта на ЗИД на ЗДДС 2014, публикуван на 09.09.2013 в сайта на МФ.

---

Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, чийто член е КиК, още миналата година, заедно с порталът www.moitepari.bg бяха инициатори на тази идея, като предложението беше наречено "Инициатива за справедлив ДДС режим". Тогава управляващите я отложиха, сега новите управляващи я приемат и според мен, това е може би единствената добра мярка за малкия бизнес от всичко, което прочетох в документа 100 мерки и теглилки.

Защо обаче големите фирми са против въвеждането на режима?

Защото те по подразбиране бавят плащанията към доставчиците си, като същевременно ползват 20% данъчен кредит от тези неплатени доставни фактури. А с въвеждането на режима, ползването на данъчния кредит ще бъде възможно за тях, чак след като платят на доставчика, регистиран по специалния режим.

Например Българска Стопанска Камара (БСК) е против въвеждането на режима „Касова отчетност на ДДС”. Тези дни излезе една доста изопачаваща фактите статия от БСК. Прилагам линк към статията тук.

Този режим се въвежда, за да облекчи МАЛКИТЕ фирми. Целта е подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на данък върху добавената стойност към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Кои от членовете на БСК са малки предприятия? - Там членуват ГОЛЕМИ фирми.

Какво се случва на практика?

Големите ползват тактиката на отложеното плащане с 60 дни към доставчиците си, като междувременно доставчикът внася в бюджета 20% ДДС от НЕплатената фактура. Те от една страна отлагат плащанията, а от друга страна те се финансират безлихвено за сметка на доставчиците с 20% кредит по неплатените фактури, под формата на данъчен кредит. Обикновено това извиване на ръце на доставчиците (с дълъг срок на отложено плащане) могат да го прилагат големите фирми, като вериги, монополи, картели и други такива компании. В този случай доставчикът понася цялата финансова тежест - веднъж не си получава парите навреме и втори път вади 20% от себе си и ги внася в бюджета.

---

Относно съжденията на БСК от статията:

1. “не е ясен механизмът за водене на дневниците по ДДС” – напротив, ясен е този механизъм. Само платените фактури се включват, като за частично платените има формула.

2. “На практика автоматизираното водене на дневниците за ДДС ще стане почти невъзможно” – на практика е въпрос на софтуер и настройка на отчетността. И в момента разходи отнасящи се за едната календарна година, но фактурирани в другата се отчитат по подобен начин – например разходът се осчетоводява в декември, а фактурата се включва дневника за януари, защото е с януарска дата.

3. "бизнесът ще плаща по-големи разходи за счетоводни услуги, смятат от работодателската организация" - колеги, това е несериозно. Кога счетоводните такси са зависели от промените в ЗДДС? Години наред, ние счетоводителите се занимаваме предколедно и новогодишно с промените във всички данъчни и осигурителни нормативи, актуализираме софтуери, плащаме семинари, настройваме сметкоплани, бази и проценти, според измененията и когато това се е отразявало на счетоводните такси?

4. “ще създаде проблеми и при ревизиите на предприятията, посочват още от БСК” – абсолютно невярно, много лесно се проследява по време на ревизия дали една фактура е платена и кога.

5. “според БСК има вероятност и някои компании да не търсят вземанията си навреме, тъй като няма да са длъжни да начислят в бюджета дължимия данък” – поредното невярно или некомпетентно твърдение. Това, че няма да платят веднага ДДС-то не означава, че вземането не може да се търси по реда на закона.

6. “касовата отчетност на ДДС няма да бъде задължителна за всички” – режимът е по желание, а не по задължение и то за фирми с годишен оборот за миналата година не повече от 500 хил. евро, според Европейската директива.

---

Допълнено:
Промените са приети и обрародвани в Държавен Вестник, брой 101 от дата 22.11.2013 г. 
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=78C708FB46BB8A4101FF69AA3AA42642?idMat=80400


Прикачам към темата и допълнителни материали.

Колега, искрено благодаря за добрата оценка. Хубавите Ви думите дават мотивация да развиваме сайта и показват, че енергията и работата ни се оценяват. Ще прегледаме календара за 1997 година и ще го коригираме. Благодаря, че писахте.