Благодаря. Работната група към АССП ми възложи задача да напиша и по-подробен материал за това как е преминала срещата в МФ и какво да очакваме оттук насетне, така че скоро вероятно ще публикуваме и него.

Здравейте, да попитам и аз нещо.., защо калкулаторът не ми позволява за м. Януари и Февруари 2014г. да си въведа осигурителен доход 2400лв.?

Коригирахме го. Благодаря, че писахте. В момента трябва да Ви позволява да въведете осигурителен доход до 2400 на месец.

Привет, закачам темата горе в Раздела, защото е важна. Не се сърдете, но орязах разводняването.

Накратко: 10-ти януари и Д55 беше само за миналата година.

---

Промених заглавието на темата, защото "Заглавието на нова тема трябва да е подходящо и описващо съдържанието на темата".

Здравейте колеги, 

Днес, на втората среща на работната група в Министерство на финансите въпросът за регулирането на професията и лицензирането на съставителите на финансови отчети не беше разглеждан, но предстои. Обсъжданията за момента са на тема дали да се пише чисто нов Закон за счетоводството и чисто нови национални счетоводни стандарти за малки и средни предприятия или транспонирането на Директивата да се реализира чрез промени и допълнения в настоящия ЗСч и настоящите НСФОМСП. АССП представи своята Позиция.

Това е засега. Ще ви държа в течение, ако на следващите срещи на работната група има движение по тъй нареченото регулиране на съставителите на финансови отчети и отново се повдигне въпроса.

Директива 2013/34/ЕС
Категории предприятия

1. При прилагането на една или повече от възможностите по член 36, държавите-членки определят микропредприятията като предприятия, които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:
а) обща сума на баланса: 350 000 EUR;
б) нетен оборот: 700 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 10.

2. Малките предприятия са предприятия, които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:
а) обща сума на баланса: 4 000 000 EUR;
б) нетен оборот: 8 000 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 50.

Държавите-членки могат да определят прагове, надвишаващи праговете по първа алинея, букви а) и б). При все това, праговете не надвишават 6 000 000 EUR за общата сума на баланса и 12 000 000 EUR за нетния оборот.

3. Средните предприятия са предприятия, които не са микропредприятия или малки предприятия, и които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:
а) обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;
б) нетен оборот: 40 000 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 250.

4. Големите предприятия са предприятия, които към датите на балансите си надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:
а) обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;
б) нетен оборот: 40 000 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 250.

slavitb,

Това е официалната позиция на АССП взета след дискусии и допитвания до членовете. Публикувах я само за информация.
Ако сте член на АССП, то имате възможност да правите предложения по съответния ред в Асоциацията. От тук - не става.

Засегнатите теми в точки 2 и 3 са изцяло в съответствие с Директивата. Тоест преди да вземате отношение по транспонирането на Директива 2013/34/ЕС, то първо я проучете, защото съжденията Ви са наистина свободни съчинения.
По точка 4 не сте прав пак - имахме предварително спуснати въпроси, на които даваме мнение писмено след проучване измежду членовете.
По точка 1 също не сте наясно. До 20 юли 2015 предстои всички държави-членки да транспонират Директивата в националните си законодателствата. В България разбира се също, като след транспонирането логично отчетите ще са на база Директивата, както при другите държави-членки. Ако бяхте се запознали с Директивата щяхте да сте наясно, че разлика между отчетите от НСФОМСП и новите форми от Директивата - почти няма. Възможно е у нас да се стигне до написване на изцяло нови стандарти за МПС, които да са разработени на база Международния стандарт за МПС като изказ (стандартът непреведен е 230 страници). Но ако вземем Международния стандарт за МПС от 2009 година, то трябва да се адаптира първо в съответствие с Директивата, второ за България ще има добавени неща като ликвидация и нестопанска цел. А знаете, Международните стандарти се прилагат в цялост и когато се адаптират, то не можем да кажем, че прилагаме МСС. Тоест така или иначе ще има Национални счетоводни стандарти за МСП у нас, въпросът беше дали да са изцяло нови или е достатъчно настоящите НСФОМСП да се изменят, в съответствие с изискванията и възможностите от Директивата.

В типично критикантският си стил, сте писал, писал, но сте чел нито Директивана, нито сте обърнал внимание на най-важното в Позицията за малките предприятия, което е ключово, ако се приложи:

Приемам конструктивни критики от колеги, запознати с Директива 2013/34/ЕС, но не и свободни съчинения и интерпретации, като горното.

Местя постовете в другата тема, за да са на едно място.

Колеги, АССП излезе с официална позиция на сайта си. Публикувах я и тук, за да се прочете от повече хора.

->>Позиция на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) по отношение на регулирането на счетоводната професия и транспонирането на Директива 2013/34/ЕС в българското законодателство.

Позиция на АССП

ОТНОСНО: Транспонирането на Директива 2013/34/ЕС и „Концептуални въпроси за обсъждане пред представителите на работната група по Закона за счетоводството представители на ИДЕС“, поставени от г-н Бойко Костов - Председател на УС на ИДЕС


Целта на новата счетоводна Директива 2013/34/ЕС е да се намали административната тежест и да се подобри бизнес средата, по-специално за малките и средните предприятия. Директивата се основава на принципа „Мисли първо за малките“, като се подчертава централната роля, която изпълняват малките и средни предприятия (МПС) в икономиката на Съюза и необходимостта малките предприятия да бъдат облекчени от твърде обременителните изисквания, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях.

Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) е категорично против силното регулиране на професионалната дейност на съставителите на финансови отчети чрез създаването на организация, в която членуването да става на база входящи изпити.

Ние считаме, че силното регулиране на професията и по-специално на съставителите на финансови отчети, няма да увеличи качеството на финансовите отчети и няма да бъде от полза за бизнеса, а напротив ще доведе до повече разходи, като в дългосрочен план ще намали качеството на счетоводните услуги като цяло. При въвеждането на една такава силна регулация административни тежести и разходите ще са непропорционални на ползите за бизнеса.

Негативните ефекти от високото ниво на контрол и регулиране са:
-> намаляване броя на участниците на пазара,
-> по-малко конкуренция,
-> по-ниска продуктивност,
-> по-високи цени,
-> възможности за „координация” между упражняващите професията,
-> картелизиране на гилдията,
-> ограничаване на въвеждането на нови технологии,
-> ограничаване на предприемчивостта.

Европейската комисия изготвя редица доклади и предписания, които предупреждават за негативните ефекти от прекомерното регулиране на т. нар. свободни професии и посочват емпирични доказателства за намаляването на качеството и оскъпяването на услугите, както и за затварянето на достъпа до професията, а съответно и ограничаване на конкуренцията в сектора. (Виж Източници [1])

Емпиричните проучвания в Европейския съюз показват, че прекаленото регулиране може да има отрицателни последици за конкуренцията и качеството на услугите. Поради все още високото регулиране на професионалните услуги в по-голямата част от страните, Европейската комисия предупреждава за негативните ефекти от прекомерното регулиране на т. нар. свободни професии. При повечето проучвания не се намира връзка между качеството на услугите и наличните ограничения, при някои обстоятелства дори лицензионните ограничения са оказали отрицателен ефект върху качеството на услугите. От друга страна, намаляването на ограниченията в някои страни-членки е довело до по-ниски цени, без всякакви явни негативни ефекти за качеството. (Виж Източници [2])

Нещо повече, през месец октомври 2013 г. Европейската комисия прие съобщение, с което обяви започването на оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии. Мотивите за тази инициатива са, че прекомерните регулации са бариера за навлизане в една професия, което пречи на младите специалисти да упражняват професията си и спъва конкуренцията. Планът е в следващите две години държавите-членки да извършат оценка на съществуващите пречки, които ограничават достъпа до определени професии. Това е продиктувано от заключенията на Европейския съвет от 2012 г., където се посочва проблемът с непропорционалната тежест при достъпа до регулираните професии и се призовава за премахване на регулаторните пречки. (Виж Източници [3] и [4])

Затова АССП счита, че подобно силно регулиране на нашата професията е в ущърб на бизнеса, на професията като цяло и е в разрез с новите Европейските директиви и в частност с Директива 2013/34/ЕС.

Във връзка с транспонирането на Директива 2013/34/ЕС АССП счита, че това трябва да стане чрез изменение и допълнение на настоящия Закон за счетоводството (ЗСч), вместо със създаването на изцяло нов ЗСч. Изискванията на докладите за прозрачност на предприятията от добивната индустрия следва да се регулира с отделна глава от закона.

Директива 2013/34/ЕС въвежда единни критерии в държавите-членки за микро-, малки, средни, големи предприятия и предприятия от обществен интерес. Затова считаме, че в ЗСч и националното ни законодателство следва да бъдат въведени точно тези основни критерии за предприятията, заедно с праговете им по смисъла на новата Европейска счетоводна директива. Различни от тях или отделни критерии за предприятия (като например “предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност”) следва да бъдат напълно изключени, за да не се изкриви духа на Директивата и нейното транспониране в националното законодателство.

АССП счита, че микро- и малките предприятия следва да прилагат НСФОМСП, изменени във връзка с изискванията на новата директива, вместо нови стандарти разработени на база Международния стандарт за финансови отчети за малки и средни предприятия (МСС за МСП). Аргументите ни са, че препращането на МСС за МСП към МСФО значително усложнява отчетността на МСП. Предлагаме да се следва не само „буквата“, но и духът на Директива 2013/34/ЕС, а именно облекчаване отчетността на микро- и малките предприятия, което се очаква да даде позитивни резултати в развитието на бизнеса. Считаме, че средните и големи предприятия по смисъла на Директивата следва да прилагат МСФО.

Очакваме от законодателя чрез транспонирането на Директивата 2013/34/ЕС, максимално да бъде облекчена отчетността на малките предприятия чрез предвидените в нея възможности, като:

1. За микропредприятията:
1.1 освобождаване от задължението за съставяне на бележки към финансовите отчети при условията на чл. 36, параграф 1, буква б) от Директивата, тоест когато информация по чл. 16, параграф 1, букви г) и д),  и информацията, изисквана по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележките под линия към баланса.

1.2 освобождаване от задължението за изготвяне на доклад за дейността при условията на чл. 36, параграф 1, буква в) от Директивата, тоест когато информацията, изисквана по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележките под линия към баланса.

1.3 освобождаване от задължението за публикуване на годишни финансови отчети при условията на чл. 36, параграф 1, буква г) от Директивата, тоест ако съответният годишен отчет е представен най-малко на един компетентен национален орган. Същият този орган, когато това не е Търговския регистър, е длъжен да представи тази информация на Търговския регистър.

2. За малките предприятия - минимални изисквания към оповестяването към финансовите отчети, съгласно чл. 16, параграф 1  от Директивата.

3. Създаването на единната точка за подаване на отчети и счетоводни данни към НАП, НСИ и Търговски регистър, съгласно настойчивата препоръка от параграф 39 от Преамбюла и точка 175 от План за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса.

АССП счита че, праговете за задължителен одит трябва да бъдат увеличени в унисон с новата Директива, така че малките предприятия по смисъла на Директивата да бъдат освободени от финансов одит. Като изключение от това допускаме само за малките предприятия, които са в обществен интерес.

Малките и средните предприятия са двигателят на всяка икономика в Европейския съюз и по света. По тази причина е от изключителна важност националната политика в тяхна подкрепа особено, когато работят в условията на икономическата и финансова криза. Затова считаме, че трябва да се приложат адекватно възможностите дадени от Директива 2013/34/ЕС за максимално облекчаване на отчетността на малките и средни предприятия в България.

---

               
Източници:
[1] EUR-Lex-достъп до правото на Европейския съюз, част от сайта на Евроопейския съюз:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2004:0083:FIN:EN:PDF
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2005:0405:FIN:EN:PDF
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52005SC1064R(01):EN:HTML
[2] Анализ на ИПИ “Ефекти от регулирането на избрани свободни професии в България: ОДИТОРИ, АРХИТЕКТИ, ИНЖЕНЕРИ, ФАРМАЦЕВТИ”: http://ime.bg/uploads/887b01_Svobodni_Proffesii_IPI.pdf
[3] Институт за Пазарна Икономика: http://ime.bg/bg/articles/shte-stanat-li-po-svobodni-svobodnite-profesii/
[4] Сайта Европейска комисия – представителство в България: http://ec.europa.eu/bulgaria/focus/021013-professions_bg.htm

---

Линк към позицията от сайта на АССП: http://apac-bg.org/UserFiles/APAC-position-MF-final.pdf

Калкулаторът е актуалзиран.

Здравейте! Моля за коментар на новия чл. 36а от закона, във връзка с чл. 36а ал. 2 от правилника.
Изискването за писмена декларация от вносителя за включените в митническата декларация суми е направо умопобъркващо.

Здравейте,

Ето го моят коментар. В новия член 36а, ударението пада върху “когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.”Затова е и новата декларация по чл. 36а от ППЗДДС, ал. 2, точка 2 “писмена декларация от получателя по доставката, на чието име е оформен вносът; в декларацията получателят задължително посочва номера на документа, с който е оформен вносът, и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно).”

Как според Вас се тълкува обхватът на "комисиона, опаковка и транспорт" - по-скоро кое се включва в транспорт, дали международен транспорт, транспорт само на територията на страната? Много объркващо, както и що е то комисиона.

Кое се включва от транспорта е посочено в чл. 55, ал. 1, т. 2 и ал. 2.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа при внос почл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
(2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.

Много объркващо, както и що е то комисиона.

И преди и сега, думата комисион означава възнаграждение за посредничество при търговски сделки. Тук изменение няма.

Привет, и така става, ако софтуерът позволява едновременно от двете страни на Дебита и Кредита много редове. Повечето мисля, че са от страта школа и не позволяват.
 
За осчетоводяването, което съм дала също ще важи това, което сте написала: "Така по сметка 4631 салдото ще е винаги само дебитно и ще ни показва колко данъчен кредит има неползван."

Относно въпроса Ви:

Издадена е фактура по режим "касова отчетност". Изминали са 2-3 месеца и вместо по банка фактурата се плати в брой. Дали би се счело от НАП за неправомерно прилагане на режима?

Не би следвало да е нарушение, защото към момента на издаването на фактурата се е очаквало тя да бъде платена по банков път. В този смисъл, към момента на издаването тя е коректно издадена. В следващ момент, когато бъде платена в брой, вместо по банков път, то имаме промяна в обстоятелствата. Тоест вече фактурата е погрешна и следва да приложим чл. 116 ЗДДС. "Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови."

Това значи, че след плащането в брой анулираме първата фактура със или без Протокол по чл. 116, ал. 4 (зависи от това дали фактурата вече е включена в отчетните регистри) и издаваме нова фактура без текст "касова отчетност", защото плащането е минало по касов път и режимът за тази доставка не може да бъде приложен. От тази нормална и законна практика няма данъчен ефект, така че никоя от трите страни (доставчик, получател и НАП) не би следвало да има нищо против.

И аз мисля, като Вас. Ще преместя постовете в друга тема, защото тук пишем само за КО.

Благодаря, видях го. Ще го променим още днес.

Здравейте, ЧНГ и всичко най-прекрасно през Новата Година!

Не разбирам добре въпроса Ви във връзка с Касовата отчетност. Между кои два режима на облагане да избира лицето? - Понеже сте задали и същия въпрос в темата за ЗДДФЛ, то предполагам въпросът е свързан с избора на облагането по ЗДДФЛ - дали като ЕТ или по общия ред, като доходи от друга стопанска дейност - това ли е въпросът или ...?

Разбирам, Вас режимът не Ви интересува. Няма смисъл да се включвате в темата ми тогава. А когато се включвате във форума тук, то любезно бих искала да Ви помоля за по-умерен изказ, защото искам и на мен да ми е приятно, като Ви чета.

В темата коментираме счетоводните статии и протоколи при режима Касова отчетност на ДДС, както и различни казуси, които биха възникнали във връзка с режима. Затова ще помоля и включванията да са същество, за да е полезно и за другите участници във форума.

Твърдението Ви, че в другите държави членки на ЕС не се правят ежегодно или често промени по данъчното законодателство не отговаря на истината. Например една част от промените, които се правят в България са във връзка с транспонирането на нови Европейски Директиви, които същевременно се транспонират и в законодателствата на други държави членки, а това означава подобни промени и при тях. Специално режимът за Касовата отчетност на ДДС вече е въведен в 20 от 28 държави членки на ЕС.

Толкова много усложнения, само за едно отлагане на ддс, протоколи, сч.статии има ли смисъл??? Кой доставчик има интерес да не му се плаща стоката или услугата или да се плаща много много късно?

Не са кой знае какви усложненията, всъщност. И въпросът не е в това, че доставчикът няма интерес да НЕ му плащат въобще или късно. Въпросът е в закъснението от клиента.  Протоколи правим при какви ли не други случаи, в момента се сещам за още 3-4 други. А счетоводните статии ... все пак сме сме счетоводители - какво има да ни притесняват?

Да, режимът има смисъл. Той е за тези малки фирми, на които клиентите ИСКАТ да плащат със закъснение. В същото време, доставчиците трябва да внесат сумата на ДДС-то по фактурата, която не са получи и често нямат средствата за това. В тази тема сме писали за смисъла от въвеждането на режима, ако искате запознайте се нея: http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8017.0.html

От тука за платената в брой сума автоматично следва извода, че имам право на ДК, но останалата част от доставката си е в обхвата на режима.......

Не мисля така. И логиката ми е следната - за доставка, която е платена частично в брой, то хипотезата в точка 10 от чл. 151а (2) е вярна, тоест е вярно, че "възнаграждението не се изплаща по банков път ...", затова тази доставка остава извън обхвата на режима. Предполагам, че ще има някакво разяснение за такива случаи, а до тогава остави твоят доставчик да определя дали да впише или не текста "касова отчетност" върху фактурата, което пък ще определи и твоите действия.

Например, аз в позицията на доставчик, прилагащ КО, не бих допуснала да имам доставка и съответно фактура с текст "касова отчетност", по която частично ще ми се плаща в брой и частично по банков път, докато изрично не съм сигурна и не прочета черно на бяло, че в този частен случай частта от платеното по банка може да бъде в обхвата на режима, а другата част (в брой) ще остава извън обхвата. Очаквах в ППЗДДС този въпрос (за частично плащане в брой и частично по банков път) да го има засегнат, но щом няма, то не ми се рискува.

Не. По-скоро, ако доставчикът при издаването на фактурата приеме да му платите частично В БРОЙ, то той няма да има право да напише върху фактурата текст "касова отчетност". От там насетне действаш по общия ред.

Проверих и виждам, че няма грешка - тоест за 2014 е 0.4%. Ето: http://www.kik-info.com/useful_info/tzpb2014.php

Вие в коя таблица гледате? Моля, дайте линк... В таблиците за ТЗБП по години  за 2013 е 0.7%, но за 2014 си е 0.4%.