Не, имам предвид следното - отиваш на отговор и пишеш. В един момент искаш да цитираш някое мнение от дискусията и отиваш на съответния пост от дискусията, която е под отговора, който пишеш - там горе в дясно има "вмъкни цитат". При кликване това мнение се копира като цитат в отговора ти. Преди ставаше, а сега нещо не се получава.

Сега разбрах, това е друг бутон, който явно не работи. Ще го прегледаме и ще го оправим.
Благодаря!

Дето се казва - успокои ме _{/ хаххх/}. Между другото е  _{/ или беше /}  много удобно, защото директно цитира и чие е мнението. Малко оспамих раздела, но може да види някой от КиК и да се оправи тази работа.
Благодаря ти и хубав ден !

Колеги, нищо не сме променяли. Натискам бутона "Цитат" в дясно горе на самия пост и публикувам, съответно цитатът си е ОК.

Публикувани за 2022 г. са ЗБДОО, ЗБНЗОК и ЗДБРБ.

В тази връзка сме актуализирали:
•  Калкулаторите за заплати и
•  Раздел Справочник в сайта.

Обобщаваме основните промени от 01.04.2022 г.

Увеличава се месечният размер на минималната заплата за страната (МРЗ) на 710  лв.

Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ", "Безработица" и здравноосигурителната вноска. Виж Осигуровки и данъци 2022 (таблица).

Променя се минималният осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.

Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица на 710 лв.

Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители на 710 лв.

Увеличава се максималният месечен размер на осигурителния доход от 3400 лв.

За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху 355 лв. (увеличение)

За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху 710 лв. (увеличение)

Промени има във вноските за фонд ТЗПБ по групи основни икономически дейности при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто).

Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).

Обезщетения от 01.04.2022 г.

Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 18 лв. (увеличение), максимален размер – 85.71 лв. (увеличение)

Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – 710 лв. (увеличение)

Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.

Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
• временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
• безработица – 24 календарни месеца;
• бременност и раждане – 24 календарни месеца;
• трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни.

Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Здравейте, ако изберете само оригинал и свалите само оригинала, данните остават на страницата и ако след това смените вида на документ с копие, тогава ще свалите само копие.

За момента всички приложения генерират резултата само в един файл. Планираме промени тази година по сайта и ще помислим за други възможности.

Добавено, благодаря.

Здравейте, какви промени очаквате да въведем?

Здравейте, МОД се определя при гласуването на ЗБДОО. Бюджет 2022 все не е гласуван в НС. Когато това се случи, ще актуализираме информацията в сайта.

Здравейте,

Има предложение паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за 2022 г. да остане 650 лв., колкото е от 1 октомври 2021 г. или да е размер на МРЗ.

Това обаче трябва да залегне в Бюджет 2022, който все още не е гласуван в Народното събрание. Когато това се случи, ще актуализираме сумата и в калкулатора.

Здравейте, корекцията е направена. Благодаря, че писахте.

В края на годината идва времето за ползването на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания. Редът и условията за ползването им са регламентирани в чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ.

И тъй като за придобитите през 2021 г. доходи ще се прилагат 22,5 пъти по-високи данъчни облекчения за деца в сравнение с тези от миналата година, то това предизвика голям интерес сред работниците и служителите, както и множество въпроси сред работодателите и счетоводителите.

Новите по-високи годишни размери са приети с § 9, ал. 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (обн. ДВ. бр.104 от 08.12.2020 г.), съгласно който размерът на еднократното облекчение за деца е в зависимост от броя им, като за едно ненавършило пълнолетие дете е 4500 лв. (сума за получаване 450 лв.), за две – 9000 лв. (сума за получаване 900 лв.), а за три и повече – 13500 лв. (сума за получаване 1350 лв.). Размерът на данъчното облекчение за деца с увреждания е 9000 лв. (сума за получаване 900 лв.). Тези размери се отнасят само за данъчната 2021 година. Сумите за получаване могат да бъдат по-малки в зависимост от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ. Точните суми ще бъдат изчислени от Вашия счетоводител при подготовката на месечната ведомост за заплати.

Важно е да се отбележи, че лица, които през годината са били по майчинство или са получили други необлагаеми доходи, не е възможно да ползват данъчни облекчения, тъй като не са получавали облагаем доход, съответно не са плащали данък, и не формират годишна данъчна основа, към която да се прилага намалението. В този случай данъчното облекчение може да се ползва от другия родител, ако отговоря на условията на закона. Това е така, защото философията на данъчните облекчения за деца (както и на всички останали данъчни облекчения) е те да са насочени изцяло към плащащите данъци през съответната година лица. Данъчното облекчение представлява намаление на данък. Когато едно лице не дължи данък, съответно не ползва данъчно облекчение. С други думи внасяш данък върху дохода си – получаваш данъчно облекчение. И обратно: не внасяш данък – не получаваш данъчно облекчение.

Друг съществен момент е, че преди да представят необходимите документи за ползване на данъчно облекчение, служителите трябва да проверят своята лична данъчно-осигурителна сметка в НАП. Ако имат неплатени задължения, следва да ги погасят, за да могат да се възползват от данъчната отстъпка.

Ако в нарушение и двамата родители едновременно ползват данъчното облекчение за едно и също дете в пълен размер, то всеки от тях дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.

Ако служителят избере да ползва данъчно облекчение за дете чрез работодателя си, то в срок от 30 ноември до 31 декември 2021 г. трябва да предостави пред работодателя си попълнен и подписан съответния образец на декларация от сайта на НАП:
 - Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за деца за 2021 г.
 - Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания 2021 г.

Ако служител пропусне да представи декларация за ползване на данъчните облекчения за деца или деца с увреждания пред работодателя си в указания по-горе срок, то не губи правата си, а може да ползва облекченията чрез втория вариант, описан по-долу.

Вторият вариант за служителите да ползват данъчни облекчения за деца е като изберат да подадат своите годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ в НАП на хартия, чрез ПИК или чрез електронен подпис.

Препоръчваме на всеки, който планува да ползва данъчни облекчения за деца за 2021 г., да се запознае подробно с информацията от сайта на НАП от тук: Ползване на данъчните облекчения за деца за 2021 година.

Изчисленията

По-долу ще се спрем на конкретни примери, с които да онагледим как ще се отрази ползването на данъчни облекчения за деца при служителя и при работодателя.

Нека разгледаме пример със служителка с 2 деца и месечно брутно трудово възнаграждение от 1500 лв., което е близко до средната работна заплата за страната. При тази ситуация служителката има право на данъчно облекчение от данъчната основа в размер на 9000 лв., но не повече от сумата на общата годишна данъчна основа, която е 1500*12=18000 лв., което означава, че служителката ефективно може да получи 900 лева, представляваща сумата от спестения данък от данъчното облекчение (9000лв.*10%).

В гореспоменатото указание на НАП е записано: “Предвид че новите размери са много по-високи, а тези данъчни облекчения се ползват само в годишен размер, в голяма част от случаите ще е налице надвнесен данък. В тази връзка, когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък през годината и съответно е налице надвнесен данък, работодателят в срок до 31 януари 2022 г. възстановява разликата на работника/служителя. В този случай възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на това физическо лице или на други лица по трудови правоотношения.”

Във фиша с месечната работна заплата тук виждаме, че служителката има удръжка за данък само 129.33 лв. Което означава, че работодателят ще заплати общо 900 лева на служителката в срок до 31.01.2022 г., която сума той ще приспада от следващи плащания за данък върху доходите от трудови правоотношения. Ако този работодател има само една служителка, при равни други условия, това означава работодателят да приспада тази сума в следващите 7 месеца (1500 лв./129.33 лв.).

Ако този работодател има 20 служителки с по 2 деца всяка и с брутни заплати 1500 лева, то сметките показват, че работодателят трябва да кредитира държавата с 18 000 лева (900*20), за да ги изплати на служителите си под формата на данъчни облекчения за деца, след което месеци наред да чака те да бъдат приспаднати от държавата от бъдещи данъци. Ако този работодател в началото на следващата година свие дейността си и прекрати договорите на половината от служителите, то при равни други условия, това автоматично ще удължи периода на приспадане на сумата от бъдещите данъци на 14 месеца или 1 години и 2 месеца.

Изчисленията показват, че при служителите с по-ниски доходи, периодите на приспадане на кредитираните данъчни облекчения от бъдещи данъци са по-дълги. Например, ако фирмата има наета една служителка с две деца и брутна заплата 700 лева, и ако тя ползва данъчно облекчение чрез работодателя си, то при равни други условия, работодателят ще приспада надвнесения данък в следващата 1 година и 2 месеца (14 месеца).

По тези причини много от работодателите няма да имат финансовата възможност да финансират и кредитират социалната политика на държавата, свързана с данъчните облекчения за деца, и след това да приспадат тези суми от бъдещо дължим данък.

Отговори от НАП

Във връзка с гореизложеното интерес представляват отговорите от НАП на въпроси зададени от счетоводители, работодатели и служители към НАП. Прилагаме част от тях.

Въпрос към НАП от служители

Ако работодателят откаже през него да ползвам данъчни облекчения?

Ако по една или друга причина работодателят откаже да се ползват данъчни облекчения при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения, физическите лица не губят правата си. В този случай обаче данъчните облекчения могат да се ползват само чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която се прилагат необходимите документи, в зависимост от вида на съответното облекчение.

Когато работодателят не е възстановил надвнесения данък, физическите лица могат да ползват данъчните облекчения с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, включително и когато имат само доходи от трудови правоотношения.

Въпроси към НАП от счетоводители и работодатели
 
Какво можем да направим в случаите, когато дори и да нямаме данък за внасяне, нямаме достатъчно налични средства, за да платим облекченията?

Когато работодателят не може да възстанови установената при годишното преизчисляване сума (или част от нея) до 31 януари на следващата година, лицето може да ползва облекчението с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

Как се решава въпросът при бюджетните организации, които имат бюджетни ограничения и изплащат надвнесената сума на лицата до 31.12?

Данъчният закон не дава специални насоки за бюджетните организации. Действията на работодателите са регламентирани по един и същи начин в разпоредбата на чл. 49 от ЗДДФЛ, независимо от статута им. В този смисъл бюджетните организации, които са работодатели по смисъла на ЗДДФЛ, също са задължени да преизчисляват на годишна база дължимия данък за доходите от трудови правоотношения. В случай че нямат възможност да възстановят изцяло или частично надвнесения данък на служителите си, последните могат да ползват данъчните облекчения с подаване на годишна данъчна декларация.

Всички Въпроси и отговори за данъчните облекчения тук.

Здравейте, рядко се трият цели теми. По-скоро се тият постове, които не съответстват на правилата, или например темата се заключва за писане. А понякога преместваме теми.

За какво е темата, която търсите?

Здравейте, МОЛ, както и имена на съставител и получател, не са сред задължителните реквизити за фактура съгласно Закона за счетоводството, ЗДДС и ППЗДДС и тъй като не носят голяма информационна полза, затова не сме ги включили в приложението.

Предвидили сме допълнително поле, в което можете да въвеждате тази информация.

До 15 ти април подаваме новата декларация по чл. 87а от ЗКПО за авансовите вноски за корпоративен данък. През годината (до 15 ноември) със същия образец можем да декларираме промени в авансовите вноски по чл. 88 от ЗКПО.

В тази връзка представяме два много полезни калкулатора

Чрез Калкулатор: Авансови вноски ЗКПО можете:
➤ да проверите дали следва да внасяте месечна или тримесечна авансова вноска;
➤ да изчислите размерите на месечните или тримесечните авансови вноски;
➤ да видите сроковете за внасянето им.

Чрез Калкулатор: Промяна на авансови вноски ЗКПО (чл. 88) можете да направите анализ и:
➤ да изчислите увеличението или намалението на декларираните авансови вноски (тримесечни или месечни), така че да не се внасят лихви, ако са декларирани по-малки авансови вноски;
➤ да изчислите сумата на надвишението на вноските, при внесени по-високи авансови вноски и последваща по-ниска прогнозна данъчна печалба.

Кой подава декларацията

Декларацията се подава от лицата, подлежащи на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО, както и от физически лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително еднолични търговци, и от физически лица, регистрирани като земеделски стопани, избрали доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, които съгласно чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ правят авансови вноски при условията и по реда на ЗКПО.

Декларация се подава и ако прогнозният данъчен финансов резултат е отрицателна или нулева величина, но лицето е задължено да извършва авансови вноски. В този случай като размер на определената месечна/тримесечна авансова вноска, съответно размер на определената месечна/тримесечна авансова вноска след преотстъпване, се посочва нула.

Кога се подава декларацията

Декларацията се подава в случай на:
 
 - деклариране вида и размера на авансовите вноски по чл. 87а, ал.1 от ЗКПО;
 
 - първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО;
 
 - промени на авансови вноски по чл. 88 от ЗКПО.

Кога не се подава декларацията

Декларация не подават лицата, които са освободени от авансови вноски и не са избрали да правят такива съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗКПО:

 - данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв.;

 - новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

Правила за попълване на отделни части на декларацията

Част III.  Деклариране на вида и размера на авансовите вноски.

 - На основание чл. 91а от ЗКПО при определяне на размера на авансовите вноски не се взема предвид прогнозната данъчна печалба на контролирано чуждестранно дружество и частта от превишението на увеличенията над намаленията на счетоводния финансов резултат в резултат на преобразуванията по чл. 155а, ал. 1 и чл. 155б, ал. 1, съответстваща на трансферираните активи/дейност, за които ще се приложи разсрочване по чл. 155г.

Тази част се попълва в следните случаи:

 - в случай че нетните приходи от продажби за годината преди предходната година (ред 1.1 от част V на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО) са в размер над 3 000 000 лв., се дължат месечни авансови вноски съгласно чл. 84 от ЗКПО – в този случай се отбелязва ред 1 от част II и се попълва ред 1 от част III;

 - в случай че нетните приходи от продажби за годината преди предходната година (ред 1.1 от част V на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО) са в размер от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително, се дължат тримесечни авансови вноски съгласно чл. 85 – в този случай се отбелязва ред 2 от част II и се попълва  ред 2 от част III;

- в случай че на основание чл. 83, ал. 2, т. 1 от ЗКПО данъчно задълженото лице е освободено от извършване на авансови вноски, но в срока или след изтичане на срока по чл. 87а, ал.1 от ЗКПО за подаване на тази декларация е решило да се възползва от възможността да приложи ал. 3 на чл. 83 – в този случай се отбелязва ред 3 от част II и се попълва ред 3 от част III.

 - в случай че данъчно задълженото лице е новоучредено в текущата година в резултат на преобразуване по Търговския закон и на основание чл. 118, ал. 1/чл. 147, ал. 1 от ЗКПО следва да прави тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването и в следващата година – в този случай се отбелязва ред 7 от част II и се попълва ред 3 от част III както в годината на преобразуването, така и в следващата година;

 - в случай че данъчно задълженото лице е новоучредено в текущата година (с изключение на новоучредено в резултат на преобразуване по Търговския закон) и на основание чл. 83, ал. 2, т. 2 от ЗКПО е освободено от извършване на авансови вноски в годината на учредяването и в следващата година, но е решило да се възползва от възможността да приложи ал. 3 на чл. 83, т.е. да извършва авансови вноски в годината на учредяването и/или в следващата година – в този случай се отбелязва ред 8 от част II и се попълва ред 3 от част III в годината на учредяването и в следващата година.

Част IV. Промени на авансови вноски на основание чл. 88 от ЗКПО:

От кого се  попълва тази част?

 - от лица, които са задължени да правят месечни или тримесечни авансови вноски, когато считат, че авансовите им вноски ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък и желаят да променят размера им – в този случай се отбелязва ред 4 или ред 5 от част ІІ и се попълва част IV;

 - от лица, които не са задължени да правят авансови вноски, но съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗКПО са избрали да правят тримесечни авансови вноски, когато желаят да променят размера им – в този случай се отбелязва ред 5 от част ІІ и се попълва част IV;

 - от приемащи дружества, когато след преобразуването променят размера на определените от тях преди преобразуването месечни или тримесечни авансови вноски – в този случай се отбелязва ред 6 от част ІІ и се попълва част IV.

Срок за подаване на декларацията

За деклариране на вида и размера на авансовите вноски

Срокът за подаване на декларацията за определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година е от 1 март до 15 април на същата година.

Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено в резултат на преобразуване дружество се декларират в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено дружество в случаите по чл. 83, ал. 3 се декларират в срока за извършване на първата избрана тримесечна авансова вноска.

За промени на авансовите вноски

Декларация за намаляване или увеличаване на авансовите вноски може да се подава в срок до 15 ноември на съответната година. Намалението, съответно увеличението, на авансовите вноски се ползва едва след подаването на декларацията.

Пример: На 15.05. Х г. е подадена декларация за промени на месечни авансови вноски за месеците V, VІ и VІІ от Х г. Така декларираните промени се ползват, защото декларацията е подадена преди изтичане на срока за внасяне на авансовите вноски за посочените месеци. За да се ползва обаче намаление или увеличение на месечната авансова вноска за месец декември, съответно на тримесечната авансова вноска за трето тримесечие, чийто срок за внасяне е 1 декември, декларацията трябва да е подадена най-късно до 15 ноември на съответната година, защото това е предвиденият в ЗКПО краен срок за подаване на декларацията за промени на авансовите вноски.

В случаите на преобразуване по реда на глава деветнадесета, когато е налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски, декларацията се подава в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

---

От закръглението идваше, отстранено е.

Здравейте, благодаря за включването.

При печалба 100.85 лв., разпределена например на 2-ма собственика с по 50% участие, на единият ще бъде разпределено 50.43 лв., а на другият 50.42 лв. Защото няма как да им се разпредели по половин стотинка.

Здравейте, направихме корекция и вече линкът работи. Благодаря, че писахте.

Събрахме по-важните въпроси, свързани със счетоводно-данъчните аспекти при разпределянето и изплащането на дивиденти в ООД и ЕООД

и представяме Приложение: Разпределение на дивиденти, чрез което можете едновременно и автоматично да:

1) Изчислите сумите на дивидентите по съдружници;
2) Изчислите данъка върху всеки дивидент и общо;
3) Изготвите Протокол от Общото събрание на съдружниците в ООД или Решение на едноличния собственик на капитала в ЕООД за разпределение на дивиденти;
4) Издадете документ за изплатен дивидент;
5) Съставите всички документи на български, английски или двуезично, в лева и във валута.

Копирайте ЕИК на предприятието, а приложението само́ ще ви попълни данните на фирмата, съдружниците и процентите на дяловото разпределение, извлечени от Търговския регистър.

При посочване на различните видове съдружници приложението прави преценка за това кои дивиденти са облагаеми или необлагаеми, съгласно чл. 194 от ЗКПО и чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ и показва конкретно срока за внасяне на данъка, документи и срокове за подаване в НАП.

Как се облагат дивидентите, разпределени от българско дружество?

Облагането или необлагането на дивидентите е в зависимост на вида на съдружника или собственика, в чиято полза се разпределя печалбата.

Когато дивидентите се разпределят в полза на физическо лице или ЕТ се прилага чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от:
1. дивиденти в полза на местно физическо лице;
2. дивиденти в полза на чуждестранно физическо лице;
3. дивиденти в полза на едноличен търговец.

Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Ставката на данъка е 5%, съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ.

Когато дивидентите се разпределят в полза на юридическо лице се прилага чл. 194 от ЗКПО, съгласно който с данък при източника се облагат дивидентите, разпределени в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

Данъкът е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти. Данъчната основа за определяне на данъка при източника е брутният размер на разпределените дивиденти, а данъчната ставка е 5% (чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от ЗКПО).

Изключение от облагане с данък е въведено с ал. 3 на чл. 194, според която не се облагат дивидентите, разпределени в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. договорен фонд;
3. чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

➤ Всички тези случаи с облагане или необлагане на дивидентите са предвидени в Приложение: Разпределение на дивиденти, където лесно можете да ги посочите, а приложението само́ ще направи необходимите преценки и калкулации.

Данъкът се удържа и внася от предприятието - платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дивидента. В същия срок предприятието следва да подаде в НАП и в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. Освен това предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента. Справката се представя в ТД на НАП по мястото на регистрация на предприятието – платец в срок до 28 февруари на следващата година.

➤ В Приложението: Разпределение на дивиденти сме включили изчислителен лист за счетоводството с информация за сроковете на деклариране в НАП и внасяне на данъка.

В какво съотношение се разпределя печалбата в ООД?

Нормата на чл. 133, ал.1, изречение второ от Търговския закон регламентира, че съдружниците имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. С оглед диспозитивния характер на разпоредбата, няма пречка в решението да се предвиди друго, в т.ч. и различно съотношение при разпределение на печалбата между съдружниците. Прилагаме данъчна практика:
» Изх. № 2_686 от 10.06.2013 г.

➤ Затова сме предвидили в Приложението: Разпределение на дивиденти процентите на дяловото разпределение по съдружници да са извлечени автоматично от Търговския регистър, но да имате възможността да въведете различни проценти, ако е уговорено друго.

Какви документи са необходими за счетоводството?

За счетоводни цели са достатъчни:

• Протокол от Общото събрание на съдружниците за ООД или Протокол–решение на едноличния собственик на капитала за ЕООД за разпределение на дивиденти;
• Документи за платени дивиденти.

➤ Приложението: Разпределение на дивиденти издава тези документи, като прави всички необходими калкулации за данъците. Ще получите и допълнителен изчислителен лист в помощ на счетоводството.

В кои случаи дивидентът може да бъде изплатен в брой с оглед на ограничението в ЗОПБ?

От 01.09.2023 г., ако размерът на дивидента е сума, която е равна или надхвърля ограничението от 1000 лева, предвидено в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), изплащането следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. За дадите преди това, ограничение е 10 000 лв.

В случаите когато общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници надвишава 1000 лв., но спрямо конкретен съдружник, размерът на изплатения му дивидент, определен съгласно дяловото му участие, по силата на отделно решение на общото събрание на съдружниците е в размер по-малък от 1000 лв., нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ не следва да намери приложение, което означава, че ограничението в този случай не важи. Това е така, тъй като за да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е необходимо размерът на изплатения дивидент да е част от обща престация, дължима към конкретно лице.

Ограничението до 1000 лв. в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ не се отнася и при изплащането на дивидент на съдружник повече от един път в годината, чиято обща стойност е, например 3000 лева, в случай че за всяко едно от плащанията има изготвен протокол – решение на съдружниците и сумата на всяко едно от тези плащания (предвидена в съответното решение на общото събрание) е под законовоопределения размер, то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, доколкото всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, е правно ирелевантна по отношение приложението на чл. 3,  ал. 1 от ЗОПБ. Прилагаме данъчна практика, от където са изведени тези съждения:
» Изх. № М-26-Д-542 от 21.05.2020 г.
» Изх. № М-39-00-2 от 04.05.2020 г.

➤ В тази връзка Приложението: Разпределение на дивиденти ще ви подсказва, когато сте избрали плащане в брой в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Може ли печалбата да се разпредели и изплати авансово преди изтичането на годината?

Отговорът е да, вече може.

В свое ново становище изх.№ 33-00-165 #1/09.06.2022 г. ЦУ на НАП отговаря на въпрос, зададен от Института на дипломираните експерт-счетоводител (ИДЕС), във връзка с досега установената данъчна практика с писма изх.№№53-00- 86/03.08.2020 г. и 53-04142/06.03.2020 г. авансовото разпределяне на дивиденти да се третира като скрито разпределение на печалбата по смисъла на ЗКПО.

За разлика от предходните свои становища, в отговора си от 09.06.2022 г. НАП изразява мнение, че извършеното авансово разпределяне на текущата печалба (преди финансовата година да е изтекла) представлява разпределение на дивидент по смисъла на § 1, т. 4, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗКПО, съответно § 1, т. 5, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗДДФЛ, когато в годишен аспект е налице нетна счетоводна печалба в размер, равен или превишаващ авансово разпределената сума. Повечe вижте тук.

➤ Спестете време и риск от грешки при съставянето на документи, попълването на данните, изчисленията и преценките за данъка при разпределението и изплащането на дивиденти с Приложението: Разпределение на дивиденти.

---

---

Здравейте, за оповестяванията в бележките под линията на баланса за микропредприятията, в приложението ние сме предвидили полета под баланса с всички данни, които задължително следва да се оповестят, съгласно т. 24.3 СС - 1, а допълнителните парични вноски на основание чл. 134 от ТЗ не са такива.

Заради официалният празник 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност. Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

Здравейте, да, точно така. Прагът за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки е 10 000 евро. След което или отчитане с MOSS или регистрация в съответната държава членка.