В прикачения файл:
Презентация на НАП, във връзка с промените на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014г.
В прикачения файл:
Презентация на НАП, във връзка с промените на ЗКПО, в сила от 01.01.2014г.
Здравейте, ако мислите, че има проблем попълването или с калкулатора, то моля дайте един линк с изчисление, защото така най-лесно мога да се ориентирам какво е попълнено и чекното. Под всяка калкулация има едно поленце с линк "Копирайте линка с Вашето конкретно изчисление от тук:"  http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=11e6ea74da6808ec44777179edf7fd709237037
Съгласно чл. 151а., ал. 2 т. 10 за доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по:
 -  банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
 - или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;

не се прилага специалния режим.

иначе и моите притеснения са свързани основно с техническото приложение на режима, признавам, че съм много неприятно изненадана от решението за документиране с протоколи, което практически води до минимум удвояване на документооборота и счетоводната обработка - съответно за покупките и за продажбите

практически при регистрирана по режима фирма, всяка фактура ще трябва да се осчетоводява и вписва в Дневниците в месеца на издаването й, и след това още веднъж същото за съответния Протокол, документиращ отчисляването на данъка при плащането й; ако плащането е частично - на няколко пъти, още толкова протокола

Протокола при продажби ще трябва да се включва в Дневника в месеца на издаването му, а при Покупки - когато преценим, че имаме нужда от този данъчен кредит - така че още едно следене се очертава.... вярвам, че и в други фирми има практика с оглед на данъчното планиране да се отлага ползване на данъчен кредит до 12 месеца с оглед резултата за внасяне и невлизане в процедури за ефективно възстановяване на ДДС

комуникацията между контрагентите също се удвоява - очевидно е, че получаването/изпращането/изискването на съответния Протокол ще се осъществява в друг времеви период, определено време след получаването/изпращането на фактурата

също така, ако издаването на въпросните протоколи бъде възложено на счетоводството, повечето външни счетоводители ще трябва да изискат перманентен достъп до текущо издаваните фактури и банкови сметки на клиента си, за да могат протоколите да бъдат издавани в срок [не ми се вярва срокът да е по-дълъг от 5 дни от дата на плащане]... така че сериозно се ограничава възможността за еднократно предаване на документи за счетоводна обработка и си става почти ежедневно обслужване - в което няма нищо лошо, но не ми се вижда реално да бъде на такса, определена при друг график на обслужване


Ще се опитаме да дадем нашето решение и пример как да се организират нещата по тези въпроси, след като излезе Правилника, за да видим какво ще е заложено в него, като изисквания.


също е важно да помним да следим и оборота за последните 12 месеца; при надвишаване на 500К Е, ще трябва да се подготвяме за проверки за дерегистрация от режима


Много важно подсещане.
От текста от резумето по-долу не става ли ясно? Освен това чакаме да излезе и Правилника за техническите детайли, относно в коя колона се включват протоколите и фактурите в дневницитe и тн.

От резюмето:

Какво трябва да знае регистрирано лице, което не прилага специалния режим за касова отчетност, когато получи фактура от доставчик с текст "касова отчетност"?

За лице, което не прилага специалния режим, но е получател по доставка, за която е приложен специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем (чл. 68, ал. 6). А данъкът за тази доставка е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката (чл. 151, ал. 3).

Лицето трябва да изиска от доставчика, прилагащ специалния режим, протокол по чл. 151в, ал. 8, в който е определен размера на данъка, който има право да приспадне.

Съгласно чл. 71, т. 8 лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава:
  • данъчен документ (фактура/известие)
  • документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор
  • протокол по чл. 151в, ал. 8 - за доставки, при които доставчикът прилага глава седемнадесета "а";
НАП създава и поддържа специален публичен регистър, в който всички лица, които прилагат специалния режим за касова отчетност по ДДС са вписани и могат да бъдат проверени, че имат право да прилагат специалния режим.
Представяме нашето Резюме на промените в ЗДДФЛ, приети със Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица Държавен Вестник, Брой бр. 100 от 19.11.2013, в сила от 01.01.2014.

Намаляване на данъка върху лихвите по депозитни сметки в търговски банки на местни физически лица

С промените в чл. 46, данъкът се намалява от 10%, на както следва:
  • за доходите, придобити през 2014 г – 8%
  • за доходите, придобити през 2015 г. – 6%
  • за доходите, придобити през 2016 г. – 4%
  • за доходите, придобити през 2017 г. и следващите години – 0%.

Данъчното облекчение за млади семейства - чуждестранни физически лица от ЕС или ЕИП

В чл. 22а се създава нова ал. 5, според която се предоставя възможност данъчното облекчение за млади семейства да може да се ползва от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Промяната е свързана с открита процедура по нарушение на правото на Европейския съюз от Европейската комисия. Според Европейската комисия данъчното облекчение за млади семейства създава преференциално данъчно третиране на доходите, придобити от местни за България физически лица, спрямо такива, които, въпреки че получават по-голяма част от доходите си в България, са установени за данъчни цели в друга държава - членка на Европейския съюз. Подобна разлика в данъчното третиране е необоснована и води до недопустимо ограничаване свободата на гражданите на Европейския съюз да се движат и да пребивават свободно на територията на Европейския съюз, както предвижда член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Във връзка с това Комисията отбелязва, че съобразно установената практика на Съда на Европейския съюз всички данъчни облекчения във връзка с личните и семейните обстоятелства на дадено лице трябва да се предоставят и на чуждестранни лица, които получават основната част от доходите си в държава членка, различна от тяхната държава членка на пребиваване (Решение на Съда на Европейския съюз от 14 февруари 1995 г. по дело С-279/93, Schumacker и последващата съдебна практика).

Декларация по чл. 55, ал.1

В чл. 55 се създава ал. 4, с която изрично се регламентира, че декларацията по чл.55, ал. 1 не се подава от предприятия, за които се прилага схема за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси на дължимите данъци по този закон.

Промени, свързани със земеделските производители

От 01.01.2014 г. за физическите лица, регистрирани като земеделски производител, които са регистрирани по ЗДДС, отпада задължителното изискване да се облагат, като ЕТ (по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ). Те могат да изберат да се облагат, като ЕТ или по общия ред, като доходи от друга стопанска дейност (на чл. 29).

Правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година. Като за 2014 декларацията по чл. 29а, ал. 4, с която се упражнява правото на избор от регистрираните по ЗДДС по чл. 29а, ал. 1, г. се подава в срок до 31 януари 2014 г. (§ 11 от ПЗР на ЗИД ЗДДДФЛ)

С допълването на чл. 48, ал. 7 се уточнява, че преотстъпването на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лицата извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ. Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 може да се ползва до 31 декември 2013 г., включително за данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28 за 2013 г. (§ 28 от ПЗР на ЗИД ЗДДДФЛ)

С § 12 от преходните и заключителни разпореди се уточнява, че доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2013 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2013 г.

За 2014 г. данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия. (§ 13 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ).

Прецизиране на разпоредби

Поправките с отпадането на термира “тютюнопроизводителите” в разпоредбите на закона са с цел прецизиране, във връзка с промяната на Закона за тютюна и тютюневите изделия, според която отпада отделна  регистрация на земеделските производители, като тютюнопроизводители, а тютюнопроизводителите се считат за регистрирани земеделски производители, ако са вписани като земеделски производители в регистъра по чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Настоящата разработка е част от резюметата на основните данъчни закони за 2014 г, публикувани в сайта КиК Инфо. В съответните теми във форума има възможност за публикуване на коментари така, че всеки да може да се включи под публикацията с въпрос, мнение или да си потвърди информацията.
 
Автор на статията: Катя Крънчева
управляващ съдружник в K&K Accounting
www.kik.bg


Другите теми:
Резюме на промените в ЗКПО, в сила от 01.01.2014г.
Резюме на промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2014г.
Резюме на Специалния режим за касова отчетност на ДДС, в сила от 01.01.2014
В момента не е удачно усложняване на бизнеса и счетоводителите в България, според мен. Европа отчита, че предприятия са прекалено обременени с изисквания към счетоводството и призовава за намаляване регулаторната тежест, особено за малките и средните предприятия (МСП). В България, голямата част от отчетите са на малки и средни предприятия, чиито собственици са и управители и много добре знаят какво става реалното в счетоводството им, че да имат нужда от сложни отчети и скъпи свръхспециалисти по съставянето им.

НАП също не се интересува от самите отчетите на фирмите, защото за приходната агенция е важно да са начислени правилно данъците и да са събрани в срок, а това не се констатира от годишните отчети. След като бизнесът и НАП нямат нужда от такова усложняване, то да регулираме професията чак до такава степен и да правим съставителите на отчети на МСП свръхспециалисти, е неоправдано или "тежестта не е пропорционална на ползите".

Точно за това става въпрос в новата счетоводна директива: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2013:182:0019:0076:BG:PDF

от Директивата:
"...
Целта на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е да се намали административната тежест и да се подобри бизнес средата, по-специално за  МСП, както и да се насърчи разгръщането на дейността на МСП в международен план. Европейският съвет от 24 и 25 март 2011 г. също призова за намаляване на цялостната регулаторна тежест, особено за МСП, както   на равнището на Съюза, така и на национално равнище, и предложи мерки за повишаване на производителността, като премахване на бюрокрацията и подобряване на регу­латорната рамка за МСП. 
...
(2) На 18 декември 2008 г. Европейският парламент прие резолюция относно счетоводните изисквания по отношение на малките и средните предприятия, и по-специално на микропредприятията , в която се посочва, че директивите за счетоводството са често твърде обременителни за малките и средните пред­приятия, и по-специално за микропредприятията, като Комисията се приканва да продължи усилията си за преразглеждане на споменатите директиви.
... 
(10) Настоящата директива следва да гарантира, че изиск­ванията за малките предприятия са до голяма степен хармонизирани в рамките на Съюза. Тя се основава на принципа „мисли първо за малките“. За да се избегне непропорционалната административна тежест за тези предприятия, държавите-членки следва да имат право да изискват само незначителен брой оповестявания чрез бележки, които се явяват допълнителни по отношение на задължителните бележки.
...
(13) Микропредприятията разполагат с ограничени ресурси, с които да изпълнят високите регулаторни изисквания. Ако  няма специални правила за микропредприятията, за тях се прилагат правилата, които важат за малките предприятия. Тези правила налагат върху тях административна тежест, която е непропорционална на тяхната големина и след­ователно създават относително по-тежки условия за микропредприятията в сравнение с другите малки пред­приятия. Ето защо следва да е възможно държавите-членки да освобождават микропредприятията от някои задължения, приложими за малките предприятия, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях. Микропредприятията обаче следва да продължат да подлежат на националните задължения за водене на   счетоводство, отразяващо техните стопански операции и финансово състояние.
..."

край на цитата и така нататък все е в този дух...


Как това горе кореспондира със създаване на Камара на съставителите, които да бъдат изпитвани на входа? Че и даже периодично?

Основният аргумент бил, че качеството на отчетите в България било ниско. Аз не съм на това мнение. Като цяло не мисля, че качеството на отчетите в България е ниско. И щом целта на новата счетоводна директива е опростяване на отчетите и намаляване на изискванията за малките и средните предприятия и отчетите ще са по-лесни за съставяне, то и качеството им ще се повиши за тези, които не са доволни от качеството към момента.
Документирането е с новите протоколи. Осчетоводяването им ще е подобно на осчетоводяването на протоколите по чл. 117.

След като излязат промените и в ППЗДДС ще актуализираме темата и ще разпишем и примерна технология за осчетоводяване.
Здравейте, тази точка 3 се отнася само за задължения по ревизионни актове, които са окончателни, тоест влезли в сила.
Колеги, прилагам нашето резюме на Специалния режим за касова отчетност на ДДС. Промените са приети със Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в Държавен Вестник, Брой бр. 101 от 22.11.2013. Очакваме скоро да бъдат приети и обнародвани измененията и допълненията на ППЗДДС, след което ще допълним настоящото резюме в сайта на КиК Инфо.

Цел на режима за касова отчетност на ДДС

Режимът за касова отчетност на ДДС има за цел подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на ДДС към бюджета, когато не са получили плащане по извършените от тях доставки от клиентите си.

Отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност ще позволи на лицата, които го прилагат да отчитат ДДС към бюджета при плащането по доставката от техните клиенти. Едновременно с това е регламентирано, че при прилагане на този режим, правото на приспадане на данъчен кредит за лица, които го прилагат, ще възниква от момента, в който ДДС върху доставените им стоки или услуги е платен на техния доставчик.

Режимът за касова отчетност на ДДС е въведен в националните законодателства на по-голямата част от държавите-членки на Европейския съюз.

Кой може да прилага специалния режим за касова отчетност на ДДС?

Съгласно чл. 151а, ал. 1 от закона това са лицата, които са регистрирани по ДДС на основание чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 и които отговарят едновременно на следните условия:
1. имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец;
2. нямат влязъл в сила ревизионен акт при ревизия при особени случаи (по реда на чл. 122 от ДОПК) и/или за отговорност в случаи на злоупотрeби (по реда на чл. 177 ЗДДС);
3. нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива задължения са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване.

Изисква ли се специална регистрация за прилагане на режима?

Съгласно чл. 151а, ал. 3 за прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на НАП. За получаване на разрешение лицето подава до НАП писмено искане по образец, определен с правилника за прилагане на закона (чл. 151а, ал. 4). Съгласно чл. 151б, ал.1 лице, получило разрешение, прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението. НАП вписва лицето в специален публичен регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, в деня на издаване на разрешението за прилагане на специалния режим.

НАП може да откаже да издаде разрешение за лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.
6. не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.

За кои доставки се прилага режима и за кои доставки не се прилага?

Лице, което е получило разрешение за прилагане на специалния режим за касова отчетност по ДДС, прилага режима по отношение на всички доставки на стоки или услуги, с изключение на изброените по-долу: (чл. 151а., ал. 2)
1. внос на стоки;
2. вътреобщностни придобивания на стоки;
3. вътреобщностни доставки на стоки;
4. доставки към нерегистрирани по този закон лица;
5. освободени доставки;
6. доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
7. доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
8. доставки по договор за лизинг;
9. доставки, за които се прилага част осма “Специален ред на облагане”, (туристически услуги, облагане на маржа, услуги по ел. път от лица, неустановени в ЕС, инвестиционно злато, доставка приложение № 2, по които данъкът е изискуем от получателя, инвестиционни проекти;
10. доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
11. доставки, облагаеми с нулева ставка по глава трета;
12. доставки между свързани лица;
13. облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката, включително данъка по този закон.

Как се издават фактурите за доставки, за които се прилага режима за касова отчетност по ДДС?

Съгласно чл. 151д, доставките, за които се прилага режима се документират, като във фактурата или в известието към нея задължително се вписва "касова отчетност". Документирането и отчитането на доставките по специалния режим се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона. След обнародването на промените в правилника ще обновим резюмето в КиК Инфо.

Данъчно събитие, изискуемост и начисляване на данъка

Данъчното събитие на доставка, за която се прилага специалния режим, възниква съгласно общите правила на ЗДДС. А данъкът за тази доставка е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката. Данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем (чл. 151в, ал. 1, 3 и 8).

Съгласно чл. 151в, ал. 2 лице, което прилага специалния режим, на датата на възникване на данъчното събитие е длъжно да начисли данък за доставката, като:
1. издаде фактура или известие и посочи данъка на отделен ред;
2. посочи фактурата или известието в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната й основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период.

За определяне размера на изискуемия данък доставчик, който прилага специалния режим, издава за всяка от страните протокол по чл. 151в, ал. 8 по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Лицето, което прилага специалния режим, е длъжно да отрази и включи размера на данъка от протокола по чл. 151в, ал. 8 в дневника за продажби и в справка-декларацията при определяне на резултата за съответния данъчен период. (чл. 151в, ал. 3)

Какви нови протоколи се издават във връзка с новия режим за касова отчетност?

Въвеждат във връзка с документирането на специалния режим за касовата отчетност на ДДС се въвеждат нови протоколи. Те се издават от лицето, което прилага режима за касова отчетност на ДДС.

Протокол по чл. 151в, ал. 8 (свързан с данъка по продажните фактури)

Протокол по чл. 151в, ал. 8 се издава за определяне размера на данъка от доставчик, прилагащ специалния режим. Доставчикът издава този протокол за всяка от страните . Лицето, което прилага специалния режим, е длъжно да отрази и включи размера на данъка от протокола в дневника за продажби и в справка-декларацията при определяне на резултата за съответния данъчен период. (чл. 151в, ал. 3)

Протокол по чл. 151г, ал. 8 (свързан с данъчния кредит по покупните фактури)
 
Протокол по чл. 151г, ал. 8 се издава за определяне на данъчния кредит от получател, прилагащ специалния режим. Протоколът се издава само за доставки, по които доставчикът не прилага специалният режим за касова отчетност. Тоест получателят не издава протокол за доставките, за които доставчикът му e издал протокол по чл. 151в, ал. 8 и е вписал във фактурата текста "касова отчетност".

Протоколите по чл. чл. 151в, ал. 8 и чл. 151г, ал. 8 се издават по ред, определен с правилника за прилагане на закона. В тази връзка  настоящата публикация в КиК Инфо ще бъде допълнена, след обнародването на промените в Правилника за прилагане на ЗДДС. Засега можем да обобщим за лице прилагащо режима, за доставките, които са в обхвата на режима (тоест извън списъка по чл. 151а., ал. 2), следното:
1. При получаване на плащане по продажна фактура, издава протокол по чл. 151в, ал. 8 и предоставя екземпляр на клиента си. В този протокол се определя размера на данъка, пропорционално на плащането.
2. При извършване на плащане по покупна фактура, издава протокол по чл. 151г, ал. 8 за своето счетоводство, освен ако неговият доставчик, не прилага режима за тази доставка и му предостави екземпляр от протокол чл.151в, ал.8, който той е издал, и върху съответната покупна  фактура има текст "касова отчетност". Чрез този протокол се определя размера на данъчния кредит, пропорционално на плащането.

Данъчен кредит за лица, прилагащи специалния режим на касова отчетност

За лицата, които прилагат специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка, по която доставчикът не прилага специалния режим, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72. Въпреки това, правото на данъчен кредит за доставките, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим, възниква и се упражнява по общите правила на закона. (чл. 151г, ал. 1 и 2)

За лицата, които прилагат специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която доставчикът прилага специалния режим, и във фактурата е вписано "касова отчетност", възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72 (чл. 151г, ал. 3).

Съгласно чл. 71, т. 9 лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава:
  • данъчен документ (фактура/известие)
  • документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор
  • и е издало протокол по чл. 151г, ал. 8 - за доставки, при които доставчикът не прилага глава седемнадесета "а".

Какво трябва да знае регистрирано лице, което не прилага специалния режим за касова отчетност, когато получи фактура от доставчик с текст "касова отчетност"?

За лице, което не прилага специалния режим, но е получател по доставка, за която е приложен специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем (чл. 68, ал. 6). А данъкът за тази доставка е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката (чл. 151, ал. 3).

Лицето трябва да изиска от доставчика, прилагащ специалния режим, протокол по чл. 151в, ал. 8, в който е определен размера на данъка, който има право да приспадне.

Съгласно чл. 71, т. 8 лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава:
  • данъчен документ (фактура/известие)
  • документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор
  • протокол по чл. 151в, ал. 8 - за доставки, при които доставчикът прилага глава седемнадесета "а";
НАП създава и поддържа специален публичен регистър, в който всички лица, които прилагат специалния режим за касова отчетност по ДДС са вписани и могат да бъдат проверени, че имат право да прилагат специалния режим.

Прилагане на специалния режим при частични плащания

Съгласно чл. 151а, ал. 2 при прилагане на специалния режим за доставките, за които е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането.

Когато лице, прилагащо специалния режим, получи частично плащане на или след датата на данъчното събитие, то изискуемост на данъка възниква само за частта от начисления във фактурата данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.

Когато лице, прилагащо специалния режим, получи частично авансово плащане преди да е възникнало данъчното събитие, то начисляването се извършва по общия ред на закона, а изискуемостта по специалния режим се прилага за размера на данъка върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон (чл. 151в, ал. 4 и 5).

Когато лице, прилагащо специалния режим извърши частично плащане на или след датата на данъчното събитие, то право на данъчен кредит възниква за частта от начисления във фактурата и/или известието към датата на данъчното събитие данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.

Когато лице, прилагащо специалния режим извърши частично авансово плащане преди да е възникнало данъчното събитие правото на данъчен кредит възниква по общите правила на закона. За посочения данък в издадената към датата на данъчното събитие фактура и/или известие, определен върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон, правото на данъчен кредит възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика и се упражнява в срока по чл. 72 (чл. 151г, ал. 4 и 5)

Как се прекратява прилагането на специалния режим за касова отчетност по ДДС?

В общия случай лице, получило разрешение за прилагане на специалния режим, може да предприеме действия за прекратяване на прилагането на режима след изтичането на 12 месеца, смятано от месеца, следващ месеца на издаване на разрешението. За прекратяване прилагането на специалния режим, лицето подава до компетентната териториална дирекция на НАП искане за прекратяване на прилагането на специалния режим по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

Когато някое от условията за прилагане на режима по чл. 151а, ал. 1 не е налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, предприема действия за прекратяване прилагането на режима. В този случай искането за прекратяване на прилагането на режима се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата.

За прекратяване прилагането на специалния режим НАП проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва да прекрати прилагането на специалния режим.

Прилагането на специалния режим се прекратява по инициатива на НАП, когато:
1. се установи, че някое от условията по чл. 151а, ал. 1 не е налице
2. лицето е приспаднало данъчен кредит преди настъпване на условията по чл. 151г, ал. 1;
3. лицето по ал. 1 не е издало или отразило издадения протокол по чл. 151в, ал. 8 за дължим данък върху добавената стойност при получено плащане за извършена от него доставка на стоки или услуги в дневник продажби и в справка-декларацията за периода, през който данъкът е станал изискуем.

Прилагането на специалния режим се прекратява от деня, следващ деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим, а НАП заличава лицето от специалния публичен регистър в деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.

Настоящата разработка е част от резюметата на основните данъчни закони за 2014 г, публикувани в сайта КиК Инфо. В съответните темата във форума има възможност за публикуване на коментари така, че всеки да може да се включи под публикацията с въпрос, мнение или да си потвърди информацията.

Автор на статията: Катя Крънчева
управляващ съдружник в K&K Accounting
www.kik.bg

 
Другите теми:
Счетоводни статии и протоколи при режима Касова отчетност на ДДС
Резюме на промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2014г.
Резюме на промените в ЗКПО, в сила от 01.01.2014г.
Резюме на промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014г.

Старата тема с обсъждането на Проекта за режима за касова отчетност на ДДС
Доколкото чета, колегите нямат против Регистър на съставителите, в който да се впишат всички, които отговарят на условията по чл. 35 от ЗСч, но имат против от одиторите годишно да им зависи дали ще си упражняват професията или не, както и от входящ изпит.

Освен това, информацията от ИДЕС и готвения от тях проект на ЗСч, които миналата година изтекоха в пространството говореха за силна регулация на счетоводната професия.

Сега, като добавим и новата информация за “създаване на Камара на професионалните счетоводители със съответните периодични изпити и пр.” дали става ясно защо колегите настръхват?

Вижте тази статия и Проекта на ЗСч към нея и ще ви стане ясно защо колегите реагират така.
http://veda-accounting.com/schetovodna-kashta/regulatsiya-na-schetovodnata-profesiya-ili-biznes-sas-sertifikati/

"(3) Лицата по т.1 на предходната алинея се вписват в регистъра на лицензираните счетоводители след успешно положен изпит по счетоводство, данъчно право и осигурително право пред комисия."
Представяме нашето резюме на промените в ЗКПО, приети със Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане в Държавен Вестник, Брой бр. 100 от 19.11.2013, в сила от 01.01.2014.

Признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания

С новата редакция на чл. 37 се дава възможност признаването на формираните по реда на чл. 34 от ЗКПО временни разлики от непризнати разходи от обезценки и отписвания на вземания да се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от шестте обстоятелства, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗКПО. Тоест обръщането тези временни разлики ще може да се отложи и за по-късен период. Преди промяната те се признаваха точно в годината, в която настъпи едно от шестте обстоятелства.

С новата алинея 2 на чл. 37 изрично се регламентира, че когато преди настъпване на едно от шестте обстоятелства, вземането бъде уредено, то непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки се признават за данъчни цели в годината на изпълнението. В чл. 46, т. 1 и 5 са направени аналогични промени относно данъчно третиране на неотписани задължения.

Разходи, представляващи доходи на местни физически лица

В чл. 42 се разширява и прецизира на разпоредбата, регулираща разходите, представляващи доходи на местни физически лица, за случаите, при които те се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Със създаването на новата точка 3, на ал. 2 от чл. 42, начислените разходи за обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт няма да бъдат третирани, като временни разлики, дори и ако не са не са изплатени към 31 декември на текущата година.

Разширява се обхватът на общините, в които може да се преотстъпва корпоративен данък

Промените са регламентирани в чл. 184 и чл. 189. Облекчението ще важи за производствената дейност, която се извършва в община, в която за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период (до 31.12.2013 е 35 на сто).

Едновременно с това се поставят две нови изисквания:
  • през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност;
  • през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала са лица с постоянен адрес, в общини с безработица със или над 25 на сто  по-висока от средната.

Създадени са преходни разпоредби по отношение на ползването на държавните помощи (§14, § 15 и § 16 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

Относно някои доходи на свързани лица от Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП)

С измененията в чл. 200а, доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, начислени в полза на свързани лица от ЕС и ЕИП може да се облагат със ставка 5% и преди да е изтекъл двугодишният срок за притежаване на изискуемия минимум от капитал (25%), при условие че към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала (25%) не е прекъснато. В случаите, когато притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато преди изтичането на минималния двегодишен срок, за обложените доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто. Дължимият данък при източника се коригира така, все едно данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е била 10 на сто. За разликата между внесения и дължимия данък при източника се дължи лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.

Освобождаване от облагане с данък при източника на някои доходи

Съгласно, новата ал. 6 на чл. 195 с данък при източника не се облагат:
1. доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) емитентът е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
б) емитентът е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице;
в) облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Във връзка с това се създава ново определение в т. 70 от § 1 от допълнителните разпоредби: „Регулиран пазар“ е този по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти.“

Скрито разпределение на печалба

В чл. 267 е разширен обхвата на санкцията при скрито разпределение на печалба, като имуществената санкция от 20 на сто вече ще е върху сумата, представляваща скрито разпределение на печалба (до сега беше върху начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба). Новата ал. 2 от чл. 267 регламентира, че тази санкция няма да се прилага, ако лицето, извършило скрито разпределение на печалба, посочи това обстоятелство в данъчната си декларация.

Настоящата разработка е част от резюметата на основните данъчни закони за 2014 г, публикувани в сайта КиК Инфо. В съответните темата във форума има възможност за публикуване на коментари така, че всеки да може да се включи под публикацията с въпрос, мнение или да си потвърди информацията.


Автор на статията: Катя Крънчева
управляващ съдружник в K&K Accounting
www.kik.bg

 
Другите теми:
Резюме на промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014г.
Резюме на промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2014г.
Резюме на Специалния режим за касова отчетност на ДДС, в сила от 01.01.2014

Благодаря за хубавите думи, колеги. Планирали сме още много интересни и полезни неща.
 :)
От началото на 2014 г. декларации 1 и 6 се подават едновременно и само, ако задълженията в тях са равни

От 1 януари 2014 г. две от най-често подаваните от осигурители и работодатели месечни декларации - образец № 1 „Данни за осигуреното лице” и образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ”, трябва да постъпват в НАП едновременно. Това се отнася за данните, които ще подават задължените лица за месеците след декември 2013 г., тоест за декларациите образец 1 и 6, които ще се подават например за месец януари 2014 г. (със срок за подаване до 25 февруари 2014 г). Това е записано в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. НАП ще приема двете декларации само ако декларираните месечни задължения с декларация образец № 6 са равни на изчислените задължителни осигурителни вноски, от подадените декларации образец № 1.

Промените в наредбата бяха публикувани в Държавен вестник бр. 99 от 15.11.2013 г. и влизат в сила от началото на следващата година. С посочените съпоставки на декларираните данни освен улесняване на клиентите на приходната администрация, се минимизира възможността за подаване на данни за осигурени лица, когато осигурителят не е декларирал в пълен размер задълженията си за осигурителни вноски. По този начин ще намалеят и опитите за манипулиране на данните, подавани с декларация образец № 1, водещи до злоупотреби  с фондовете на Държавното обществено осигуряване и средствата на НЗОК. 

Промените в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. бяха предварително съгласувани и с разработчиците на програмни продукти за работни заплати и управление на персонала, така че работодателите и осигурителите да не бъдат затруднени в края на годината от преработването на софтуера.

Повече информация за попълване на декларациите, плащане на осигурителните вноски и новостите, може да се получи на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на един разговор.

Създаден на: 21.11.2013
Източник: http://nap.bg/news?id=1757
Европа апелира за намаляването на регулаторната и административна тежест за бизнеса. А това са нови регулации и тежести.

"В свое съобщение Комисията представя по области на политика допълнителните действия, които ще предприеме за опростяване или оттегляне на правни актове на ЕС, облекчаване на тежестта за предприятията и улесняване прилагането на законодателството. Тази дейност е в центъра на програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT).
 
Макар че регулирането на равнище ЕС е от съществено значение в много области, то често е упреквано за това, че задушава предприятията, особено най-малките, или че се намесва прекомерно в ежедневието на гражданите. 74 % от европейците смятат, че ЕС генерира прекалено много бюрократични формалности.1В отговор на тези опасения Комисията положи през последните няколко години съгласувани усилия за рационализиране на законодателството и намаляване на регулаторната тежест. В речта си за състоянието на Съюза от 11 септември 2013 г. председателят Барозу подчерта значението на интелигентното регулиране и обяви, че намесата на ЕС трябва да бъде „по-голяма за големите неща и по-скромна за по-малките".

http://www.europedirect.szeda.eu/europedirect/vaprosi-za-es/novini/5025-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81.html



Значи от една страна на сайта на правителството, чета това, като много добри намерения и пожелания:
"Основните улеснения за гражданите и бизнеса са премахване на регулаторни режими, намаляване броя на изискуемите документи, намаляване на размера на таксите, съкращаване на сроковете за предоставяне на услуги, разширяване на възможностите за подаване на документи по електронен път и др."

http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=2552&g=
и създаваме даже План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса


Но от друга страна гилдията ще създава нови регулаторни режими и пречки за бизнеса.
Чух някъде, че тази ГДД щяла да бъде толкова опростена, че всеки да може сам да си я попълни :)

Кой работи на МРЗ?
1. Или е някой награмотен. Такъв сам не може да си попълни декларацията със служебната бележка и да получи преизчислението и данъка за възстановяване. Колкото и да е опростена тази декларация, за такъв човек е невъзможно сам да го направи.
2. Или е някой, достатъчно грамотен, кой пък само официално се води на МРЗ. Тогава, не е честно с измама такъв човек да получи тези пари.

Държавата ще раздава пари. Въпросът е кой ще ги получи.