Със Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и допълнение в Кодекса на задължителното осигуряване се предвижда изплащане на компенсации на някои работодатели, преустановили работа поради обявено извънредно положение.

От проекта на ПМС се вижда, че става въпрос само за работодатели, които поради обявено извънредно положение със своя заповед, издадена въз основа на акт на държавен орган, са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители. Целта е запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието след прекратяване на извънредното положение или възстановяване на работа. Предложението за компенсации се отнася за следните дейности по кодове на икономическа дейност.

Цитат
Код на дейност и наименование

47   Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети с изключение на 47.11 (Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия) и 47.2 (Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия)
49.1   Пътнически железопътен транспорт, междуселищен
49.3   Друг пътнически сухопътен транспорт
50.1   Пътнически морски и крайбрежен транспорт
50.3   Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища
51.1   Пътнически въздушен транспорт
55.1   Хотели и подобни места за настаняване
55.2   Туристическо и друго краткосрочно настаняване
56.1   Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване
56.3   Дейност на питейни заведения
59.14   Прожектиране на филми
79   Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации
90   Артистична и творческа дейност
91   Други дейности в областта на културата
93   Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих
96.04   Поддържане на добро физическо състояние
Компенсацията е по време на действието на закона за извънредното положение, но за срок не по-дълъг от три месеца, НОИ да превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на работодатели, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет.

С допълнения в Кодекса на труда бяха въведени и разпоредби, касаещи преустановяване на работата при обявено извънредно положение. По отношение на трудовото възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение, то за времето на преустановяване на работата в случаите на престой работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Без да коментираме другите изисквания към работодателите от проекта на ПМС, тъй като той все още е в работен режим, ще направим някои предварителни изчисления за компенсацията от заплатата в размер на 60%.

Пример

Да вземем пример със стандартен трудов договор и брутна заплата от 1000 лв., което прави нетна заплата в размер на 775.98 лв. (За целите на опростяване на изчисленията не сме отчитали допълнително възнаграждение за стаж, което няма да промени съотношенията, а ТЗПБ е взет в размер на 0.4%.) Подробна сметка можете да направите с различни суми чрез Калкулатор заплата: Разходи за работодателя.

Вариант I : Работодателят освободи служителя незабавно
Това се случва на база на някое от основанията, изброени в чл. 328, ал.1 от КТ: Например поради намаляване на обема на работа, съкращаване в щата, закриване на предприятието или на част от него.

Тогава работодателят ще има следните разходи:
  • 1000 лв. – брутната сума за неспазеното предизвестие, при едномесечно предизвестие
  • 1000 лв. – обезщетение за оставане без работа (по всяка вероятност ще се дължи)
  • 137.20 лв. – осигуровки върху предходното обезщетение (без здравни и ТЗПБ)
  • Дължи се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ако има такъв. Да приемем, че отпускът е използван за целите на примера.
Общо разходът на работодателя при Вариант I за този служител би бил: 2137.20 лв.

Вариант II : Работодателят се възползва от предложената компенсация и не уволни служителя
Компенсацията е в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за 3 месеца, под условие че работодателят задържи този служител не по-малко от 3 месеца след периода, за който се изплащат компенсации.

Тогава работодателят ще има следните разходи:

1) За първите 3 месеца с компенсацията:
  • 1200 лв. – което представлява 40% от заплатата първите 3 месеца
  • 567.6 лв. – осигуровките за 3 месеца върху 100% от заплата
Тоест разходът на работодателят за първите 3 месеца бил: 1767.60 лв.

2) За следващите 3 месеца без компенсация, но със задължение да не се уволнява служителя:
  • 3000 лв. – брутното възнаграждение за 3 месеца
  • 567.6 лв. - осигуровките за 3 месеца
Тоест разходът на работодателят за следващите 3 месеца бил: 3567.60 лв.

Или общо за 6 месеца при Вариант II разходът за този служител би бил: 5335.2 лв.

Очаквайте повече подробности след публикуване на официалното ПМС. От тук можете да изтеглите текста на проекта.
В Държавен вестник бр. 28 от 24.3.2020 г. е публикуван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИЗ) Наред с удължаването на сроковете по годишното счетоводни приключване и плащането на определени данъци, със законът се предприемат някои важни промени за работодателите. По-долу са извадките от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, които касаят работодателите.



Чрез ЗМДВИЗ
(в сила от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. (чл. 5. (2), в сила от 24.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване (чл. 7. (1))

Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. (чл. 7. (2))

Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. (чл. 8. (1))

В Кодекса на труда се правят следните допълнения:
(в сила от 13.03.2020 г.)

Нов чл. 120б:

Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение


Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.

Нов чл. 120в:

Преустановяване на работата при обявено извънредно положение


Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

3. В чл. 138а се създава се нова ал. 2, а ал. 3 се допълва:

Въвеждане на непълно работно време от работодателя

Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(2) (Нова - бр. 28 от 2020 г.) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

(3) Продължителността на работното време по ал. 1 и по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

(4) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:

1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;

2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;

3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;

4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.

Нов чл. 173а:

Ползване на отпуск при обявено извънредно положение

Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.

Нов чл. 267а:

Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение

Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:   
(в сила от 13.03.2020 г.)

По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. § 6. (1)

Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. § 6. (2)

В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява. § 6. (3)
В Държавен вестник бр. 28 от 24.3.2020 г. е публикуван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С него се удължават счетоводни и данъчни срокове по годишното счетоводно приключване.






Срокове за 2020 г.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и внасянето на данъците по нея се удължава до 30.06.2020 г.

Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) се удължава до 30.06.2020 г, очаква се и съвместна заповед на НСИ и НАП.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и внасяне на данъците по нея само за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а се удължава до 30.06.2020 г.

Отстъпката по чл. 53, ал. 6 ще се ползва от тези лица, ако декларацията е подадена и данъкът е внесен в срок до 31.05.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на годишните финансови отчети (ГФО) се удължава до 30.09.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 при неосъществяване на дейност през 2019 г. се удължава до 30.06.2020 г.

През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.

Изчислението на авансовите вноски за 2020 г. се прави на база прогнозната данъчна печалба, както до сега, като промените са само в начина и сроковете за деклариране.

През 2020 г. авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от ЗКПО, при съобразяване със следните особености:

1. когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане;

2. когато до 15 април 2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;

3. когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

Одит

През 2020 г. при съставяне на годишните финансови отчети за 2019 г. подписите по чл. 25, ал. 2 и 4 от Закона за счетоводството може да бъдат електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Когато всички подписи върху годишния финансов отчет и одиторския доклад са електронни подписи, не се изисква полагането на професионалния печат на регистрирания одитор. В този случай върху годишния финансов отчет и одиторския доклад се вписва регистрационният номер на одитора от регистъра по чл. 20 от Закона за независимия финансов одит.

През 2020 г. срокът по:
1. член 62, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит се удължава до 31 юли 2020 г.;
2. член 108, ал. 1, т. 9 от Закона за независимия финансов одит се удължава до 30 септември 2020 г.

Линк към Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Проектът с удължените срокове, очаквано, е приет. Нищо по-малко. :)
Днес, на вечерното заседание на правната комисия Менда Стоянова оттегли предложението си за авансово облагане на печалбата за януари-юни 2020 на база ½ от печалбата от 2018 г.

Предложението бе направено към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, за което съобщихме по-рано тук.

Същевременно вносителите от ГЕРБ са предложили и удължаване на сроковете по годишното счетоводно приключване, включително удължаване и внасянето на определени данъци. Удължаването на сроковете бе прието от членовете на правната комисия. Повече за приетите удължени срокове тук.

Утре предстои гласуването на законопроекта на второ четене в пленарна зала.
Вчера в края на работния ден група депутати от ГЕРБ са внесли предложения към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, с входящ номер 054-04-67 от 18.03.2020 г. (тук).

В него се предвижда промяна на режима за определяне и внасяне на авансовите вноски за данъка върху печалбата за 2020 година, което практически представлява натоварване за фирмите в момент, в който другите европейски държави предвиждат мерки за облекчаване на бизнеса предвид COVID-19.

Промяната се състои в това, че до момента предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. В година на очакван срив за редица бизнеси, се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година на всички фирми да бъдат изчислени служебно от НАП на база на 1/2 от печалбата за 2018 година, която бе една добра година с отчетен икономически ръст, без право тези вноски да бъдат променяни при очаквана загуба за годината. Често това ще означава надвнасяне на данък при ситуация на загуби, фалити и борба за оцеляване, при ситуация в която работодатели ще се чудят от къде да намират средства за плащане на заплати и осигуровки. Отделно много фирми са били на печалба през 2018 година, но са прекъснали дейност или очакват загуба за 2020. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.

От една страна държавата призовава не съкращавайте служители, ние ще ви предоставим финансова помощ, от друга страна тя се готви да наложи авансово внасяне на данъци върху загуба или почти никаква печалба. Категорично това не е подкрепа на бизнеса по време на пандемия, а обраното – това е бреме. Затова предложеният режим на авансовите вноски е изключително несъобразен за малкия бизнес.

По отношение на предложеното удължаване на срокове за годишното приключване, трябва да се подчертае, че срокът 31 март в България е прекалено кратък и без аналог в другите европейски държави. Почти никой в другите държави-членки не приключва до 31 март. В същото постоянно се увеличават изискванията към бизнеса с нови и нови справки в периода на годишното приключване (януари-март), когато текат обученията, както за приключването, така и за новостите в законодателството, приети през декември на предходната година.

Затова удължаването на срокът за годишното счетоводно приключване е очаквано и логично решение, не само защото България, а и светът преживяват глобална пандемия. Ако този срок беше в нормални граници, например до 30.06 на следващата година, то при сегашното извънредно положение натискът нямаше да е така голям до степен на невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации. В момента много от счетоводителите работят от вкъщи, работата им е забавена, те са заети и с отглеждането на своите деца поради затварянето на детските градини и училищата. В същото време сайтът на НСИ се срива почти ежедневно и прави невъзможно подаването на отчетите. Когато сайтът на НСИ се срине по време на попълване на отчета, което става в режим онлайн, това налага прекъсване на работния процес, риск от грешки и като цяло изключително голямо допълнително забавяне на работата при този кратък срок до 31 март, а това създава риск от невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации на малките фирми, които масово се обслужват от счетоводните кантори в страната.

Повече за предложения нов режим за авансово отчитане за корпоративен данък и удължаването на сроковете поради извънредното положение можете да прочетете тук.
В деловодството на Народното събрание са внесени предложения към Законопроекта за мерките по време на извънредно положение, касаещи удължаването на счетоводни и данъчни срокове по годишното счетоводно приключване.


Допълнено: Удължените срокове са приети с гласуване на второ четене в НС.



Срокове за 2020 г:

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и внасянето на данъците по нея се удължава до 30.06.2020 г.

Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) се удължава до 30.06.2020 г.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и внасяне на данъците по нея само за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а се удължава до 30.06.2020 г.

Отстъпката по чл. 53, ал. 6 ще се ползва от тези лица, ако декларацията е подадена и данъкът е внесен в срок до 31.05.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на годишните финансови отчети (ГФО) се удължава до 30.09.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 3 при неосъществяване на дейност през 2019 г. се удължава до 30.06.2020 г.

През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.

Оттеглено е предложението за авансово облагане на печалбата за януари-юни 2020 на база ½ от печалбата от 2018 г.


Очаквайте по-подробна информация след публикуването на закона в Държавен вестник.
Здравейте, ЧБМ и на Вас! Поправихме думичката, благодаря! :)
След месец април сме планирали допълнение с протоколи и стокови разписки.
В Държавен вестник бр. 8 от дата 28.01.2020 г. са публикувани дългоочакваните за електронните магазини промени в Наредба Н-18, които постановяват, че за отчитане на неприсъствените плащания с кредитни и дебитни карти електронният магазин може да не се издава касов бон от фискално устройство, а вместо това да издава друг документ при определени с наредбата условия. Важно е да се отбележи, че с настоящите изменения в Наредбата Н-18 се въвеждат и нови изисквания към търговците, използващи като метод за разплащане пощенски паричен превод (ППП).

Целта на настоящия материал е да разгледаме два въпроса:
  • Какво се променя за електронен магазин, който използва ППП за разплащане с клиенти?
  • При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащания с дебитни и кредитни карти?
Какво се променя за електронен магазин, който използва ППП за разплащане с клиенти?

Търговците с електронни магазини, при които плащанията са само чрез ППП и банков път, са освободени от използването на фискално устройство, по тази причина продължават да са освободени от използването на одобрен и регистриран в НАП СУПТО.

Новото при тях е, че когато плащането се извършва чрез ППП трябва да предоставят на клиентите си в хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко следната информацията:
     1. наименование и адрес за кореспонденция;
     2. ЕИК или БУЛСТАТ - за фирмите; ЕГН за физическите лица, ЛНЧ - за чуждестранните физически лица, служебен номер от НАП - в другите случаи;
     3. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
     4. обща сума за плащане и начин/и на плащане;

     Видове групи по т. 3:
     1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
     2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
     3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
     4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.


Практиката показва, че и преди промените голяма част от търговците с електронни магазини издават подобни документи на техните клиенти. Необходимо е да допълнят техните реквизити, съгласно точките по-горе, за да са в съответствие с наредбата.

Обръщаме внимание, че новото изискване за предоставяне на гореспоменатия документ на клиента, не касае само търговците с електронни магазини, а всички търговци, които използват плащането с ППП, като метод за разплащане с клиенти.

Срокът за привеждане в съответствие след последните промени бе отложен до 01.08.2020 г. (допълнено)

При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащания с дебитни и кредитни карти?

Съгласно определението в § 1, т. 96 от допълнителните разпоредби на ЗДДС "неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.

Условия

Когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта в електронен магазин, то търговецът може не използва касов апарат за отчитане на тази продажба, а да отчита тези продажби чрез друг документ, с реквизити посочени по-долу, само при следните условия:
     1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с, посочени са по-долу; и
     2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта, и не приема други плащания, изискващи издаването на фискален/системен бон; и
     3. чрез софтуера/софтуерите по т. 1 не се управляват други продажби, извън продажбите по т. 2.

Документи

В този случай за продажбата търговецът издава документ, съдържа най-малко следните реквизити:
     1. наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на електронния магазин и търговеца;
     2. данни за търговеца; за юридическите лица и едноличните търговци – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица – имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон;
     3. уникален номер на клиентската поръчка;
     4. референтен номер на финансовата трансакция;
     5. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;
     6. двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата – номера, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин.

Кодирането на информацията в QR кода за софтуер се извършва в следната последователност и формат на данните: <номерът, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33>*< >*<уникален номер на клиентската поръчка>*<референтен номер на финансовата трансакция>*<дата на издаване на документ за продажба във формат ГГГГ-ММ-ДД>*<час на издаване на документ за продажба във формат ЧЧ:ММ:СС>*<обща сума на продажбата>.

Търговецът е длъжен да предостави по електронен път на клиента така издадения документ при извършване на плащането с дебитна или кредитна карта/авторизацията на нареждането за плащане от виртуалния ПОС.

Когато за продажбата е издадена фактура, съдържаща информацията по т. 5, се допуска в документа да се посочи номер и дата на фактурата вместо информацията по т. 5.

Когато за продажбата е издадена фактура, се допуска да не се издава този документ, ако във фактурата се съдържат данните по т. 3 – 6.

Търговецът трябва да осигури еднозначна идентификация на всяка продажба от всеки електронен магазин, като спази и изискванията на чл. 27, като раздели стоките си услугите в следните видове групи:
     1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
     2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
     3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
     4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Изисквания към банковите сметки

Допуска се прилагането на тези по-облекчени условия за електронните търговци, само при условие че те приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с използваните от търговците виртуални ПОС, предоставени им от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката. Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат пак по такава сметка.

Допуска се постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката, при условие че:
     1. доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация; и
     2. постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката.

Обявяване на електронния магазин в НАП

Търговецът, избрал облекчения режим, е длъжен да подаде в НАП за всеки електронен магазин и следната допълнителна информация чрез приложение № 33:
     1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
     2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика;
     3. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е свързан виртуален ПОС;
     4. изпълнението на условията на чл. 52с;
     5. номер на виртуалния ПОС, чрез който се извършват плащанията, включително когато виртуалният ПОС е на доставчик на платежни услуги и е свързан с платежна сметка на доставчика.

В тази връзка е допълнено и самото приложение със следното:
     7. 1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
     7.2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика;
     7.3. Уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги (Merchant ID);
     7.4. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е свързан виртуален ПОС;
     7.5. изпълнението на условията на чл. 52с;
     7.6. номер на виртуалния ПОС, чрез който се извършват плащанията, включително когато виртуалният ПОС е на доставчик на платежни услуги и е свързан с платежна сметка на доставчика.
* При подаване на информация по чл. 52р електронният магазин получава номер от НАП.
Досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.

Търговец, избрал този по-облекчен режим на отчитане, е длъжен преди започване на дейност по продажби да регистрира електронния си магазин в информационната система на НАП съгласно приложение № 33, като му се присвоява уникален номер от НАП.

Изисквания към софтуера по чл. 52с

Софтуерът на електронния магазин, чрез който се извършват продажби на стоки или услуги, заплащани чрез неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, за които се издава гореспоменатия документ, трябва да генерира уникален номер на всяка поръчка за закупуване на стока или услуга и да отговаря най-малко на изискванията в т. 2, 3 и 7 от приложение № 29, които са:
     1. Софтуерът осигурява пълнота и интегритет на данните, създавани при използването му.
     2. В случаите, в които СУПТО представлява модул от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в това приложение.
     3. Софтуерът осигурява еднозначна автентикация на потребителите (операторите) при работа с него.

В случай че интерфейсът на софтуера не е на български език, търговецът е длъжен да разполага с превод на български език на информацията и данните, които предоставя на НАП при подаване на информация за електронния магазин в НАП с Приложение № 33.

В хода на контролни производства по ДОПК и при поискване от страна на орган по търговецът осигурява на органите пълен достъп до административния панел, включително настройки и пълната справочна част, осигурявана от софтуера.

Ежемесечно подаване в НАП чрез одиторски файл на данните за продажбите

Търговец, избрал този по-облекчен режим на отчитане, е длъжен за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Подаването на данни към НАП се осъществява по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Приложение № 38 към чл. 52т, ал. 2 за стандартизиран одиторски файл, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през календарния месец можете да изтеглите от тук. Приложението описва в табличен вид данните, които ще се подават в XML формат.

Срокът за привеждане в съответствие след последните промени бе отложен до 01.08.2020 г.(допълнено)

В случай, че търговецът спре да изпълнява някое от изискванията по-горе, той няма право да прилага реда за отчитане на продажбите чрез издаване на документ за регистриране на продажбата вместо фискален бон. В тези случаи органът по приходите може да разпореди заличаването на електронния магазин от списъка на НАП с електронните магазини, докато не бъдат изпълнени изискванията на наредбата.

Свързани статии:
Електронните магазини, СУПТО, срокове и схеми за съответствие с Наредба Н-18
Схеми СУПТО, ЕРП, разносна търговия и възможности за съответствие с Наредба Н-18
кои са най-добрите счетоводни кантори?

В този форум всички са много добри. :) Обаче рекламата е забранена. Затова ще заключа темата, а колегите, които колеги имат интерес, ще Ви напишат лично съобщение.
Здравейте, относно въпросите, които задавате ще има промени в Н-18, които ще бъдат публикувани в държавен вестник до броени дни. И тъй като междинният период е нищожен, а след него разяснения, дадени сега, ще са неактуални след броени дни, то ще коментираме след като публикуват промените.

В тази връзка сме планували статия, в която ще разгледаме:
1. При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащанията с дебитни и кредитни карти?
2. Какво се променя за електронните магазини, които използват ППП за разплащане с клиенти?
irenados, интересна вратичка, особено, ако успеем да докажем, че електронният магазин се управлява от това населено място с под 300 души, високопланинско, трудно достъпно и некурортно... :)
Най-честият въпрос за онлайн магазините, който получаваме в последните седмици е: "Какво да правим при електронен магазин, използващ пощенски паричен превод за разплащане и физически магазин с касов апарат?"

Няма съмнение, че класическият сайт за електронен магазин представлява софтуер за управление на продажбите в търговския обект (СУПТО), тъй като чрез него могат да се управляват продажби и той съдържа база данни за направените заявки и продажби. А ако се приемат плащания, за които е необходимо издаването на касов бон, то този СУПТО следва да бъде одобрен от НАП чрез производителя и съответно регистриран в НАП с Приложение № 32 от използващия.

Оказа се, че въвеждането на СУПТО за електронен магазин е цяло предизвикателство по схемите на НАП (публикувани са по-долу). По тази причина много от електронните търговци, предпочетоха да избегнат СУПТО на всяка цена, като се отказаха да приемат плащания, за които е необходимо използването на касов апарат и преминаха на плащания само чрез пощенски паричен превод (ППП), за които не е необходимо да използват касов апарат.

Общото правило за избягване на СУПТО е:
➤ В търговски обект, в който има нерегистрирано СУПТО, следва да няма нужда от касов апарат.
➤ И обратно – в търговски обект, в който има касов апарат, следва да няма достъп до софтуер с белези на СУПТО.

Какви са вариантите?

Очевидно, когато продажбите се осъществяват, както през електронен магазин, така и през физически магазин, то във фирмата има наличие на касов апарат. Тогава въпросът се свежда до това да разделим касовия апарат от сайта на електронния магазин, за да избегнем сложното внедряване на СУПТО за електронен магазин.

Решение 1

Ако няма да има никакъв регистриран СУПТО, то за избягване на всякакъв данъчен риск се препоръчва разделянето в две отделни фирми на електронния магазин, опериращ само с ППП, от физическия магазин, опериращ с касовия апарат. Тук трябва да се има предвид и регистрацията по ДДС в светлината на новите промени и становището на НАП относно чл. 96, ал. 10 и 11 от ЗДДС. Във физическия магазин може да се използва неСУПТО софтуер за фактури и проформи или фактурите да се издават на хартия.

Решение 2

Ако физическият магазин с касовия апарат и онлайн магазинът останат в една фирма и няма да се ползва друг СУПТО, то се препоръчва адресът на фирмата и дейността по управлението на електронния магазин да са на различен адрес от този на физическия магазин с касовия апарат. НАП няколко пъти споменава в свои семинари и коментари, че търговският обект на електронния магазин е там, от където той се управлява. Тоест правим така, че физическият магазин и касовият апарат да не се намират на едно място със софтуера на сайта на електронния магазин, като реално това са два различни търговски обекта. Този вариант го определяме като по-рисков от Решение 1, предвид новостта на материята и възможните различни тълкувания от различните проверяващи от НАП.
 
Решение 3

Ако електронният магазин и физическият магазин са в една фирма и физическият магазин използва регистриран СУПТО и е на адреса, от който се управлява сайта, то попадаме в т. 2.4 от схемите на НАП, която изисква всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез електронния магазин, да се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО. Всички изисквания за тази схема са публикувани по-долу в т. 2.4. В този случай, тъй като касовият апарат и сайтът на електронния магазин се управляват от едно и също място, то сайтът ще притежава характеристиките на СУПТО. Затова може да се търсят варианти с разделянето в два обекта на физическия магазин и адреса, от който се управлява сайта на електронния магазин, по примера на Решение 2.

Вариантът за работа през една фирма, в който поръчките се приемат от електронния магазин, който се управлява от мястото, където е физическия магазин и се въвеждат ръчно в регистриран СУПТО, не е в съответствие, защото противоречи на схемата по т. 2.4 (виж по-долу). НАП позволява на е-търговците само в една единствена схема да въвеждат електронните продажби ръчно в СУПТО и това е, когато продажбите се извършват чрез платформи (като eMag, Amazon, eBay, Aliexpress и др. такива), а не чрез собствен електронен магазин. Само при платформите е допустимо търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн платформата данни за продажби, например ако за тях се получават известия по имейл, което е записано в схема 1.1 – Вариант 2 (по-долу).

Публикуваме схемите на НАП за електронните магазини и СУПТО, като сме маркирали в синьо споменатия вариант за електронен магазин и отделен СУПТО по т. 2.4.

Схеми на НАП за електронни магазини и СУПТО

1. Търговец извършва продажби чрез онлайн платформа
(бел. ред. – под онлайн платформа се има предвид платформи като eMag, Amazon, eBay, Aliexpress и др.)

1.1. Онлайн платформата не притежава характеристиките на СУПТО

Вариант 1: Е-търговецът не използва СУПТО.

Търговецът извършва дейността си от обект, в който няма СУПТО. Продажбите чрез тази платформа се отчитат с издаване на ФБ от ЕКАФП в обекта, ако видът плащане изисква издаване на ФБ.

Вариант 2: Е-търговецът използва СУПТО.

Допуска се търговецът да импортира в СУПТО получаваните заявки за продажби, направени в онлайн-платформата. Прилагат се правилата за импорт в СУПТО от други източници, които не са СУПТО.
Допустимо е търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн платформата данни за продажби, например ако за тях се получават известия по имейл.

1.2. Онлайн платформата притежава характеристиките на СУПТО.

Вариант 1: Е-търговецът използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите си.
 
Онлайн платформата трябва да отговори на всички изисквания за СУПТО съгласно Приложение №29 от Наредба Н-18/2006г.

Вариант 2: Е-търговецът не използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите.

Управлението на продажбите се извършва чрез друг софтуер – СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.

Изисквания:
1. Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез онлайн-платформата, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
*В случай че онлайн-платформата не предоставя възможност за автоматизиран интерфейс със СУПТО, се допуска импорт от файлове.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от ОП, пълен достъп до профила си в онлайн-платформата.
3. При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки/поръчки от онлайн-платформата в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт СУПТО генерира УНП на всяка заявка/поръчка.
5. За всички импортирани заявки/поръчки се съхранява следната структурирана информация:
  • Дата и време на импорт в СУПТО;
  • Източник на импорта – наименование на онлайн-платформата, име/псевдоним/идентификатор на търговеца в платформата;
  • Уникален номер на заявката/поръчката, присвоен в онлайн-платформата;
  • Пълни данни за всяка импортирана заявка/поръчка (съгласно т. 2);
6. За всички импортирани заявки/поръчки софтуерът прави обвръзка между номерата им, присвоени в онлайн-платформата и генерираните за тях УНП.

2. Търговец извършва продажби в интернет чрез софтуер за електронен магазин
(бел. ред. – под софтуер за електронен магазин се има предвид собствен/нает сайт за електронен магазин)

2.1. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, производителят/разпространителят на който е декларирал съответствие с изискванията на Наредба Н-18.

Софтуерът на електронния магазин отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба Н-18/2006 г.

2.2. Софтуерът на електронния магазин е модул от СУПТО.

Производителят/разпространителят на СУПТО, включващ и модул „Е-магазин“, е декларирал съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г.

2.3. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристики на СУПТО, за който не е декларирано съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. (напр., open-source платформа за електронен магазин). Софтуерът се използва от търговеца за управление на неговите продажби.

За да отговори на изискванията на Наредба Н-18/2006 г., софтуерът трябва да бъде надграден с допълнителна функционалност – чрез промяна (преработка) на sourceкода на софтуера и/или чрез разработено за целта разширение (plug-in).

Декларация за съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. по реда на чл. 52б се подава:
➤ Или от лицето, извършило промяна (преработка) на source-кода на софтуера на електронния магазин;
➤ Или от електронния търговец, който използва софтуера, надграден с plug-in. За целта електронният търговец трябва да се увери, че функционалността на софтуера на електронния магазин, разширена със съответния plug-in, отговаря на изискванията съгласно Приложение №29 на Наредба Н-18/2006 г.

2.4. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристики на СУПТО, но управлява продажбите чрез друг СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.

Изисквания:
1. Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез електронния магазин, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от ОП, пълен достъп до административната част на електронния магазин.
3. При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки от електронния магазин в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт СУПТО генерира УНП на всяка поръчка.
5. За всички импортирани поръчки се съхранява следната структурирана информация: 

  • Дата и време на импорт в СУПТО;
  • Източник на импорта – (напр. наименование на е-магазина, домейн, др.);
  • Уникален номер на поръчката, присвоен в електронния магазин;
  • Пълни данни за всяка импортирана поръчка (съгласно т. 3).
6. За всички импортирани поръчки софтуерът прави обвръзка между номерата им, присвоени в софтуера на електронния магазин и генерираните за тях УНП.

Можете да изтеглите схемите от тук.

Какви са сроковете?

Електроните магазини, които не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, трябва да бъдат приведени в съответствие с Наредба Н-18 до 31 март. Информацията за използвания от тях софтуер се подава в НАП до 31 май с Приложение № 32. Тези срокове важат само за тези електронни магазини, които попаднат в хипотезата на СУПТО.

Ако обаче търговецът използва друг СУПТО, то сроковете са по-кратки, а именно до 31 януари за внедряване на СУПТО и до 31 март за деклариране на СУПТО в НАП с Приложение № 32.

До 31 януари всички търговци, използващи СУПТО, трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства в съответствие с изисквания на Наредба Н-18.


Свързана тема:
Схеми СУПТО, ЕРП, разносна търговия и възможности за съответствие с Наредба Н-18
Здравейте отново.Ако направите търсене по ЕИК/а не по ДДС/ от Търговския регистър-всичко ще е перфектно! :)

Здравейте, ще правим промени скоро в приложението и ще обмислим как да улесним въпроса с тези клиенти, които не са регистрирани по ЗДДС.
Здравейте, реших да ползвам приложението, за да издам фактура. Пише ми грешен ЕИК. Проверих го в Търговския регистър - верен е. Там излизат данните.

Здравейте, моля да предостовине тук или на имейла ни за кое ЕИК Ви изписва грешен ЕИК, но го има в ТР, за да проверим конкретно.
Здравейте, можете да издавате вече фактура само на български като промените най-горе "Език на документа" и изберете Български. Имаше проблем с тази настройка в новата версия, която вече е отстранена. Благодарим за съобщението.
Натиснете "Покажи банкови данни" и в появилите се полета напишете отгоре данните за новата сметка. Всяка следваща фактура ще е с новите данни.