Да, права си. Променям.

Допълнено: Направени са и други промени.
Благодаря, Ели сега ще го поправя.

Идентифицирането е залегнало както в ЗМИП, така и в Директивата. Това са европейски изисквания.

Но ти си права виж текст от Директивата:
(27) За да се избегнат многократно повтарящи се процедури за идентифициране на клиента, водещи до забавяния и неефикасност на стопанската дейност, подходящо е, при условията на спазване на подходящи предпазни мерки, да се позволи представянето на клиенти, чието идентифициране е било извършено другаде. Когато дадена институция или лице, обхванати от настоящата директива, разчитат на трето лице, крайната отговорност за процедурата за комплексната проверка на клиента се поема от институцията или лицето, на които е бил представен клиентът. Третото лице или представящото лице също носи своя собствена отговорност за всички изисквания в настоящата директива, включително изискването за докладване на подозрителни сделки и за поддържане на архиви, доколкото то има взаимоотношения с клиента, които са обхванати от настоящата директива.

Сега въпросът е Търговския регистър напълно ли ги идентифицира, за да можем да се позовем.

Ето я директивата на български и английски:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX%3A32005L0060%3ABG%3AHTML
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ%3AL%3A2005%3A309%3A0015%3A0036%3AEN%3APDF

Бележка: Прави впечатление в българския превод навсякъде, където става въпрос за счетоводители е записано “външни експерт-счетоводители”, докато в английският тест е записано external accountants (външни счетоводители). Тоест трябва да се има предвид оригинала на английски, защото българският превод не е точен.
През 2009 подавахме за утвърждаване нови правила.

Върнаха ги от ДАНС и "услужливо" ни връчиха техните. Тоест ДАНС държат на техните примерни правила.

Но правилата от 2009 не бяха с такива абсурдни текстове, като тези от 2011.
Има вече много колеги с върнати Правила, на които се дават за пример тези правила.

А и това, че тези неприемливи текстове са на сайта на ДАНС ми се вижда притеснително.

Общо взето се налага мнението - виновен до доказване на противното, което пречи на работата на нормалните фирми. Явно от ДАНС не могат да приемат, че има и фирми в България, които не перат пари :)

А тези перящите фирми, всъщност - най вероятно си имат вътрешни счетоводители, които пък не са задължените да спазват каквито и да било Правила.
Не съм съгласна и веднага ще се аргументирам. Надявам се да не приеме лично :)

Предложенията ти трябва да са съобразни със ЗМИП, а не просто против Правилата. Тоест, ако тези мерки, които си посочила, че искаш да отпаднат са залегнали в ЗМИП (а това е така), то няма как да ги изключим. Освен това и в Директивата, на която почива ЗМИП прагът е същия, а именно (15 000 евро).

Продължавам да изчиствам текстове от разни грешчици.
Темата е заключена, поради решението на проблема с Правилата на ДАНС.

След входирано писмо до ДАНС, съдържащи новите правилата на АССП и придружено с настоящите мотиви, ДАНС прегледа и утвърди Правилата на АССП със Заповед № З - 2751/ 24.11.2011 г. от Председателя на ДАНС.

Новата тема с одобрените Правила е тук:

http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,1562.0.html

Тема с кратък списък на ангажиментите ни след одобряване на Правилата е тук:

http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,1516.0.html


Предлагаме за обсъждане с колегите:


Против сме текстовете на така публикуваните примерни правила по чл.3 ал.2 т.31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на Интернет сайта на ДАНС http://www.dans.bg/images/stories/fia-package/licaschetovodniuslugi10102011.pdf


Против сме практиката на ДАНС да връща и да не утвърждава нашите Правила по ЗМИП, ако те не съвпадат изцяло с публикуваните "примерни" правила на сайта на ДАНС.

Считаме, че ако възприемем предложените правила от ДАНС, то ние счетоводителите, ще сме в постоянно нарушение на същите, защото те са неприложими.

Настояваме тези правилата да бъдат изцяло преразгледани, защото считаме, че буквалното им прилагане ще създаде редица трудности в стопанския живот, защото хиляди счетоводители ще са задължени да рапоруват в ДАНС, съвсем легални стопански операции. Това ще направи от своя страна реалната борба с изпирането на пари не ефективна.

Голяма част от така публикуваните от ДАНС правилата ни натоварват с пазарни оценки и финансови анализи, които не отговарят на нашето образование и ценз.

Затова настояваме публикуваните на страницата на ДАНС правила:
1. Да са ясни, адекватни и целесъобразни
2. Да не пречат на нормалната стопанска дейност на честните и коректни данъкоплатци
3. Да не ни задължават за рапортуваме легални и обичайни стопански операции в ДАНС
4. Да не ни вменяват пазарни оценки и финансови анализи, които не отговарят на нашето счетоводно образование и ценз
5. Да бъдат съобразени с Европейските практики по прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент


По-долу са изброени част от примерите за нецелесъобразност и неадекватност в публикуваните правила на Интернет страницата на ДАНС, както и нашите мотиви.

Считаме, че в примерните правила на ДАНС в чл. 21 “Съмнителни сделки, операции и клиенти” се съдържат сделки и операции, които са част от обичайната стопанска дейност на всяко предприятие и не следва да се третират, като съмнителни по подразбиране, от което да следва задължително докладване в ДАНС.  Друга част от споменатите ни вменяват пазарни оценки и финансови анализи, които не отговарят на нашето счетоводно образование и ценз. Трети е обективно невъзможно за изпълним.

“21.1.   Наличие на задължения в особено големи размери на предприятието към собствениците или други свързани лица - сметки Други кредитори, Доставчици или отразени като Други резерви;
21.2.   Наличие на вноски в особено големи размери под формата на Основен капитал, неподлежащ на регистрация;
21.3.   Наличие на апортни вноски в особено големи размери на движимо и недвижимо имущество от физическо или физически лица; ”

Мотиви: Считаме, че е напълно законно и не е съмнително, ако търговец финансира дейността на фирмата си със свои средства или средства от свързани лица и сме против, когато всеки път това се случи да сме задължени да докладваме в ДАНС. Още повече, че понятието “особено големи размери” е дефинирано в Наказателния кодекс и стойността му е прекалено ниска 12 хил. лева, особено когато става въпрос за финансиране на стопанска дейност.

Освен това обръщаме внимание, че при голямата междуфирмена задлъжнялост във връзка с глобалната финансова криза е напълно обичайно да се очаква сметки Други кредитори, Доставчици да са с по-големи салда от обичайните, защото фактурите са останали не разплатени.

Относно апортните вноски над 12 хил. лева, считаме че след, като Търговският Регистър е регистрирал апорта, и не се усъмнил за изпиране на пари, то постфактум счетоводителите да рапортуваме апортна вноска в ДАНС е нецелесоъбразно. Освен това обръщаме внимание, че съгласно законодателството всеки апорт предварително бива оценен от лицензирани оценители, каквито ние счетоводители не сме.

“21.9.   Получаване на привлечени средства под формата на заем от трети лица - физически или юридически, както и от свързани с дружеството лица;”

Мотиви: Считаме, че е абсолютно нецелесъобразно ДАНС да иска от нас да рапортуваме всеки фирмен заем, като съмнителна сделка. Считаме, че корпоративното финансиране от банки, други лица (свързани или не свързани) е нормална стопанска и световна практика и не следва да бъде третирано, като съмнителна операция по подразбиране и респективно докладвано в ДАНС.

“21.10.   Заплащане на проучвания, изследвания, бизнеспроекти и други в размери, несъответстващи на обичайните;
21.14.   Операции/сделки с необичайни договорености и с цени, многократно по- високи или ниски съобразно пазарните такива;
21.16.   Операции /сделки без търговска и/или икономическа логика, например сделки с предмет различен от основната дейност на клиента или с необосновано голям обем спрямо дейността на същия;”
21.22.   Сделки на клиент, по които се предвиждат неоснователно високи разходи за разработки, маркетинг или реклама и др. административни разходи;
21.23.   Сключени сделки с множество различни контрагенти, при които разплащанията се извършват по такъв начин, че крайният бенефициент на средствата се явява първоначалния или свързвано със същия лице /а
21.30.   Транзакции без логични икономически причини - не е налице връзка между дейността на дружеството клиент и другите страни, участващи в транзакцията;
21.31.   Сделки на клиент, по които се предвиждат несъразмерни разходи за транспорт, опаковки и т.н.;”

Мотиви:  Считаме, че пазарните оценки, финансовите анализи, икономическите обосновки и проучвания, които са необходими, за да се изпълнят действията по тези точки от вашите “примерни” правила са извън нашата компетентност. Освен това част от тези дейности се извършват от лицензирани оценители, каквито ние счетоводителите не сме. Нашето образование и ценз не включва гореизброените дейности.


 “21.21.   Използване на едно и също лице - пълномощник по сделки от множество свързани помежду си юридически лица;”

Мотиви: Считаме, че е нормална практика, ако компанията осъществява законно дейността си чрез няколко юридически лица и законно наеме или упълномощи едни и същи лица от свое име. В тази връзка, ако това се случи, то ние не следва по презумпция да се усъмняваме и да докладваме в ДАНС.

Обръщаме внимание, че ние като счетоводители сме законно упълномощени от всичките си клиенти за изготвяне и подаване на различни документи и в тази връзка се явяваме пълномощните на всички свои клиенти.

“21.24.   Установени сделки на клиенти с контрагенти, фигуриращи в списъка по чл.182, ал.З, т. 2 от ДОПК към съотносимия период на сключените сделки и извършените разплащания по същите;”

Мотиви: Считаме, че ние счетоводителите не сме в състояние да проследим всеки контрагент на нашите клиенти дали има неуредени публични вземания над 5000 лева, защото ние външните счетоводители, осчетоводяваме хиляди фактури ежедневно и проверката им по този показател е непосилна. Освен това част от софтуерите са настроени  автоматично да осчетоводяват фактурите и е непосилно да проверяваме фактура по фактура всички контрагентите на нашите клиенти, които са с голям документооборот, като търговски вериги, складове на едро и други работещи напълно легално предприятия.

“21.25.   Сключен договор от клиент със лица за наемен труд, на стойности несъотносими с конкретните дейности, които същите следва да извършват, а така също и сключен договори за управление на дружество с лице без релевантно образование и ценз спрямо отговорностите;”

Мотиви: Считаме, че след като Законът позволява да се регистрират фирми без да поставя образователен ценз за управителите е абсолютно нецелесъобразно ние да докладваме в ДАНС какво и да е в тази връзка. Още повече, че ние не изследваме образованието на всеки мениджър. В българското  законодателство няма законови критерии за съотносими и несъотносими цени на пазарен труд и конкретни дейности.

“21.28.   Клиент/и, за които в процеса на счетоводно обслужване се установява сделка или сделки / операция или операции/ с организации и лица, за които е публично известно, че са съпричастни към престъпни структури.”

Мотиви: Считаме, че това е работа на ДАНС. Ние, като счетоводители не сме задължени да следим какво излиза в публично пространство за дадено лице. След като е публично известно, че дадени лица и организации са съпричастни към престъпни структури, то ДАНС има достатъчно основания да се самосезира и провери конкретните лица и техните партньори.

"21.32.Опити за установяване на нерегламентирани контакти със служители, както и с ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ;"

Мотиви: Считаме, че Законът не ни забранява да имаме лични контакти, които не са регламентирани чрез договор с клиенти. Тази мярка е дискриминираща и нарушава нашите конституционни права.

21.35. Очебийна демонстрация на свръх лукс (луксозни марки коли, дрехи, аксесоари и др.) от страна на даден клиент, когато това е несъвместимо с финансовото му състояние и приходи;

Мотиви: Считаме, че не сме в състояние да определяме и знаем цените на дрехите, аксесоарите и др. на клиентите си. Освен това законът не задължава гражданите да декларират пред нас цените на дрехите и аксесоарите, които носят, нито цените и собствеността на колите, които ползват.

Обръщаме внимание, че ние водим счетоводството на юридически лица. Физическите лица, не са длъжни да водят счетоводство по Закон. Само част от физическите лица са длъжни да подават годишна данъчна декларация за доходите си. Дори в годишната декларация по ЗДДФЛ не се описват всички доходи,  а само част от доходите. Има доходи, които са необлагаеми, а други не подлежат на деклариране.

Освен това в годишната данъчна декларация на физическите лица не се описват разходите им. В този смисъл подобна съпоставка на цените на дрехите, аксесоарите и колите на дадено физическо лице с неговото финансово състояние  е обективно невъзможно да бъде направено от счетоводител, дори счетоводителят да е попълнил данъчната декларация на това лице.


Призоваваме ДАНС, когато предлага правила за мерките срещу изпирането на пари, да ги съобрази с практиката на другите Европейски държави, като изхожда от това, че ние сме счетоводители и не сме обучени, като сътрудници на ДАНС. Нашата цел е вярно и честно отразяване на стопанските операции и съблюдаване на законовите срокове за деклариране и плащане на данъчните задължения.

Правилата за мерките срещу изпирането на пари не трябва да пречат на коректните и честни данъкоплатци. Трябва да са целесъобразни и разходите не трябва да надвишават ползите от прилагането им.
По същия начин се изчислява - така както съм Ви копирала чл.41 от КСО от другата Ви тема.

Дайте конкретен пример с периоди, дати и възнаграждения, ако искате да ги разгледаме.
Но трябва да се има предвид, че болничните за първите три дни са за сметка на работодателя и за тях формулата е друга.

Тя най-общо е: (Заплата/работни дни)*70%*дни в болничен
(без да изпадаме в точна конкретика, защото много зависи от конкретния случай)

А обезщетението от НОИ е съгласно горния ми пост.
Как ли?
Има нормативни актове регулиращи материята и те са:
1) КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
2) НАРЕДБА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Например КСО... <ще подскажа с болд>

Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;

2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;

4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;

5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

(3) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

Тоест взима се база 240 на месец, а ако е след 01-09-2011, то 270.

По принцип е среднодневния осигурителен доход за 12 месеца, но не по-голямо от средно дневното нетно умножено по 80%. Но във вашия случай осигурителният доход ще е 240 (270) лева на месец за периодите, в които сте била в отпуск за отглеждане на малко дете.

Допълвам: Процентът е 80% и се отнася за обезщетението плащано от НОИ. Също така след 01-09-2011 МРЗ е 270 лева.
elenas, законен начин няма (освен ако не си намерите по-платена работа) .

За да Ви насоча проверете с този калкулатор какви разходи за осигуровки и данъка се получават при различните суми: http://www.kik-info.com/calculators/payroll.php

Ето за 500.00 лева: http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=1714aa8f400b92e9f262217866c9575c3284681

Ето за 2000.00 лева: http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=08e6579ab571d4b3955ef086a1aa3eb53284682
След 01.09.2011 размерът на обезщетението за майчинство за първата година не може да бъде по-малък от МРЗ, тоест 270 лева. Но размерът на обезщетението за майчинство за втората година все още е 240 лева.

Това е така, защото размерът на обезщетението за майчинство за втората година се регламентира в Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (чл. 11). Въпреки, че размерът на това обезщетение негласно е обвързан с минималната работна заплата, но с промяната на МРЗ не беше актуализиран Закон за бюджета на ДОО. Той е все още 240 лева.
Мисля, че вече отговорих на този въпрос. Освен това точно над калкулатора е записано какво трябва да правите в този случай. Прочетете го. Няма смисъл да го копирам.
Това:
Затова при ТД има нормативно признати разходи.

Да се чете, като:
"Затова при ГД има нормативно признати разходи."

Нали? :)
Прочетох в по предходния Ви пост, че имате осигурителния доход по месеци. Тоест за Март и Април, ако взимате сумите от персоналния регистър на НОИ и сте заложила 100%, като процент е вярно. Тогава само за болничните за Декември заложете 1544.13 при 100% (като вие ще получите 80% от тях по сметката си)
Да проверим сметките от линка със статичната връзка:

1. За болничните за Декември
Не се смята средномесечно, а среднодневно и полученото се умножава по броя работни дни в болничен през месеца. След това, за да получите сумата, която ще Ви изплатят от НОИ, то умножавате по процента 80% или 90% в зависимост от типа болничен - във вашия случай 80%.

Например за болничните за Декември, по така зададените данни аз получавам средно дневно 73.53 лева, което като се умножи по 21 (колкото са работните дни за Декември), то се получава база 1544.13, като Вие ще получите 80% от тях тоест 1235.30 лева. Но все пак, тъй като не съм сигурна, че сте заложила болничните за Март и Април правилно, а те влизат в 12 месечния период при болничните за Декември, то първо трябва да се установи правилно ли сте заложила болничните за Март и Април и пак ще смятаме болничните за Декември. И след това цялото майчинство отново.

2. За болничните за Март и Април
Ако нямате ПУК код от НОИ и не може да видите в персоналния си регистър какви са сумите, то за болничните за Март и Април има два подхода:
а) Да изчислите среднодневното за 12 месеца и да го умножите по работните дни в болничен по описания по-горе метод. Тогава избирате 100%
б) Да напишете в графа Болничен сумата, която сте получила в банковата си сметка от НОИ, като изберете 80%. Мисля, че този подход ще Ви е по-лесен.

Спомням си, че майката, на която сте гледали сметките по-горе ми беше изпратила справка от персоналния си регистър. Затова заложихме 100%, тъй като в персоналния регистър е показан осигурителния доход, тоест базата от която са изчислени болничните, а не самия болничен.

Хайде за Март и Април да уточним първо ...
Съгласно ЗДДС чл. 66. (2): Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, е в размер 9 на сто.

Съгласно т.45 от § 1. Допълнителни разпоредби ЗДДС : "Настаняване" са основни туристически услуги по смисъла на т. 12 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма.

Съгасно Закон за туризма, Допълнителни разпоредби т. 12. "Основни туристически услуги" са нощувка и хранене, както и *транспортни услуги (осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта).

Глава четвърта на ППЗДДС
Настаняване, предоставено от хотелиер (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.)
Чл. 40. За доказване на доставките по чл. 66, ал. 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.)
2. копие от регистъра на настанените туристи;
3. удостоверение за категоризация на туристическия обект;
4. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.
pk_nikolova,
Не е 0.
240 лева е МРЗ за периодите преди септември.2011. За следващите базата е 270. Например работни 3 дни през септември сте била безработно, то залагате: 3*270/21 и го събирате със заплата си за останалите дни. Ако периода е преди септември, то сметките са с 240. Ако цял месец сте била безработна, но направо пишете 240 или 270 в зависимост от месеца.

Даниела Николова,
Да, аналогично е и много добре сте се ориентирала. Понеже отдавна отговарях на другата майка, и честно казано не можах да си спомня точно нейния казус и болничния, ще е много лесно за мен, да прегледам Вашите сметки, както сте ги заложили в калкулатора. За да ми ги покажете, копирайте тук статичната връзка, която се намира точно под изчисленията Ви. Така аз ще мога да видя какво сте заложили и после по обясненията ще се ориентирам кога е болничният и дали е правилно заложено в калкулатора.
Колона 23 сте, но:

1. Първо уточнете дали сте по чл.21, ал.5 т.1 и 2 буква В. Този член се отнася за данъчно незадължени лица (получатели). Ако клиентът Ви е фирма, то не сте там. Ползвайте проверка за място на изпълнение, за да си определите точно по кой член сте:  http://www.kik-info.com/check/check_place.php

2. Данъчната ставка не е нулева. По тази доставка може да не се начислява ДДС, но това не значи доставка с нулева ставка.

Имате ли стойностите си на осигурителния доход по месеци? Калкулаторът изчислява майчинството и за самоосигуряващо се лице. Просто ги заложете.