Ще има запис. Всички предавания на Boom&Bust имат запис на сайта на телевизия България Он Еър. До 2-3 дни след излъчването предполагам ще качат запис и на този епизод. Водещите на предаването са Кузман Илиев и Владимир Сиркаров.

Повече за предаването: http://www.bgonair.bg/listing/boom-bust

В неделя ние ще сме първи от 16:30.
На 16-ти март (неделя) от 16:30 до 18 часа Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия  ще участва в икономическото предаване на телевизия България Он Еър. Ще говорим за счетоводната професия, новата счетоводна директива и предстоящи законодателни промени.

От АССП ще участват:
г-жа Мадлена Леви-Примо – Председател на АССП и
г-жа Катя Крънчева, управител на Счетоводна Кантора К и К  – редовен член на АССП.

От тук можете да гледате предаването. В първия половин час е: http://www.bgonair.bg/video/schetovodnata-profesiya-v-balgariya-i-obrazovanie-i-biznes-na-edin-ezik-li-govoryat
Да, ясно е писмото 91-00-88 от 26.06.2013, като и решението по дело С-118/11 „Еон Асет Мениджмънт” ООД, то беше цитирано, като мотив за тази промяна дори.

Ние в нашата статия и коментарите подробно сме обяснили за разликата при лизинга преди и след промяната от 01.01.2014. 

Чуденето на колегата идва предполагам, че в другата статия пише, че "новата редакция ограничава правото на ползване на данъчен кредит за леки автомобили при придобиването им чрез финансов лизинг, ако не е на лице правно договорена опция за прехвърляне", а то всъщност и преди промяната от 01.01.2014 беше така.

Ето и през 2013 година и след промяната от 01.01.2014 текстовете от писмото 91-00-88 от 26.06.2013 си важат:

"В случай че в договора за лизинг е предвидено да се прехвърли собствеността на лекия автомобил, включително и в случаите, в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост и сборът от вноските е практически идентичен на пазарната стойност на автомобила, то е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС и за получателите на доставки по такива договори не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност от доставчика съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС." – тоест ограничение е съществувало и тогава.

"Предвид изложеното, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил, са договорени условия, съгласно които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сборът от вноските е практически идентичен на пазарната стойност на автомобила и по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договорят прехвърляне на собствеността.”


Ако Вие имаме някакво друго разбиране, то ще се радвам да споделите така, че да Ви разберем. :)
Много са Ви объркани понятията в главата и е добре да ги изясните, щом работите като ТРЗ.

megy11,
Като модератор Ви съветвам да оставите настрана поучителния тон и провокациите, ако искате да участвате в този форум.
Във връзка с постъпило запитване вх. № …../24.02.2014г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Ви уведомяваме:

В запитването си сте описали, че предприятие осъществява стопанска дейност и за осъществяване на дейността ползва леки автомобили и товарен автомобил, които се използват за нуждите на дейността, без да се извършват услуги срещу заплащане и не се изминават много километри.

Поставени са следните въпроси:
1.Как следва да се осъществява счетоводното отчитате на горивото – като разход по сметка 601 „разходи за материали“ със стойността на зареденото гориво по фактура и съставени пътни листове, тъй като реално горивото се зарежда директно в резервоара, а предприятието няма складова наличност или следва горивото да се завежда по сметка 302 „материали“ на основание фактурата и да се изписва в сметка 601 на основание пътни листове?

2.На основание на кой документ следва да се определи основния и допълнителни разходи на гориво след отмяната на Наредба № 3/25.09.1989г.?


Предвид посочена в запитването информация и съобразявайки относимата правна уредба за 2014г., изразявам следното становище:

Първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на т. 8.5. от Счетоводен стандарт № 2 ”Отчитане на стоково-материалните запаси /СМЗ/”, предприятията сами определят организацията за отчитане на разходите и начина за формиране на себестойността на продукцията и услугите. Тази организация е елемент на счетоводната политика на дадено предприятие. В цитирания стандарт са указани методите за заприхождаване и отписване на СМЗ, като избраният от предприятието метод следва най-пълно да отговаря на спецификата и характера на дейността му.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводство /ЗСч/ предприятията осъществяват счетоводството си на  основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Принципът за документална обоснованост е основен принцип при отчитане на приходи, на разходи, на придобиване на материални запаси, включително на горива и т.н. Съгласно чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ „документална обоснованост” е налице, когато стопанската операция е документално обоснована чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗКПО,  документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.

Във връзка с документалната обоснованост при счетоводното формиране на разходите и тяхното признаване за данъчни цели е необходимо наличието на първичен документ, доказващ зареждането на горива, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. За да бъде изписвано горивото като разход, документът за доставка не е достатъчно основание, тъй като в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по материалните сметки на предприятието. Изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, също следва да е документално обоснован. Като първичен документ служи пътния лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри.

Счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО.

В тази връзка, пътният лист или пътната книжка трябва да съдържат не само пропътуваните километри, но и описание на маршрута.

Реалният разход на гориво следва да бъде съобразен и с различните експлоатационни условия, с вида на маршрута и атмосферните условия, при които се използват транспортните средства на предприятието. 

Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за признаване на разхода на гориво.
Аргумент в подкрепа на горното е и характеристиката на счетоводна сметка 601“Разходи за материали“, която изисква стойностно отчитане на изразходваните материали /горива/. Изписването на материалите като стойност, съобразно избрания от предприятието метод, изисква да е налице конкретна цена на придобиване на всяко количество, собственост на предприятието за да бъде документално обосновано последващото формиране на счетоводен разход.     
Липсата на документална обоснованост за придобиване на горивата, както и за тяхното изразходване, е нарушение на счетоводното и данъчно законодателство, което дава основание при последващ данъчен контрол, да бъде извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Втори въпрос:
ЗКПО не съдържа норми, които да регламентират реда за определяне на разходите за гориво и смазочни материали на МПС. За да бъде даден счетоводен разход признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, най-общо, същият следва да е документално обоснован по реда на чл. 10 от ЗКПО и да е свързан с дейността на съответното данъчно задължено лице. Следователно по въпросите, свързани с определяне на разходни норми на моторни превозни средства /МПС/ и по прилагането на Наредба № 3 от 25.09.1989 г. за нормиране на разхода за горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, НАП не може да вземе отношение, поради липса на компетентност.

Независимо от това, определянето на размера на разходите за горива и смазочни материали е пряко свързано с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. С оглед на това в своята практика НАП е отправяла запитвания до съответните компетентни органи с цел изясняване на въпросите относно разходните норми на МПС и съдействие на данъчно задължените лица.
В свой отговор, изготвен през 2005 г., във връзка с отправено запитване относно действието на Наредба № 3/1989 г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" изразява становище с писмо изх. № 04-09-12/21.04.2005 г., в което е пояснено, че Република България е ратифицирала със закон присъединяването си към „Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни моторни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания" /обн. ДВ бр. 1 от 2000 г./. Спогодбата е в сила от 21.01.2000 г. и според ИА „Автомобилна администрация" от същата дата са валидни и могат да се прилагат нормите, посочени в техническата документация на МПС, издадена от фирмата производител на колесното превозно средство.

Имайки предвид гореизложеното, както и липсата на специална регламентация в ЗКПО, считаме, че нормата, посочена в техническата документация на съответното МПС, може да служи като разходна норма за съответния вид /модел, марка/ МПС.

Предвид спецификата на извършваната дейност в дадено предприятие ,разходната норма може да бъде допълнително коригирана /увеличена или намалена/. Корекцията следва да бъде съобразена с особеностите на изминаваните маршрути, атмосферните условия, както и други влияещи на експлоатацията фактори, като по този начин се достигне до реалната разходна норма при отчитане спецификата на експлоатация за конкретното МПС. Следователно в случаите, когато предприятието е в състояние по безспорен, логичен и недвусмислен начин да обоснове различен реален разход на гориво от посочения в техническия паспорт на автомобила, то считаме че няма нормативна пречка същия този разход да бъде признат за данъчни цели. Начинът за установяването на реалната норма на разход при различни експлоатационни условия, не може да бъде регламентиран, тъй като не могат да бъдат обхванати всички възможни хипотези за специфични експлоатационни условия, предвид бързо развиващите се техника и технологии, както и поради тяхното многообразие в практиката.
Христо, благодаря ти за публикацията.



За коментари в специалната тема тук: http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=9297
Колеги, прехвърлих публикацията на статията на Христо Досев в раздел Избрани статии, за да се вижда и на първа страница на сайта: http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,10074.
За ваша информация това е становището, което АССП внесе относно проекта в Министерство на финансите:
http://apac-bg.org/UserFiles/6out_MF_EDOS_13022014_fin.pdf

Обърнали сме особено внимание на остатъците от необвързаните, надвнесенитие, погрешно внесените, авансово внесените от преди влизането в сила на Единната сметка, които са неприспаднати или невъзстановени на данъчно задължените лица.

Ето, горният пост на djurina показва нагледно, как заради неподходящо заглавие "Моля Ви не ме критикувайте" (което вече промених), темата може да тръгне в неподходяща посока.
marpan_64, отдавнашен член на форума си и знаеш много добре, че тук никого не критикуваме за зададени въпроси.

Моля, да съобразяваш заглавията на темите си с Правилата на форума, за да не се превръща форума в неприятно за четене място.
Получаваме информацията, разбира се, клиентите обаче трябва да разбират какво ги питаме, за да отговорят коректно. Пък и така ще държим бизнеса информиран какви са новите изисквания на НАП, за това че положението се затяга и т.н.

Държа на отделен подпис върху хартиен документ, защото в противен случай единственият законов подпис върху документа е електронния подпис, с който се подава декларацията. Но това е въпрос на вътрешна организация и политика при всеки един от нас.  :good:
Не съм съгласна. Аз мога да преценя как да попълня правилно сумите по колоните от Приложение № 4, само АКО имам информация по горните обстоятелства и факти. Разследването и намирането на подобна информация не е в обхвата на услугите ми по договора, не е и в моите и компетенции в крайна сметка -  ние не сме детективски агенции. От къде да зная клиента ми в коя държава си е регистирал дружество, например, ако той не ми каже? В договора ми пише, че клиентът ми дава всякаква такава НЕсчетоводна информация, за да си извърша счетоводните задължения - образно казано.

Освен това, искам всички да са много наясно, какво ще се декларира от тяхно име. Все пак те носят отговорността и имат право да вземат информирано управленско решение.

Нашите задължения са правилното определяне на сумите по колоните, ако имаме цялата информация, а не разследването за всеки партньор на клиента ни дали се контролира от офшорка, например. Съгласи се, че това няма от къде да го знаеш.

Абонирани сме за продукт, които дава инфо за свързаните лица в България, но до тук. А в чужбина?
Копирам и определението за скрито разпределение на печалбата от ЗКПО.

Скрит текст :



Междувременно прочетох въпросите на един клиент, за да получа обратна връзка как се възприемат. И когато стигнах до  въпрос № 7 "Имате ли суми, представляващи скрито разпределение на печалбата и ако ДА, то какъв е общият им размер?" човекът избухна в смях и каза, че все едно го питам "Искате ли да влезете в затвора и ако ДА, то за колко време?:lol:

Предполагам, че е заради самия израз "скрито разпределение на печалбата", затова му прочетох определението едно към едно. Започва да става абсурдно вече.
За подписите -  независимо, че подаваме ГДД по електронен път, при нас (в кантората) остава един оригинален собственоръчно пописан екземпляр за всеки клиент. Освен за ГДД това го прилагаме за ГФО, за Протокол за инвентаризация, Декларация за прогнозна печалба, Декларация дали ще си иска надвнесени данъци (ако има), и всякакви управленски решения, които касаят счетоводството и данъците. Практиката показва, че когато клиентите подписват нещо са по-осторожни в данните към нас и получаваме информация, за да си свършим работата, както трябва.

Освен в Приложение № 4, свързаните лица по смисъла на СС24 (дори и да няма сделки с тях) се оповестяват в ГФО. Оповестяват се и самите сделки със свързани лица, като вид и дали има отклонения от пазарните цени.

В тази връзка от приключване 2013, мисля да им пуснем по един въпросник да ги попитаме (със съответните определения от ДОПК и СС 24):

1. Кои са свързаните лица с Вашата компания?
2. Имате ли сделки със свързани лица през годината?
3. Имате ли доставчици и клиенти, които са регистрирани в офшорна зона?
4. Имате ли чужди доставчици и клиенти, които се контролират от офшорка?
5. Имате ли български доставчици и клиенти, които се контролират от офшорка?
6. Имате ли доставчици и клиенти, които са регистрирани в държави, които няма да предоставят информация на българската данъчна администрация?
7. Имате ли суми, представляващи скрито разпределение на печалбата и ако ДА, то какъв е общият им размер?
8. Имате ли отклонения от пазарните цени при сделки със свързани лица и офшорки?

Чак след като имаме тази информация изпратена от клиента, то въобще ще стане възможно изготвянето на Приложение № 4.

Сега разбирам защо НАП се бави с Указанието за това Приложение № 4. Предоставянето на информация за доходите за ДУК и личен труд са най-малкият проблем на данъчно задължениете лица.
А декларират ли се в тази справка лихвите по заем (неплатени, само начислени) отпуснат от ЮЛ (ЕООД) на ЮЛ (ООД) като собственик и управител и на двете е едно и също лице? (другия съдружник в ООД-то е съпругата на това лице)

Мисля, че ДА - в код 6.
И друго, представям си, когато запитаме клиентите: "Извинете, какъв е общият размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата Ви?" (защото ние откъде да знаем в крайна сметка), то какъв смут в техните души ще настане.

И за да няма един не чул, друг не видял или "ти защо не ми каза", то при нас за всеки ще се попълва това Приложение № 4 дори и да e нулево, аз искам да имаме подпис върху него.
Става все по-интересно с това Приложение № 4 ...

Цитат
"Свързани лица" по смисъла на ДОПК и ЗКПО са:
...
н) местно и чуждестранно лице, с което местното лице е сключило сделка, ако:

аа) чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна - членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната, освен ако местното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар, и

бб) държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба.

За чуждестранно лице по смисъла на тази разпоредба се смята и всяко юридическо лице, независимо дали е местно за Република България, или не, върху което контрол упражнява лице, отговарящо на условията по букви "аа" и "бб".

---- в превод ---

aa) Ако са сключили сделка, свързани лица са нашата фирма и чужда фирма, регистрирана там където данъкът е под 4% (офшорка).
бб) Ако са сключили сделка, свързани лица са нашата фирма и чужда фирма, регистрирана в държава, с която имаме СИДДО и която държава не дава информация.

както и:
Ако са сключили сделка, свързани лица са и нашата фирма и друга БГ фирма, която се контролира от офшорка.
Ако са сключили сделка, свързани лица са и нашата фирма и чужда фирма, която се контролира от офшорка.

Освен, че са свързани лица по ДОПК, то сделките с офшорки са и сделки с лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим по ЗКПО.


Излиза, че трябва:
1. да знаем дали всички наши чужди доставчици и клиенти са регистрирани в офшорна зона
2. да разследваме всички наши чужди доставчици и клиенти дали се контролират от офшорка
3. да разследваме всички наши български доставчици и клиенти дали се контролират от офшорка
4. да гадаем ще дават ли информация или няма да дават държавите, в които са регистрирани всички наши чужди доставчици и клиенти (отнася се за държавите с, които имаме СИДДО).
Днес направихме важни допълнения в Правилата на форума. Моля, спазвайте ги, за да ни вървят гладко дискусиите.
Не мисля така, но нека видим въпросната Заповед, която ще излезе от директора на НАП. За мен, ключовият момент е следния:

По данъчно-осигурителните сметки на данъчно задължените лица има остатъци от необвързани, надвнесените суми, погрешно внесени, авансово или недължимо внесени от преди влизането в сила на Единната сметка, които са неприспаднати или невъзстановени на данъчно задължените лица. Няма да е справедливо, ако за тези суми не е предвидена същата възможност, каква евентуално се предвижда за необвързаните суми, постъпили след въвеждането на Единната сметка.

Това “се предоставя възможност на лицата в тримесечен срок от влизането в сила на промените в ДОПК, да заявят кое задължение да се погаси” трябва да се отнася за всички необвързани суми по данъчно-оситурителните сметки на данъчно задължените лица, без значение дали те са постъпили преди или след въвеждането на Единната сметка. Като данъчно задължените лица трябва да имат възможност да избират по какви текущи и бъдещи видове задължения да бъдат пренасочвани тези техни суми.
 
Освен това, тази информация (за старите суми, които стоят недължимо внесени и неприспаднати) трябва да бъде предоставена не само на гишета в офисите на НАП, но и да бъде видима за данъчно задължените лица в онлайн справките на електронни услуги, предоставяни от НАП.
Обръщам внимание на следните разпоредби за преходния момент и чакаме да видим визираната в тях Заповед на директора на НАП.

От страницата на НАП евентуално става ясно, че заповедта ще се отнася за (цитирам): "За сумите, които са постъпили по единната сметка, но все още не са обвързани със задължения по декларации, се предоставя възможност на лицата в тримесечен срок от влизането в сила на промените в ДОПК,  да заявят кое задължение да се погаси. "

Цитат
§ 5. (1) С постъпилите суми, с които не са погасени публични задължения до влизането в сила на този закон, се погасяват установените задължения по реда Глава четиринадесета към датата на влизане в сила на този закон като се прилагат чл. 169, ал. 5, 6 и 7, освен в случаите на подадено искане по чл. 129, ал. 1.

(2) В случаите на постъпили суми, за които не е приложена ал. 1, в срок до три месеца от влизане в сила на този закон длъжникът може да посочи по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите вида на публичните задължения, които да бъдат погасявани. Ако длъжникът не заяви това, след изтичане на срока се прилага ал. 1.

(3) Заповедта по ал.2 се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

§ 6. Законът влиза в сила от обнародването му в „Държавен вестник“.