Бих искала да ви попитам дали като издавам пътните листове трябва да събера всички фактури от дадения месец или трябва да ги описвам в различните месеци, в които са заведени?

Здравейте, това е  по преценка на счетоводителя. Ние в КиК ги осчетоводяваме в месеца, в който разходът е възникнал. Ако имате въпроси, свързани със самото ползване на приложението за издаване на пътни листа, с радост ще Ви отговоря.
Утре парламентарната Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще гледа Закона за адвокатурата, който е един от най-скандалните и лобистки законопроекти на 43-тото Народно събрание. По-този повод препечатваме една статия на Катя Крънчева за в. Сега







Цитат
Проектът, който предвижда адвокати да ни представляват пред НАП, НОИ и куп други институции, не може да бъде прецизиран. Той трябва да бъде отхвърлен.
През изминалите седмици чухме редица внушения от авторите и защитниците на законопроекта за изменения в Закона за адвокатурата как предложените от тях промени са в интерес на гражданите и бизнеса. Фактите обаче са коренно различни - законопроектът е откровено лобистки и вреден. Той съдържа сериозни недостатъци, посочени в над 30 отрицателни становища на всички работодателски организации, синдикати и десетки браншови съсловия.

Реално се оказа, че само авторите виждат в своя законопроект някаква полезност

Очевидно бизнесът и клиентите, тоест "защитаваните", са изключително недоволни от предложението да ги "защитават" по този начин. БСК определи проекта като абсурден и лобистки, АИКБ обясни, че адвокатите правят опит да се ситуират като задължително, ненужно и паразитно звено между фирмите и държавната администрация, КРИБ и БТПП също изразиха остро несъгласие с предложените текстове. Скочиха и синдикатите, чуха се критики и от граждани. Като цяло обществото, с изключение на част от адвокатското съсловие, е много негативно настроено.

Адвокатурата сякаш не чу, не разбра и тръгна на поход срещу всички, отричайки очевидното

В началото първосигнално и арогантно от гилдията започнаха да внушават, че не сме разбрали и не тълкуваме правилно текстовете, с които на неадвокати се забранява да извършват редица дейности по възлагане от клиент - като консултиране и представителство пред институции и трети лица, получаване на справки и документи от административни органи и служби, вписване в регистри, изготвяне на определени документи, управление на имущество и редица услуги, които са присъщи и за други браншове и професии. Изглежда и Върховната касационна прокуратура (ВКП) не е разбрала авторите на законопроекта, когато им написа, че на практика се създава монополно право за адвокатурата, което пряко противоречи на конституцията. Ще се окаже, че и Министерството на финансите (МФ) не ги е разбрало, когато е посочило в становището си, че подобно законодателно решение най-малкото показва недостатъчно разбиране за необходимостта от мултидисциплинарен подход при прилагането на част от законодателството, при изготвянето на договори с предмет, налагащ участие на експерти от различни професионални области и пр. Комисията за защита за конкуренцията (КЗК) пък направо определи законопроекта като вреден за бизнеса, потребителите и свободната конкуренция и предупреди, че с него на практика се забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените от адвокатите услуги, които попадат в сферата и на други професии. Не е сериозно да се твърди, че всички не са разбрали адвокатурата.

Накрая от адвокатската гилдия обърнаха поглед към Закона за счетоводството, търсейки опорни точки, за да оправдаят възмущението и гнева, които предизвикаха с настояването си депутатите от правната комисия в парламента, които при гласуването до един се оказаха и адвокати, да дадат ход на законопроекта. Паралелът между предложените текстове в Закона за адвокатурата и Закона за счетоводството обаче не е в тяхна полза - за разлика от предложението на адвокатите в счетоводния закон никъде не се забранява на несчетоводители да изготвят данъчни и осигурителни декларации, ДДС дневници, ведомости за заплати, заявления за различни регистрации, отговори, молби и др. Законът за счетоводството не забранява на несчетоводители да представляват клиенти пред институции и трети лица, нито да консултират по счетоводни, данъчни, осигурителни, финансово-правни или трудово-правни въпроси, да получават справки от институции, да вписват в различни регистри и др. Законът дори не засяга гореизброените дейности, като посочва една-единствена дейност, която чрез чл. 71 е запазена за извършване само от счетоводители или счетоводни предприятия и това е изготвянето на финансовия отчет. Това е изключително малка част от цялостната счетоводна услуга, предоставяна от счетоводните фирми, в полза на бизнеса. Тоест ако направим паралел с адвокатите - логично е така, както процесуалното представителство по възлагане от клиент пред съда може да е изключително адвокатска работа, така например изготвянето на годишния финансов отчет да е изключително счетоводна дейност, но нищо повече.

Невярно е внушението, че законопроектът като цяло е добър и проблем са само два или три параграфа, които ще бъдат редактирани между първо и второ четене. Сериозни проблеми биха възникнали и от други текстове - като например осигуряването на достъп на всички български и европейски адвокати до Националната база данни "Население" и Националния регистър на българските документи за самоличност, а също и правото на адвокати да удостоверяват подписи върху документи като действащите нотариуси. От АИКБ изчисляват, че по този начин кражбите на фирми и недвижимо имущество биха се увеличили над 20 пъти.

Остава впечатлението, че законопроектът е писан от хора, които наистина не разбират от ежедневния стопански живот и нуждите на бизнеса, особено на малкия и средния бизнес в България. Те не разбират, че малките фирми нямат възможност да плащат на адвокат по минималните им тарифи за изготвянето на всеки трудов договор за назначаване на служител, както и за документите по прекратяване на договора, каквото определено искат да наложат, видно от интервюто на един от авторите и радетелите на законопроекта.

Проектозаконът е толкова абсурден, че ако бъде приет, ще се окаже, че няма да има толкова много на брой подготвени адвокати по тези дейности. Ще сме свидетелите на парадокси от типа - бракоразводен адвокат да има право да консултира по Закона за ДДС, а счетоводител - не. Ще има и редица други абсурди, свързани с професии като архитекти, инженери и други специалисти.

В последните дни се говори за различни начини на "прецизиране" на текстовете, защото на всички стана ясно, че това, което се предлага, е неадекватно за стопанския и обществен живот.

Не може да има прецизиране на нещо, което изначално е сбъркано

В медиите вече излязоха две-три предложения за излизане от положението, които обаче са още по-нелепи. Едното е да се изключат само някои институции от забранителния списък за представителство от неадвокати. Това няма да работи - едва ли ще може да се обхванат всички необходими институции, лица, банки, магазини и т.н., а и подходът трябва да е точно обратен - да са изброени органите, за които се отнася забраната, а не изключенията. Изключителната адвокатска дейност може да е само процесуалното представителство пред съда или защита на клиента, когато е обвинен или задържан, така както повелява чл. 30, ал. 4 на конституцията.

Лансира се и друга нова идея - ако в друг устройствен закон е регламентирано извършването на тези дейности от неадвокати, то извършващите ги лица от тези професии няма да бъдат глобявани. Предложението е, така да се каже, за "измиване ръце". То показва, че авторите явно не познават устройствените закони на другите професии. Защото например в Закона за счетоводството и в Закона за независимия финансов одит не са изброени тези общи административни и консултантски дейности. Нито пък някой си е позволил да пожелае да са запазени само за едно съсловие.

Третата вече много нагла идея е чрез Закона за адвокатурата изрично да се упоменат какви дейности и в какви случаи имат право да извършват други професии - счетоводители, нотариуси, частни съдебни изпълнители и юрисконсулти и др. Категорично не сме съгласни устройствен закон на една професия да определя какво могат да правят или не други професии.

Поради всички тези причини съм скептична какво могат да предложат авторите за излизане от ситуацията. Очаквам след евентуално прецизиране да се предизвика още по-голямо възмущение сред бизнеса и другите засегнати професии. Предвид концептуалните проблеми и многото неприемливи части от законопроекта единственото правилно действие е той да бъде отхвърлен на първо четене и чак след неговото внимателно обсъждане и преработване в интерес на цялото общество да бъде отново предложен на Народното събрание.
Както вече информирахме, на страницата на Министерството на финансите са публикувани за обществено обсъждане предложения за измененията в данъчните закони. В преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са предложени промени в ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ, ЗСч и в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОРБ). Срокът за приключването на общественото обсъждане е до 30.09.2016, а отговорната дирекция към Министерство на финансите е Дирекция "Данъчна политика".

В предишния материал разгледахме какви промени се предлагат по отношение на ЗДДС от 2017 г., а в настоящия са представени някои от по-важните предложения за промени в ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗОРБ и ЗСч.

Закон за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО)

Декларациите - само по електронен път

Съгласно предложената промяна се предвижда декларациите по образец по ЗКПО след 1 януари 2017 г., да се подават по електронен път. Отпада и отстъпката от данъка за електронно подаване на годишната декларация по ЗКПО.

Промяна в реда за коригиране на счетоводни и други грешки

Предложена е промяна в реда за коригиране на счетоводни и други грешки. Предлага се след изтичане на законоустановения срок за подаване на годишната данъчна декларация, подателят да има право еднократно в срок до 30 септември на текущата година да направи промени, свързани с декларирания данъчен финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за предходната година, чрез подаване на нова декларация. При откриване на грешки след изтичане на предложения срок за корекции, както и за коригиране на грешки за други минали години, се прилага досегашното правило, а именно - данъчно задълженото лице следва писмено да уведоми НАП за допуснатата грешка. В проекта се предвижда и преходна разпоредба, съгласно която при откриване през 2017 г. на счетоводна грешка, свързана с 2016 г., данъчно задълженото лице да може еднократно в срок до 30 септември 2017 г. да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация за 2016 г.

Като мотив се изтъква, че често посочван проблем е, че в резултат на извършен независим финансов одит, докладът може да бъде предоставен на предприятието след крайния срок за подаване на годишната данъчна декларация, в резултат на което е възможно да се промени счетоводният финансов резултат, който е база за определяне на данъчния финансов резултат, се посочва в мотивите към законопроекта.

Друг мотив за предложението е да се улесни прилагането на облекченията, предвидени в ЗКПО и СИДДО за обложени в чужбина печалби и доходи. Често поради обективни причини данъчно задължените лица получават документи, доказващи правото им на облекчение, след срока за подаване на годишната данъчна декларация за облагане с корпоративен данък.

Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

По-долу са разгледани някои от по-важните предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данъчно облекчение за извършени безкасови плащания

С проекта на закона се предлага въвеждане на облекчение за физическите лица, които при извършването на разходите си използват безкасови плащания и 100% от доходите им, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, са получени по банков път. Друго необходимо условие е не по-малко от 80% от тези доходи да са използвани от лицето за направени през годината разходи, които задължително трябва също да са платени по банков път. Облекчение в размер на 1% от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв.

Годишните декларации за доходите на физическите лица – само по електронен път

Съгласно предложенията годишната данъчна декларация ще се подава само по електронен път за доходите, придобити след 1 януари 2017 г., т.е при подаването на декларацията за 2017 г., които се подават през 2018 г., като не се предвижда отстъпката за подаване на декларацията по електронен път. За последно декларациите за 2016 г. ще могат да се подават и на хартия. Само за тях ще може да се прилага от отстъпка от данъка за лицата, които подадат годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2016 г. до 31 март 2017 г. по електронен път, като същата вече е ограничена до 1000 лева.

Въвежда се възможност за еднократна корекция на годишната данъчна декларация по инициатива на данъчно задълженото лице след изтичане на законовия срок за подаване на декларацията, каквато възможност към настоящия момент няма. Аргументите са идентични с изложените в предложението, направено по ЗКПО. Целта е да се синхронизират двата данъчни закона, като се даде възможност и на физическите лица след изтичането на законово установения срок да извършват по своя инициатива корекции в подадената от тях годишна данъчна декларация еднократно, в срок до 30 септември на годината, през която изтича срокът за подаване на декларацията. Създава се специален ред за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от наследниците на починали лица.

Тримесечните декларации по чл. 55, ал. 1  – само по електронен път

Декларацията по чл. 55, ал. 1 също ще се подава само по електронен път, като е предвидено за предприятията това да важи от 1 януари 2017 г., а когато задължението за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 е на физическото лице, придобило дохода, подаването на декларацията по електронен път ще се прилага от 1 януари 2018 г.

Срокът за подаване на справката по чл. 73 се скъсява до 31 януари
 
В проекта се предвижда и промяна, съгласно която справката, която изготвят предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи за изплатените през годината доходи на физически лица, да се подава по електронен път в срок до 31 януари на следващата година, вместо до 30 април, както до момента. Промяната се предвижда да се прилага и за доходи, придобити от физическите лица през 2016 г.

В мотивите се посочва, че предложеният по-ранен срок е съобразен с новата електронна услуга на НАП, а именно всяко физическо лице да може да провери какви са доходите, които платците са му изплатили. По този начин лицето ще има възможност да направи такава проверка своевременно, т.е. преди изтичането на законово установения срок за подаване на годишната данъчна декларация.

Промени свързани с доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък

Предложената промяна е доходите по чл. 38 от ЗДДФЛ, придобити от местни физически лица от източници в чужбина, да се облагат и декларират само годишно, а не и тримесечно както досега, като дължимият данък се определя в годишната данъчна декларация и се внася в срок до 30 април на следващата година.

Като мотиви за предложената промяна се  посочва, че съществуващият механизъм създава изключително много затруднения на местните физически лица, особено когато обект на облагане са доходите от лихви по банкови сметки в чужбина. В тези случаи през течение на годината едно физическо лице може да е необходимо да подаде четири декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ (за всяко от четирите тримесечия, през които са придобити доходите от лихви по банкови сметки) и да внесе дължимия окончателен данък за съответното тримесечие, т.е. също четири пъти годишно, без оглед на неговия размер.

Промени свързани с реда на облагане на непарични вноски в търговски дружества

Съгласно действащото законодателство при извършването на непарични вноски в търговски дружества не се определя данък. Данък се дължи само при продажба или замяна на придобитите по този начин акции и дялове. В мотивите се изтъква, че практиката показва, че сега действащият ред на облагане създава възможности за отклонение от данъчно облагане чрез:
  • Апортиране на дяловете/акциите, които са придобити чрез непарична вноска. По този начин се избягва плащането на данък за положителната разлика между документално доказаната цена на придобиване на имуществото, което първоначално е било предмет на непарична вноска, и размера на непаричната вноска, вписан в устава на дружеството, съгласно оценката на вещите лица. В тази връзка е предложена промяна в чл. 33, ал. 6, т. 11 като се въвежда специален ред за определяне на цената на придобиване при продажба/замяна на дялове/акции, които са придобити чрез апорт на акции и дялове в друго дружество и това е цената на придобиване на имуществото, което първоначално е било предмет на непарична вноска, доколкото към този момент доходите от продажбата/замяната на това имущество биха били облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ.
  • Продажба на апортираното имущество от дружеството, в което е направена непаричната вноска, след което се намалява капиталът и се изплаща съответната сума на съдружника - физическо лице. В практиката е установено, че тази схема се използва за да се избегне плащането на данък при продажба на недвижими имоти, но същата може да се ползва и при продажба на финансови активи или друго движимо имущество.

В тези случаи, съгласно предложената промяна в чл. 13, ал. 4 се приема, че към момента на извършването на апортната вноска физическото лице е придобило доходи от продажба на съответното имущество, респективно данъчното третиране ще се съобрази с това дали към момента на извършване на непаричната вноска доходът от продажбата на това имущество би бил облагаем или освободен от облагане по смисъла на ЗДДФЛ.

Промени свързани с освободените от облагане доходи от печалби и награди

С предложената нова редакция на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ се предвижда освободени от облагане да бъдат само наградите от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава членка. В останалите случаи доходите от игри, които не са хазартни по смисъла на Закона за хазарта или по смисъла на законодателството на държава - членка на ЕС или ЕИП, ще се третират като облагаем доход за физическите лица.

Новият момент в чл. 13, ал. 1, т. 22 е предложението да бъдат освободени от облагане ученическите награди (от олимпиади и други подобни състезания и конкурси), които съгласно действащия към момента закон подлежат на облагане.

Промяна в дефиницията на понятието застраховки „Живот“

Съгласно действащата разпоредба на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ, дефиницията на понятието застраховки „Живот“, препраща към определени видове застраховки „Живот, посочени в раздел I, т. 1 и 3 на Приложение № 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

С новия КЗ в сила от 1 януари 2016 г. са променени наименованията и обхвата на застраховките по Приложение № 1, което води до разширяване на видовете застраховки, за които може да се ползват облекченията по чл. 19 и чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ. Например допълнителната застраховка, която беше посочена в т. 6 от раздел I на Приложение № 1 към КЗ и за нея не се ползваха изброените данъчни облекчения, в новият КЗ е посочена в т. 1, буква „в“ на Приложението и по този начин, чрез промени в неданъчен закон, същата е включена към видовете застраховки, за които се прилагат облекченията по ЗДДФЛ. Освен това в т. 1, буква „а“ от раздел I към Приложение № 1 на КЗ е добавена нов вид застраховка „Живот“, а именно застраховка „Живот“ с връщане на премии“, която не е в съответствие с целите на данъчните облекчения по чл. 19 и чл. 24, ал. 2. Това е така, тъй като при застраховката „Живот“ с връщане на премии, съответните суми могат да се връщат в много кратки срокове (понякога до 1 месец), а целта на визираните данъчни облекчения е да се насърчи спестовността в по-дългосрочен план. В този смисъл предложената промяна има редакционен характер.

Промени свързани с облагането на земеделските стопани

С предложената промяна в чл. 29, ал. 3 се отстранява проблем, свързан със земеделските стопани, преминаващи от облагане по реда на чл. 29а към облагане по общия ред на чл. 29 от ЗДДФЛ. Проблемът е свързан със случаите, при които доходите са получени през предходни данъчни години, когато лицето се е облагало по реда на чл. 29а, но не са отчетени като приход за същата или за предходни години, с оглед правилата на счетоводното законодателство. Според сега действащата нормативна уредба, ако впоследствие лицето премине към облагане по общия ред е възможно тези доходи да останат необложени, предвид различните принципи за формиране на облагаемия доход.

Останалите промени в чл. 29а от ЗДДФЛ са свързани с облекчаване и оптимизиране на процеса по деклариране на избрания ред на облагане от земеделските стопани. Съгласно разпоредбата на чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа, избран от физическите лица - земеделски стопани, се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години.

Предложените промени в чл. 29а са за годината на регистрация изборът да се упражнява в годишната данъчна декларация за същата година, като успоредно с това се запазва досегашното правило, че за следващите пет данъчни години лицето трябва да заяви избора си изрично с декларацията по чл. 29а, ал. 4. Успоредно с това се предвижда декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ да се подава еднократно, като след изтичането на 5-те години избрания ред на облагане се запазва (без да е необходимо отново лицето да декларира това обстоятелство). Предложението е декларация да се подава само, ако впоследствие земеделският производител промени избрания ред на облагане с облагане по общия ред, като такава възможност е предвидена за 2017 година със специална преходна разпоредба в закона.

Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)

Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 10 000 лв. на 5 000 лв., като мярка за ограничаване на сивата икономика. Предлаганото допълнително ограничаване на плащанията в брой чрез промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой е в съответствие с наложилата се практика в държавите членки на Европейския съюз, където прагът за ограничаване на плащанията в брой е в диапазон от 2 000 до 3 000 евро.

Предложението е плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
•   на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 лв.;
•   на стойност под 5 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 лв.

Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5 000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Закона за счетоводството (ЗСч)

С предложението за изменение на чл. 21 се предоставя възможност за определяне на категориите групи предприятия не на консолидирана основа, а на базата на обикновен сбор на показателите по индивидуалните отчети на предприятията от групата, увеличени с 20%. Съгласно действащата законова разпоредба, категорията на групата се определя на консолидирана основа от сумата на показателите за балансова стойност на активите и нетните приходи от продажби по индивидуалните финансови отчети на предприятията от групата. На практика това означава, че едно предприятие майка трябва да състави консолидиран финансов отчет за да установи, например, че не е задължено да съставя същия.

Предложено е определение за „предприятие, което не е осъществявало дейност“ за целите на чл. 17, ал. 2 и 37, ал. 2 от закона.

Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, които през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, не са купували, не са продавали и не са извършвали никакви поръчки или услуги по каквато и да е причина.

Съгласно тези разпоредби съдружниците или собствениците на микропредприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, могат сами да съставят годишните финансови отчети на тези предприятия, а всички дружества с акции, които не са осъществявали дейност през отчетния период са освободени от задължението за извършване на независим финансов одит от регистрирани одитори. Практиката показва, че често възникват спорове относно понятието „предприятие, което не е осъществявало дейност“, като се прилагат разпоредби от Закона за корпоративното подоходно облагане, съгласно които годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно не са извършвали дейност през годината и не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.

Съгласно Закона за счетоводството, предприятията в България имат задължение да публикуват годишните си финансови отчети в търговския регистър, като за обявяване на актовете Агенцията по вписванията събира такси. Тези такси са счетоводен разход.
Поради тази причина към момента се счита, че предприятие, което е платило такса за публикуване на годишен финансов отчет е предприятие, извършващо дейност. Така облекчението, включително и финансово, което законът предоставя на предприятията, неосъществявали дейност през отчетния период е практически неприложимо. Въвеждането на легална дефиниция в Закона за счетоводството ще предотврати възникването на спорове, както и противоречивото тълкуване и прилагане на законовите разпоредби, се посочва още в мотивите.

Запознайте се с проектозакона и мотивите към него.
Подготвяме отделна тема за другите данъчни закони, а в тази нека да се концентрираме с коментари по ЗДДС. Предложените изменения не са никак малко.
На страницата на МФ са публикувани за обществено обсъждане предложения за измененията в данъчните закони. В преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са предложени промени в ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ, ЗСч и в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Срокът за приключването на общественото обсъждане е до 30.09.2016, а отговорната дирекция към Министерство на финансите е Дирекция "Данъчна политика".

В настоящия материал ще разгледаме какви промени за 2017 г. се предлагат по отношение на ЗДДС, в следващи публикации ще представим предложенията за промените в другите данъчни закони.

В закона за ДДС отново се предлагат промени във връзка с данък „уикенд“ – нов режим на т. нар. „пропорционално приспадане“ на данъчен кредит за недвижими имоти при смесено ползване (лично и служебно), нов режим за ежегодни годишни корекции на начисления вече данък за дълготрайните активи, както и ново деклариране/уведомяване за критерия за изчисляване на пропорцията за личното и служебно ползване на фирмените недвижими имоти. На тях ще се спрем по-подробно, като накрая ще маркираме и другите предложения за промени.

* Под дълготраен актив се има предвид недвижими имоти стоки или услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративно подоходно облагане.
* Режимът на това т.н. „пропорционално приспадане“ е предвиден в разпоредбата на член 168а от Директива 2006/112/ЕО.
* Предложеният режим за годишна корекция е на база на членове 184—187 от Директива 2006/112/ЕО, като се вземат предвид промените през следващите години в употребата на имота за осъществяване на независима икономическа дейност и за цели, различни от нея и с практиката на СЕС (вж. в този смисъл Решения по дела С-184/04, С-500/13, С-460/07, С-322/14, С-186/15, С-229/15 и С-378/02).


I. Корекции при унищожаване, липси и брак на стока или при доставка на стока или услуга (изм. на чл. 79)

В проектозакона се предлага промяна и във формулите за еднократните корекции по чл. 79. Като цяло досегашните правила за корекции на данъчен кредит при унищожаване, липси и брак на стока се запазват. Промените са при разпоредбите за извършване на т. нар. еднократна корекция на ползван или неползван данъчен кредит.

В намаление на данъчния кредит:

Дължи се данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, когато регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при:
1. унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките;
2. когато лицето е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

Формули, по които данъкът се дължи:

1.  за недвижимите имоти:
ДД = ПДК х БГ/20, където:

ДД е дължимият данък;
ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит при придобиване на имота;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит;


2. за всички останали стоки или услуги:
ДД = ПДК х БГ/5, където:

ДД е дължимият данък;
ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит при придобиване на стоката или услугата;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит.

Начисляването на данъка се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

Увеличение на данъчния кредит:

Приспада се неползвания при придобиването данъчен кредит от регистрирано лице, което не е приспаднало данъчен кредит или е приспаднало данъчен кредит частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, но извърши облагаема доставка с тези стоки или дълготрайни активи.

Формули, по които данъкът се приспада:

1. за недвижимите имоти:
ДК = (НДДС - ПДК) хБГ/20, където:

ДК е размера на неползвания при придобиването данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС - начисления ДДС при придобиване на имота до степента на включването му в стопанските активи на данъчно задължено лице;
ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит при придобиване на имота;
БГ - броят на годините от доставката на недвижимия имот, включително годината на доставката, до изтичане на 20-годишния срок, считано от:
- началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не се ползва повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
- началото на годината, през която изтича срока по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит;


2. за всички останали стоки и услуги:
ДК = (НДДС - ПДК) хБГ/5
, където:

ДК е размера на неползвания при придобиването данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС - начисления ДДС при придобиване на стоката или услугата до степента на включването им в стопанските активи на данъчно задължено лице;
ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит при придобиване на стока или услугата;
БГ - броят на годините от доставката на стоката или услугата, включително годината на доставката, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, а когато не е упражнено право на данъчен кредит от годината, през която изтича срока по чл. 72, ал. 1.


Правото на данъчен кредит се упражнява в данъчния период, през който е извършена доставката на стоката или услугата, чрез съставяне на протокол за определяне размера на неползвания при придобиването данъчен кредит, който лицето може да приспадне, и отразяването му в дневника за покупки и справка- декларацията за този данъчен период.

II. Пропорционално приспадане на данъчен кредит при лично ползване на служебни недвижими имоти и ново деклариране (нов чл. 71а)

За недвижимите имоти, които ще се ползват смесено (за лични и служебни нужди) се предвижда още при самото придобиване, правото на данъчен кредит да бъде пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. Размерът на данъчния кредит ще се определя пропорционално на степента на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото използване както за независима икономическа дейност, така и за цели, различни от нея (в т. ч. и за лични цели).

В същото време се предвижда всяко регистрирано лице да уведомява НАП за критерия, който е приложило за изчисляване на пропорцията при смесеното ползване на недвижими имоти. Записано е, че редът за това ново деклариране ще бъде определен в правилника за прилагане на закона.

III. Нов режим за годишни корекции на данъчен кредит при недвижимите имоти (нов чл. 79а)

Предвижда се веднъж годишно, ако лицето установи, че друг критерий за разпределение отразява по-точно пропорцията от критерия, за който е уведомило НАП, да може да подаде ново уведомление, в което да посочи новия критерий. В този случай ще се наложи да прави годишна корекция на ползвания данъчен кредит за този имот, той като пропорцията участва във формулата (посочена по-долу) за корекция на ползван данъчен кредит за придобити и изградени недвижими имоти.

Предложението е корекция да се прави през всяка година, в която настъпи изменение в използването на съответния имот за доставки с право на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит да се коригира когато е по-голям или по- малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако придобиваше имота в годината на настъпване на изменението. Механизмът за корекция се прилага и когато за недвижимия имот, е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност или не е приспаднат данъчен кредит.

Корекцията се определя по следната формула:
ИРПДК =  НДДС * (ПрНИДх * Кх — ПрНИДо * Ко)/20, където:

ИРПДК - изменение в размера на ползвания данъчен кредит за годината на настъпване на изменението в използването на недвижимия имот;
НДДС - начислен ДДС при придобиване на имота;
ПрНИДo - пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за него;
ПрНИДх - пропорция на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване за годината на настъпване на изменението в използването на имота до изтичане на 20-годишния срок, считано от:
-  началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не се ползва повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
-  началото на годината, през която изтича срока по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит;
Кo - коефициент на корекция по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
Кх - коефициент на корекция по чл. 73 за годината на настъпване на изменението в използването на имота до изтичане на 20-годишния срок, считано от:
- началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не се ползва повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
-  началото на годината, през която изтича срока по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит;

За целите на изчисляването на корекцията:
-  Кх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва недвижимия имот само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит;
- Кх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва недвижимия имот само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит;
- Кo е 1, ако при придобиване и изграждане на недвижимия имот регистрираното лице изцяло е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да използва недвижимия имот само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит;
- Кo е 0, ако при придобиване и изграждане на недвижимия имот регистрираното лице не е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да използва недвижимия имот само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит;
- ПрНИДх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва недвижимия имот за независима икономическа дейност или за доставки, за които е начислен данък по чл. 9, ал. 3, т. 1;
- ПрНИДх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва недвижимия имот за цели, различни от неговата независимата икономическа дейност и не е начислило данък по чл. 9, ал. 3, т. 1;
- ПрНИДo е 1, ако при придобиване и изграждане на недвижимия имот регистрираното лице не е приложило чл. 71а, тъй като е предвиждало да го използва за независимата си икономическа дейност;
- ПрНИДo е 0, ако при придобиване и изграждане на недвижимия имот регистрираното лице не е приложило чл. 71а, тъй като е предвиждало да го използва само цели, различни от независимата си икономическа дейност.


Предвидено е тези годишни корекции да се извършват в последния данъчен период на годината, през която са настъпили съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на изменението в размера на ползвания данъчен кредит по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период, както следва:
- със знак (+), когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит;
- със знак (-), когато е в посока намаление на размера на ползвания данъчен кредит.

IV. Нов режим за годишна корекция на данъчен кредит при другите дълготрайни активи в предприятието (нов чл. 79б)

За дълготрайните активи, различни от недвижими имоти, също е предвиден подобен механизъм за годишни корекции на ползвания данъчен кредит. За всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването им, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако придобиваше актива в годината на настъпване на изменението. Правилото се прилага и когато не е приспаднат данъчен кредит. За тези активи не се предвижда деклариране в НАП на критерия, който е приложен за изчисляване на пропорцията при смесеното ползване (лично и служебно).

Корекцията се определя по следната формула:
ИРПДК = НДДС*(Кх — Кo)/5, където:

ИРПДК - изменение в размера на ползвания данъчен кредит за годината на настъпване на изменението в използването на актива;
НДДС - начислен ДДС при получаване на актива;
Кo - коефициент на корекция по чл. 73 за годината, през която упражнено право на данъчен кредит;
Кх - коефициент на корекция по чл. 73 за годината на настъпване на обстоятелствата до изтичане на 5-годишния срок, считано от:
- началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, или
- когато не е упражнено право на данъчен кредит от началото на годината, през която изтича срока по чл. 72, ал. 1.

За целите на изчисляването на корекцията:
- Кх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва актива само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит;
- Кх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва актива само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит;
- Ко е 1, ако при придобиване на актива регистрираното лице изцяло е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да го използва само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит;
- Ко е 0, ако при придобиване на актива регистрираното лице не е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да го използва само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит.


Предвидено е тези годишни корекции да се извършват в последния данъчен период на годината, през която са настъпили съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на изменението в размера на ползвания данъчен кредит по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период, както следва:
- със знак (+), когато е в посока увеличение на размера на ползвания данъчен кредит;
- със знак (-), когато е в посока намаление на размера на ползвания данъчен кредит.

Предвид разпоредбата на член 168а, точка 1, пар. 2 от Директива 2006/112/ЕО, която не предвижда дерогация от правилото по член 16 от директивата, е предложено, независимо, че регистрираното лице е приложило правилата за пропорционално приспадане на данъчен кредит за недвижим имот до степента на използването му за независима икономическа дейност, когато осъществи безвъзмездна доставка на имота, същата да бъде приравнена на възмездна и лицето да дължи ДДС (чл. 79, ал. 7). В редките случаи, когато възмездната доставка е освободена по смисъла на глава четвърта от закона, лицето ще следва да прави корекция в намаление на ползвания данъчен кредит и отново ще дължи данък. По този начин се постига данъчна справедливост като лицето възстановява в бюджета размера на ползвания данъчен кредит относим към цената на стоката към момента на осъществяване на безвъзмездна доставка.

Предвид разпоредбата на член 168а, точка 1, пар. 2 от Директива 2006/112/ЕО, която предвижда дерогация от правилото по член 26 от директивата, е предложено за недвижим имот, за който е упражнено право на данъчен кредит пропорционално на степента на използването му за независима икономическа дейност, при временното му използване (т.е. доставка на услуга по смисъла на закона без прехвърляне на правото на собственост) за лични нужди или за нуждите на собственика, работниците и служителите, или по-общо за цели, различни от неговата независимата икономическа дейност, да не се начислява ДДС (чл. 9, ал. 5 - нова). В тези случаи, при изменение в следващите години на степента на използване на стоката за независима икономическа дейност се прилагат правилата за корекция па ползвания данъчен кредит.

ПРЕХОДЕН РЕЖИМ

Ще разгледаме какъв преходен режим е предвиден в проектозакона във връзка с заварените положения (нови § 15д, 15е и 15ж).

V. Недвижими имоти (преходен режим)

За недвижими имоти, налични към 1 януари 2016 г., начисляването на данъка по чл. 27, ал. 2 (т. нар. данък “уикенд”) и последващите годишни корекциите на ползван данъчен кредит по (новия механизъм) за годините, следващи годината на влизане в сила закона, се изчисляват като 20- годишния срок се брои считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит.

За недвижими тези имоти, за които не е приспаднат или само частично е приспаднат данъчен кредит и в последствие се използват за извършване само на облагаеми доставки (тоест имат пълно правото на данъчен креди) и могат да извършат корекция по правилата в сила до 31.12.2016 г., то регистрираните лица могат да упражнят право на приспадане на данъчен кредит или да коригират (увеличат) размера на ползвания частичен данъчен кредит като до 31 юни 2017 г. издадат протокол, с който:
1. да увеличат размера на ползвания частичен данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
УДК = (Дпчдк - Дпчдк х Кгпчдк) х 1/20 х БГ, където

УДК е увеличението на размера на ползвания частичен данъчен кредит;
Дпчдк - данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит;
Кгпчдк - коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона, изчислен на базата на оборотите за годината, през която е упражнено правото на приспадане на частичен данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона, в сила до 31 декември 2016 г., без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 година включително.


2. когато не са приспаднали данъчен кредит за имоти, които впоследствие използват само за извършване на облагаеми доставки, могат да упражнят право на данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
ДК = ДДС х 1/20 х БГ, където:

ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане;
ДДС - размерът на начисления данъка върху добавената стойност съгласно данъчните документи за придобиването или изграждането на имота, за който не е упражнено право на приспадане;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона, в сила до 31 декември 2016 г., без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 година включително;

VI. За другите дълготрайни активи (преходен режим)

За дълготрайните активи, различни от недвижими имоти, за които не е приспаднат или само частично е приспаднат данъчен кредит и в последствие се използват за извършване само на облагаеми доставки (тоест имат пълно право на данъчен креди) и могат да извършат корекция по правилата в сила до 31.12.2016 г., то регистрираните лица могат да упражнят право на приспадане на данъчен кредит или да коригират (увеличат) размера на ползвания частичен данъчен кредит като до 31 юни 2017 г. издадат протокол, с който:

1. да увеличат размера на ползвания частичен данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
УДК = (Дпчдк - Дпчдк х Кгпчдк) х 1/5 х БГ, където:

УДК е увеличението на размера на ползвания частичен данъчен кредит;
Дпчдк - данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит;
Кгпчдк - коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона, изчислен на базата на оборотите за годината, през която е упражнено правото на приспадане на частичен данъчен кредит
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона, в сила до 31 декември 2016 г., без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 година включително;


2. когато не са приспаднали данъчен кредит за активи, които впоследствие използват само за извършване на облагаеми доставки, могат да упражнят право на данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
ДК = ДДС х 1/5 х БГ, където:

ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане;
ДДС - размерът на начисления данък върху добавената стойност съгласно данъчните документи за производството, закупуването, придобиването или вноса, за който не е упражнено право на приспадане;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона, в сила до 31 декември 2016 г., без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 година включително.


VII. Преходен режим за тези дълготрайни активи, за които вече е приложен чл. 79, ал. 6 и 7 от закона, в сила до 31 декември 2016 г.

При условията по чл. 79а, ал. 1 и 2 и чл. 79б, ал. 1 от закона (новите механизми) регистрирано лице, което е приложило корекция по чл. 79, ал. 6 и 7 от закона, в сила до 31 декември 2016 г., за стоки и услуги, налични към 1 януари 2016 г., може да упражни право на данъчен кредит за всяка от годините, следващи годината на влизане в сила на този закон, както следва:

1. за недвижими имоти:
РДК = НДДС* ПрНИДх * Кх/20
, където:

РДК - размер на данъчния кредит за годината;
НДДС - начислен ДДС при придобиването;
ПрНИДх - пропорция на използването на съответния имот за независима икономическа дейност спрямо общото му използване за годината на настъпване на изменението в използването на недвижимия имот до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит;
Кх - коефициент на корекция по чл. 73 за годината на настъпване на изменението в използването на имота до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит.


2. за всички останали стоки и услуги:
РДК = НДДС* Кх/5
, където:

РДК - размер на данъчния кредит за годината;
НДДС - начислен ДДС при придобиването;
Кх - коефициент на корекция по чл. 73 за годината на настъпване на обстоятелствата до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.


Размерът на данъчния кредит се определя в последния данъчен период на годината, през която са настъпили съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол и отразяване на размера на данъка по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период.

VIII. Други предложени промени в ЗДДС

•   Предвижда се изменения в критериите, които определят фактическото предоставяне на стока при условията на договор за финансов лизинг като доставка на стока (изм. чл. 6, ал. 2, т. 3).
 
•   Законопроектът съдържа разпоредби, които уреждат облагането с ДДС на дейността на неперсонифицираните дружества (нов чл. 10а). Предлага се внасянето на стока или услуга от съдружник за постигане общата цел по договор за създаване на неперсонифицирано дружество да не се счита за доставка на стока или услуга за целите на ЗДДС. За неперсонифицираното дружество няма да възникват права и задължения по този закон във връзка с получените стоки или услуги. Всички права и задължения по този закон във връзка с използването им от неперсонифицираното дружество, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задължението за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, ще се изпълняват от съдружникът, който ги внася за постигане общата цел. Предвижда се също задължителна регистрация на неперсонифицирано дружество, в което са внесени стоки или услуги от съдружник, регистрирано по ЗДДС лице.

•   Предложено е в случаите на доставка на услуга с поетапно изпълнение, при която отделните етапи се приемат от получателя, всеки етап да се смята за отделна доставка като на датата на приемането на съответния етап да възниква данъчно събитие (чл. 25, ал. 4 – изм.).

•   Със законопроекта се предлагат промени свързани с обхвата на освобождаванията на доставки, свързани с международен транспорт, по-конкретно освобождаванията във връзка с доставката, отдаването под наем, снабдяването, обработката, строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на плавателни съдове и въздухоплавателни средства (изм. чл. 31).

•   Предлага се регламентация на датата на настъпване на изискуемостта на данъка при вътреобщностно придобиване на ново превозно средство, когато няма издадена фактура, тъй като доставчикът е данъчно незадължено лице, напр. физическо лице, установено в друга държава-членка, а получателят по доставката е нерегистрирано за целите на ЗДДС лице. Датата на изискуемост на данъка ще е датата на документа, удостоверяващ придобиването на новото превозно средство, когато е издаден преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие (чл. 63, ал. 4 и 5 – изм.).

•   Предложен е ред за издаване на известие за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане при връщане на авансово преведената сума и ред за извършване на корекция на размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане (чл. 78, ал. 3 и 4 – нови).

•   Предвижда се предоставяне на възможност за прихващане на установения данъкът за възстановяване, в случаите на т.н. „ускорено възстановяване“ (в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията), с изискуемите публични вземания, възникнали до датата на издаване на ревизионния акт или акта за прихващане или възстановяване (чл. 92, ал. 5 – изм.).

•   Предлага се в оборота за задължителна регистрация по закона да се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е нерегистрирано лице (чл. 96, ал. 4 – доп.).

•   Предложено е удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, да се издава по искане на регистрираното лице (чл. 104, ал. 1 и 2 – изм.).

•   Законопроектът предвижда изменения и допълнения в разпоредбите, засягащи действията на наследниците при смърт на регистрирано по ЗДДС физическо лице, което съответно не е едноличен търговец. Предвидена е възможност наследник, който възнамерява да продължи независимата икономическа дейност на наследодателя и не е регистрирано по ЗДДС лице, да може да се регистрира в 7-месечен срок от датата на смъртта на наследодателя. За целта наследникът следва да подаде заявление за регистрация по закона в 14-дневен срок от приемане наследството. В тази връзка е предвидено изменение и в разпоредбите, регламентиращи обхвата на стоките и услугите, за които при дерегистрацията на наследодателя не се дължи данък. Във всички случаи няма да се дължи данък при смърт на физическо лице, физическо лице, когато наличните стоки и/или услуги, за които изцяло, частично, или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползван данъчен кредит, са на обща стойност до 25 000 лв. включително. Регламентирани са редът и срокът за подаване от наследниците на справка-декларация и отчетни регистри за последния данъчен период във връзка с задължителната дерегистрация на починалото лице (чл. 111, ал. 2, т. 1 и 2 – изм., чл. 125, ал. 13 – нова).

•   Предложен е ред за документиране и отчитане на доставка, за която от доставчика е начислен данък преди прекратяване на регистрацията му по закона (чл. 115, ал. 8, 9 и 10 – нови).

•   Предлага се промяна в разпоредбите, засягащи облагането с ДДС на доставки на стоки и услуги, при които данъчно задължено лице действа от свое име и за чужда сметка (чл. 127 – изм.).

•   Предвижда се специалният режим за облагане на туристически услуги да се прилага по отношение на доставките на обща туристическа услуга от туроператор към всяко лице, в т.ч. към друг туроператор или към туристически агент, когато действат от свое име и за своя сметка (чл. 136, ал. 3 – изм.).

•   Обстоятелствата, налагащи налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, са допълнени със случаите, когато лицата не спазват реда и начина за документиране на промените в касовата наличност в обект извън случаите на извършени продажби.  Предлага се също намаляване на срока за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект от един месец до 30 дни освен в случаите на повторно нарушение, когато мярката е 30 дни. (чл. 186 – изм.)

Запознайте се с проектозакона и мотивите към него.
27 са дните при първи метод (на изваждането), при който за 1 месец се вземат 30 дни.
30+1=31-4=27
Здравейте, за 2016 г. е така, както сте предложила:
http://www.kik-info.com/spravochnik/calendar/2016/

Ще променим и за 2017 щом вече работите с нея.
Мисля, че мина на второ четене и чакаме публикуването в ДВ.
Мир на душата й и кураж на семейството. Веси, помогна на много хора от форума със съвети за селското стопанство... всеотдайна, емоционална и винаги на линия при нужда.  :noexpression:
Ако няма лично ползване, то няма и разходи в натура, съответно няма данък.
Нека видим дали утре ще съберат подкрепа за гласуването. Иначе на въпроса Ви - когато предприятието е използвало третата опция, която определя 50% база за разпределение между служебните и личните разходи, свързани с експлоатацията на превозните средства, то същите ще се признават за данъчни цели дори и когато не е издаден пътен лист или друг разходо-оправдателен документ.
Елеонора Матеева, прочетете правилата на форума преди да пишете отново в сайта.
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,3.0.html

При следващо неуместно включване ще Ви наложа бан, включително и ако се опитате да спорите с мен, след като ми се налага да се включвам по подобен въпрос.
В интервю за actualno.com: "Реално се оказа, че само авторите виждат в своя законопроект някаква полезност, а очевидно бизнесът и клиентите тоест “защитаваните” са изключително недоволни от предложението да ги “защитават” по този начин. Ето например БСК определи проекта като абсурден и лобистки, АИКБ обясни, че адвокатите правят опит да се ситуират като задължително, ненужно и паразитно звено между фирмите и държавната администрация, КРИБ и БТПП също изразиха остро несъгласие с предложените текстове, синдикатите скочиха, чуха се критики и от отделни граждани. Като цяло обществото, с изключение на част от адвокатското съсловие, е много негативно настроено.

Адвокатурата сякаш не чу, не разбра и тръгна на поход срещу всички, отричайки очевидното. В началото първосигнално и арогантно започнаха да внушават, че всички ние не сме разбрали и не сме тълкували правилно текстовете, с които на неадвокати се забранява по възлагане от клиент да извършват редица дейности, като консултиране и представителство пред институции и трети лица, получаване на справки и документи от административни органи и служби, вписване в регистри, изготвяне на определени документи, управление на имущество и редица услуги, които са присъщи и за други браншове и професии.

Ако приемем, че ние не сме разбрали текстовете, то излиза, че и Върховна касационна прокуратура (ВКП) също не е разбрала авторите на законопроекта, когато буквално им написа, че на практика се създава монополно право за адвокатурата относно попадащите в обхвата на нормата дейности, което пряко противоречи на Конституцията. Министерство на финансите пък посочва в становището си, че подобно законодателно решение най-малкото показва недостатъчно разбиране за необходимостта от мултидисциплинарен подход при прилагането на част от законодателството, при изготвянето на договори с предмет, налагащ участие на експерти от различни професионални области и пр. Комисията за защита за конкуренцията (КЗК) направо определи законопроекта като вреден за бизнеса, потребителите и свободната конкуренция и предупреждава в решението си, че с него на практика се забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените от адвокатите услуги, които попадат в сферата и на други професии."

Прочети още : https://www.actualno.com/interview/katja-kryncheva-advokatite-ne-razbirat-che-njama-kak-vsjaka-malka-firma-da-im-plashta-za-izgotvjane-na-trudov-dogovor-news_549379.html
© Actualno.
Колеги, комичното е, че след като посочихме на някои адвокати, че проектозаконът има противоречие с чл. 10, ал. 4 от ДОПК, където е казано, че пред данъчните лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно, и от тогава някои от тях взеха да повтарят, че данъчният кодекс позволява лицата да се представляват чрез пълмонощно пред НАП. Че то освен пред НАП ние предствляваме клиентите и на много други места. Нещо за тях?
Изключени са стоките и услугите, защото масово ще започнат да се плащат възнаграждения в натура и тогава общата данъчно-осигурителна тежест ще е 10%, а не над 30%, заедно с осигуровките. Например работодателят вместо заплата плаща сметките за ток, телефон, парно, вода и тн. и ги облага само с 10% окончателен данък за лично потребление по ЗКПО без да плаща осигуровки. Затова са предвидили това облагане да важи само за разходите, свързани с използване на активи и персонал.

За разходи за персонал – типичен пример е заплатата на шофьора, който вози управителя по лични въпроси или пък заплатите на работници от фирмата, строящи личната вила на директора.
„Адвокатите се ситуират като задължително ненужно и паразитно звено между фирмите и държавната администрация“, заяви Васил Велев, председател на АИКБ. Ето това е мнението на бизнеса за лобисткия Закон за адвокатурата. Гледайте видеото след 2-рата минута.
https://www.youtube.com/watch?v=kcvFD8Ikr9g&feature=youtu.be&t=106
Адвокат и финансист в спор по Закона за адвокатурата по Bulgaria On AIR. Комичното е, че адвокатът (който е и един от участниците по писането на законопроекта) на няколко пъти ползва в своя защита ал. 5 на чл. 47 от Закона за счетоводството. Внимание: В действащия Закон за счетоводството няма ал. 5 на чл. 47. Вероятно адвокатът чете отменения закон. Eто такива “подготвени” адвокати са писали законопроекта и сега се готвят да го “прецизират”. 
Гледайте видеото:
http://www.bgonair.bg/denqt-on-air/2016-07-04/shto-e-to-advokatski-trud
Всъщност, става въпрос, както е записано в чл. 24, ал. 1 от проекта, за дейност "по възлагане от клиент" каквато е на счетоводните кантори и външните счетоводители.
Очевидно и бизнесът не е много щастлив от готвените изменения. Направо е гневен.

От в. Сега: http://www.segabg.com/article.php?id=810884
"Новоизлюпени юристи замърсиха правното пространство и пишат нелепи закони, твърди изпълнителният председател на БСК Божидар Данев"
Оптимистично сте настроена, защото вчера не бяхте на заседанието на правната комисия. Трябваше дълго време да ги убеждаваме в най-простото нещо, че чл. 24 и чл. 150 си кореспондират и ограничават правата ни, както че и ощетяват бизнеса, особено малкия. Нещо, което се съдържа в десетките становища на организациите и решението на КЗК. Накрая един депутат-адвокат (каквито декларираха, че са всички присъстващи) вдена, че имало нещо подобно и щели да "оправят нещата".

Като участник в процеса въобще не съм оптимистично настроена.

И за да покажа какво твърдяха, че не разбират депутатите-адвокати, че ни ограничава в работата, копирам текстовете на чл. 24 и чл. 150 и нататък. Обърнете внимание и на доносите по чл. 153.

§ 12. В чл. 24, ал. 1 се изменя така:
„(1) Упражняването на адвокатска професия е дейност по възлагане от клиент, която включва:
1. представителство и защита на правата и законните интереси на лица пред органите на съдебната власт, разследващите органи, административните органи и служби, физически и юридически лица и др.;

2. изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.;

3. устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси;

4. справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях;

5. изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни;

6. изпълнение на завещания;

7. управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество;

8. изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри;

9. извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица.“

§ 91. Създава се нова Глава петнадеседа със следното съдържание:

„Глава петнадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛ НИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 150. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко  наказание.
(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000  до 5 000 лева или имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лева.
(3) Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото нарушение.

Чл. 151. (1) Актовете за нарушения по предходния член се съставят от определен за това с решение на адвокатския съвет негов член, на територията на която адвокатура е извършено нарушението.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на адвокатската колегия или оправомощен от него заместник-председател.
(3) Установяването на нарушенията, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 152. (1) Наложените глоби и имуществени санкции по влезли в сила наказателни постановления се събират по реда на чл. 411 ГПК по искане на председателя на адвокатската колегия.
(2) Сумите, събрани от наложени глоби и имуществени санкции по тази глава се внасят по сметката на съответния адвокатския съвет.

Чл. 153. Органите на съдебната и на изпълнителната власт, нотариусите, частните съдебни изпълнители, както и всички физически и юридически лица са длъжни да информират съответната адвокатска колегия за извършване на нарушения по чл. 150.“