Въпросът е ясно зададен, но НАП отговарят само що е то СУПТО, но не и конкретно на въпроса. Защото явно не им изнася да кажат, че това е случай на неСУПТО.

Та по аналогия на противното питащият трябва сам да си направи обоснован извод, че щом няма база данни в неговото фактуриране, то не е СУПТО.

Здравейте,  trayana1108 и skilteq (с извинение за забавения отговор),

Работим и анализираме случаите със закръгленията, но все още не можем да обхванем всички случаи, тъй като при остъпка или когато се въвежда цените с ДДС се получава в някои случаи с 1 стотинка разминаване. Ако имате предложение как да се избегне това сме готови да го разгледаме.

В приложението не е възможно в една фактура ДДС ставките да са различни.

Здравейте,исках да попитам вписването на МОЛ задължително ли е,защото не го виждам тук.

Вписването на МОЛ не е сред задържителните реквизите за издаване на фактури и известия и преценихме, че е по-добре да не присъства в бланката, за да се попълват по-малко данни и фактурите да се издават по-бързо.

Има вариант да ги вписвате в полето за дапълнителни данни.

Здравейте, в момента няма проблем и данните се попълват. Вероятно е било нещо временно със сървъра VIES на Европейската комисия, от където автоматично теглим данните за това приложение. Когато те имат проблем, дава съответното събщение. Виждам, че са изписали "Моля задайте по-късно запитването." - към настоящия момент данните се теглят.

Вчера на свое заседание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие на второ четене ЗИД на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с който се правят изменения и в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Комисията предлага да се създаде в закона § 71, както следва:
§ 71. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 27 от 2018 г.; изм., бр. 94 от 2018 г. и бр. 17 от 2019 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 63 ал. 5 се изменя така:
„(5) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или
2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
2. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 в срок до шест месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност”. За публикуването на резултатите се изпраща и съобщение до средствата за масово осведомяване.“
б) в ал. 2 думите „и изпращат“ се заличават.“

Относно действителните собственици на капитала това означава например, че:

Не подлежат на вписване действителните собственици при следната хипотеза: Ако едно юридическо лице (първо ЮЛ) е собственост на едно или няколко други български юридически лица и ако физическите лица, които се явяват крайните действителни собственици на капитала на първото ЮЛ, са вписани в Търговския регистър по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица.

Подлежат на вписване действителните собственици при следната хипотеза: Ако едно юридическо лице е собственост на едно или няколко други чуждестранни юридически лица.

Относно задължени лица по чл. 4 от ЗМИП, като например счетоводните кантори:

Удължава се срокът за привеждане на вътрешни правила по ЗМИП, който е указан да бъде в срок до шест месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на ДАНС, за което агенцията ще уведомява средствата за масово осведомяване.

Отпада изпращането в ДАНС на вътрешните правила, което в настоящата версия на закона следва да се извърши от лицата до 12 май 2019 г.

След гласуване днес посочените промени бяха приети и на второ четене в пленарна зала. Докладът от заседанието на Комисията можете да откриете в сайта на НС тук.

Здравейте!
Има ли опция да се задава конкретен номер на фактура?

Здравейте, да, има. В полето номер на фактура можете да напишете конкретен номер фактура. Полето Ви подсказва последния издаден номер и слага автоматично следващия за улеснение, но можете да напише отгоре друг.

Приложението за фактуриране не пази списък с издадените фактури при нас, тоест отмятането на анулираните фактури остава при Вас.

Ако имате задължение да издавате касови бонове през фирмата, то тогава сте лице по чл. 3 и съответно за вас важи чл. 52м от наредбата, тоест трябва да подадете Приложение 33.

Tова становище e спрямо КиК Инфо, прави ли този отговор общовалиден? Не трябва ли да има официално указание от НАП до всички електронни магазини за това нужно ли е или не да се регистрират в НАП онлайн магазини, които не издават касови бележки, тъй като получават плащания само по банков път или с ППП. Или всички отделно ще трябва да пишат и да искат становище?

Споделихме това писмо до нас от НАП, за да сме полезни. Това е тълкуването на НАП, което дават при отговор на този важен въпрос за електронните магазини. Разбира се, Вие също можете да им отправите запитване по този въпрос. Други вече го направиха и получиха същия отговор.

Здравейте, коригирахме го. Благодаря за отбелязването.

Колеги, ще помоля да не качвате тук анонимно проекти на планове, за които нямате разрешение от авторите им. Заповядайте във Фейсбук групата ни ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ , там сме публикували коректно линкове към страници с предоставени планове безплатни. Всеки, който не се съобрази с това ще бъде блокиран от форума и сайта.

Протоколи по чл. 117 от ЗДДС можете да издавате от тук:  https://kik-info.com/danatsi/protocol-117.php

Здравейте, няма противоречие в отговора на НАП. Написали са, че щом лицето не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например приема само банкови парични преводи и пощенски парични преводи), то не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г. Четете отговора на НАП в контекста на въпросите, които сме задали.

Здравейте, имаме и потвърждението от НАП. Отговорът от Националната агенция за приходите е следния:

„Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например, банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.

Следва да се отбележи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП ще поддържа и ще бъде достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.“

Вижте тук:

https://www.kik-info.com/novini/novini-i-akcenti/Elektronnite-magazini-koito-nyamat-zadalzhenie-da-izdavat-kasov.143994.php

Вече е достъпен запис на семинара.

Вече е на живо. Започна с малко закъснение, затова не сте имала връзка в 10:06.

Семинарът ще се проведе в ЦУ на НАП и ще се излъчва на живо. Семинарът е безплатен. Можете да го гледате от тук.

Здравейте, правилно ли съм разбрала - ако използваме електронен магазин, но разплащанията са само по банков път - нямаме задължение за декларирането му в НАП?

Здравейте,

Чл. 52м, с който се въвеждат изискванията за елекронните магазини, се отнася само за лицата по чл. 3 от наредбата. А това са тези, които са задължени да издават касов бон. Следователно за останалите не важат изискванията на чл. 52м.

Поставили сме и на НАП този въпрос и за момента устно ни отговориха - да изискванията на чл. 52м, не се отнасят за електронните магазини, които не са задължени да издават касови бонове. Пуснали сме и официално писмено запитване и чакаме отговор. Когато го получим, ще го публикуваме в сайта.

---

Членовете от Наребата:

Чл. 52м. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.12.2018 г.) (1) Лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Искам да попитам каква е методиката на изчисление ако дадено лице е било СОЛ през част от 24-те месеца  и на ТД през друга част. В конкретика ако лицето е било СОЛ през 23 месеца от периода и на ТД отново на същата сума за 1 месец то калкулатора изчислява минимално обещетение, тъй като среднодневното НТВ е на много ниско ниво. Би ли следвало за периодите, като СОЛ осигурителния доход да се впише като нетно и брутно възнаграждение, за да може калкулатора да сметне адекватни стойности?

Здравейте, методиките са разписани в КСО и Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Във Вашия случай (23 месеца като СОЛ + 1 месец на трудов договор) маркирайте и СОЛ и на последния месец, напишете осигурителния доход по трудовото възнаграждение, за да Ви сметне най-близката стойност.

Няма забрана за никого да си губи времето, по какъвто начин желае. Никой не е спрял никой да създава каквито иска доброволни организации и да изпитва, ако има желаещи за изпитване.

Даже и аз вече започвам се замислям дали да не създам един чисто нов "институт" и ще го нарека "Институт на още по-професионалните счетоводители в България" и ще раздавам сертификат "коректен счетоводител" пък евентуално, ако някога потръгне бъдещият бизнес на ИПСБ с изпитите и лицензите, тогава и аз ще взема да въведа изпити и лицензи в моя още по-професионален институт.