Означава, че трябва да пазим и софтуера и базите в същите срокове за съхранение, които са за хартиения архив. Това бе коментара в бюджетна комисия, доколкото си спомням, когато стигнаха до този член. И понеже за мен това е логично, затова не съм го отразила по-специално. Има нещо, което Ви притеснява ли?

В брой 94 на “Държавен вестник” от 04.12.2015 г. е изменен и допълнен Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Представяме за КиК Инфо резюме на по-важните промени. Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвижда създаване на нов раздел ІІІа в дял втори, глава шестнадесета, който регулира осъществяването на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането й, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на финансовата информация.

Солидарна отговорност

Освен от задълженото лице, се предвижда да се търси отговорност от член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник, който:

• укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски или
• недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски

Отпада изпащането на покани за доброволно изпълнение

Отпада изпращането на покани за доброволно изпълнение на публично задължение от страна на НАП, като данъчните направо ще могат да предприемат действия за принудителното събиране чрез публичен изпълнител. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция за приходите, може:

• да уведоми длъжника по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
• ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

Автоматичен обмен на данни

Въвежда си изискване за обмен на информация между българската данъчна администрация и данъчните администрации на държавите от ЕС. Промените се въвеждат във връзка с изискванията на европейска директива за автоматичен обмен на данни между данъчните администрации на държавите-членки, както и с подписаното между България и САЩ Споразумение за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA.

Предвижда се включително НАП да получава данни за наличните суми по банковите сметки на българските граждани от държавите от ЕС. Приходната агенция ще получава информация като адрес, телефон, дата и място на раждане, както и наличност по сметката към края на съответната календарна година за всеки титуляр, който е български гражданин. Ако сметката е била закрита през годината, НАП ще получи данни за размера на сумата, която е била изтеглена. НАП ще получава данни и за изплатените дивиденти и лихви на българи в страните от ЕС.

Съгласно промените Българската народна банка ще създаде и поддържа електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки. Достъп до информация от системата ще имат органите на съдебната власт, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната агенция за приходите и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Други промени

Въвежда се краен срок за извършване на дадена данъчна проверка, който ще бъде не по-дълъг от шест месеца. Ако шестмесечният  срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен с още 6 месеца. За резултатите от проверката ще се съставя протокол, който се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването й.

Предвижда се за разноските по съдебно обжалване на ревизионни актове за всяка съдебна инстанция да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на администрацията, което ще е в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.

С целия текста на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс може да се запознаете от тук.

---

Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година

Излизаше само в таблицата тук: http://www.kik-info.com/files/MOD-2016.html, вече излиза и в приложението за търсене. Благодаря за отбелязването.
Централен кооперативен съюз   
640 лв.   560 лв.   500 лв.   420 лв.   420 лв.   420 лв.   420 лв.   420 лв.   420 лв.

Министерство на финансите представи за обсъждане изменения и допълнения на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП), които са изготвени във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, ОВ L 182, 29/06/2013.
 
Анализът на финансовото министерство показва, че не е необходимо да се изменят всички счетоводни стандарти, тъй като измененията засягат само:
• Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети и
• Счетоводен стандарт 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

Изготвен е и нов, несъществуващ до сега Счетоводен стандарт – 42 за преминаване за първи път към национални счетоводни стандарти. Необходимостта от изготвянето му произтича от разпоредбите на новия Закон за счетоводството, предвиждащи възможността редица предприятия да преминат от прилагането на Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти.

Такава възможност не съществуваше в отменения Закон за счетоводството, като съответно нямаше разписани счетоводни процедури за промяна на счетоводната база за финансово отчитане от международни към национални счетоводни стандарти.

С предложеният проект се отразява предвидената в новия Закон за счетоводството възможност големите предприятия да прилагат Националните счетоводни стандарти. Такава възможност за големите предприятия до сега не съществуваше, като те задължително прилагаха Международните счетоводни стандарти.

В тази връзка се налага въвеждането на промени в наименованието на стандартите на Националните счетоводни стандарти, доколкото същите ще се прилагат вече не само от малките и средните предприятия.

Общите разпоредби, даващи основни насоки за съставяне на финансовите отчети на предприятията, са значително разширени, като в тях са включени основните изисквания към отчетите, дадена е по-подробна информация и определения на елементите на финансовите отчети, признаването и оценяването им.

Измененията и допълненията в Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети засягат формата и структурата на Баланса, Отчета за приходите и разходите и оповестяванията, които предприятията трябва да представят в писмени бележки към годишния финансов отчет.

С промените, които се предлагат в Счетоводен стандарт 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, значително се разширява обхвата на стандарта, като в него се въвеждат изискванията на Директива 2013/34/ЕС за определянето на предприятията, които съставят или не съставят консолидирани финансови отчети.

С въвеждания нов Счетоводен стандарт 42 – Прилагане за първи път на националните счетоводни стандарти, се дават насоките и процедурите за преминаване от международни към национални счетоводни стандарти.

Прилагаме текста на проекта:
Проект на ПМС за изменение и допълнение на НСФОМСП.

Становища могат да бъдат изпращани в срок до 16.12.2015 на имейла на дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите: taxpolicy@minfin.bg.

Процентите на осигуровки също са "замразени", не се вдигат, но пък се увеличава минималната работна заплата: http://www.kik-info.com/novini/novini-i-akcenti/Minimalnata-rabotna-se-uvelichava-na-420-leva-ot.97902.php

Тези показатели никога не са ми влияели върху мотивацията.

Темата е поместена тук: http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=16328

Парламентът прие бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2016 година на второ четене късно снощи. Предлагаме резюме на приетите по-основни промени.

Предвижда се през 2016 г. запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто.




За 2016 г. техните размери са, както следва:
• фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
• фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
• фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 за сметка на работодателя.

Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” се запазва на нивото от 2015 г. – 17,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при запазено съотношение – 9,9 за сметка на работодателя и 7,9 за сметка на работника и 12,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,1/5,7, както и размера на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират по чл.69 от КСО.

Минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 8,6% за 2016 г. в сравнение с 2015 г. с ефект върху приходите от около 80,0 млн. лв. увеличение. За 2016 г. са договорени минималните осигурителни доходи за 48 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2015 г. от 7,5%. За останалите 37 икономически дейности, където не са постигнати споразумения е приложено административно увеличение на минималните осигурителни доходи със 7,5%. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 420 лв., който е размера на минималната работна заплата от началото на 2016 г.

Справочник:
Минимален осигурителен доход (МОД 2016)
Вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" за 2016 (ТЗПБ 2016)

Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2014 г, се запазва на нивата от 2015 г., както следва:
• до 5400 лв. – 420 лв.;
• от 5400.01 до 6500 лв. – 450 лв.;
• от 6500.01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
• над 7500 лв. – 550 лв.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2014 г., както и за започналите дейност през 2015 г. и 2016 г. е 420 лв.

Запазва се и размерът на максималния осигурителен доход  - 2600 лв.

Депутатите решиха да се запази минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители на 300 лв, въпреки предложеното увеличение (на 330 лева) от бюджетната комисия.

За 2016 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.

Други ключови показатели:

• Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане - 24 календарни месеца;

• Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал.5 на КСО - първите три работни дни се изплаща от осигурителя среднодневно брутно възнаграждение в размер 70 на сто, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;

• Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;

• Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;

• Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.;

• Запазва се минималният  дневен  размер  на  обезщетението  за безработица - 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;

• Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд и се въвежда минимална възраст за пенсиониране на лицата по чл.69 от КСО (§§ 20, 22, 23 и 24 от ЗИД на КСО, ДВ бр. 61 от 11 август 2015 г.).

Осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли 2016 г. с процент равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2015 г. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2016г. с процента, определен по чл. 100 на КСО. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход  - 910 лв.

Със Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ бр.61/11.08.2015 г.) се въвеждат промени във фондовата организация на социалното осигуряване, както следва:
- Създава се фонд „Пенсии за лицата по чл.69“;
- Въвежда се право на свободен избор за промяна на осигуряване между фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и фондовете  „Пенсии“ и „Пенсии за лицата по чл.69“ на ДОО;
- Изменя се чл.21 по отношение на трансферите от държавния бюджет за фонд „Пенсии“ на ДОО, като отпада участието на държавата във финансирането му с трансфер в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица.

Предвижда се възможност за нееднократен избор (но не по-късно от пет години преди възрастта по чл. 68, ал.1 от КСО) на лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за промяна на осигуряването от  универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии” и във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69“ и обратно (§ 4 и §32 от ЗИД на КСО, ДВ бр. 61 от 11 август 2015 г., с който се създават нов чл. 4б и нов член 124а в КСО).

---

Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година

В работната група обърнах внимание, че нищо не облекчаваме с непубликуването на ОПР-то, така или иначе Баланс ще трябва да се публикува, и единственият ефект ще е непрозразчост на микро и малките предприятия, които не се одитират. Беше ми отговорено от МФ, че това било облекчение по директива и затова го въвеждаме.

Имам подобен въпрос  за 29. 04. и за 02.05.2016г.

През 2016 година Великден се пада на 1 май, съответно почивните ще са 29 април – 02 май (петък – понеделник), тоест 4 дни.

Защо 1 ноември е отбелязан на календара за почивен ден. Доколкото знам само учениците почиват тогава. И дните за ноември са 22 работни.

Така е, да, за 1 ноември ‐ Ден на народните будители ‐ неприсъствен за всички учебни заведения. (чл. 154, ал.1 от КТ). Това е единствения от посочените официални празници, който няма общо приложение спрямо всички работници и служители, а само към работниците и служителите, заети в „учебни заведения”. Ще го маркираме в календара само като празник, без да влиза в сметката за почивните дни.

аз пак по тази тема - стана ми любопитно кой е пробутал въпросното изменение спрямо проекта и зачетох Доклада на бюджетната комисия -

На заседанието от ИДЕС приведоха аргументи защо АД трябва да е задължително с одит. Румен Гечев каза, че в другите европейски държави всички АД-та били на одит. Менда Стоянова каза, че ако депутатите от комисията са съгласни, то да напишат предложението за АД-тата, и така го гласуваха.

Търговския закон ще го изменят, но АД-тата ги включват в чл. 37, ал. 2.

---

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 37 и предлага следната редакция:
Чл. 37. (1) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
(2) Независимо от ал. 1, годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата не са осъществявали дейност през отчетния период.

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2330/reports/ID/5782

До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2015 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските.

Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.

В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски.

Нещо повече, практически предприятията имат възможност първоначално да декларират авансови вноски 0.00 лв. за годината и чак до 15-ти декември да направят своята годишна прогноза, като внесат само една авансова вноска. Предимствата при този подход са безспорни:

• По-точно прогнозиране, защото данъчната печалба до месец ноември е изчислима и известна величина;
  
• Реално ще трябва да се прогнозира само печалбата за месец декември;
• През годината фирмата няма да отделя финансови средства за внасяне на авансови вноски.

Как можем да помогнем?

В помощ при анализът за това каква да бъде прецизираната авансова вноска, ние Ви предлагаме едно от често използваните онлайн приложения в КиК Инфо:
Калкулатор за промяна на авансови вноски по ЗКПО.

Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.

Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?

Лихви ще се дължат:

• За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски;
• За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски.

За да избегнем лихвите, както и за по-добра съпоставка на сумите, ние сме предвидили в приложението прецизно изчисление на:

• Сумата на превишението на авансовите вноски над данъка, съответстващ на новата прогнозна печалба;
• Сумата която, ако годишният корпоративен данък не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
• Сумата която, ако годишната данъчна печалба не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
• Изчисленията при намаление с 20%, за още по-точни сметки.

Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината?

Не всички предприятия са задължени да правят авансови вноски. Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 000 000 лева, а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.

Катя Крънчева І K&K Accounting І www.kik.bg І

От 1 януари с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвежда изискване за обмен на информация между българската данъчна администрация и данъчните администрации на държавите от ЕС.

Промените се въвеждат във връзка с изискванията на европейска директива за автоматичен обмен на данни между данъчните администрации на държавите-членки, както и с подписаното между България и САЩ Споразумение за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA.

От 2016 г. НАП ще получава и/или изпраща данни за наличните суми по банковите сметки на българите. Това се отнася освен за държавите от ЕС и САЩ, така и за всяка друга държава, с която България или Европейският съюз имат действащо споразумение, което предвижда, че ще се предоставя информация. Тези трети държави ще бъдат публикувани от България и Европейският съюз в списък.

Приходната  агенция ще получава от съответните държави информация, като адрес, телефон, дата и място на раждане, както и наличност по сметката към края на съответната календарна година за всеки титуляр, който е български гражданин. Ако сметката е била закрита през годината, НАП ще получи данни за размера на сумата, която е била изтеглена. Данъчните ще получават и данни за изплатените дивиденти и лихви на българи в страните от ЕС.

Благодаря за хубавите думи за АССП, доста работа свършихме.

Микропредприятията ще трябва да публикуват Баланса задължително, ОПР ще могат да не публикуват.

И още едно облекчение - за малките и микрото няма да се изисква решение на органа на управление за разпределение на печалбата при публикуване. Това бе предложение на ИДЕС, ние от АССП го подкрепихме.

Това реши днес Бюджетна комисия към парламента на свое заседание, което предхожда второто четене на новия Закон за счетоводството в Народното събрание.

На независим финансов одит задължително ще подлежат предприятия, които към 31 декември надвишават най-малко два от следните показатели: балансова стойност на активите – 2 000 000 лв., нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв. и средна численост на персонала за отчетния период  – 50 души.

Предприятията от обществен интерес също ще подлежат задължително на одит, както и предприятия, за които това изискване е установено със закон. Предвижда се задължителен одит на всички акционерни дружества с изключение на тези, които не са извършвали дейност през отчетния период.

 Съставители на финансови отчети

Статутът и условията за съставителите на финансови отчети бяха обсъждана тема през изминалите две години. Новият Закон за счетоводството не предвижда въвеждане на лицензиране на счетоводителите с изпити, както и не предвижда създаване на Национален съвет по счетоводство, който беше предложен от ИДЕС в хода на създаването на новия Закон за счетоводството.

По отношение на съставителите на финансовите отчети ще се запазят изискванията от сега действащия Закон за счетоводството. Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, която участва в Работната група към Министерство на финансите по транспонирането на новата счетоводна директива в националното законодателство, се застъпи за това предложение.

Отчетите на предприятията следва да се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието или от счетоводни предприятия.

Предвидена е глоба в размер от 500 до 3000 лева за лице, което състави финансов отчет без да отговаря на изискванията на закона или без да е в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието.

Дава се възможност годишните финансови отчети да могат да се съставят от самите собственици на едноличните търговци, които водят едностранно счетоводство или от съдружници/собственици на микропредприятия, които не са осъществявали дейност през годината.

Счетоводни предприятия

Въвежда се санкция в размер от 2000 до 5000 лева за счетоводно предприятие, което състави финансов отчет без да отговаря на изискванията на закона. Предвидените изисквания към счетоводните предприятия са същите като в сега действащия закон, но текстовете са прецизирани и съответно санкциите завишени.

Две са изкисванията към счетоводните предприятия, които трябва да са изпълнени, за да отговарят на Закона за счетоводството:

1) Управляващите и представляващите счетоводните предприятия следва да отговарят на критериите за образование и стаж за съставител на финансов отчет, както и да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс.
2) Другото важно изискване е в предмета на дейност на счетоводното предприятие трябва задължително да е включено "организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети".
 

На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет без да отговаря на тези изискванията се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева се посочва в административнонаказател ните разпореди от законопроекта.

Полезни облекчения за финансовите отчети на малкия бизнес

Микропредприятията, които са над 95% от предприятията в България, ще могат да съставят годишен отчет, който се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. За тези предприятия ще отпадне изискването да съставят дългите повествователни приложения с оповестявания към годишните си отчети.

Въвеждането на това облекчение бе едно от основните и най-защитавани предложения на страна на АССП при транспонирането на директивата. Асоциацията написа няколко становища до Министерство на финансите и Министерство на икономиката и проведе срещи, с призив да се използват максимално облекченията, предвидени в Директивата, като искането бе именно това облекчение да се въведе за всички микропредприятия. Друго предвидено облекчение е предприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит да не публикуват своите отчети за приходите и разходите.

Категории предприятия

С проекта се предлага въвеждане на четири категории предприятия – микро-, малки, средни и големи предприятия и три групи предприятия, изцяло в съответствие с изискванията на директивата, еднакви за целия Европейски съюз.

Очаквайте в КиК Инфо нови калкулатори за определяне на категориите предприятия, съгласно новия Закон за счетоводството.

 По-големи санкции и глоби

Предвидени са по-високи размери на глоби и имуществени санкции в сравнение с тези в сега действащия Закон за счетоводството. Чувствително е завишена санкцията за непубликуване на финансов отчет, която ще е обвързана с оборота на предприятието.

Който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликувания финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Ръководител, който допусне съставяне на счетоводен документ и/или отчитане на стопанска операция, които изкривяват или изопачават имущественото и финансовото състояние на предприятието, или отчитане на фиктивна или привидна сделка, включително подкупването на длъжностни лица, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10000 лв.

Предстои на второ четене и гласуването на Закона за счетоводството в Парламента.

Утре следобед бюджетна комисия ще разглежда предложените изменения в ДОПК на второ четене.

Коригирано. Благодаря за включването.

НАП алармира за продължаващи хакерски атаки :
http://www.kik-info.com/novini/nap/NAP-alarmira-za-prodalzhavashti-hakerski-ataki-i-zatrudneniya.3208.php