Внесете това, което напишете в Д6.

Не би следвало да имате проблем с Д1, ако я подадете така. Има разлики от закръгленията и това е нормално. Експортите за Д1 от ТРЗ софтуерите също вадят данните така, сравнено с рекапитулациите по вноските за служител и работодател.

Получава се така, защото:
(2,80+2,20)% ДЗПО(работодател+работник) * 811,58(закръглено) не е равно на {2,80%ДЗПО(работодател) * 811,58(закръглено) + 2,20% ДЗПО(работник) * 811,58(закръглено)}

Разликата е 0,01.

dobipeti, поради увеличения трафик имаше дни, в които сайтът се претоварваше.
Направили сме необходимото, за да посрещнем увеличения трафик и по-големия брой потребители.
 

Мисля, че не е масов случай в големите фирми, но е факт, че и други са ни питали за същото.
Успех и напишете продължението ...

Из Кодекса на труда

Място и срокове за изплащане

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

---

Тоест входирайте си едно писмено искане в предприятието с посочена новата сметка и им покажете чл. 270, ал. 3 от КТ.

Ето я темата: http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,4454.0.html

Ето го срока:
2) На тримесечна база, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода се внася авансово 10% данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29 (например граждански договори) на лица, които не са самоосигуряващи се, както и за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество (чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4). В същия срок платецът на дохода ще подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък.

Моля, публикувайте темите в правилните раздели.

Съгласно Чл. 26 (5) от Закона за счетоводството предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на НСФОМСП, могат да не изготвят ОПП и ОСК.

"Предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност" са предприятията, които в текущата или в предходната година не надвишават показателите на два от следните критерии:
1. балансова стойност на активите към 31 декември - 1,5 млн. лв.;
2. нетни приходи от продажби за годината - 2,5 млн. лв.;
3. средна численост на персонала за годината - 50 души.
При определяне статута на едно новообразувано предприятие, като прилагащо облекчена форма на финансова отчетност, се вземат стойностите на тези критерии само за годината на възникване.”

В КиК не попълваме онлайн ОПП и ОСК в ГОД за тези предприятия, за които не е задължително. По спомен от миналата година в системата на Статистиката ГОД минава и без тях.

Освен това в ГОД, точно под заглавията ОПП и ОСК пише в скоби: (може да не се попълва от предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, съгласно чл.25, ал. 5 от Закона за счетоводството)

Мисля, че новият Раздел I е част от ОПП и също може да не се попълва от тези предприятия за 2012 година. Ще потвърдя с колегите в последствие дали ГОД за 2012 минава без него, защото лично не ги попълвам и подавам.

Отговаря Нина Манолова - адвокат

Въпрос: Наш служител работи по основно трудово правоотношение на пълен работен ден 8 часа. Същият служител работи 4 часа по допълнителен трудов договор извън установеното работно време по основния трудов договор. При това положение какъв ще бъде общият за работата по двата договора трудов стаж на този служител?

Отговор: Кодексът на труда (КТ) допуска полагането на труд освен по основен трудов договор, така също и по допълнителен трудов договор - при същия работодател (чл. 110 КТ), а също и допълнителен труд при друг работодател (чл. 111 КТ). В поставения въпрос не се съдържа информация по кой от тези видове трудови договори работи служителят. И в двата случая работникът или служителят трябва да извършва работа по допълнителното трудово правоотношение в извънустановеното за него работно време по основния трудов договор. В този смисъл логично се поставя въпросът какъв ще е размерът на общия трудов стаж по двете трудови правоотношения.

Чл. 113, ал. 1 КТ установява максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване, която не може да бъде повече от 40 часа седмично за ненавършилите 18 години работници и служители и 48 часа седмично за останалите. При изричното им писмено съгласие навършилите 18 години работници и служители могат да работят повече от 48 часа седмично. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена в КТ. Непрекъснатата междудневна почивка не може да бъде по-малко от 12 часа (чл. 152 КТ). Седмичната почивка при петдневна работна седмица е в размер на 48 часа и се ползва в два последователни дни, от които единият е поначало в неделя (чл. 153, ал. 1 КТ). При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 КТ).

Изчисляването на трудовия стаж и при посочената във въпроса продължителност на работното време е установена с чл. 355 КТ. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. Изчисляването на трудовия стаж, положен по основния трудов договор и по трудовите договори за допълнителен труд, се извършва по реда на чл. 355, ал. 2 КТ. Съгласно тази алинея за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него време по едно или няколко трудови правоотношения. Следователно, когато лицето работи по основен трудов договор на пълен работен ден (8 часа) и по допълнителен трудов договор на 4-часов работен ден, това време му се признава за 1 ден трудов стаж по смисъла на КТ. Щом като лицето работи по основен трудов договор при условията на пълно работно време и едновременно с това работи и по допълнително трудово правоотношение, то времето, изработено по допълнителното трудово правоотношение, което надхвърля минимално установената от закона продължителност на времете, необходимо за зачитане на един ден трудов стаж по чл. 355, ал. 2 КТ, не се признава за допълнителен трудов стаж за деня и не следва да се отрази в трудовата книжка на това лице. Такъв е и смисълът на чл. 355, ал. 5 КТ, съгласно която за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщането на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Или с други думи, законът изрично забранява да се дублира един и същ трудов стаж, изработен от работника или служителя по две трудови правоотношения. Освен това с тази разпоредба законодателят изрично е отграничил трудовия от осигурителния стаж, като не позволява признаването на цялото време, признавано за осигурителен стаж, да бъде признато и за трудов стаж по трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 9, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория труд се зачита времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. Осигурителният стаж по тази алинея се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Този осигурителен стаж се отразява в УП-3.

Отговаря Христо Досев - д.е.с., регистриран одитор

Въпрос: Фирмата във връзка с работата си ползва цех под наем от 2005 г. Договорите се сключват за по 3 години. През м. 11.2012 г. направихме основен ремонт и сменихме дограмата, тъй като беше много остаряла и изгнила. Поставени са алуминиеви врати и PVC прозорци. В договора за наем са посочени само разходите за покрива и фасадата да са за сметка на наемодателя.
1. Направените разходи като дълготраен нематериален актив ли трябва да се осчетоводят и да се амортизират за 3 години?
2. След пълното амортизиране може ли да се отпишат?
3. Имаме ли право на данъчен кредит по ЗДДС?

Отговор: За да можем коректно да отговорим на поставения въпрос, ще трябва да го разгледаме през призмата на счетоводното законодателство, ЗКПО и съответните разпоредби на ЗДДС. По принцип при наем на вещи чл. 232 от Закона за задълженията и договорите изисква от наемателя, освен да си служи с вещта съобразно нейното предназначение или договорно споразумение, да заплаща наемната цена, включително и всички разходи, свързани с ползването на вещта. Видно от поставения въпрос обаче, вашето дружество е извършило такива разходи, които водят до получаване на икономическа изгода от ползването на недвижимия имот над първоначално определения. Т.е. вашето дружество е извършило подобрение на производствения цех безвъзмездно в полза на наемодателя, който, видно от двустранното споразумение за наем, няма да се приспада от бъдещите наемни вноски.

Според автора напълно погрешно е схващането направените подобрения на нает актив да се отчитат счетоводно като дълготраен нематериален актив (ДНМА). За да може даден разход, направен от отчитащото се предприятие, да се признае в баланса на дружеството като ДНМА, същият следва да отговаря на съответните изисквания на приложимия счетоводен стандарт СС 38 Нематериални активи, респективно МСС 38 Нематериални активи (за предприятията, избрали МСФО като своя база за изготвяне на финансовите отчети). Според параграф 2 от СС 38 нематериален актив представлява установим нефинансов ресурс, придобит и контролиран от предприятието, който няма физическа субстанция, е със съществено значение при неговата употреба и от използването му се очаква икономическа изгода. Според приложимия национален счетоводен стандарт очакваната икономическа изгода следва да се реализира посредством упражняването на контрол върху ДНМА отделно от другите активи на отчитащото се предприятие така, че предприятието да има възможност да го изведе от патримониума си отделно от другите активи. В разглежданата хипотеза не считаме, че извършените подобрения на наетото производствено помещение покриват критериите на установимост, поради което считаме, че тяхното представяне като ДНМА не е в съответствие с приложимото счетоводно законодателство. Ето защо, обръщайки се към параграф 4.5 от общите разпоредби на НСФОМСП, можем да заявим, че направеното подобрение на наетия актив представлява намаляване на икономическата изгода през отчетния период под формата на намаляване на активи или увеличаване на пасиви, водещо до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, затова следва счетоводно да се докладва във финансовия отчет като текущ счетоводен разход.

Фактът, че извършеното подобрение върху наетия актив следва да се докладва като счетоводен разход, не означава, че за целите на материалния данъчен закон същият следва да се признае като данъчно признат разход. В този смисъл чл. 51, ал. 1, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) изисква начислените суми за подобрение (т.е. за увеличаване на икономическата изгода) на наети активи да формират данъчен дълготраен нематериален актив. Същият следва да се включи в категория VI на данъчния амортизационен план (ДАПл) и да се амортизира с годишна данъчна норма изчислена на база договорно определения срок на ползване на актива, но не повече от 33,33%.

От казаното дотук можем да обобщим, че направеното подобрение на нает актив следва да се отчете като счетоводен разход, който за данъчни цели формира данъчен дълготраен нематериален актив с годишна амортизационна норма, определена съобразно уговорения срок на ползване на актива, но не повече от 33,33%.

От гледна точка разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) съгласно последната му редакция, обнародвана в ДВ, брой 94 от 30.11.2012 г. и в сила от 01.01.2013 г. - чл. 9, ал. 3, т. 3 определя безвъзмездното извършване на подобрение на нает актив от страна на наемателя като възмездна доставка на услуга. Данъчното събитие на тази приравнена на възмездна услуга възниква на датата на връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем или при преустановяване ползването на актива (чл. 25, ал. 3, т. 6). Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа следва да се определи на база сумата на направените преки разходи, свързани с извършване на подобрението (а не на база пазарната стойност на подобрението към датата на връщане на наетия актив, каквато бе постановката на закона, в сила до 31.12.2012 г.). От своя страна чл. 70, ал. 3, т. 3 от ЗДДС не въвежда ограничения в правото на ползване на данъчен кредит в случай на безвъзмездни доставки, свързани с извършване на подобрение на нает актив, затова данъчно задълженото лице ще има право да приспада данъчен кредит за стоките и услугите, използвани при извършване на подобрението на наетия актив.

Български законник ЕООД
www.zakonnik.net

IVAN19, моля при публикуване на теми, съобразявай имената им с правилата на форума.
Благодаря.

Я, Честит Рожден Ден на много голяма патерица!
 
Много поводи за празнуване ти пожелавам!
Бъди все така свеж

Честит имен ден и от мен!
Здраве и късмет!
Весел празник!
 

Елена, до 25-ти щели да изчезнат от справката за задължения.

Да, важното е, че проверихме ситуацията за 2013 година сравнително бързо.

В темата Новините от НАП 2013 съм публикувала и новото становище на Директора на НАП Становище 20-00-12/11.01.2013 г. относно изменения и допълнения в Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, реда и начина за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Днес, и при нас обвързаха едно ДДС (тоест след 14-ти) даже имаше една стотинчица лихва. Обвързали са плащането и са махнали лихвата без да се намесваме. Дано и при вас бързо да се разреши проблема.

А освен това едно ДДС от Декември, подадено и платено до 14.01 ни стоеше тази сутрин необвързано с лихва 1 стотинка. Днес, по-късно са го обвързали и махнали лихвата без да се намесваме.

За стотинките от минали години - не зная. Но явно, че щом срокът за плащане (в случая 25.01 и 25.02) не е настъпил ще издават чисто удостоверение независимо, че в системата не са обвързани. Остава в НАП да се организират по-бързо с обвързванията, за да не стават надоразумения.

Колеги,

Днес, при висящи в справката за задължения в СУП, но реално платени осигуровки и ДДФЛ по Д6, със срок за плащане 25.01 за осигуровките и 25.02 за ДДФЛ, от НАП ни връчиха ЧИСТО удостоверение за наличие и липса на данъчни задължения без никакви разправии.

Моля.

В заглавието на темата, която посочих е.