След уикенда ще я има тази бланка заедно със Заповед и Покана от управителя към персонала за заявка на дати. Цяла процедура ще е :)
На всички клиенти, с които установим професионални отношения пише.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения, в т. ч. при откриване на сметка, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, 9 - 11, 13 и 28 - и при извършване на операция или сключване на сделка в наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Не се допуска откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на фиктивно име.

Ние даже ги направихме вече, за да сме в пълен синхрон със Закона.
Доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет не са облагаеми. Не се декларират в ГДД.
Относно актуалното състояние - излишно е да се вади - има закон, който казва защо.

Законът за търговския регистър написа:
Чл. 23.....
(4) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.

Все пак ние създадохме отделни хартиени досиета и отпечатахме статусите от ТР на клиентите вече. Не за друго, а защото при евентуална проверка ще се наложи голямо печатане предполагам.

Освен тях за по-сигурно им поискахме, макар че не е задължително и по една ДЕКЛАРАЦИЯ за произхода на средство, с която ни плащат хонорарите по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП (Приложение 1 от Правилника) + по една ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 6, ал. 2 ЗМИП  (Приложение 2 от Правилника).

И прошнуровахме една тетрадка, в която да записване съмненията си :) във връзка с ето това изискване от Правилника за прилагане на ЗМИП:

Чл. 12. (1) Събирането на информация при съмнение за изпиране на пари се извършва при условията и по реда на ЗМИП, правилника и вътрешните правила по чл. 16, ал. 1 ЗМИП.
(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да завеждат в специален дневник всяко съобщение на свой служител за възникнало съмнение за изпиране на пари, което е направено пред представител на специализираната служба по чл. 6, ал. 5 ЗМИП или пред член на управителните органи независимо от начина, по който е направено съобщението.
(3) Дневникът по ал. 2 се прошнурова, прономерова и заверява с подписа на ръководителя на специализираната служба и с печата на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП.

...
(6) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП изпълняват лично задълженията си по този член, когато не е възможно да се създаде специализирана служба.
Тази тема е за обсъждане.

Вижте и Темата за НАКРАТКО ПРАВИЛАТА по ЗМИП и ангажиментите ни (СПИСЪК) тук:
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,1516


Въпреки проблемите и въпросите, който поражда списъка на съмнителните сделки и клиенти, все пак имаме ангажименти, които трябва да извършим във връзка с Правилата по ЗМИП.

На първо място това е идентифицирането на клиента преди да пристъпим към сделка с клиента, а за заварените сделки след, като ни одобрят правилата.

В тази връзка създаваме на всеки клиент досие, в което пазим документите му. В ЗМИП е описано какво е необходимо:

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Идентифицирането на клиентите и проверката на тяхната идентификация се извършват:

1. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) за юридическите лица - чрез представяне на официално извлечение за актуалното им състояние от съответния регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация - на заверен препис от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя;

2. за физическите лица - чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса, единния граждански номер, а за физическите лица, имащи качеството на едноличен търговец - и чрез представяне на документите по т. 1.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 идентифицират физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице, както и предприемат действия за проверка на тяхната идентификация в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или операции с такъв вид клиент. При липса на друга възможност идентифицирането може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице. Условията и редът за идентифициране и проверка на идентификацията, условията и редът за освобождаване от задължението за идентификация, както и формата и редът за подаване на декларацията, се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) От документите по ал. 1, т. 1 и 2 се снема копие, освен ако данните, съдържащи се в тях, се отразяват точно в други документи, съставяни от лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, и се съхраняват при условията на чл. 8.

(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) В случаите, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата, извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.
Здравейте,

до gkozuharov: Както сме написали, попълва се осигурителния доход. Във Вашият случай това е 670. Попълнете тази цифра и във трите колони.

до veni_kris: Казусът относно Вашите права за майчинство е извън темата на калкулатора.

до svez_92 и Elfy Точно над калкулатора в описанието е изведена информация за вашите случаи: “Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Към датата на раждане трябва да сте осигурена по трудово правоотношение с работодател.”
Всеки баланс има най-долу ОБЩО и това е  балансова стойност на активите.

Конкретизирайте въпроса си "МОЖЕ ЛИ ПО ТОЧНО ДА РАЗГЛЕДАМЕ КОЙ ПОДЛЕЖИ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕ ФИНАНСОВ ОДИТ ПО ТРИТЕ КЛАУЗИ?" Дайте пример или конкретна информация върху, която да се разсъждава.
По първи въпрос: колона 23
По втори въпрос: не
Благодаря, Кик  :thumbup:

Това означава, че трябва да внасям веднъж осигуровки като СОЛ и веднъж върху приходите от реклами. А понеже във фирмата не съм на заплата, осигурявам се за сумата от 550, не трябва ли да платя осигуровки за рекламите само за сумите надвишаващи тази граница?

Тоест ако имам месечни приходи от реклами от 1000 лв. да платя осигуровки върху 1000 - 550 = 450 лв?  Нали вече съм се "осигурил" върху 550?


Подобен е механизмът, но не точно... разбира се, ако през годината през фирмата не сте получавали доход от личен труд от фирмата си. Самото доплащане на осигуровки става годишно, а не месечно. Доплащането се прави при попълване на годишната данъчна декларация и преизчисляване на осигуровките и годишния данък. Освен това трябва да се има предвид, че от осигурителния доход (базата върху, която се смятат осигуровките) се спадат нормативно признати разходи във Вашият случай 25%.

Тоест сметката примерно би била
1000 доход
-25% НРП
----------
750 лева осигурителен доход
550 лева е сумата върху, която са внесени осигуровки например
тогава довнасянето ще е върху 200 лева*12 месеца

Ще има 10%ДОД, който най-общо се изчислява върху Основа = Доход- НРП 25% - разходи за осигуровки (внесени+ изчисленото довнасяне).

Най-добре, вижте самата данъчна декларация от сайта на НАП за миналата година и разгледайте приложенията. Там ще се ориентирате за механизма за приспадане.
http://nap.bg/document?id=2770

Освен това, много важно нещо: Когато Ви нарастнат парите от реклама (дано да е скоро) да не забравите да се регистриране по ЗДДС, като физическо лице. Прагът е 50 000 за период от 12 месеца назад.

И така разходихме се по няколко данъчни закона ЗДДФЛ, КСО, ЗО, ЗДДС, за да разгледаме един примерен случай без всички данни от него. И най-добре е, ако не сте счетоводител, да си направите консултация със счетоводителя на фирмата Ви, за да сте спокоен (спокойна), ако сте решили да сте изряден данъкоплатец. :)
И после защо работодателите не давали шанс на младите хора ...

В един форум видях описано следното хитроумно съветче от страна на служител - студент.

Отиваш при работодателя : Шефе, мога ли да уча?
Шефа, естествено ще каже: Може
Ти: Шефе, подпиши тази декларация, че си съгласен.
Шефа подписва, без да се замисля, че от това зависи дали ще ти плати 25 работни дни (които са повече от месец) без ти реално да си работил.

И така ползваш 25 дни платен отпуск допълнително по чл. 169 КТ + 20 работни дни, които са редовен платен отпуск.

Nice, a?
Темата наистина е много интересна дано и други се включат...

до premier7008:
За осигуряването най-общо трябва да се търси дали източникът на дохода е трудова дейност или по-скоро е от инвестиции, каквито са доходите от наеми, дивиденти, или пък доход от права върху нещо.

Дейностите и по трите описани точки са доходи от трудова дейност и подлежат на облагане с осигуровки, така да се каже. Единствено по третата точка може мааалко да спори (но без резултат според мен), че не е доход от трудова дейност. Запозната съм с тези дейност (създаваме собствени сайтове за реклама) и според мен, това е трудова дейност. Ще се учудя, ако НОИ е на друго мнение, но едва ли ще изпуснат случай да съберат осигуровки  ::)

Подобен е казусът с авторското право, където разделиха дохода от преотстъпването на авторското правото от дохода от личния труд при изработката на произведението, ако има такъв.

до sitecontact:
Да, трябва. Според мен това е доход от трудова дейност.
Чрез подаване на годишната данъчна декларация ще се доосигурите и за нея. Трябва да се има предвид, че максималният месечен осигурителен доход е 2000 лева.
Планирали сме ги и са в списъка, скоро ще са достъпни онлайн.

Да, Върху доходи от трудова дейност се дължат осигуровки.
Върху доход от наем например не се дължат социални осигуровки.

Какви са останали Ви доходи?
Да, така е. Затова и не сме пуснали, тези текстове, като петиция.

Засега ние, като член на Асоциацията на Специализираните Счетоводни Предприятия очакваме да видим дали тя, като професионална организация ще намери диалог с ДАНС. Вече имаме едни върнати правила от ДАНС. Днес работихме по корекциите. Идеята е да входираме новите Правила и мотивите ни от петицията към ДАНС, в отговор на настояването им да изполваме техните "примерни" правила.

Ще очакваме резултата другата седмица. Ако успеем в последствие всеки ще може да се присъедини към тях.
Здравейте,

В момента разговаряме с професионални организации за подкрепа и затова все още се бавим с петицията. Желанието ни е да има по-широка дискусия, за да се запознаят повече хора с този важен проблем.

Ще ни помогнете с информация за вашите вече върнати мерки от ДАНС с мотив, че не са като "примерните".
Нали виждаш алинея 2
"В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й."

Не съм съгласна с теб, че задължително трябва да сме страна по сделка, за да знаем за предстоящо изпиране на пари. Нашата професия е въвлечена в мерките не заради сделките с клиенти, които ние правим. Всички знаят, че нашите хонорари не представляват голям интерес.

Представи си идва при теб клиент и ти споделя каква сделка ще прави. От обясненията му ти се усъмняваш в изпиране на пари или пък клиентът направо ти казва "Ще пера пари, като направя тази и тази сделка дай съвет какви документи ми трябват". Целта е ти да си задължена да докладваш в ДАНС при този случай. Мисля, това е идеята счетоводителите да са сред изброените лица в Директивата и Закона, които трябва да прилагат мерки.

Всичко е ОК, но нека критериите за съмнителни сделки да са адекватни. А не редица нормални и легални сделки, да са третирани, като съмнителни операции.

Да, за плащането в брой не мисля, че ще има такива желаещи, но нека да продължим ...

Чл. 11. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При съмнение за изпиране на пари лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да уведомят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й.

Тоест:
6. Ние се усъмняваме и веднага сме длъжни да докладваме в ДАНС

И при така описаните Съмнителни сделки в чл. 21 от Правилата на ДАНС, то излиза, че при едно теглене на заем от наш клиент, дори от Банка или самофинансиране - счетоводителят докладва в ДАНС. Или например при един апорт в особено големи размери (над 12 000 лева!) - хоп счетоводителя в ДАНС ... или при останали неразплатени фактури от доставчици (тоест салда) в особено големи размери (над 12 000 лева) - счетоводителя пак докладва на ДАНС.

... Това са все нормални и легални стопански практики. Ще има опашки пред ДАНС, ако всеки изпълни тези Правила.  ;D Започвам да мисля, че тези Правила са написани с цел постоянно да сме в грешка. Ставаш, отваряш очи и си нарушил Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Дай, да видим ЗМИП първо, после ще гледаме спуснатите Правила от ДАНС:

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения, в т. ч. при откриване на сметка, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, 9 - 11, 13 и 28 - и при извършване на операция или сключване на сделка в наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Не се допуска откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на фиктивно име.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.

(7) Лицата, извършващи операция или сделка чрез или с лице по чл. 3, ал. 2 и 3 на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да изискат декларацията преди извършването на съответната операция или сделка.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) В случаите, при които поради характера на операцията или сделката нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 е длъжно да идентифицира клиента в момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой. Този случай не изключва задължението за идентификация при установяване на търговски или професионални отношения.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент.

------------------------------------------------------------------------------------------
Тоест аз това разбрах:
1. Първо идентификация на всички клиенти при установяване на търговско отношение
2. Втора идентификация при извъшване на сделка (ние с ТЯХ) над 30 000
3. Идентификация, ако свързани НАШИ сделки надвишат 30000
4. Нашите клиенти, при следка с нас над 30000 (дай боже ;D на всеки счетоводител) са длъжни да декларират произхода на средствата пред нас. А ние сме длъжни да им изискаме тази декларация преди извършването на съответната операция или сделка.

Допълвам се:
5. Уведомяваме ДАНС за всяко плащане в брой  над 30000 от наш клиент или на наш клиент