А фирмата търгува с яхти или ...?
Срокове за внасяне на осигурителни вноски и ДДФЛ и подаване на Д1, Д6 по ТД, ДУК, ГД, Самоосигуряващи се лица

Трудови договори и ДУК

Осигурителните вноски се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. (чл. 7 ал. 1, 2 и 3 КСО)

ДДФЛ се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Или се внася до края на месеца, следващ месеца, през който са направени частичните плащания, когато когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец. (чл. 65, ал.11 и 12 ЗДДФЛ)

Д1 се подава за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца. (чл. 3, ал.1, т. 1 НАРЕДБА № Н-8)

Д6 се подава не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който е възникнало задължението за внасяне на вноските и данъка за съответния месец. (чл. 3, ал.3, т. 1 НАРЕДБА № Н-8)

Граждански договори

Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. (чл. 7, ал. 6 КСО)

ДДФЛ се внася се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. (чл. 65, ал.11 ЗДДФЛ)

Д1 се подава не по-късно от 10 дни след плащане на осигуровките, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. (чл. 3, ал.1, т. 3 НАРЕДБА № Н-8 във връзка с чл. 7 ал. 6 КСО)

Д6 се подава не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който е възникнало задължението за внасяне на вноските и данъка за съответния месец. При попълване се включва сумата на дължимите и/или внесени осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения за работа без трудови правоотношения, към момента на подаване на декларацията. В Декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" не се попълва ЗДДФЛ от граждански договор, а само ДДФЛ по чл.42 ЗДДФЛ, които са трудови договори.

Самоосигуряващи се лица

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. (чл. 7, ал. 4 КСО)

ДДФЛ, когато СОЛ получава доход и е съдружник и член-кооператор, акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Или се внася до края на месеца, следващ месеца, през който са направени частичните плащания, когато когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец. (чл. 65, ал.11 и 12 ЗДДФЛ)

ДДФЛ, когато СОЛ получава доход и не e съдружник и член-кооператор, акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество е се внася авансов данък от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. (чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ)

Д1 се подава по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец. (чл. 3, ал.1, т. 2 НАРЕДБА № Н-8)

Д6 се подава и от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. (чл. 3, ал.3, т. 2 НАРЕДБА № Н-8)
Да, ето го и линка с въпросния от отговор.

http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/faq.asp?qid=31240
Не можах да разбера от писането, кое сте отложи и кое не, но за обезщетението, което питаш виж това:

Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск
   
Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., обявена за противоконституционна в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176" с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.)

При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
Танче, Д1 не беше ли един ден след внасянето на осигуровките или това важеше за трудовите договори?

Мисля да си направим една тема само със срокове за внасяне на данъци и осигуровки, подаване на Д1 и Д6 и там да ги описваме и ще я модерираме по етапно.
Има ли отложени отпуски лицето за 2011 и на какво основание?

Без да дадете основание за 20-те дни от 2011, защо не ги е ползвал, то най-вероятно 10 от тях ще изгуби, освен ако не се е наложило да ги прехвърли по чл. 176 КТ (4), другите 10 може да са отложени, а може и да не са. Вие ще кажете.

При всички случаи, като съставяте График за ползване на платен годишен отпуск, и като си попълните полетата за дните внимателно ще си изясните къде колко дни да впишете, по документите които имате.
Танче, това прилича на покана на танц :)
Зависи от документите, които сте създали по това представителство, но в общия случай е разход.

  • Ако няма да ги връщат и работата на представителството е по дейността на фирмата, то е разход.
  • Ако ще ги връщат (в което се съмнявам, тъй като не би следвалото да имат търговска дейност), то са разчети. Интересно е защо ги облагат там.

Вижте и: СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото 
СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото

Ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 18.09.1996 г. - ДВ, бр. 83 от 30.09.1996 г.  Издадена от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 111 от 26.11.1997 г., в сила от 3.10.1997 г.

   Правителството на Република България и правителството на Украйна,
   желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото с цел да развият и улеснят своите отношения,
   се договориха, както следва:
   Член 1
   Обхват по отношение на лицата
   Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
   Член 2
   Данъци, за които се прилага спогодбата
   1.  Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите и имуществото, налагани от страна на всяка договаряща държава или на нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.
   2.  За данъци върху дохода и имуществото се считат всички данъци върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху отделни елементи на дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, и данъците върху общия размер на надниците или заплатите, изплащани от предприятията.
   3.  Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по-конкретно:
   а) за Украйна:
   (i) данъкът върху печалбата на предприятията;
   (ii) данъкът върху дохода на гражданите;
   (наричани по-нататък "украински данък")
   б) за Република България:
   (i) данъкът върху общия доход;
   (ii) данъкът върху печалбата;
   (iii) данъкът върху сградите;
   (наричани по-нататък "български данък").
   4.  Спогодбата ще се прилага и за всички еднакви или подобни по естеството си данъци, които ще се налагат от всяка договаряща държава след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци.  Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.
   Член 3
   Общи определения
   1.  За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
   а) терминът "Украйна" означава територията на Украйна, нейния континентален шелф и нейната изключителна (морска) икономическа зона, включително всяка площ извън териториалното море на Украйна, която в съответствие с международното право е била или в бъдеще може да бъде призната съгласно законодателството на Украйна за площ, по отношение на която Украйна може да упражнява права, свързани с морето, подпочвата и техните природни богатства;
   б) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
   в) терминът "гражданин" означава:
   (i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на една от договарящите държави;
   (ii) всяко юридическо лице, сдружение или асоциация, чието правно положение се определя от законодателството на договарящите държави;
   г) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Украйна според изискванията на контекста;
   д) терминът "лице" означава физическо лице, дружество или всяка друго сдружение от лица;
   е) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или общност, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;
   ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
   з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, лодка, самолет или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът, лодката, самолетът или шосейното транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;
   и) терминът "компетентен орган" означава по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител, и по отношение на Украйна - Министерството на финансите или негов упълномощен представител.
   2.  При прилагането на спогодбата от всяка от договарящите държави всеки термин, който не е изрично определен, ще има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава, за данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако от контекста не се налага друго.
   Член 4
   Местно лице
   1.  За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава:
   а) за България, всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там;
   б) за Украйна, всяко лице, което в съответствие със законодателството на Украйна, подлежи на данъчно облагане там на основание своето местожителство, местопребиваване, място на управление, място на регистрация или всеки друг критерий от подобен характер.  Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в Украйна само по отношение на доходите от източници в Украйна или на имущество, разположено там.
   2.  Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 на този член едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:
   а) то се счита за местно лице на държавата, в която разполага с постоянно жилище;  ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице на тази държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
   б) ако договарящата държава, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от договарящите държави, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;
   в) ако то обичайно пребивава в двете договарящи държави или ако то обичайно не пребивава в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази договаряща държава, на която е гражданин;
   г) ако то e гражданин и на двете договарящи държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
   3.  Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 на този член лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за
местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното му управление.
   Член 5
   Място на стопанска дейност
   1.  За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
   2.  Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
   а) място на управление;
   б) клон;
   в) офис;
   г) фабрика;
   д) работилница;
   е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства;
   ж) склад или друго помещение, използвано за доставка на стоки.
   3.  Терминът "място на стопанска дейност" също така включва:
   а) строителна площадка, строителен или монтажен обект, ако работата, свързана с тях, продължава повече от 12 месеца;
   б) инсталация или съоръжение за проучване на природни богатства, ако работата, свързана с тях, продължава повече от 3 месеца.
   4.  Независимо от предходните разпоредби на този член, счита се, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
   а) използването на съоръжения единствено с цел складиране или излагане на стоки, принадлежащи на предприятието;
   б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране или излагане;
   в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
   г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
   д) поддържане на определено място изключително за дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
   е) поддържане на определено място изключително за осъществяване на всяко съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности при положение, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
   5.  Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятието и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието или поддържа запас от стоки, принадлежащи на предприятието, от който редовно се извършват доставки и продажби от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
   6.  Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут при условие, че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
   7.  Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата държава, или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не е основание да се счита което и да е от дружествата за място на стопанска дейност на другото.
   Член 6
   Доходи от недвижимо имущество
   1.  Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
   2.  Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество.  Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби, лодки, самолети или шосейни транспортни средства не се считат за недвижимо имущество.
   3.  Разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
   4.  Разпоредбите на ал. 1 и 3 на този член се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.
   Член 7
   Печалби от стопанска дейност
   1.  Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
   2.  Като се има предвид разпоредбата на ал. 3 на този член, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
   3.  При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.  Независимо от това, такова приспадане няма да се допуска по отношение на суми, ако има такива платени (освен при възстановяване на действителни разходи) от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някой от другите му офиси под формата на авторски и лицензионни възнаграждения или други подобни плащания, срещу правото на използване на патенти или други права, или под формата на комисионна за извършени специфични услуги или за управление, или (освен в случай на банкова дейност) под формата на лихви срещу предоставен заем от предприятието на мястото на стопанска дейност.
   4.  Ако печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, не могат да бъдат определени съгласно изискванията на ал. 2 и 3 на този член въз основа на отделни счетоводни записвания, нищо в ал. 2 няма да попречи на едната договаряща държава да определи причислимите към мястото на стопанска дейност печалби на базата на разпределяне на общата печалба на предприятието между неговите отделни звена или по други начини, предвидени в законодателството на тази държава.  Независимо от това, резултатът от прилагането на възприетите методи трябва да съответства на принципите, съдържащи се в този член.
   5.  Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
   6.  За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
   7.  Когато печалбите включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
   Член 8
   Международен транспорт
   1.  Печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, лодки, самолети или шосейни транспортни средства в международния транспорт, се облагат само в тази държава.
   2.  За целите на този член печалбите от експлоатацията на кораби и самолети в международния транспорт включват и:
   а) доходите от отдаване под наем на празни кораби или самолети;  или
   б) печалбите от използването, поддържането или отдаването под наем на контейнери (включително на трейлери и необходимото оборудване за транспортиране на контейнери), използвани за превоз на стоки;
   ако такова отдаване под наем, използване или поддържане, в зависимост от случая, е инцидентно по отношение на експлоатацията на кораби или самолети в международния транспорт.
   3.  Ако печалбите по ал. 1 и 2 на този член са получени от предприятие на едната договаряща държава от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция, причислимите към това предприятие печалби се облагат само в договарящата държава, на която същото е местно лице.
   Член 9
   Свързани предприятия
   1.  Когато:
   а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава;  или
   б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава;
   и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данъци.
   2.  Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава, и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такова уточнение ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.
   Член 10
   Дивиденти
   1.  Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
   2.  Въпреки това, такива дивиденти могат да се облагат с данък в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е и техен притежател, така наложеният данък няма да надвишава:
   а) 5 на сто от брутната сума на дивидентите, ако действителният ползвател е дружество (различно от гражданско дружество), което притежава пряко най-малко 25 % от капитала на дружеството, изплащащо дивидентите;
   б) 15 на сто от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
   3.  Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права (с изключение на вземания за дълг), даващи право на участие в печалбите, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
   4.  Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако получателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице, дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база.  В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
   5.  Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.
   Член 11
   Лихви
   1.  Лихвите, възникващи в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
   2.  Въпреки това, тези лихви могат да бъдат облагани с данък и в договарящата държава, в която възникват и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят е и притежател на лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 10 % от брутната сума на лихвите.  Компетентните органи на договарящите държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.
   3.  Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и
   по-специално, доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове или облигации, включително премии и награди, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации.
   4.  Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат, ако получателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
   5.  Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице на тази държава.  Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, пораждащ плащането на лихвите, и тези лихви са свързани с такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
   6.  Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума.  В такъв случай, надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
   7.  Разпоредбите на този член няма да се прилагат, ако създаването или прехвърлянето на вземането за дълг, във връзка с което са изплатени лихвите, е било основната цел или една от основните цели на лице, което е заинтересувано да извлече полза от този член посредством създаването или прехвърлянето на това вземане за дълг.
   8.  Независимо от разпоредбите на ал. 2 на този член, лихвите, възникващи в едната договаряща държава, се освобождават от облагане с данъци в тази държава, ако са получени и техен притежател е правителството на другата договаряща държава, нейно политическо подразделение или техен законоустановен орган, или националната банка на тази друга държава.
   9.  Независимо от разпоредбите на чл. 7 от тази спогодба и ал. 2 на този член, лихвите, възникнали в едната договаряща държава, изплатени и притежавани от местно лице на другата договаряща държава, се освобождават от облагане с данък в първата посочена държава, ако са били изплатени във връзка със заем, който е сключен, гарантиран или осигурен от страна на другата договаряща държава чрез неин упълномощен орган.
   Член 12
   Авторски и лицензионни възнаграждения
   1.  Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
   2.  Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данъци и в договарящата държава, от която произхождат и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 % от брутния размер на изплатените суми.
   3.  Изразът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение (включително кинофилми или филми или записи за радио- или телевизионно предаване), на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на, или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване или за информация (ноу-хау), отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
   4.  Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, като местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
   5.  Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице, сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид ползването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума.  В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
   6.  Разпоредбите на този член няма да се прилагат, ако създаването или прехвърлянето на права, във връзка с които са изплатени авторските и лицензионните възнаграждения, е било основната цел или една от основните цели на някое лице, което е заинтересувано да извлече полза от този член посредством такова създаване или прехвърляне.
   7.  Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че те възникват в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
   Член 13
   Печалби от прехвърляне на имущество
   1.  Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
   2.  Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на:
   а) акции, различни от акциите, котирани на призната фондова борса, стойността на които изцяло или в по-голямата си част се формира пряко или непряко от недвижимо имущество, разположено в другата договаряща държава; или
   б) дял от активите на лице, различно от физическо лице, когато тези активи се състоят предимно от недвижимо имущество, разположено в другата договаряща държава, или от акции, посочени в буква "а";
   могат да се облагат в тази друга държава.
   3.  Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или от подобна определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
   4.  Печалбите от прехвърляне на кораби, самолети, лодки или шосейни транспортни средства, използвани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, или на движимо имущество, предназначено за използването на посочените транспортни средства, се облагат само в тази държава.
   5.  Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2, 3 и 4, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице при условие, че тези печалби подлежат на данъчно облагане в тази договаряща държава.
   Член 14
   Независими професионални услуги
   1.  Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава, освен ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност.  Ако то има такава определена база, доходите могат да се облагат в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база.
   2.  Изразът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
   Член 15
   Доходи от трудово правоотношение
   1.  Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19, 20 и 21 на тази спогодба, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава.  Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
   2.  Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
   а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период; и
   б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава; и
   в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата договаряща държава.
   3.  Независимо от предходните разпоредби на този член, възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб или самолет, използван в международния транспорт, може да се облага с данък в договарящата държава, на която е местно лице предприятието, експлоатиращо кораба или самолета.
   Член 16
   Директорски възнаграждения
   Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на управителен съвет или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
   Член 17
   Артисти и спортисти
   1.  Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15, доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или музикант, или като спортист от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
   2.  Когато доходи от личната дейност на художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи, независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15, могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.
   3.  Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 на този член, посочените в този член доходи ще бъдат освободени от данъчно облагане в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста, когато тази дейност е изцяло или в значителна степен финансирана от публични фондове на тази или на другата държава, или когато дейността се извършва въз основа на културна спогодба или програма за спортен обмен между договарящите държави.
   Член 18
   Пенсии
   1.  Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2 на чл. 19 от тази спогодба, пенсии и други подобни плащания, изплащани на местно лице на едната договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, както и изплатения анюитет на такова местно лице, се облагат с данък само в тази държава.
   2.  Терминът "анюитет" означава определена сума, която се изплаща периодично в определено време, пожизнено или през определен или определим период от време въз основа на задължение за пълно и съответно възстановяване на плащането в пари или тяхната равностойност.
   3.  Независимо от разпоредбите на ал. 1, пенсии и други подобни плащания, както и всеки анюитет, изплатен чрез държавна пенсионна схема, представляваща част от социалната осигурителна система на едната договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт, се облагат само в тази държава.
   Член 19
   Държавна служба
   1.  а) Възнаграждение, различно от пенсия, изплатено от едната договаряща държава или нейно политическо подразделение или орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава, нейно подразделение или орган на местна власт, се облага с данък само в тази държава.
   б) Независимо от разпоредбите на буква "а" на тази алинея, такова възнаграждение се облага с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази друга държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:
   (i) е гражданин на тази държава; или
   (ii) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.
   2.  а) Всяка пенсия, изплатена чрез или от фондове, създадени от едната договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт на физическо лице във връзка с извършени услуги на тази държава, нейно политическо подразделение или орган на власт, се облага с данък само в тази държава.
   б) Независимо от разпоредбите на буква "а" на тази алинея, такава пенсия се облага с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази друга държава и физическото лице е местно лице и гражданин на тази държава.
   3.  Разпоредбите на чл. 15, 16 и 18 на тази спогодба се прилагат и по отношение на възнаграждения и пенсии за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт.
   Член 20
   Студенти
   1.  Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж не се облагат с данък в първата посочена държава при условие, че плащанията са от източници извън тази държава.
   2.  Доходите, получени от студент или стажант, от дейности, извършени в договарящата държава, в която той пребивава единствено с цел образование или стаж, се освобождават от облагане с данък в тази договаряща държава, ако тези дейности са свързани с неговото образование или стаж.  Освобождаването се допуска за периода от време, необходим за завършване на образованието или стажа, но за не повече от 5 години.
   Член 21
   Преподаватели
   1.  Физическо лице, което непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава е или е било местно лице на другата договаряща държава и се намира в първата посочена държава с цел научни изследвания или преподаване в признат университет, колеж или друга институция за висше образование, се освобождава от облагане с данък в първата посочена държава за всяко възнаграждение за такова изследване или преподаване за период не по-голям от 2 години от датата на неговото първо пристигане с такава цел в тази държава.
   2.  Този член се прилага само по отношение на доходи от научни изследвания или преподаване, ако изследването или преподаването се предприема от физическото лице в обществен интерес, а не предимно за облагодетелстване на друго частно лице или лица.
   Член 22
   Други доходи
   1.  Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, независимо от това къде възникват, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в първата посочена държава.
   2.  Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6 на тази спогодба, когато получателят на такива доходи, като местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или осъществява в тази друга държава независими лични услуги чрез постоянна база, разположена там, и правото или собствеността във връзка с които възникват доходите, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база.  В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
   Член 23
   Имущество
   1.  Недвижимото имущество по смисъла на чл. 6, притежавано от местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага с данък в тази друга държава.
   2.  Движимото имущество, образуващо част от актива на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или движимото имущество, принадлежащо към определена база, която местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, може да се облага в тази друга държава.
   3.  Имуществото, представляващо кораби, самолети или шосейни транспортни средства, използвани от предприятие на едната договаряща държава в международния транспорт, или лодки, експлоатирани във вътрешния воден транспорт, както и другите движими вещи, необходими за експлоатацията на такива кораби, самолети, лодки или шосейни транспортни средства се облагат с данък само в тази договаряща държава.
   4.  Всички други елементи на имущество на местно лице на едната договаряща държава се облагат с данъци само в тази държава.
   Член 24
   Премахване на двойното данъчно облагане
   1.  Като се имат предвид разпоредбите на законодателството на Украйна по отношение приспадането на данъка, платен извън територията на Украйна (които няма да засегнат основния принцип на тази алинея), българският данък, който е платен съгласно законодателството на България и в съответствие с тази спогодба, пряко или чрез отчисление от печалби или доходи от източници или от подлежащо на облагане с данък имущество, разположено в България, се допуска като кредит срещу украинския данък, платим във връзка с този доход.  За целите на тази алинея печалби или доходи, получени от местно лице на Украйна, които могат да бъдат обложени с данък в България съгласно тази спогодба, се считат, че произхождат от източници в България.
   2.  Като се имат предвид разпоредбите на законодателството на България по отношение приспадането на данъка, платен извън територията на България (които няма да засегнат основния принцип на тази алинея), двойното данъчно облагане в България се избягва, както следва:
   а) когато местно лице на България получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Украйна, България ще освободи от данъчно облагане такива доходи;
   б) когато местно лице на България получава елементи от доход, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 могат да бъдат облагани с данък в Украйна, България ще приспадне от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Украйна.
   3.  Приспадането във връзка с ал. 1 и 2 буква "б" на този член и в двата случая няма да надвишава тази част от данъка върху дохода или данъка върху имуществото, който е изчислен преди да е направено приспадането, отнасящо се съобразно случая до тези елементи от дохода или имуществото, които могат да бъдат обложени с данък в другата държава.
   4.  Когато в съответствие с други разпоредби на тази спогодба полученият доход или притежаваното имущество от местно лице на едната договаряща държава е освободен от данъчно облагане в тази държава, същата държава може въпреки това при определяне размера на данъка за останалия доход или имущество на това местно лице да включи и освободения доход или имущество.
   Член 25
   Недискриминация
   1.  Гражданите на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга държава при същите обстоятелства.  Тази разпоредба, независимо от разпоредбата на чл. 1, ще се прилага и по отношение на лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
   2.  Лица без гражданство, които са местни лица на едната договаряща държава, не подлежат в която и да е договаряща държава на каквото и да е облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на съответната държава при същите обстоятелства.
   3.  Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга договаряща държава, отколкото данъчното облагането на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност.  Тази разпоредба обаче не задължава едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, приспадания или облекчения за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.
   4.  Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 6 и ал. 7 на чл. 11, ал. 5 и ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определянето на облагаемите печалби на такова предприятие, ще се изключват от облагане при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава.  По същия начин задълженията на предприятие на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава за целите на определяне на облагаемото имущество на такова предприятие подлежат на приспадане при същите условия, както ако биха били договорени с местно лице на първата държава.
   5.  Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира пряко или непряко от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава.
   Член 26
   Процедура на взаимно споразумение
   1.  Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може, независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своето възражение пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е във връзка с ал. 1 на чл. 25, пред този орган на договарящата държава, на която е гражданин.  Възражението трябва да бъде представено в срок от 3 години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.
   2.  Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата.  Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на договарящите държави.
   3.  Компетентните органи на договарящите държави ще полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата.  Те могат също така да се консултират взаимно за отстраняване на двойното данъчно облагане за случаи, непредвидени в тази спогодба.
   4.  Компетентните органи на договарящите държави могат също така да се консултират пряко помежду си с цел да постигнат споразумение по смисъла на предходните алинеи.
   Член 27
   Размяна на информация
   1.  Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за прилагането на разпоредбите на тази спогодба или на националните си законодателства по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата и конкретно за предотвратяване на данъчни измами и отклонението от облагане с данъци.  Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна, също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, правоприлагането или принудителното изпълнение или за решаването на жалби във връзка с данъците, обхванати от спогодбата.  Такива лица или органи ще ползуват информацията само за такива цели.  Те могат да предоставят информацията на публични съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.
   Компетентните органи ще разработят съответните условия, методи и механизми, отнасящи се до случаите, във връзка с които може да се извършва такава размяна на информация.
   2.  Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
   а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на всяка договаряща държава;
   б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по нормалната административна процедура на всяка договаряща държава;
   в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна, или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).
   Член 28
   Членове на дипломатически представителства и консулски служби
   Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства или на консулските служби съгласно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.
   Член 29
   Влизане в сила
   1.  Тази спогодба подлежи на ратификация.  Всяка договаряща държава ще уведоми другата по дипломатически път за изпълнението на конституционните изисквания съгласно вътрешното й законодателство за влизане на спогодбата в сила.  Спогодбата влиза в сила от датата на последното уведомление и нейните разпоредби ще се прилагат:
   а) по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени на или след шестдесетия ден, следващ деня, на който спогодбата влиза в сила;
   б) по отношение на другите данъци върху доходите и имуществото - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила.
   2.  За взаимните отношения между Република България и Украйна действието на Многостранната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото на физически лица, подписана в Мишколц на 27 май 1977 г., и Многостранната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото на юридически лица, подписана в Улан Батор на 19 май 1978 г., ще се прекрати от първия ден на прилагането на тази спогодба.
   Член 30
   Прекратяване на действието
   1.  Тази спогодба остава в сила, докато не бъде прекратена от една от договарящите държави.  Всяка договаряща държава може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път чрез писмено съобщение за прекратяването най-малко 6 месеца преди края на всяка календарна година, след изтичането на период от 5 години от датата, на която спогодбата влиза в сила.
   В такъв случай спогодбата ще престане да действа:
   а) по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени на или след шестдесетия ден, следващ деня, на който е изпратено уведомлението;
   б) по отношение на другите данъци върху доходите и имуществото - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, през която е изпратено уведомлението.
   В удостоверение на горното долуподписаните съответно упълномощени за това подписаха тази спогодба.
   Съставена в два екземпляра в София на 20 ноември хиляда деветстотин деветдесет и пета година на български, украински и английски език, като всички текстове имат еднаква сила.  В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.
   За правителството                                  За правителството
     на Република България:                                   на Украйна:
     Бисер Славков,                                         Виталий Илин,
     зам.-министър                                          зам.-министър
     на финансите и началник                                 на финансите
     ГУ "Данъчна                                            и началник на
     администрация"                                            Държавната
                                                                  данъчна
                                                            администрация
Ayse, нека да поразсъждаваме малко...

Явно ДДС ще се начислява върху пазарната стойност щом продажната+данъците и таксите е по-ниска от нея.

Фактурите според мен, следва да се анулират и издадат нови, защото намаме основание да издадем дебитно известие, съгласно ЗДДС. Пак сгрешени документи се анулират и издават нови по реда на закона.

А за нотариалните актове, защото не попитате в нотариалната кантора. Ако дадете примери с цифри ще помислим и колко ще са разликите.

Разход трябва да осчетоводиш - все пак това е разход за дейността и няма как да не осчетоводи.

Обаче дали е данъчно признат, заради този документ квитанция от ПКО е въпросът.  Ако са спазени реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството в съответния документ аз не бих увеличила счетоводния резултат за данъчни цели с този радход.
Данъчната основа е пазарната цена, ако най-общо казано Вашата продажна цена, увеличена с всички данъци и такси по прехвърлянето, е по-ниска от пазарната цена. Ако пък не е по-ниска, то данъчната основа ще е по общия ред (чл. 26 ЗДДС) или най-общо това е продажната цена, увеличена с всички данъци и такси по прехвърлянето.

Вижте чл. 27 (3) ЗДДС и ще се ориентирате. Ако ли не, то напишете повече подробности.

Пазарна цена = ?
Продажна цена = ?
Данъци и такси по прехвърлянето = ?


Чл. 27 ЗДДС (3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:

1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:

а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
КЪМ ВСИЧКИ:

Моля ви, личните разговори и коментари на лични съобщения, в Говорилнята или в раздела Свободната зона. Отворете си една спамо-чат темичка за месеца в Свободна зона и си пишете там за магазини, за полицаи и битови въпроси.

Изобщо не приемам да ме карате да прочета всичките ваши дневни изяви, за да отсея полезното в нея за болничните и трудовата злополука.

След малко хващам метлата и започвам да трия.
"ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ"

Росен Иванов - директор на дирекция в НАП


Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, обнародван в ДВ бр. 99 от 16 декември 2011 г, в сила от 01.01.2012 г., са направени някои промени по същество, налагащи се от необходимостта от отстраняване на установени несъответствия с Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, включително такива, установени при изследване практиката на Съда на ЕО. Налице са и някои изменения, насочени към по-доброто администриране на данъка.

1. С изменението на чл. 27, ал. 1 и 3 от ЗДДС се съобразява българският ЗДДС с чл. 80 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО. Става въпрос за определяне на данъчната основа при доставки на недвижими имоти и сделки между свързани лица. Съгласно изменението на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС особената регулация на данъчната основа, която не може да бъде по-ниска данъчна основа при придобиването, съответно вноса, или от себестойността на стоката, вече ще се прилага само в хипотезите на предоставяне за лични нужди, безвъзмездно прехвърляне и изпращане до друга държава-членка1 (чл. 6, ал. 3 от ЗДДС). По този начин тази особена регулация на данъчната основа отпада за доставките на урегулирани поземлени имоти и нови сгради2. В тези случаи данъчната основа поначало ще се определя по общия ред, т.е при прилагане на чл. 26 от ЗДДС и най-общо тя ще бъде дължимото възнаграждение.

1.1. С изменението на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС отпада общата регулация на данъчната основа при доставките между свързани лица. При старата редакция на разпоредбата при всички доставки между свързани лица данъчната основа следваше да бъде пазарната цена. Тази регулация обаче няма особен смисъл в обичайния случай на облагаеми доставки между данъчно задължени лица, тъй като получателят по доставката има право на данъчен кредит, което от своя страна неутрализира регулацията. От друга страна практическото прилагане на разпоредбата е поставено под заплаха от спорове върху правилното определяне на пазарната цена, при което е възможно както доначисляване на данък на доставчика, така и отказване правото на данъчен кредит на получателя при положение, че ако липсват някакви особености на самата доставка не е налице ощетяване на фиска. Отклонението от общото положение, че данъчната основа представлява дължимото възнаграждение, при доставките между свързани лица е допустимо съгласно чл. 80 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО само с оглед предотвратяване неплащането и избягването на данъчното облагане3. Именно при съобразяване на това несъответствие между чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в старата й редакция и Общностното право са приети и съответните изменения.

1.2 Съгласно новата редакция на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС регулацията на данъчната основа на доставката чрез определянето й въз основа на пазарната цена ще е допустимо само в случаите, когато определянето на данъчната основа по общия ред води до заплащането на по-малко данък. Посочените в разпоредбата хипотези обхващат случаите, в които чрез манипулиране на дължимото възнаграждение, или иначе казано цената4, се постига избягване на данъчно облагане. Това избягване се постига или чрез занижаване на цената, когато получателят по облагаема иначе доставка, няма право на данъчен кредит по някаква причина, например защото не е данъчно задължено лице, или има право само на частичен данъчен кредит, например защото ще използва предмета на доставката и за освободени доставки (чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС). Другите две хипотези, посочени в чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "б" и "в" се отнасят до манипулиране на знаменателя, съответно числителя на коефициента5 за изчисляване корекции на данъчния кредит по чл. 73 от ЗДДС, така щото доставчикът да увеличи чрез подмяна на действителния коефициент правото си на частичен данъчен кредит в първия случай изкуствено намалявайки обема на освободените доставки, съответно във втория - изкуствено завишавайки обема на облагаемите доставки.

2. С изменениeто на чл. 45, ал. 2 се променя момента, до който учредяването и прехвърляне на право на строеж се смята за освободена доставка, като след изменението това вече е датата на издаването на разрешението за строеж. В стара редакция на разпоредбата тази дата беше завършването на сградата в груб строеж. Целта на изменението очевидно е да ограничи приложното поле на особения режим на освободено прехвърляне на право на строеж с оглед намаляване на възможността за продажба на сгради под формата на съвкупност от прехвърляне на право на строеж и строителна услуга като комбинация от освободена и облагаема доставка. Тази комбинация от своя страна даваше възможност за насочване на по-голямата част от печалбата по сделката към освободената доставка, а именно тази с правото на строеж, като всъщност добавената стойност остане необложена с ДДС въпреки защитната клауза на чл. 45, ал. 2, изречение второ6.

2.1 Идеята на освобождаването на доставките с право на строеж преди построяването на сградата всъщност е да не затруднява обичайното усвояване на земята от нейните собственици чрез учредяване на право на строеж на инвеститор, който обезщетява собствениците с построяването за тях на част от обектите в новата сграда. Тъй като подобна замяна на право на строеж срещу построяване обичайно надхвърля облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, ако всяка доставка с право на строеж би била облагаема, това означава на практика задължителна регистрация на всички собственици на урегулирана земя, въпреки че всъщност голямата част от тях няма да извършват независима икономическа дейност извън самото учредяване на правото на строеж. Именно с оглед избягване на подобна ненужна регистрация е налице освобождаване на доставката с предмет право на строеж до определен момент от строителството. С изместването на този момент на далеч по-ранния етап на издаването на разрешението за строеж едновременно се запазва освобождаването, необходимо за облекчаване на собствениците на земя и силно се ограничава възможността за продажба на обекти от сградата без облагане на добавената стойност, тъй като крайните клиенти се очаква далеч по-рядко да приемат риска от покупка на зелено, ако липсва дори разрешение за строеж на бъдещата сграда, в която всъщност искат да закупят недвижим имот.

3. Изменението на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е по-скоро уточняващо и въвежда яснота относно приложимостта на намалената ставка за хотелско настаняване. В новата редакция на разпоредбата отпада посочването на лицето, което предоставя доставката7, като вместо това се набляга на същността на предоставената услуга, а именно самото настаняване на най-общо казано хотелски начала, без значение качеството на доставчика на услугата по настаняване8.

4. С изменението на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС срокът на изискваното обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за целите на незабавното възстановяването на данък при наличие на образувано ревизионно производство е променен, като новото изискване е обезпечението да е предоставено за срок не по-кратък шест месеца. Тази промяна е обусловена от измененията в чл. 114 от ДОПК, където е въведен единен срок за извършване на всички ревизионни производства в размер на три месеца с възможност за удължаването му без особени изисквания с още два месеца9.

5. Изменението на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС отстранява допуснат законов пропуск, като въвежда данъчно задължение за данък върху добавената стойност за получените вътреобщностни услуги, когато данъчно задълженото или частично10 данъчно задълженото лице не е изпълнило задължението си за регистрация по чл. 97а от ЗДДС преди извършването на подобни услуги, съответно задълженията си за самоначисляване на данъка. След изменението на разпоредбата за лицата, които не спазили законовите изисквания за регистрация и облагане чрез самоначисляване на така получените услуги от данъчно задължени лица от Общността, възниква данъчно задължение за неначисления и невнесен данък върху между датата, на която е следвало да се регистрират и дата на действителната им регистрация, съответно отпадане на основанието за регистрация.

6. С измененията на чл. 107, ал. 3 от ЗДДС също се отстранява допуснат пропуск в закона изцяло в полза на данъчно задължените лица. Става въпрос за случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър. С новата редакция на разпоредбата изрично се уточнява, че в тези случаи лицето остава регистрирано за целите на ЗДДС, ако за извършваната от него независима икономическа дейност11 са налице изискванията за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС или лицето е регистрирано доброволно и минималния срок за такава регистрация по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС не е изтекъл към датата на заличаване на търговската регистрация. Ако посочените хипотези не са налице за данъчно задълженото лице възниква право да избере дали да се дерегистрира за целите на ЗДДС или да подаде в 14-дневен срок от вписването на заличаването на търговската регистрация в търговския регистър заявление да остане като доброволно регистрирано по ЗДДС. Естествено, ако подаде такова заявление, за него ще се приложи правилото на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС, т.е. налице е минимален срок от две години, през който лицето ще продължи да бъде регистрирано.

7. Изменението на чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС уточнява приложимостта на уредбата на начисляването на данък при дерегистрация и последваща регистрация на данъчно задължените лица, настъпила в един и същ данъчен период. Става въпрос за начисляване на данък върху наличните активи към датата на дерегистрацията. Съгласно ал. 2 на чл. 111, данъчно задължените лица не начисляват на данък на наличните стоки и услуги към датата на дерегистрация, когато последва регистрация за целите на ЗДДС през същия данъчен период. След изменението се уточнява, че това освобождаване от задължението за начисляване на данък се прилага само за стоките и услугите, които са налични и към двете дати – тази на дерегистрация и тази на регистрация.

8. Измененията на чл. 118, ал. 4, чл. 185, ал. 2, и чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изрично посочват задълженията за съхраняване на документите, издавани при използване и отчитане на фискалните устройства, въвеждането на подобни задължения с Наредба № Н-18 на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

9. С изменението на чл. 125 от ЗДДС и създаването на новата ал. 12 регистрираните по ЗДДС лица вече ще са задължени да подадат всички отчетни документи (справка-декларация и дневници за покупки и продажби), когато в дневника за продажби или дневника за покупки се съдържат повече от пет записа. Разпоредбата очевидно цели да улесни администрирането на данъка и обработката на информацията

10. Изменението на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС също цели подобряване администрирането на данъка, като променя мястото на внасяне на данъка при особените случаи на начисляване на данък от съдебни изпълнители, публични изпълнители и заложни кредитори. Очевидно с оглед улесняване на тези лица данъкът вече ще се внася в териториалната дирекция на НАП, където те са регистрирани, а не в тази, където е регистриран собственикът на вещта, послужила за обезпечение.

11. С измененията в чл. 136, чл. 137, чл. 138, ал. 1, чл. 139, ал. 1, чл. 140, ал. 1 и 2, чл. 141 и § 1, нова т. 37а и изменението на т. 45 от ЗДДС се въвеждат съществени изменения в режима на облагане на услугите по организиране на най-общо казано пътувания и престой, предоставяни от туроператори, за които е приложим особената правна уредба за облагане на разликата в цените, т.нар. облагане на маржа на цената12. Промените са в две насоки.

11.1 Най-напред следва да се отбележи изменението на определението на получателя на услугата. Съгласно новата т. 37а от § 1 на ДР получателят на услугите е определен като всяко лице, което придобива правото да ползва обща туристическа услуга, стига услугата да не е придобита с цел последваща препродажба. Това означава, че особеният режим за прилагане на облагане с данък на маржа ще е приложим винаги, когато услугата се доставя на получател, който ще се ползва пряко от услугата, без значение, дали същият е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Единственото условие е, получателят да не използва услугата с цел по-нататъшна препродажба13.

11.2 Другата промяна по същество, е че съгласно чл. 136, ал. 3, т. 2 от ЗДДС режимът на маржа не е допустимо да се прилага при доставка от туроператор към друг туроператор. Иначе казано, когато получателят на обща туристическа услуга я закупува с цел последваща продажба, неговият доставчик няма право да прилага облагане на марж, а следва да се приложи общия ред на облагана съобразно същността на услугата, нейното мястото на изпълнение и пр. Това правило, обаче, може да доведе до съществени практически затруднения, особено когато става въпрос за услуги, предоставяни между туроператори от различни държави-членки. Така например, ако туроператор, установен в България, закупи настаняване в хотел, намиращ се в друга държава-членка, който препродава тази услуга не на пътуващо лице14, а на друг туроператор и следователно следва да приложи общия ред на облагане, ще извършва доставки, свързани с недвижим имот, чието място на изпълнение съответно е различно и се определя по местонахождение на недвижимия имот15. Тогава, обаче, в посочения пример, този туроператор е твърде възможно да се окаже задължен за регистрация за целите на ДДС в другата държава-членка и съобразно нейното законодателство16. Обратното важи за туроператори, установени в други държави, които закупуват услуги по настаняване в хотели, находящи се на територията на страната. При комбинация от повече от една услуга е възможно да се стигне до твърде сериозни усложнения17,18.

12. Измененията на чл. 147 (нови ал. 6 и 7) и чл. 151, ал. 4 от ЗДДС, както и § 22 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС уточняват уредбата на облагането на доставките, извършени от дилъри на стоки втора употреба. Най-напред се уточнява изрично правото на данъчен кредит по общия ред19 за стоките втора употреба, които са предмет на внос. Уточнява се също така момента на упражняване на същото това право на данъчен кредит при вноса на произведения на изкуството, колекции и антикварни предмети, когато дилърът не е упражнил правото си по чл. 143, ал. 3 от ЗДДС да обложи последващите доставки на тези особени предмети при прилагане на режима на облагане на разликата в цената, т. нар. режим на маржа. Когато не е упражнен такъв избор, правото на данъчен кредит при внос също така ще се упражни по общия ред на закона. В тази връзка обаче следва да се отбележи, че след измененията на чл. 143, ал. 1, чл. 147 (отмяната на ал. 2, 3 и 4) и чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г. това правоприлагане се постига чрез тълкуване на закона. Поради отпадането изобщо на възможността за прилагане на режим на марж за внесените стоки втора употреба20, беше ясно, че правото на данъчен кредит се упражнява по общия ред, тъй като чл. 151, ал. 4 отлага упражняването му до извършване на последваща доставка само когато дилърът има право на избор. Както вече бе посочено такъв избор при внесени стоки втора употреба дилърът няма, така че отлагането на упражняване на правото на данъчен кредит е неприложимо21.

13. Съгласно § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС при получени авансови плащания до 31.12.2011 г. за доставки с данъчно събитие след датата на влизане в сила на измененията, когато с приетия ЗИД на ЗДДС е променено данъчното третиране на доставката и същата е станала облагаема, се прилага по отношение на доставката и цялата данъчна основа данъчният режим към датата на данъчното събитие, т.е. прилага се новият режим на облагаема доставка. Тази разпоредба ще се приложи то отношение на доставките с предмет право на строеж, за които данъчното събитие настъпва след издаване разрешението за строеж.22

14. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС измененията влизат в сила от 01.01.2012 г.

Забележка:
1 Включително когато изпращането представлява вътрешна за предприятието вътреобщностна доставка, срв. чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
2 Срв. чл. 27, ал. 1 т. 2 и 3 в старата редакция на разпоредбата.
3 Срв. чл. 80, ал. 1 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО
4 Именно възможността за изкуствено договаряне и изкривена информация стои изобщо в основата на облагането на сделките между свързани лица. В този смисъл срв. Transfer Pricing Guidelines for Multinational Enterprises and Tax Administrations,, OECD, Paris, 1995
5 Най-общо коефициентът се изчислява като съотношение между облагаемите доставки и сбора от облагаемите и освободените доставки.
6 Практическото приложение на тази разпоредба е твърде усложнено поради необходимостта от преразпределяне на възнаграждението по две юридически отделни доставки въз основа на неясно какъв критерий. Аргумент за това е и по същество липсващата съдебна практика по въпроса.
7 Настаняване, предоставено от хотелиер при старта редакция на разпоредбата.
8 Все пак и при старата редакция на разпоредбата не е налице съществено разминаване в същността на услугата предвид разпоредбите на § 1, т. 2 и 3 от ДР на Закона за туризма и предвид факта, че мястото на изпълнение е винаги там, където се намира недвижимия имот, където се предоставя наставянето съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "в". Всъщност след изменението законът се съобразява с практиката на Съда на ЕО, която изключва качеството на доставчика или получателя като определящ белег на доставката, освен ако това не е изрично предвидено в Общностното прово, а по начало се изследва същността на доставаката. Срв. напр. решение по дело С-281/ 91 и С-2/ 95.
9 С това изменение на ДОПК всъщност отпада разделението на сроковете за извършване на ревизия според това, дали ревизираното лице е участвало или не във вътреобщностната търговия.
10 Данъчно задължени лица, които извършват както облагаеми, така и освободени или извън независимата икономическа дейност доставки.
11 Която всъщност обхваща всички дейности на лицето и тази, извършвана в качеството му на едноличен търговец , е само една част.
12 Съгласно тази особена уредба става въпрос за услуги, които туроператорът е закупил и те действително се предоставят от други данъчно задължени лица като хотелиери, превозвачи, ресторантьори и пр., но които туроператорът предлага на клиенти от свое име и без изменение, срв. чл. 136 от ЗДДС.
13 За сравнение с по-рано действалия режим, когато получателят е данъчно задължено лице, туроператорът начисляваше данък по общия ред. В този смисъл, срв. писмо № 24-00-33/18.05.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, т. ІІ, 1, www.nap.bg, Това се дължеше на обстоятелството, че получателят на услугата, облагане на марж се определяше като турист, т.е само физическо лице по силата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС в старата й редакция във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Закона за туризма.
14 В този случай приложение намира облагането на марж, като мястото на изпълнение се определя според установяването на туроператора съгласно чл. 137 от ЗДДС.
15 Срв. чл. 45 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, съответно чл. 21, ал. 4 б. "в" от ЗДДС.
16 Свързано с всички задължения и отговорности по начисляване, деклариране, отчитане и пр.
17 Например в услугата се включва и участие в развлекателно мероприятие в трета държава членка. Въобще когато е налице туристически пакет, който комбинира множество услуги, предоставяни на крайния клиент се поставят редица въпроси, чийто отговор не винаги е ясен и лесен. Например има ли налице основна или няколко основни доставки, налице ли са съпътстващи доставки, ако да, кои са те, към коя от основните доставки са съпътстващи и пр., къде е мястото на изпълнение на всяка една от основните доставки и т.н.
18 Общият ред обаче няма да се приложи, ако единият туроператор действа като посредник (агент) на другия или иначе казано предлага услугите от чуждо име като посредник. В този случай приложим ще остане режима на маржа, тъй като доставката ще е между първия туроператор и пътуващото лице, а само за комисионното възнаграждение ще се приложи общия ред.
19 В контекста на измененията това означава незабавно упражняване на правото на данъчен кредит, без то да се отлага до момента на продажбата на стоките. Срв. чл. 143, ал. 1 в редакцията действала до 01.01.2010 г. във връзка с чл. 151, ал. 4 в предишната му редакция.
20 С изключение на посочените произведения на изкуството и антики, срв. 143, ал. 3 от ЗДДС
21 Подобни уточняващи изменения на законодателството всъщност, макар и да внасят по-голяма яснота, винаги водят до въпроса за правоприлагането и тълкуването на разпоредбите в старата им редакция и защо, ако законът е бил същия и преди изменението, то изобщо се прави изменение. Подобни редакционни и уточняващи изменения по-скоро следва да се избягват, защото е възможно да предизвикат по-голяма правна несигурност и освен това съществено засягат стабилността на законодателството.
22 Срв. т. 2 по-горе.
femina:
В този случай базата е 24 месеца.

valentinas85:
Възможно е да направите тези изчисления, като съберете данните и за двете основания на осигуряване и ги заложите в графите, без да маркирате отметка "Самоосигуряващо лице съм".

Общо взето трябва само към Брутна Заплата, Нетна Заплата и Осигурителен доход, трябва да добавите и осигурителния доход, като самоосигуряващо се лице. Калкулаторът сам ще ви ограничи Осигурителен доход да е до 2000 лева.
Здравейте,

Първият Ви пост “Може ли да кажете какво се прави в случай, в който работникът е задържан в чужбина. Може ли да продължава лицето да се осигурява, трудовият му стаж прекъсва ли се за периода, в който е бил задържан?” по-скоро изглежда, като питане от гледна точка на работодател, а не от гледна точка на съпругата. Затова колежката пита дали сте го командировали в чужбина - в този момент кой да предположи, че Вие сте съпругата на задържания.

Съветът ми е да намерите адвокат, който да го защитава и представлява пред съответните чужди власти. Този форум е счетоводен. Относно въпросите свързани с осигуряването и стажа (които ще са най-малкия му проблем) също не може да се отговори без данни за неговия трудов и осигурителен статус към момента.

В последния си пост пишете така: “Изпратен е за стока в Турция от фирмата, в която работи. Не виждам това какво променя.”  - Много неща се променят относно въпросите за стажа и осигуряването (за които ние можем да сме полезни) в зависимост от това той на трудов договор ли е през фирмата, има ли заповед за командировка все пак и до сега как се осигурява, че питате за продължаване (да не би да е като самоосигуряващо се лице). Принципно, ако е на трудов договор работодателят трябва да му мисли. Въобще много са въпросите, но ако питаме ще вземе да се обидите.

Това е от този сайт. Дано помогне: http://www.mfa.bg/bg/pages/view/1639

Какво могат да направят за Вас консулските служители в българските дипломатически мисии /посолства и консулски представителства/ зад граница:
- да уведомят близките Ви в случай на арест, да съдействат те да Ви посетят в затвора, да гарантират същото отношение към Вас, както към гражданите на приемащата страна;
Здравейте и благодаря за бележката,

Открихме, че има проблем с опресняването при някои дати на термина, по които в момента работим и до половин час ще бъдат качени на сайта.

Имайте предвид, че не датата на термина, а датата на първи ден в болничен определя дали ще се смята на база 18 месеца или на база 24 месеца.

Например, ако датата на термина е днес 04.01.2012, то първи ден в болничен (45 дни преди термина) ще е през 2011 година тоест на 20.11.2011 и тогава се смята на база 18 месеца. Но ако е след 15.02.2012, то първият ден болничен е след 01.01.2012 и тогава се смята на 24 месечна база.

Допълнено: И докато пишех, калкулаторът е коригиран  :smile1:
Това е настройка на Вашия браузер. Трябва да го настроите да печата backgroud - така наречения фон. Тогава ще се печатат, както ги виждате. Ще помислим и за друго решение, но на по-следващ етап.
Избраните дни в отпуск при печат излизат оградени с бордер. И по този начин сме решили въпроса с отбелязването им. Ако не излиза изпратете ми файл, за да проверим.