301
В правилника сега като запишат, че в протокола трябва да включваме и по коя фактура е ползван данъчния кредит, за който ще начисляваме ДДС за лично ползване... и месечно има 20 фактури за гориво, иди познай по коя точно е личното ползване. Дори и реквизити решиха да усложнят и променят, в проектоправилника четох...
302
НАП се грижи и гарантира "правна сигурност по отношение на задължените лица". 
Няма да ни променят базите за разпределение, ако, ако, ако ... тн.
“Разработеният от данъчно задълженото лице механизъм за разпределяне на разходите за определяне на данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС следва да бъде оповестен в документацията на лицето и при поискване да бъде представен на органа по приходите. Същият следва да бъде прилаган последователно при пропорционалното разпределяне на направените преки разходи. Ако избраната от данъчно задълженото лице база за разпределяне на направените преки разходи е съобразена с естеството на съответната стока и бъде прилагана последователно при определяне на данъчната основа, същата не следва да бъде оспорвана като неподходяща от орган по приходите. В тези случаи, с оглед прилагане на принципа на правна сигурност по отношение на задължените лица, органът по приходите не следва да извършва преоблагане с приложение на друга база за разпределяне на направените преки разходи, дори и тя да води до по-благоприятен за фиска резултат. В този смисъл контрол би могъл да бъде упражнен върху коректното прилагане на разработения от данъчно задълженото лице механизъм, а не върху избраната база.”
Няма да ни променят базите за разпределение, ако, ако, ако ... тн. “Разработеният от данъчно задълженото лице механизъм за разпределяне на разходите за определяне на данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС следва да бъде оповестен в документацията на лицето и при поискване да бъде представен на органа по приходите. Същият следва да бъде прилаган последователно при пропорционалното разпределяне на направените преки разходи. Ако избраната от данъчно задълженото лице база за разпределяне на направените преки разходи е съобразена с естеството на съответната стока и бъде прилагана последователно при определяне на данъчната основа, същата не следва да бъде оспорвана като неподходяща от орган по приходите. В тези случаи, с оглед прилагане на принципа на правна сигурност по отношение на задължените лица, органът по приходите не следва да извършва преоблагане с приложение на друга база за разпределяне на направените преки разходи, дори и тя да води до по-благоприятен за фиска резултат. В този смисъл контрол би могъл да бъде упражнен върху коректното прилагане на разработения от данъчно задълженото лице механизъм, а не върху избраната база.”
303
И забележете, че указанието за облагането на личното ползване е само във връзка със ЗДДС.
А разходът съгл. ЗКПО признава ли се?
И съгл. ЗДДФЛ и осигурителното законодателство при един такъв непаричен доход на лицето, какво правим?
Иначе си имаме цели 17 страници с указания.
А разходът съгл. ЗКПО признава ли се?
И съгл. ЗДДФЛ и осигурителното законодателство при един такъв непаричен доход на лицето, какво правим?
Иначе си имаме цели 17 страници с указания.
304
Тествахме, в момента няма такъв проблем. Сигурно сте уцелили периода, в който обновявахме самия модул тази сутрин. За другото предложение ще помислим, какво може да направим.
305
ТРЗ и осигуряване » Re: Уведомяване на работниците за отпуската до 31.01
21.01.2016, 15:31В тази връзка създадохме в КиК Инфо приложение за по-лесно и по-бързо издаване не уведомленията по чл. 37a от Наредбата.
Приложение: Уведомление от работодателя по чл. 37а от НРВПО
Приложението може да издава уведомления за множество служители наведнъж чрез импорт от файл, както и служител по служител.
Приложение: Уведомление от работодателя по чл. 37а от НРВПО
Приложението може да издава уведомления за множество служители наведнъж чрез импорт от файл, както и служител по служител.
306
Здравейте, приложението е обвързано с общия случай на командироване и с командировъчните от Приложение № 2 от Наредбата, тоест не важи за командироване на персонала на сухоземни транспортни и специални средства, екипажите на въздухоплавателните средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, екипажите на "Авиоотряд 28", екипажи на кораби, плаващи по море под чуждо и българско знаме, екипажите на корабите, плаващи по р. Дунав. Ще го допълним в текста, за да е ясно.
307
ТРЗ и осигуряване » Re: МРЗ 2016
04.01.2016, 19:38В утрешния държавен вестник на стр. 5 Министерски съвет
Постановление № 375 от 28 декември 2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната.
Постановление № 375 от 28 декември 2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната.
308
ТРЗ и осигуряване » Re: МРЗ 2016
23.12.2015, 14:12В парламента няма да се гласува Постановлението на Министерски съвет (ПМС). То се одобрява от МС. При положение, че Бюджетът, предложен от същия МС е гласуван вече на база на тази предвидена МРЗ, то изненади не се очакват. От 01.01.2016 МРЗ ще е 420 лева. Затова при актуализацията на КиК Инфо я включихме, ако това питате, защо сме я написали... когато излезе номерът на ПМС-то ще го посочим с точната дата.
309
ТРЗ и осигуряване » Re: МРЗ 2016
23.12.2015, 12:11Здравейте, в бюджетната рамка е записано (документ към проектоЗДБРБ, който е гласуван). Очаква се тези дни да излезе и ПМС в ДВ.
310
Допълвам се: И още нещо Евродирективата предвижда облагане на личното ползване в чл. 16 и чл. 26, но предвижда такова пропорционално разделяне в чл. 168а за имотите, като посочва, че държавите-членки могат (което значи, че не са задължени) да прилагат този параграф също във връзка с ДДС върху разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи (Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно относно общата система на данъка върху добавената стойност).
311
Няма никаква лична преценка на счетоводителя, защото счетоводителят не присъства по време на личното и служебното ползване. Ние отразяваме стопанските операции по документи. Самите ползващи ще си признават, а методиката за “пропорционалното разделяне” трябва да бъде утвърдена от управителя. Счетоводителят може да предлага варианти – на база на време, на база на километри, на база на фактура и разговорите например, и тн.
За мен по-важният въпрос ПРЕДИ хората да си признаят за личното ползване за целите на ДДС, да са наясно с последиците за данък върху непаричния доход на физическото лице и осигуровките, за да знаят все пак каква данъчно-осигурителна тежест ще понесат.
И не трябва да разчитаме на някакви апокрифни писма от типа Въпроси-Отговори, за такива често срещани стопански операции, а трябва да бъде уредено ясно и точно в законодателството. Предпочитам въпросът да се постави като проблем сега, за да се реши на време. А не някой да има неблагоразумието да си признае за личното ползване и след това да се окаже, че трябва да плаща още суми, които не си е предвидил.
За мен по-важният въпрос ПРЕДИ хората да си признаят за личното ползване за целите на ДДС, да са наясно с последиците за данък върху непаричния доход на физическото лице и осигуровките, за да знаят все пак каква данъчно-осигурителна тежест ще понесат.
И не трябва да разчитаме на някакви апокрифни писма от типа Въпроси-Отговори, за такива често срещани стопански операции, а трябва да бъде уредено ясно и точно в законодателството. Предпочитам въпросът да се постави като проблем сега, за да се реши на време. А не някой да има неблагоразумието да си признае за личното ползване и след това да се окаже, че трябва да плаща още суми, които не си е предвидил.
312
Повод за настоящата статия е публикуваният за обществено обсъждане през седмицата проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност. Справедливо ли е или не облагането с ДДС върху личното ползване, който медиите нарекоха "данък уикенд", не е обект на коментар в изложението по-долу. Целта е да изследваме облагането, в контекста и на другите данъчни закони.
Какво се промени във връзка с личното ползване?
Нека първо да изясним, че текстове за облагане с ДДС на личното ползване съществуват и в сега действащия закон. Именно последните промени в ЗДДС обаче дадоха възможност за всеобхватното облагане на личното ползване с ДДС, защото чрез тях се въведе пропорционално разделяне, в зависимо от дела за личното ползване. До момента текстовете касаеха по-скоро установимите стоки и услуги, които изцяло се ползват за лични нужди, но са отчетени за целите на ДДС в счетоводствата на фирмите. Новите текстове вече говорят за облагане, което да е “пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.”
Какви са проблемите с прилагането?
Проблемът, че липсва методика и процедура, по която ясно и точно да се установява личното ползване е само част от пейзажа. По-големият проблем е това, че компаниите които си “признаят” за целите на ЗДДС, че дадени техни служители ползват безплатно фирмени стоки и услуги и за лични нужди, то следва да посочат това обстоятелство в дневника си продажби със съответната данъчна основа. С това работодателят на практика ще обяви, че е предоставил непарични доходи на свои служители, което води след себе си включването на тези непарични доходи във ведомостта за заплати и облагането им по Закона за данъците върху доходите на физическите (ЗДДФЛ), както и с осигуровки, чиито проценти са дори по-високи от тези на данъка.
Потърсихме и данъчна практика по въпроса. В свое писмо Изх. № 24-39-58 от дата 03.09.2015 год. Национална агенция за приходите – Централно управление разглежда случай, при който компания е предоставила безвъзмездно акции от дружеството-майка на свои служители, като част от стратегията си за поощрение.
На въпросите на дружеството: “Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?”, от НАП отговарят така:
І. По прилагане на данъчното законодателство:
“Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.”
ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство
“Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.”
Прилагаме още един данъчен отговор, който касае питане за платен от работодател наем на даден служител. Писмото е изх. № 23-29-161 от дата 13.09.2010г от НАП, дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София. В своя отговор НАП прави следните изводи относно облагането с данък върху доходите, осигуровки и непризнаване на разхода за фирмени цели:
“Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния осигурителен доход на лицето.”, което означава, че върху този безплатен за служителя наем, се дължат осигуровки.
“Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.”, което означава, че сумата за наема се облага с 10%-ов данък върху доходите на физическите лица, който се удържа от заплатата на служителя.
“Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.” се посочва още в писмото, което означава, че за самата компанията това не е данъчно признат разход и с него не може да намали данъчната основа за облагане с корпоративен данък.
Обръщаме внимание, че тези данъчни писма нямат задължителен характер за прилагане. Изводите, които се правят от НАП в тях са следствие от тълкуване на данъчно-осигурителното законодателство, съобразно конкретните случаи. Но те все пак дават насока за данъчната практика на НАП за сходни и подобни случаи, където безплатното ползване за лични нужди на стоки и услуги, платени от работодателя всъщност са непарични доходи за самите служители, като това ползване следва да се оцени по пазарна цена и да се обложи с данък върху дохода за служителя и осигуровки за служителя и работодателя.
Примери за непарични доход на служителя:
1. Стойността на безплатните за служителя лични разговори по служебния мобилен телефон е облагаема, освен с "данък уикенд" при работодателя, то и с данък общ доход при служителя и осигуровки при служителя и работодателя.
2. Безплатното представяне (като безплатен наем) за ползване от служител на служебен автомобил за лични цели, където сумата на това ползване ще се оценява по пазарна цена, за целите на облагането с данък общ доход, който е удръжка от трудовото възнаграждение на служителя, респ. и с осигуровки.
Липсата на ясни текстове по отношение на облагането на личното ползване допълнително ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, които биха платили "данък уикенд".
Какво е последното предложение в правилника за прилагане на ЗДДС?
В проектоправилника, публикуван през тази седмица виждаме ясно изразено желанието на държавата да събере данните и контролира кой плаща “данък уикенд”, както и да отчете приходите в хазната от него, получени чрез последните изменения в ЗДДС. За целта се предлага създаването на нови специални колони и клетки в месечните ДДС регистри, където да бъде посочван само начисления ДДС върху личното ползване за служебните стоки, услуги и активи. И въпреки, че в мотивите към проекта, финансовото министерство посочва, че промените “няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата”, то на практика разходът за бизнеса ще е голям, защото:
Първо: Всички компании трябва да поемат допълнителен разход по актуализацията на счетоводния си софтуер, във връзка с новия формат на Справка-декларация по ЗДДС и дневник продажби, независимо от това дали ще плащат “данък уикенд” или не.
Второ: Безспорно ресурсът по следенето и отчитането на така нареченото “пропорционално ползване” ще е доста сериозен, а процесът - трудоемък.
Трето: Самите преценките по изчисленията ще са много субективни, което ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, тъй като сумите посочени от тях за “данък уикенд” ще могат лесно да бъдат оборени от данъчната администрация при проверки и ревизии.
Изчисленията показват, че често “данък уикенд” плюс последващи данъци и осигуровки върху сумите, пресметнати за пропорционалното лично ползване, като общо ще нахвърлят ползвания данъчен кредит за фирмените нужди, и тогава е възможно част от компаниите да се откажат да поискват фактури от контрагентите си, което ще увеличи сивата икономика. От друга страна не е целесъобразно, за да избегнем "данък уикенд" плюс последващи данъци и осигуровки, да се налага да ползваме по два телефона, два лаптопа, два автомобила и тн.
Какво е решението?
Преди да се подходи към такова стриктно и всеобхватно облагане на личното ползване, каквото желание виждаме по отношение на ДДС напоследък, то е необходимо въпросът да се разгледа, премисли и реши и в контекста на другите данъчни закони - ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.
И не на последно място в ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и осигурителното законодателство, трябва да се направи разлика между осчетоводените стоки и услуги, които са изцяло за лично ползване и такива, които са закупени за служебни цели, но частично се ползват и за лични нужди от служителите или собствениците на фирмите. Второто е нормална и често срещана практика, както при малките компании, така и при големите.
Какво се промени във връзка с личното ползване?
Нека първо да изясним, че текстове за облагане с ДДС на личното ползване съществуват и в сега действащия закон. Именно последните промени в ЗДДС обаче дадоха възможност за всеобхватното облагане на личното ползване с ДДС, защото чрез тях се въведе пропорционално разделяне, в зависимо от дела за личното ползване. До момента текстовете касаеха по-скоро установимите стоки и услуги, които изцяло се ползват за лични нужди, но са отчетени за целите на ДДС в счетоводствата на фирмите. Новите текстове вече говорят за облагане, което да е “пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.”
Какви са проблемите с прилагането?
Проблемът, че липсва методика и процедура, по която ясно и точно да се установява личното ползване е само част от пейзажа. По-големият проблем е това, че компаниите които си “признаят” за целите на ЗДДС, че дадени техни служители ползват безплатно фирмени стоки и услуги и за лични нужди, то следва да посочат това обстоятелство в дневника си продажби със съответната данъчна основа. С това работодателят на практика ще обяви, че е предоставил непарични доходи на свои служители, което води след себе си включването на тези непарични доходи във ведомостта за заплати и облагането им по Закона за данъците върху доходите на физическите (ЗДДФЛ), както и с осигуровки, чиито проценти са дори по-високи от тези на данъка.
Потърсихме и данъчна практика по въпроса. В свое писмо Изх. № 24-39-58 от дата 03.09.2015 год. Национална агенция за приходите – Централно управление разглежда случай, при който компания е предоставила безвъзмездно акции от дружеството-майка на свои служители, като част от стратегията си за поощрение.
На въпросите на дружеството: “Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?”, от НАП отговарят така:
І. По прилагане на данъчното законодателство:
“Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.”
ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство
“Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.”
Прилагаме още един данъчен отговор, който касае питане за платен от работодател наем на даден служител. Писмото е изх. № 23-29-161 от дата 13.09.2010г от НАП, дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София. В своя отговор НАП прави следните изводи относно облагането с данък върху доходите, осигуровки и непризнаване на разхода за фирмени цели:
“Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния осигурителен доход на лицето.”, което означава, че върху този безплатен за служителя наем, се дължат осигуровки.
“Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.”, което означава, че сумата за наема се облага с 10%-ов данък върху доходите на физическите лица, който се удържа от заплатата на служителя.
“Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.” се посочва още в писмото, което означава, че за самата компанията това не е данъчно признат разход и с него не може да намали данъчната основа за облагане с корпоративен данък.
Обръщаме внимание, че тези данъчни писма нямат задължителен характер за прилагане. Изводите, които се правят от НАП в тях са следствие от тълкуване на данъчно-осигурителното законодателство, съобразно конкретните случаи. Но те все пак дават насока за данъчната практика на НАП за сходни и подобни случаи, където безплатното ползване за лични нужди на стоки и услуги, платени от работодателя всъщност са непарични доходи за самите служители, като това ползване следва да се оцени по пазарна цена и да се обложи с данък върху дохода за служителя и осигуровки за служителя и работодателя.
Примери за непарични доход на служителя:
1. Стойността на безплатните за служителя лични разговори по служебния мобилен телефон е облагаема, освен с "данък уикенд" при работодателя, то и с данък общ доход при служителя и осигуровки при служителя и работодателя.
2. Безплатното представяне (като безплатен наем) за ползване от служител на служебен автомобил за лични цели, където сумата на това ползване ще се оценява по пазарна цена, за целите на облагането с данък общ доход, който е удръжка от трудовото възнаграждение на служителя, респ. и с осигуровки.
Липсата на ясни текстове по отношение на облагането на личното ползване допълнително ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, които биха платили "данък уикенд".
Какво е последното предложение в правилника за прилагане на ЗДДС?
В проектоправилника, публикуван през тази седмица виждаме ясно изразено желанието на държавата да събере данните и контролира кой плаща “данък уикенд”, както и да отчете приходите в хазната от него, получени чрез последните изменения в ЗДДС. За целта се предлага създаването на нови специални колони и клетки в месечните ДДС регистри, където да бъде посочван само начисления ДДС върху личното ползване за служебните стоки, услуги и активи. И въпреки, че в мотивите към проекта, финансовото министерство посочва, че промените “няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата”, то на практика разходът за бизнеса ще е голям, защото:
Първо: Всички компании трябва да поемат допълнителен разход по актуализацията на счетоводния си софтуер, във връзка с новия формат на Справка-декларация по ЗДДС и дневник продажби, независимо от това дали ще плащат “данък уикенд” или не.
Второ: Безспорно ресурсът по следенето и отчитането на така нареченото “пропорционално ползване” ще е доста сериозен, а процесът - трудоемък.
Трето: Самите преценките по изчисленията ще са много субективни, което ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, тъй като сумите посочени от тях за “данък уикенд” ще могат лесно да бъдат оборени от данъчната администрация при проверки и ревизии.
Изчисленията показват, че често “данък уикенд” плюс последващи данъци и осигуровки върху сумите, пресметнати за пропорционалното лично ползване, като общо ще нахвърлят ползвания данъчен кредит за фирмените нужди, и тогава е възможно част от компаниите да се откажат да поискват фактури от контрагентите си, което ще увеличи сивата икономика. От друга страна не е целесъобразно, за да избегнем "данък уикенд" плюс последващи данъци и осигуровки, да се налага да ползваме по два телефона, два лаптопа, два автомобила и тн.
Какво е решението?
Преди да се подходи към такова стриктно и всеобхватно облагане на личното ползване, каквото желание виждаме по отношение на ДДС напоследък, то е необходимо въпросът да се разгледа, премисли и реши и в контекста на другите данъчни закони - ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.
И не на последно място в ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и осигурителното законодателство, трябва да се направи разлика между осчетоводените стоки и услуги, които са изцяло за лично ползване и такива, които са закупени за служебни цели, но частично се ползват и за лични нужди от служителите или собствениците на фирмите. Второто е нормална и често срещана практика, както при малките компании, така и при големите.
313
Новини » Re: Проект за промени в Правилника за прилагане на ЗДДС от 01.01.2016 г.
18.12.2015, 00:25НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
Изх. № 24-39-58
Дата: 03.09.2015 год.
…
2. Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? В кой момент се дължи данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - при получаването на акциите, при придобиване правото за разпореждане с тях или при тяхната продажба от страна на лицето на фондовата борса? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?
І. По прилагане на данъчното законодателство:
…
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.
…
ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство
…
Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.
…
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/Г. ДИМИТРОВА/
Цялото писмо тук.
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
Изх. № 24-39-58
Дата: 03.09.2015 год.
…
2. Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? В кой момент се дължи данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - при получаването на акциите, при придобиване правото за разпореждане с тях или при тяхната продажба от страна на лицето на фондовата борса? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?
І. По прилагане на данъчното законодателство:
…
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.
…
ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство
…
Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.
…
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/Г. ДИМИТРОВА/
Цялото писмо тук.
314
Новини » Re: Проект за промени в Правилника за прилагане на ЗДДС от 01.01.2016 г.
18.12.2015, 00:09МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” СОФИЯ
Изх. № 23-29-161/13.09.2010г.
Чл. 24, ал.1;Чл.31, ал.1;чл. 44; чл.50; чл. 54, ал.1 ; чл. 67, ал.1 ЗДДФЛ
Чл. 204, ал.2;чл. 210, ал.1 ЗКПО
Относно данъчното третиране на изплатените от работодателя разходи за наем на нает специалист (възнаграждение в натура)
...
В конкретният случай, разходът за наема на жилище на наетия по трудово правоотношение от ,,Х” ЕАД специалист не е с характер на „социални разходи в натура”, тъй като не е изпълнен критерия за достъпност за всички служители и управителя, а е предназначена само за един от служителите на фирмата.
Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО. Съответно не е налице основание за прилагане на чл.210, ал.1 от ЗКПО.
На основнание чл. 1, ал.1 от Наредбата на елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Случаите, в които не се изчислават и внасят осигурителни вноски са изчерпателно изброени в чл.1, ал.7 от Наредбата.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния осигурителен доход на лицето.
Предвид аргументите, изложени по-горе, в случая не се касае за такъв вид социалени разходи, поради което същите не попадат в приложното поле на чл. 24, ал.2, т. 9 от ЗДДФЛ. Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.
Цялото писмо тук.
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” СОФИЯ
Изх. № 23-29-161/13.09.2010г.
Чл. 24, ал.1;Чл.31, ал.1;чл. 44; чл.50; чл. 54, ал.1 ; чл. 67, ал.1 ЗДДФЛ
Чл. 204, ал.2;чл. 210, ал.1 ЗКПО
Относно данъчното третиране на изплатените от работодателя разходи за наем на нает специалист (възнаграждение в натура)
...
В конкретният случай, разходът за наема на жилище на наетия по трудово правоотношение от ,,Х” ЕАД специалист не е с характер на „социални разходи в натура”, тъй като не е изпълнен критерия за достъпност за всички служители и управителя, а е предназначена само за един от служителите на фирмата.
Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО. Съответно не е налице основание за прилагане на чл.210, ал.1 от ЗКПО.
На основнание чл. 1, ал.1 от Наредбата на елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Случаите, в които не се изчислават и внасят осигурителни вноски са изчерпателно изброени в чл.1, ал.7 от Наредбата.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния осигурителен доход на лицето.
Предвид аргументите, изложени по-горе, в случая не се касае за такъв вид социалени разходи, поради което същите не попадат в приложното поле на чл. 24, ал.2, т. 9 от ЗДДФЛ. Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.
Цялото писмо тук.
315
Новини » Re: Проект за промени в Правилника за прилагане на ЗДДС от 01.01.2016 г.
17.12.2015, 15:50И още нещо неприятно: дали за всяко лице се декларира личното ползване по отделно в дневника, като се документира чрез отделен протокол лице по лице:
Иван - 45.23 лв
Драган - 87.35 лв
Петкан - 157.48 лв
...
...
Така е по-изрядно, но изчисляването ще отнеме време.
Иван - 45.23 лв
Драган - 87.35 лв
Петкан - 157.48 лв
...
...
Така е по-изрядно, но изчисляването ще отнеме време.
316
Новини » Re: Проект за промени в Правилника за прилагане на ЗДДС от 01.01.2016 г.
17.12.2015, 15:02В дневник продажби са наместили специална колона, а в справката-декларация специална клетка само за личното ползване. Там ще трябва да слагаме по някоя сума така сметната абсолютно субективно, защото на практика точното изчисляване е немислимо, и всеки път ще се чудим дали е правилно изчислена или не.
Досега явно почти никой не e отчитал това лично ползване. Защото проблемът с него не е само в ДДС-то. Ако си "признаем" за личното ползване, то това е непаричен доход за самото лице и идва наред ЗДДФЛ, според който непаричните доходи се облагат. Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена, според чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ.
Мисля, че и с осигуровки се облага този непаричен доход, което прави нещата още по-неблагоприятни.
Досега явно почти никой не e отчитал това лично ползване. Защото проблемът с него не е само в ДДС-то. Ако си "признаем" за личното ползване, то това е непаричен доход за самото лице и идва наред ЗДДФЛ, според който непаричните доходи се облагат. Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена, според чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ.
Мисля, че и с осигуровки се облага този непаричен доход, което прави нещата още по-неблагоприятни.
317
Новини » Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
12.12.2015, 09:50В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО, с който се правят изменения и допълнения, включително и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Измененията са свързани с въвеждане на авансово облагане на доходите от други източници, прецизиране и разширяване на разпоредбите за приспадане на задължителни здравноосигурителни вноски и други промени. Публикуваме за КиК Инфо нашето резюме. Промените влизат в сила от 01.01.2016 година.
Авансово облагане на доходите от други източници
Изменения: чл. 45, ал . 7 , чл. 65, ал. 12 и нов чл. 44а
Въвежда се авансово облагане на доходите със случаен и нерегулярен характер (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и т.н.) по чл. 35 от ЗДДФЛ.
Досега тези доходи се облагат само годишно, като дължимият данък се определя от физическото лице с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Авансовият данък ще се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Предвидено е когато получател на дохода е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, данъкът да се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. В тези случаи лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.
Авансовият данък се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66, тоест в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. Предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи и удържания данък служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.
Приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски
Изменения: чл. 30, чл. 32, чл. 34, чл. 36
С промените се дава възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход, включително и за доходите от доходи от прехвърляне на права или имущество. Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
Други промени
Предоставя се възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях по трудови правоотношения. В действащите досега текстове тези лица трябва сами да определят и да внасят дължимия от тях данък, независимо от факта, че през годината са получили доходи единствено от трудови правоотношения, затова се предвижда се възможност (не задължение) данъкът да се удържа и внася от дипломатическото представителство.
Не се облагат с окончателен данък доходите по чл. 38, ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение, освен по реда на чл. 19, то и по реда на чл. 24, ал. 2, т. 12. Това са направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот", отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност.
От 01.01.2016 г. сделките с държавни ценни книжа се третират като "разпореждане с финансови инструменти". Промяната е в т. 11, буква “а“ от § 1 на ДР на закона. По този начин сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти няма да се облагат с данък, тъй като ще са необлагаем доход по чл. 13, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ.
Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg
Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
Измененията са свързани с въвеждане на авансово облагане на доходите от други източници, прецизиране и разширяване на разпоредбите за приспадане на задължителни здравноосигурителни вноски и други промени. Публикуваме за КиК Инфо нашето резюме. Промените влизат в сила от 01.01.2016 година.
Авансово облагане на доходите от други източници
Изменения: чл. 45, ал . 7 , чл. 65, ал. 12 и нов чл. 44а
Въвежда се авансово облагане на доходите със случаен и нерегулярен характер (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и т.н.) по чл. 35 от ЗДДФЛ.
Досега тези доходи се облагат само годишно, като дължимият данък се определя от физическото лице с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Авансовият данък ще се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Предвидено е когато получател на дохода е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, данъкът да се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. В тези случаи лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.
Авансовият данък се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66, тоест в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. Предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи и удържания данък служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.
Приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски
Изменения: чл. 30, чл. 32, чл. 34, чл. 36
С промените се дава възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход, включително и за доходите от доходи от прехвърляне на права или имущество. Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
Други промени
Предоставя се възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях по трудови правоотношения. В действащите досега текстове тези лица трябва сами да определят и да внасят дължимия от тях данък, независимо от факта, че през годината са получили доходи единствено от трудови правоотношения, затова се предвижда се възможност (не задължение) данъкът да се удържа и внася от дипломатическото представителство.
Не се облагат с окончателен данък доходите по чл. 38, ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение, освен по реда на чл. 19, то и по реда на чл. 24, ал. 2, т. 12. Това са направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот", отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност.
От 01.01.2016 г. сделките с държавни ценни книжа се третират като "разпореждане с финансови инструменти". Промяната е в т. 11, буква “а“ от § 1 на ДР на закона. По този начин сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти няма да се облагат с данък, тъй като ще са необлагаем доход по чл. 13, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ.
Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg
Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
318
Новини » Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
10.12.2015, 01:35В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО.
Измененията за 2016 година в Закона за корпоративно подоходно облагате не са много, освен промените в механизма на прилагане на държавна помощ за регионално развитие. Това са промени, основно налагани от правото на ЕС в областта на държавните помощи, които са необходими, за да бъде одобрено данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.
Изменения, свързани с общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки
Изменения:
В чл. 27, ал. 2 се създава т. 3
В чл. 47а, ал. 4 се създава т. 4
С новата т. 3 на чл. 27, ал. 2 изрично се регламентира, че подлежат на облагане: начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.
Създава се и нова т. 4 на чл. 47а, ал. 4, с която се регламентира, че счетоводният финансов резултат не се намалява: с дивиденти в резултат на разпределени суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.
Промените са въведени с цел избягване на случаи на двойно данъчно необлагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави членки. Държавата членка на дружеството майка не следва да позволява освобождаването от данък, прилагано към получени разпределени печалби, доколкото тези печалби подлежат на приспадане от дъщерното дружество на дружеството майка, установено в друга държава членка.
Промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим”
„Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са държавите/териториите, които не са държави – членки на Европейския съюз, и не обменят информация с Република България на основание Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ, L 64/1 от 11 март 2011 г.) и нейните последващи изменения и допълнения и отговарят на две от следните условия:
а) няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация при поискване между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия;
б) налице е влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия, но съответната държава/територия отказва или не е в състояние да обменя информация при поискване;
в) дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.
Списъкът на държавите/териториите се утвърждава със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обнародва в „Държавен вестник“.
Деклариране и внасяне на данъка при прекратяване
Допълнен е чл. 160 с изискването за деклариране на корпоративния данък при прекратяване на дружество. Дължимият корпоративен данък по чл. 159 се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.
Сделки с държавни ценни книжа
От 01.01.2016 г. сделките с държавни ценни книжа се третират като "разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 44 и 196. Промяната е в. т. 21, буква от а) от допълнителните разпоредби на закона. По този начин сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти няма да се облагат с данък при източника, съгласно чл. 196 от ЗКПО.
Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg
Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
Измененията за 2016 година в Закона за корпоративно подоходно облагате не са много, освен промените в механизма на прилагане на държавна помощ за регионално развитие. Това са промени, основно налагани от правото на ЕС в областта на държавните помощи, които са необходими, за да бъде одобрено данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.
Изменения, свързани с общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки
Изменения:
В чл. 27, ал. 2 се създава т. 3
В чл. 47а, ал. 4 се създава т. 4
С новата т. 3 на чл. 27, ал. 2 изрично се регламентира, че подлежат на облагане: начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.
Създава се и нова т. 4 на чл. 47а, ал. 4, с която се регламентира, че счетоводният финансов резултат не се намалява: с дивиденти в резултат на разпределени суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.
Промените са въведени с цел избягване на случаи на двойно данъчно необлагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави членки. Държавата членка на дружеството майка не следва да позволява освобождаването от данък, прилагано към получени разпределени печалби, доколкото тези печалби подлежат на приспадане от дъщерното дружество на дружеството майка, установено в друга държава членка.
Промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим”
„Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са държавите/териториите, които не са държави – членки на Европейския съюз, и не обменят информация с Република България на основание Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ, L 64/1 от 11 март 2011 г.) и нейните последващи изменения и допълнения и отговарят на две от следните условия:
а) няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация при поискване между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия;
б) налице е влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия, но съответната държава/територия отказва или не е в състояние да обменя информация при поискване;
в) дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.
Списъкът на държавите/териториите се утвърждава със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обнародва в „Държавен вестник“.
Деклариране и внасяне на данъка при прекратяване
Допълнен е чл. 160 с изискването за деклариране на корпоративния данък при прекратяване на дружество. Дължимият корпоративен данък по чл. 159 се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.
Сделки с държавни ценни книжа
От 01.01.2016 г. сделките с държавни ценни книжа се третират като "разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 44 и 196. Промяната е в. т. 21, буква от а) от допълнителните разпоредби на закона. По този начин сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти няма да се облагат с данък при източника, съгласно чл. 196 от ЗКПО.
Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg
Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
319
Новини » Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
09.12.2015, 00:12Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg
В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО, с който се правят изменения и допълнения, включително и в ЗДДС.
Употребата за служебни и лични цели на стоки и услуги се облага с ДДС, въпреки че текстът за облагане на автомобили и имоти, които се ползват едновременно за лични и служебни нужди, така наречения данък “уикенд”, бе отхвърлен от Комисията по бюджет и финанси, а въпросните предложения не влязоха в закона. Предлагаме в КиК Инфо нашето експертно резюме на промените. Измененията влизат в сила от 01.01.2016 г.
Употребата на стоки и услуги и за лични нужди се облага с ДДС
Изменени:
Чл. 6, ал. 4 се създава т. 3
Чл. 9, ал. 4 се създава т. 5
Чл. 25, ал. 3, т. 7
Чл. 27, ал. 2 и ал. 6
С ДДС се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. За възмездна доставка за целите на закона се смята и:
Изключения са единствено случаите, в които това предоставяне е предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила. Точно тези изключения са прецизирани в новата т. 3 на чл.6, ал. 4. и новата т. 5 на чл. 9, ал. 4.
Чрез измененията и допълненията на текстове на чл. 25, ал. 3, т. 7 и чл. 27, ал. 2 и ал. 6, законодателят определя изрично данъчната основа за дълготрайни активи, стоки и услуги, използвани изцяло или отчасти за лични нужди, и датата на възникването на данъчното събитие.
В общия случай данъчната основа при доставките на такива услуги е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. В случаите за използвани услуги изцяло за лични цели или при едновременно използване на стоки или услуги и за икономическата дейност на лицето, то за целите на определянето на преките разходи, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност. Данъчното събитие възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата, а за стока данъчното събитие възниква на датата на предоставянето й за лично ползване.
При определяне на сумата на направените преки разходи на използваните дълготрайни активи (по смисъла на ЗКПО), се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години за движими вещи, а за недвижимите вещи – 20 години.
Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по горните условия.
Как става начисляването на ДДС в случаите на лично ползване?
В случаите предоставянето на стока или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от икономическата дейност на лицето, то начисляването на ДДС се извършва чрез издаването на протокол по чл. 117, ал.1, т. 3.
По-долу са разгледани другите промени в ЗДДС, влизащи в сила от 01.01.2016 г.
Медицинска помощ от медицинско лице е освободена доставка
С новата т. 8, на чл. 39 от 01.01.2016 г. предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето е дефинирано, като освободена доставка от ДДС, както изрично е предвидено в Директива 2006/112/ЕО.
Промяна, свързана с коефициента на частичен данъчен кредит
В сега действащите разпоредби на ЗДДС, сумата с право на данъчен кредит се умножава с коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, а в правилника към закона е уточнено, че коефициент от 0,120 до 0,124 да се закръглява на 0,12, а при коефициент от 0,125 до 0,129 - на 0,13.
Съгласно писмо на Европейската комисия текстът на Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува по начин, който предполага закръгляването да става винаги към по-голямата цифра (дори и ако следващата цифра е по-малка от 5), но без да се надхвърля следващото цяло число. В тази връзка в чл. 73, ал. 2 думите „с точност“ се заличават. При отпадането на думите „с точност“ от ЗДДС това тълкуване ще може да се приложи като закръгляването на коефициента ще става винаги към по-голямата цифра. В допълнение, ще се направи изменение на правилото, залегнало в правилника към закона за закръгляване на коефициента.
Дистанционни продажби
В чл. 20, ал. 1 и ал. 2 се прецизират условията за определяне на мястото на изпълнение на дистанционни продажби на стоки във връзка с обстоятелствата, свързани с мястото на започване и приключване на транспорта на стоките.
Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато заедно с другите условия е налице и условието - стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.
Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато заедно с другите условия е налице и условието - транспортът приключва на територията на страната.
С отменянето на чл. 114, ал. 2 се премахват задължителните реквизити в издадена фактура за дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение извън територията на страната, а именно отпада задължителното посочване на ДДС номера, издаден от другата държава членка, ставката и размера на данъка, приложима за доставката в другата държава членка.
Отменя се режимът по чл. 118, ал. 7
Отменя се режимът по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител. Във връзка с това е отменено и определението за „петролна база“ съгласно § 1, т. 68 от Допълнителните разпоредби на закона.
Въведен е шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС, т.е. да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговския обект чрез фискални устройства (електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход) и да предават данни по дистанционната връзка на НАП, включително и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Относно режимите за обслужване от типа „мини едно гише“
Изменени:
Чл. 156, ал. 3, т. 2
В чл. 159е се създава ал. 5
За доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път под режимите за обслужване от типа „мини едно гише“ е предвидена възможност при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза доставчиците, установени в Република България, да могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната. Изрично е регламентирано, че при надвнесен данък от доставчик, регистриран за прилагане на режим извън Съюза в Република България (неустановено на територията на ЕС лице) или регистриран за прилагане на кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ в друга държава членка, банковите такси за превод и превалутиране са за сметка на лицето, когато доставчикът е посочил за целите на възстановяването банкова сметка в банка извън страната.
Промени в наказателните разпоредби в чл. 180
В случаите на начислен данък след законоустановения срок е удължен времевият диапазон, в който се прилага намалена имуществена санкция или глоба, както и е намален размерът на санкцията. При доброволно начисляване на ДДС до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията, съответно глобата, се намалява от 25 на сто от данъка на 5 на сто от данъка, а минималният й размер се намалява от 250 на 200 лв, а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
Предвидена е и още една намалена имуществена санкция, съответно глоба, която е по-малка от санкцията в случай на неначисляване, но е по-голяма от случаите на доброволно начисляване в шестмесечния срок, а именно при начисляване след шестмесечния срок, но не по-късно от осемнадесет месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
www.kik.bg
В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО, с който се правят изменения и допълнения, включително и в ЗДДС.
Употребата за служебни и лични цели на стоки и услуги се облага с ДДС, въпреки че текстът за облагане на автомобили и имоти, които се ползват едновременно за лични и служебни нужди, така наречения данък “уикенд”, бе отхвърлен от Комисията по бюджет и финанси, а въпросните предложения не влязоха в закона. Предлагаме в КиК Инфо нашето експертно резюме на промените. Измененията влизат в сила от 01.01.2016 г.
Употребата на стоки и услуги и за лични нужди се облага с ДДС
Изменени:
Чл. 6, ал. 4 се създава т. 3
Чл. 9, ал. 4 се създава т. 5
Чл. 25, ал. 3, т. 7
Чл. 27, ал. 2 и ал. 6
С ДДС се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. За възмездна доставка за целите на закона се смята и:
- отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
- предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.
Изключения са единствено случаите, в които това предоставяне е предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила. Точно тези изключения са прецизирани в новата т. 3 на чл.6, ал. 4. и новата т. 5 на чл. 9, ал. 4.
Чрез измененията и допълненията на текстове на чл. 25, ал. 3, т. 7 и чл. 27, ал. 2 и ал. 6, законодателят определя изрично данъчната основа за дълготрайни активи, стоки и услуги, използвани изцяло или отчасти за лични нужди, и датата на възникването на данъчното събитие.
В общия случай данъчната основа при доставките на такива услуги е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. В случаите за използвани услуги изцяло за лични цели или при едновременно използване на стоки или услуги и за икономическата дейност на лицето, то за целите на определянето на преките разходи, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност. Данъчното събитие възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата, а за стока данъчното събитие възниква на датата на предоставянето й за лично ползване.
При определяне на сумата на направените преки разходи на използваните дълготрайни активи (по смисъла на ЗКПО), се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години за движими вещи, а за недвижимите вещи – 20 години.
Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по горните условия.
Как става начисляването на ДДС в случаите на лично ползване?
В случаите предоставянето на стока или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от икономическата дейност на лицето, то начисляването на ДДС се извършва чрез издаването на протокол по чл. 117, ал.1, т. 3.
По-долу са разгледани другите промени в ЗДДС, влизащи в сила от 01.01.2016 г.
Медицинска помощ от медицинско лице е освободена доставка
С новата т. 8, на чл. 39 от 01.01.2016 г. предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето е дефинирано, като освободена доставка от ДДС, както изрично е предвидено в Директива 2006/112/ЕО.
Промяна, свързана с коефициента на частичен данъчен кредит
В сега действащите разпоредби на ЗДДС, сумата с право на данъчен кредит се умножава с коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, а в правилника към закона е уточнено, че коефициент от 0,120 до 0,124 да се закръглява на 0,12, а при коефициент от 0,125 до 0,129 - на 0,13.
Съгласно писмо на Европейската комисия текстът на Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува по начин, който предполага закръгляването да става винаги към по-голямата цифра (дори и ако следващата цифра е по-малка от 5), но без да се надхвърля следващото цяло число. В тази връзка в чл. 73, ал. 2 думите „с точност“ се заличават. При отпадането на думите „с точност“ от ЗДДС това тълкуване ще може да се приложи като закръгляването на коефициента ще става винаги към по-голямата цифра. В допълнение, ще се направи изменение на правилото, залегнало в правилника към закона за закръгляване на коефициента.
Дистанционни продажби
В чл. 20, ал. 1 и ал. 2 се прецизират условията за определяне на мястото на изпълнение на дистанционни продажби на стоки във връзка с обстоятелствата, свързани с мястото на започване и приключване на транспорта на стоките.
Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато заедно с другите условия е налице и условието - стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.
Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато заедно с другите условия е налице и условието - транспортът приключва на територията на страната.
С отменянето на чл. 114, ал. 2 се премахват задължителните реквизити в издадена фактура за дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение извън територията на страната, а именно отпада задължителното посочване на ДДС номера, издаден от другата държава членка, ставката и размера на данъка, приложима за доставката в другата държава членка.
Отменя се режимът по чл. 118, ал. 7
Отменя се режимът по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител. Във връзка с това е отменено и определението за „петролна база“ съгласно § 1, т. 68 от Допълнителните разпоредби на закона.
Въведен е шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС, т.е. да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговския обект чрез фискални устройства (електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход) и да предават данни по дистанционната връзка на НАП, включително и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Относно режимите за обслужване от типа „мини едно гише“
Изменени:
Чл. 156, ал. 3, т. 2
В чл. 159е се създава ал. 5
За доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път под режимите за обслужване от типа „мини едно гише“ е предвидена възможност при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза доставчиците, установени в Република България, да могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната. Изрично е регламентирано, че при надвнесен данък от доставчик, регистриран за прилагане на режим извън Съюза в Република България (неустановено на територията на ЕС лице) или регистриран за прилагане на кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ в друга държава членка, банковите такси за превод и превалутиране са за сметка на лицето, когато доставчикът е посочил за целите на възстановяването банкова сметка в банка извън страната.
Промени в наказателните разпоредби в чл. 180
В случаите на начислен данък след законоустановения срок е удължен времевият диапазон, в който се прилага намалена имуществена санкция или глоба, както и е намален размерът на санкцията. При доброволно начисляване на ДДС до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията, съответно глобата, се намалява от 25 на сто от данъка на 5 на сто от данъка, а минималният й размер се намалява от 250 на 200 лв, а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
Предвидена е и още една намалена имуществена санкция, съответно глоба, която е по-малка от санкцията в случай на неначисляване, но е по-голяма от случаите на доброволно начисляване в шестмесечния срок, а именно при начисляване след шестмесечния срок, но не по-късно от осемнадесет месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година
320
Данъци и счетоводство » Re: относно някои промени в ДОПК
08.12.2015, 18:06Под "съхраняват създадените данни в електронен вид" се има предвид базите, но така или иначе при нужда ще трябва да ги отворим тези бази, затова най-добре да пазим и самия самия софтуер. По-удобно е. Но сте прави, че има бази, които след време не могат да се отворят. Примерно ние правим и експорти в Ексел или друг четим фомат на всички счетоводни записи.