Тъй като ползвам стандартни бланки на заповедите и видях, че в тях е посочено "на основание чл..... от КТ"
http://officehit.bg/store/image/data/materiali/formulqri/product_2472.jpg


Това не са стандартни бланки, защото няма законово определени такива. Това са бланки на определено издателство.
Моите предложения бяха във връзка и с това, че бланката е едновременно и молба и заповед :)

Сега ми изникна и друг несъществен въпрос - тази бланка кой я попълва? Ако е работникът, то частта със заповедта е за улеснение на ЛС ли?

Да, служителя попълва бланката, вкл. с часта със заповедта и я предава. При нас е така. Аз само се подписвам заповедта и маркирам, че разрeшавам, за да не пишем заповед за отпуск на всеки.

Няма законова бланка. Стараем се да предложим максимално прости процедури и решения. Малко по-късно днес или утре ще направим някои корекции.
Семантиката е важна. Когато човек искат да му уважат желанието да напускане без да си отработи предизвестието по договор е по-удачно да напише молба. Така или иначе пуска и предизвестие за напускане с нея.  :) Но може и предложение, разбира се.

Ще допълним основанието чл. 325, ал. 1, т. 1.

Благодаря ви за включванията.
Искането за отпуск е с разрешителен режим, и затова сме го кръстили "молба". Няма как да е "заявление", защото работникът в общия случай не може да си заяви дати за отпуск и да излезе без разрешение от работодателя. Заявяваш нещо, което не изисква разрешение напр. Заявление за банкова сметка. Думата "молба" е по-учтивата форма на "искане" (каквато дума се ползва в Наредбата), и е по-удачна от "заявление". Може да е "заявление за искане за ползване на отпуск", но не ми звучи добре. В крайна сметка "молба за отпуск" се е наложило в практиката, подходящо е и не виждам смисъл да се променя. За другите данни ще го обсъдим, защото например служителят не е длъжен да знае по кой член му е отпуската, нито колко отпуск има или са му останали, но ще помислим...  Ще включим името на служителя в заповедта, изпуснали сме го.

Благодаря за включванията и предложенията, дори и с някои да не съм съгласна.
bobo, при името на управителя, г-н/г-жа и длъжност, ще допълним длъжност и да се попълват отделно и ще намерим удачно решение, ако не е попълнето името да стои само длъжността с правилното членуване в самата молба.

ХХХХХ, ще това допълним изречението с първия предложен от Вас вариант.

Благодаря ви за включванията. :)
Бях на това заседание на Бюджета комисия в НС и лично представих позицията на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия пред депутатите. Идеята не се споделя от повечето депутати в комисията, но предложението влезе в Парламента. Предстои второ гласуване. Имам уверения, че това няма да се приеме, но да видим ...

Тези текстове са залегнали в законопроекта на ДОПК по предложение на НАП. Росен Иванов от НАП, който е директор на дирекция "Данъчно-осигурителна методология" каза, че понеже обяснителните записки по ревизиите сме ги писали ние счетоводителите, а не лично собствениците, та затова иска да ги вика на разпити.
Текстовете на законопроекта още не са публикувани. Предполагам, че идеята е да се декларират само тези служебни автомобили и имоти (над 5000 лв.), които се ползват и за лични цели, но ако те хванат, че някой автомобил или имот, който не си декларирал го полваш и за лични цели, то се приема, че го полваваш само за лични цели и ще загубиш целия данъчен кредит, защото ще трябва да го начислиш.
След изчетеното, потребител athila получава постоянен бан. Сега ще изтрия обидните коментари. Благодаря на всички, които ми писаха за неуместните включвания от този потребител в темите.
тъй като в групата на декларирането "преди да почне ползването" влизат и услуги над 700 лв, хич даже не им е хрумнало, че дори по буквата на закона данъчното събитие за услуги възниква след като услугата е извършена, а не преди предоставянето й - т.е. не виждам как някой ще декларира, че възнамерява да ползва услуга частично и за лични цели на персонала - примерно за мобилни разговори, след като фактурата за това ще му бъде издадена няколко дни след края на периода на ползване

и изобщо що за глупост е това да се облагат фирмите въз основа на някакви намерения, които може и да не се сбъднат изобщо, и да нямаш право на корекции на намерението си в рамките на 6 месеца!

Нарушители ще ставаме. :)
Практиката и теорията малко им се разминават. :)

Каква е тази фикс идея по ДДС-то, та чак се стига до такива крайности? - да делиш лаптопа колко си го ползвал лично и колко служебно. Ами аз работя и от дивана в къщи, съответно ползвам ток и други за служебни цели докато работя, но не ползвам данъчния кредит за тях... като ще издребняваме така.
Става въпрос за адреса по лична карта. Това е постояният адрес. Постоянният адрес е населено място в България, където лицето е вписано в регистъра на населението.

Настоящият адрес е мястото, на което лицето пребивава (мястото където живее – например, ако е студент, настоящият адрес е населеното място и адресът на квартирата/общежитието, където се обучава).
351
Новини » Re:
15.09.2015, 16:12
Извинявам се ако звучи глупаво, но какъв период ще обхване това "преди влизането в сила на този режим" след като той влиза в сила от 01.01.2016? Месец, два, година?

Всички стоки със стойност над 700 лева, които фирмата е закупила преди 31-12-2015 и които след влизането в сила на тези разпоредби (01-01-2016) ще се ползват за служебни и лични цели - коли, телефони, лаптопи и тн. За тях са предвили деклариране до 29-02-2016.

А за закупените след 01-01-2016 са предвидили декларирането да е преди да започне ползването. Ще падне едно масово деклариране от наша страна за клиентите - всеки ден. Защото все някой клиент си купува нещо всеки ден...  Как си го представят това? Всъщност въобще не са си ги представили на практика как ще стоят нещата с декларирането.

Явно ще трябва да им пишем пак становища, да им обясняваме, че това е на практита е безумно. Зорлем ни карат да ставаме нарушители. Аз не си представям, че коректно деклариране е възможно при този режим, да не говорим, че ми се струва абсурдно, да карам служителите да си признават колко лични разговори водят.
"данък смартфон" ... Сега остава да изчислявам какъв процент от разговорите ми са с майка ми, за ги обложа с ДДС. Никаква аванта явно не трябва да има за работещите хора. Как така ще си говорят с домашните по служебните телефони, мм? Даже и служителите трява чистосърдечно да си признават за служебните телефони, така щото работодателят да е изряден пред НАП. Чудно.

После следва другата забава със ЗКПО. Защото признаеш ли за съдружник/акционер, че ползва нещо за лични нужди за целите на ЗДДС, то моментално отиваш при "скрито разпределение" по ЗКПО, и задължително трява да увеличиш финансовия резултат, иначе глобата е:
Чл. 267. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 267, изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба.



"Скрито разпределение на печалба" са:
а) (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б";
Катя Крънчева, K&K Accounting
member of INTEGRA INTERNATIONAL
www.kik.bg

Министерство на финансите представи предложенията си за изменения в данъчните закони за 2016 година.

В тях се предвижда възможност всяка община да определи данък в диапазон от 0 до 2% върху доходите на физическите лица, които са с постоянен адрес на територията на общината.

Всяка община ще решава дали ще налага данъка за съответната година, като ставката трябва да е в посочения диапазон. Данъчната ставка ще се определя ежегодно с решение на общинския съвет.

Данъкът за общините ще постъпва в приход на общинските бюджети, като се предвижда неговото администриране да е от НАП.

Коментар

Мярката с вдигане на данъка и различни ставки по общини ще доведе до несправедливо облагане, както и ще създаде трудности при администрирането на данъка. Например когато служители работят в една община, а по лична карта се водят в различни общини, то тогава едни служители на една и съща фирма ще се окажат с различни ставки на данъка.

Друг пример за несправедливост при такова облагане: 
Заплата 500 лева в богата община е ниска заплата, а в бедна община тази сума е по-скоро добра заплата.

1) Ако богатата община реши да облага жителите си, то най-бедните слоеве с ниските заплати от 500 лева в богатата община ще са много засегнати. Докато в бедна община със същата заплата от 500 лева, която обаче е поносима, защото животът е по-евтин, то те няма да бъдат обложени допълнително.

2) Ако пък някоя бедна община реши да обложи допълнително с 2% жителите си, то това ще бъде наистина много несправедливо за хората, живеещи там, които и без това са бедни.

Предложения и становища към законопроекта могат да се изпращат до Министерство на финансите до 26.09.2015 година.

С целия законопроект можете да се запознаете от тук.
Предлага се новият режим, влизащ в сила от 01.01.2016 година, да обхване всички стоки и услуги над 700 лева, които ще се ползват едновременно и за служебни и лични нужди. Случаите в практиката за това най-често са ползването на служебните коли за лични нужди от собственика и работниците и служителите.

За целта в предложения законопроект в ЗДДС се вменява задължение за подаване на нова декларация (по чл. 120а), когато има използване на стока или услуга за служебни и лични нужди.

Когато регистрирано по ДДС лице възнамерява да използва и за лични нужди на собственика, на свързаните с него лица, на работниците и служителите, или на трети лица стока или услуга с данъчна основа при придобиването над 700 лева, за която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, лицето е длъжно преди да започне използването за лични нужди да подаде декларация за методиката за разпределение по разумен метод на направените преки разходи.  Чрез методиката лицето разпределя пропорционално на степента на използване на съответната стока или услуга за извършената доставка по предоставяне на услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите, или за цели, различни от независимата икономическа дейност.

Декларацията за избраната методика за разпределение на преките разходи ще е по образец и ще се подава по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП. Регистрираното лице може да представи нова декларация за изменение на избраната методика за разпределение на преките разходи, за която вече е подадена декларация, след изтичането на 6 месеца, считано от месеца, следващ месеца на подаване на предходната декларация.

ВАЖНО:
1) Ако регистрираното лице не изпълни задължението си за подаване на декларация, то ще се смята, че стоката или услугата е използвана и се използва само и единствено за лични нужди.

2) Ако регистрираното лице не начислява данък в съответствие с избраната от него методика се смята, че стоката или услугата е използвана и се използва само и единствено за лични нужди.

В тези случаи регистрираното лице дължи данък от датата на придобиването на стоката или получаването на услугата.

Създаден е преходен режим за случаите, които съществуват преди влизането в сила на този режим. При тях декларацията по чл. 120а се подава в срок до 29 февруари 2016 г. При неподаване на декларацията в този срок се приема, че съответната стока или услуга е използвана и ще се използва единствено за личните нужди  и ще се дължи данък от датата на придобиването на стоката или получаването на услугата.

Предложения и становища към законопроекта могат да се изпращат до Министерство на финансите до 26.09.2015 година.

С целия законопроект можете да се запознаете от тук.
Министерство на финансите представи предложенията за изменения в данъчните закони за 2016 година.

Публикуван е Проект на ЗИТ на ЗКПО, чрез който са предложени промени в Закон за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси,
Закона за данък върху добавената стойност, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за ограничаване на плащанията в брой.


В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

1. Предложения за изменение във връзка с транспониране на Директива 2014/86/ЕС и Директива (ЕС) 2015/121

Двете изменящи директиви са приети в резултат на изпълнението на заложените мерки в Плана за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци, приет от Европейската Комисия (ЕК) на 6 декември 2012 г. и във връзка с изпълнение на Препоръката относно агресивното данъчно облагане.

Действащата Директива 2011/96/ЕС на Съвета освобождава от данък, удържан при източника, дивидентите и другите форми на печалби, платени от дъщерни дружества на техните дружества майки, и предотвратява двойното данъчно облагане на тези доходи на равнището на дружеството майка, като задължава държавите членки да освободят от данъчно облагане, или да предоставят данъчен кредит за облагането в чужбина, разпределената печалба с произход от дъщерни предприятия, установени в други държави членки.

С цел избягване на случаи на двойно данъчно необлагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави членки, държавата членка на дружеството майка не следва да позволява освобождаването от данък, прилагано към получени разпределени печалби, доколкото тези печалби подлежат на приспадане от дъщерното дружество на дружеството майка, установено в друга държава членка.

В тази връзка е и предложеното изменение в § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 изречение второ се изменя така: „Не е дивидент разпределението, което при разпределящото лице е признат за данъчни цели разход или с което е намалена данъчната основа за облагане, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата."

2. Държавна помощ за регионално развитие

Предложени са промени, налагани от правото на ЕС в областта на държавните помощи, които са необходими, за да бъде одобрено данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.

3. Промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“

През 2015 г. от Комисията е публикуван общ за ЕС списък на юрисдикциите с преференциален данъчен режим, съставен въз основа на националните списъци на отделните държави членки. В общия списък на ЕС са включени тези трети държави, които фигурират в списъците на най-малко 10 държави членки. Предлага се в закона да се формулират ясни критерии, на базата на които се определят държавите/териториите които са юрисдикции с преференциален данъчен режим. от обхвата на юрисдикциите с преференциален данъчен режим се изключват държавите членки на ЕС.  В тази връзка се предлагат следните критерии:
1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила споразумение за автоматичен обмен на информация между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия.

2. налице е сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба, но съответната държава/територия отказва или не е в състояние да обменя информация;

3. дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.

Списъкът на държавите/териториите, които отговарят на законовите условия за юрисдикциите с преференциален данъчен режим ще се утвърждава със заповед на министъра на финансите.

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

1. Предоставяне на възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях.

Към настоящия момент съгласно законовите разпоредби единствената възможност е с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, независимо от факта че през течение на годината са получили доходи единствено от трудови правоотношения. С цел облекчаване местните физически лица, които са в трудови правоотношения с дипломатическите представителства, се предвижда възможност данъкът да се удържа и внася от дипломатическото представителство.

2. Ред за авансово облагане на доходите от други източници

В обхвата на чл. 35 от ЗДДФЛ попадат доходи, които имат случаен и нерегулярен характер (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и т.н.). Съгласно действащото законодателство тези доходи се облагат само годишно, като дължимият данък се определя от физическото лице с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. При сравнителен анализ на данните между годишната данъчна декларация и данните от справката от платците на доходите за 2014 г. е установено, че значителен брой физически лица – получатели на такива доходи – не са ги декларирали и обложили по установения в закона ред. С предложената промяна ще се намали възможността за недеклариране и необлагане на доходите по чл. 35 от закона.

С проекта се предвижда възможност за приспадане на задължителните здравно осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за всички доходи, които се вземат предвид при определянето на окончателния размер на осигурителния доход с цел максимално хармонизиране на данъчния закон с осигурителното законодателство, както и предотвратяването на противоречива практика по прилагането на законовите разпоредби.

3. Възможност за определяне на данък за общините по решение на общинския съвет
С проекта се въвежда възможност всяка община да определи данък върху доходите на физическите лица, които са с постоянен адрес на територията на общината. Данъчната ставка ще се определя ежегодно с решение на общинския съвет. Ставката е предвидено да се определя в диапазон от 0 до 2%, като всяка община ще решава налага ли данък или не за съответната година.

Данъкът за общините ще постъпва в приход на общинските бюджети, като се предвижда неговото администриране да е от НАП.

В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)

С проекта се предлага промяна в чл. 10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти.

Предложението е с цел, от една страна, да се предотврати възможността за отклонение от данъчно облагане, а от друга страна, да се осигури равнопоставеност на лицата, които са променили предназначението на земеделските земи, попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания.

Предложена е промяна в данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19. Съгласно действащите разпоредби от данък върху недвижимите имоти се освобождават сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление „В“, „С“ и „D“, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 25 от Закона за енергийната ефективност.

Основната цел на данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 е повишаване на енергийната ефективност чрез подобряване на енергийните характеристики на сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г., съответно преди 1 януари 2005 г. В резултат на обновяването на многофамилните жилищни сгради с публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, сградите ще получат сертификат с клас за енергопотребление по Закона за енергийната ефективност.

Следва да се отбележи, че действащите разпоредби на чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от ЗМДТ предоставят възможност данъчното облекчение за енергийна ефективност да се ползва и от лица, собственици на обновени многофамилни жилищни сгради, обновяването на които е реализирано с публични средства, като е налице по-благоприятен данъчен режим за тези лица, в сравнение с лицата, които обновяват жилищните си сгради със собствени средства. За сградите, получили сертификат за енергийна ефективност като резултат от обновяването им с публични средства, не следва да прилага данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1 т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси, тъй като за лицата, собственици на обновените многофамилни жилищни сгради, ще е налице двойна преференция – получаване на безвъзмездно финансиране с източник публични средства по програмата и освобождаване от облагане с данък върху недвижимите имоти.

С цел да се предотврати възможността за получаване на двойна преференция от лицата, собственици на обновени многофамилни жилищни сгради с публични средства, и за постигане на равнопоставеност с лицата, които обновяват жилищните си сгради със собствени средства, е предложената промяна данъчното облекчение да не се прилага за сгради, които са получили сертификат за енергийна ефективност в резултат на предоставени публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

С проекта е предложена промяна по отношение заплащането на данък върху недвижимите имоти, придобити след крайния срок за плащане на втората вноска – 31 октомври на текущата година, с което се отстранява съществуваща празнота в закона.

Във връзка с възникнали затруднения за правилното практическо прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 8, същата е прецизирана, като не се променя редът за облагане с данък върху превозните средства на специализираните ремаркета.

Друго предложение е свързано с прецизиране на разпоредбата в чл. 71а относно освобождаване от такса за битови отпадъци както на храмовете, молитвените домове и манастирите, така и на поземлените имоти, върху които са построени, собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, като освобождаването от такса е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, която не е свързана с пряката им богослужебна дейност. Промяната е във връзка с неправилното тълкуване и прилагане на закона.

Предвижда се въвеждането на административнонаказател на разпоредба, съгласно която при непредоставяне на ежедневна информация от общините на Министерство на финансите по електронен път, да се налага санкция на кмета на съответната община от министъра на финансите.

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по ЗМДТ да могат да се установяват с акт за установяване на задължението както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на базата на данни от регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Промяната е във връзка с въведения от 1 януари 2015 г. нов режим по отношение декларирането и определянето на данъка върху превозните средства.

Промени, свързани с удължаване на срока на прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури

С проекта се предлага удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в максимално допустимия времеви обхват съгласно разпоредбата на член 199а от ДДС Директивата – 31 декември 2018 г.

В Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

1. Промени, свързани с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги

Предложенията в законопроекта са по отношение на режимите за обслужване от типа „мини едно гише“ за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път. Предвидена е възможност при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза доставчиците, установени в Република България, да могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната. Регламентирано е, че при надвнесен данък от доставчик, регистриран за прилагане на режим извън Съюза в Република България (неустановено на територията на ЕС лице) или регистриран за прилагане на кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ в друга държава членка, банковите такси за превод и превалутиране се приспадат от данъка за възстановяване, когато доставчикът е посочил за целите на възстановяването банкова сметка в банка извън страната.

Обхватът на пропорционалното възстановяване на надвнесен данък на лице, прилагащо кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ съобразно разпоредба на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност, се прецизира съгласно регламента, като в него се включва единствено режим в Съюза.

2. Промени във връзка с писмо на Европейската комисия EU Pilot 7122/14/ TAXU за несъответствия на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ЕС.

Във връзка с писмо на Европейската комисия EU Pilot 7122/14/ TAXU е предложена промяна, с която се отстранява несъответствието с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно принципа на закръгляване на коефициента за определяне на размера на частичния данъчен кредит.

3. Промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на ЕС и хармонизиране на националното с европейското законодателство, с цел единното прилагане, при съобразяване с практиката на Съда на ЕС

Със законопроекта се предлага доставката на услугата по предоставяне на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето, да бъде освободена от данък върху добавената стойност, както изрично е предвидено в Директива 2006/112/ЕО.

Предложено е данъчното събитие при предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, за която е използвана стока или услуга, с приспаднат данъчен кредит, да възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата.

Същевременно е уточнено, че при начисляване на данък за безвъзмездно използване на стока или услуга за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, приравнено на възмездно, няма да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит. Това обаче не изключва прилагането в следващ момент на разпоредбите за корекция на ползван данъчен кредит, когато лицето извършва в рамките на независимата икономическа дейност доставка, за която не е налице право на данъчен кредит (освободена доставка), и е използвана стока или услуга, с която вече е извършена безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна.

Предложено е всички случаи на безвъзмездно използване на стока или услуга за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, което по смисъла на закона е приравнено на възмездно, да се третират като облагаема доставка, независимо от характера на доставката.

Във връзка с решения на Съда на ЕС в законопроекта са разписани уточняващи разпоредби за определяне на данъчната основа (преките разходи) в две основни хипотези:
1) при използване на стоки или услуги, за извършването на доставка на услуга, приравнена на облагаема (възмездна) за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или, най-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, и
2) при едновременно използване на такива стоки или услуги, както за икономическата дейност на лицето, така и най-общо за цели, различни от нея.

Предложено е за целите на определяне на данъчната основа за тези доставки, т.е. при изчисляване на преките разходи за извършването им, да се взема в предвид данъчната основа на използваната стока или услуга, върху която е приспаднат данъчен кредит.

Когато използваната стока или услуга е или би била дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративно подоходно облагане се взема под внимание равна на изхабяването (амортизация) на стоката или услугата част от данъчната основа. Предложеният способ за определяне на изхабяването съответства на установеното от Съда на ЕС правило, според което срокът на изхабяване трябва да е съобразен със срока за извършване на корекции на приспаднат данъчен кредит.

В този смисъл в проекта е уредено изхабяването на данъчната основа на използваната стока или услуга, за която е приспаднат данъчен кредит, да се определя на равни части за всеки данъчен период по линейния метод за период от 5 години от придобиването на стоката или услугата или от 20 години от придобиването на недвижима вещ.

Законопроектът предвижда при формиране на преките разходи във втората хипотеза на използване на стоки или услуги, за които е приспаднат данъчен кредит, едновременно за икономическата дейност на лицето и най-общо за цели, различни от нея, данъчната основа на използваните стоки или услуги да се разпределя пропорционално на степента на използването им за цели, различни от икономическата дейност.

Нова декларация:
Въвежда се задължение регистрирано лице, което възнамерява да използва стока или услуга с данъчна основа над 700 лв., за която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, едновременно за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за методиката за разпределение на преките разходи, която ще прилага.

Предвидено е декларацията да се подава по електронен път в Националната агенция за приходите преди започване на използването на стоката или услугата за цели, различни от икономическата дейност на лицето. Декларацията ще се подава по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Методиката ще може да бъде променяна едва след изтичането на 6 месеца от нейното подаване.

В случаите на смесено използване на стока или услуга при неподаване на декларация за избор на методика или при неначисляване на дължим данък в съответствие с избраната методика ще се счита, че стоката или услугата е използвана и ще се използва единствено за лични нужди. В тези случаи данък ще се дължи за всички изминали данъчни периоди, считано от периода на придобиване на стоката или услугата, за която е упражнено право на данъчен кредит. Това правило не се прилага в случаите на крайна нужда или непреодолима сила.

Предвиден е преходен режим, съгласно който лицата, които към датата на влизане в сила на горепосочените промени, вече използват стока или услуга, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, за лични нужди, следва да подадат декларация за методиката за разпределение на преките разходи в срок до 29 февруари 2016 г., включително. При неподаване на декларацията в този срок се приема, че съответната стока или услуга е използвана и ще се използва единствено за личните нужди на лицето или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица.

4. Промени, свързани с доставките и продажбите на течни горива

Предлага се да бъде отменен режима по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази, като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител. В тази връзка е предложено и определението за „петролна база“ съгласно § 1 т. 68 от допълнителните разпоредби на закона да бъде отменено.

Предвиден е шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС, т.е. да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговския обект чрез фискални устройства (електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход) и да предават данни по дистанционната връзка на НАП, включително и данни които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

5. Промени в административнонаказател ните санкции за данъчно задължените лица

В случаите на начислен данък след законоустановения срок е удължен времевият диапазон, в който се прилага намалена имуществена санкция или глоба, както и е занижен размерът на санкцията.

При доброволно начисляване на ДДС до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията, съответно глобата, се намалява от 25% от данъка на 5% от данъка, а минималният й размер е снижен от 250 лв. на 200 лв.

Предвидена е и още една намалена имуществена санкция, съответно глоба, която е по-малка от санкцията в случай на неначисляване, но е по-голяма от случаите на доброволно начисляване в шестмесечния срок, а именно при начисляване след шестмесечния срок, но не по-късно от осемнадесет месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията е в размер 10% от данъка, но не по- малко от 400 лв. Предложено е минимумът на санкцията за повторно нарушение в общия случай на неначислен данък да се намали от 5000 лв. на 2000 лв.

Повторното нарушение за начислен данък в рамките на шестмесечния срок от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, е наказуемо с имуществена санкция или глоба в размер на не по-малко от 400 лв., а повторното нарушение за начислен данък след шестмесечен срок, но не по- късно от осемнадесетия месец от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, със санкция в размер на не по-малко 800 лв.

Същевременно е предвидено изменение в наказателните разпоредби при неиздаване на данъчен документ или неотразяване на издаден или получен такъв в отчетните регистри за съответния данъчен период във всички случаи, различни от тези при неначисляване на данък.

В тези случаи е предвидено наказанието да се определя в границите от 200 лв. до 500 лв. За този тип нарушения е удължен също времевият диапазон - ако данъчният документ е издаден и отразен в срок до шест месеца от края на месеца, в който е следвало да бъде издаден и отразен, се прилага намалена имуществена санкция или глоба в размер на 200 лв.

6. Прецизиране на разпоредби поради възникнали затруднения при практическото прилагане на закона

Законопроектът съдържа разпоредби за прецизиране условията за определяне на мястото на изпълнение на дистанционни продажби на стоки във връзка с обстоятелствата, свързани с мястото на започване и приключване на транспорта на стоките.

Предлага се премахването на задължителните реквизити в издадена фактура за дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение извън територията на страната. При доставки с периодично изпълнение, за които не е уговорено плащане за период, по-дълъг от една година, е предложено данъчното събитие да възниква в края на годината.

В Закона за ограничаване на плащанията в брой

Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 15 000 лв. на 5 000 лв., като мярка за ограничаване на сивата икономика.

МФ посочва, че предлаганото допълнително ограничаване на плащанията в брой чрез промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой е в съответствие с наложилата се практика в държавите членки на Европейския съюз, където прагът за ограничаване на плащанията в брой е в диапазон от 2 000 до 3 000 евро.

Предложението е плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
 - на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 лв.;
 - на стойност под 5 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 лв.

Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5 000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Законопроектът може да бъде изтеглет от тук.
Малко новини: Комисията по бюджет и финанси прие новия ЗСч.

АССП подкрепи законопроекта и изрази мнение, че той като цяло транспонира директивата и въвежда предвидените облекчения. ИДЕС също подкрепи предложения от МФ законопроект.

Имаше гореща дискусия около критериите за одит. Проф. Душанов от Съюза на счетоводителите изказа мнение, че критериите за одит са ниски, трябвало всички малки предприятия да не подлежат на одит, според него. Румен Гечев (БСП) и проф. Душанов казаха, че бизнесът плаща по 380 млн. годишно за одит. Това обаче бе опровергано от ИДЕС, които посочиха в пъти по-малки цифри. Людмила Петкова от МФ обясни и защити предложените от тях за критерии за одит.

Дискутирани бяха и глобите за непубликуването на отчети, които в настоящия законопроект са от 0.1% до 0.5%, като Румен Гечев изрази мнение, че санкциите за непубликуване на отчет са твърде ниски и предложи 5% от оборота (!), която е една твърде висока санкция.

На финал законопроектът се прие с мнозинство, като двама от парламентарната група на БСП се въздържаха, Димитър Главчев (ГЕРБ) също се въздържа, като обясни, че не че не подкрепя законопроекта, но е регистриран одитор (конфликт на интереси).

От комисията поканиха АССП да внесем свое писмено становище по дискутираните теми, нещо което ще направим в най-кратък срок. Следва първо четене в пленарна зала. Между първо и второ четене могат да се предлагат промени.
Привет, утре в Парламента ще заседава Комисията по бюджет и финанси по новия Закон за счетоводството. От АССП сме поканени и ще сме там, на място ще поставим въпросите на членовете ни.

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2330/sittings
Относно липсващите принципи и изключение от тях, четете чл. 27 докрая. Освен ал. 1, той има и ал. 2 и ал. 3. Няма противоречие със стандартите, още повече, ако забелязахте предстои те да се актуализират.

(2) Предприятията осъществяват счетоводството при спазване на принципите и изискванията по ал. 1 в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Когато приложимите счетоводни стандарти регламентират особености или изключения, се прилагат счетоводните стандарти.
(3) Всички позиции, които са елемент на годишния финансов отчет и отговарят на критериите за признаване, се класифицират и признават съгласно разпоредбите на този закон и при условията и по реда на приложимите счетоводни стандарти.


Мнението си за проекта също съм го дал в старата тема. Мога само да добавя, че имайки предвид, че стария закон не можеше да остане заради директивата, новият закон, ако не е по-добър, със сигурност не е по-лош от стария.

А Вие в предната тема дори твърдяхте, че едва ли не няма смисъл да се участва със  становища към МФ. Както виждате приеха мотивираните становища на АССП и ги отразиха в законопроекта. :)
До тук мисля, че ние от Работната група на АССП изпълнихме напълно ангажиментите си пред членовете на асоциацията, които ни гласуваха доверие, а именно:
1. Няма лицензиране с изпити
2. Няма бутафорен съвет, с който да се съобразяваме, и който да ни усложнява работата
3. Критериите за съставител остават. Даже изрично са уточнили, че управителят на счетоводното предприятие трябва да има образование и стаж и да не е осъждан. Дори има отделна санкция в проекта, ако това не се спазва.
4. Прокарахме това да се използват максимално облекченията на Директивата. В следствие на което за микропредприятията - над 95% от фирмите, няма да съставяме досадното повествование наречено бележки / оповестяване към ГФО, и които текстове се преписваха от година на година без особен смисъл за малките фирми.
5. По единната точка за ГФО имам информация, че се работи и на следващ етап ще отпадне и отделното публикуване в ТР.
6. Малките АД-та, няма да са на задължителен одит, само защото са АД-та, което си е голяма несправедливост в момента. АД без дейност или малка дейност - задължително на одит.

Относно  промяната в Търговския закон, чрез която се цели да отпаднат от одит акционерните дружества, които не превишават критериите по чл. 38 от  ЗСч, то мисля, че трябва да се прецизират всички членове от ТЗ, които касаят одита на АД, защото някои директно предполагат, че задължително следва да има одит и могат да се тълкуват превратно.

Например освен чл. 248, ал. 1 от ТР, то това са чл. 245, чл. 249, чл. 251, ал. 3 и ал. 4. Проблеми, могат да възникнат от това че:

1.   В чл. 251, ал. 3 директно се казва, че без проверка на регистрирани одитори годишният финансов отчет не може да се приеме от общото събрание.

2.   Чл. 251, ал. 4, който се отнася за обявяването на отчета в ТР, предполага отново, че отчетът трябва да проверен от одитор задължително.

3.   Чл. 245 може да се тълкува, че годишния финансов отчет задължително се представя на регистриран одитори, а не само в предвидените от закон случаи.

Затова освен чл. 248, ал. 1, то най-добре е да се прецизират и тези текстове, защото е възможно Агенцията по вписванията да продължава да отказва публикуване на отчет на АД, което няма одит, макар и то да не подлежи по ЗСч или друг закон на одит.

Практиката показва, че Агенцията по вписванията използва всеки случай да направи отказ, а предвид и големите нови глоби при непубликуване на отчети, то този момент трябва много добре да се изчисти, за да няма никакво съмнение и неблагоприятни последствия върху бизнеса.

Ще проследим и гласуването в Парламента и обсъжданията на закона в бюджетна комисия.
Проектът на новия Закон за счетоводството е внесен в деловодството на Народното събрание. Той е изготвен във връзка с въвеждане на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година. Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) участва в Работната група към Министерство на финансите по транспонирането на директивата в националното законодателство.





В КиК Инфо направихме кратко обобщение на темите от законопроекта, които коментирахме през последните месеци, и които вълнуваха счетоводната гилдия.

Съставители на финансови отчети

Законопроектът не предвижда въвеждане на лицензиране на счетоводителите с изпити, както и не предвижда създаване на Национален съвет по счетоводство, който беше предложен официално от ИДЕС.

По отношение на съставителите на финансовите отчети законопроектът запазва изискванията от сега действащия Закон за счетоводството. Това бе изричното настояване на АССП при дискусиите и обсъжданията във финансовото министерство.

Съставителите на отчети трябва да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва:
а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
  • при магистърска степен - 2 години;
  • при бакалавърска степен - 3 години;
  • при степен "специалист" - 4 години;
б) друго висше икономическо  образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
в)  средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител.

Другото изискване за лицата, съставящи финансови отчети е да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс.

Отчетите на предприятията следва да се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието или от счетоводни предприятия.

Цитат
Предвидена е глоба в размер от 500 до 3000 лева за лице, което състави финансов отчет без да отговаря на изискванията на закона или без да е в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието.
Дава се възможност обаче, годишните финансови отчети да могат да се съставят от самите собственици на едноличните търговци, които водят едностранно счетоводство или от съдружници/собственици на микропредприятия, които не са осъществявали дейност през годината.

Счетоводни предприятия

Въвежда се санкция в размер от 2000 до 5000 лева за счетоводно предприятие, което състави финансов отчет без да отговаря на изискванията на закона. Предвидените изисквания към счетоводните предприятия са същите като в сега действащия закон, но текстовете са прецизирани и съответно санкциите завишени.

Две са изкисванията към счетоводните предприятия, които трябва да са изпълнени, за да отговарят на Закона за счетоводството:

1) Управляващите и представляващите счетоводните предприятия следва да отговарят на критериите за образование и стаж за съставител на финансов отчет, както и да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс. Това изрично е посочено в определението за счетоводно предприятие в Допълнителните разпоредби на законопроекта.

2) Другото важно изискване е в предмета на дейност на счетоводното предприятие трябва задължително да е включено "организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети".
 
Цитат
На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет без да отговаря на тези изискванията се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева се посочва в административнонаказател ните разпореди от законопроекта.

Полезни облекчения за финансовите отчети на малкия бизнес

Микропредприятията, които са над 95% от предприятията в България, ще могат да съставят годишен отчет, който се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. За тези предприятия ще отпадне изискването да съставят дългите повествователни приложения с оповестявания към годишните си отчети.

Въвеждането на това облекчение бе едно от основните и най-защитавани предложения на страна на АССП при транспонирането на директивата. Асоциацията написа няколко становища до Министерство на финансите и Министерство на икономиката и проведе срещи, с призив да се използват максимално облекченията, предвидени в Директивата, като искането бе именно това облекчение да се въведе за всички микропредприятия.

Друго предвидено облекчение е предприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит да не публикуват своите отчети за приходите и разходите.

Към настоящия момент в България има създадена „единна точка“ за подаване на годишен отчет за дейността по Закона за статистиката и годишните данъчни декларации, но информацията не е публична и поради тази причина България не може да въведе облекченията по директивата относно публикуването на годишните финансови отчети. КиК Инфо разбра, че се работи активно по създаването на такава единна точка, която да обхване освен подаването на данните по годишно приключване в НАП и НСИ, но и публикуването на отчетите в Търговския регистър.

Задължителен финансов одит

Законопроектът предвижда на независим финансов одит задължително да подлежат предприятия, които към 31 декември надвишават най-малко два от следните показатели:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период  – 50 души.

Предприятията от обществен интерес също ще подлежат задължително на одит, както и предприятия, за които това изискване е установено със закон.

Цитат
Облекчение: Със законопроекта се предлага отпадане на задължителния одит на акционерните дружества, които не превишават критериите за оборот, персонал и стойност на активите.
В преходните и заключителните разпоредби се прави редакция на чл. 248, ал. 1 от Търговския закон, който се изменя така: "(1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от закон случаи".

Директива 2013/34/ЕС въвежда счетоводните изисквания към предприятията не според правната им форма, каквито са досега действащите изисквания, а на база реализирани приходи от продажби, налични активи и брой на служителите за отчетния период, т.е. според големината на предприятията.

Директивата не прави разлика в третирането на АД и ООД, както по отношение на категорията на предприятието, така и по отношение на задължителния одит. В тази връзка правната форма на дружеството не може да е основание за задължителен одит. С този нов подход ще се прекрати практиката да се изисква задължителен одит на микропредприятия, които са АД-та, включително на такива без дейност.

Категории предприятия

С проекта се предлага въвеждане на четири категории предприятия – микро-, малки, средни и големи предприятия и три групи предприятия, изцяло в съответствие с изискванията на директивата, еднакви за целия Европейски съюз.

Микропредприятия са тези, които към 31 декември не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби –  1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 10 души.

Малки предприятия са тези, които към 31 декември не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.

Средни предприятия са тези, които към 31 декември не надвишават най-малко два от следните показатели:
1. балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души.

Големи предприятия са тези, които към 31 декември надвишават най – малко два от показателите за средни предприятия.

Въвеждането на нефинансова декларация също е новост в счетоводната отчетност на Европейския съюз. Нефинансова декларация ще изготвят само големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които са с персонал над 500 души. Основната цел на нефинансовата декларация е разкриване на информация по отношение на социални въпроси; въпроси, свързани с работниците и служителите на предприятията; зачитане на правата на човека; превенция и борба с корупцията и подкупите, и други. Предвижда се разпоредбите, регламентиращи съдържанието на нефинансовата декларация да влязат в сила от 1 януари 2017 г.

По-големи санкции и глоби

Глава девета „Административнонаказателни разпоредби“ регламентира административнонаказател ната отговорност при неспазване на изискванията на закона. Директивата изисква от държавите-членки да определят пропорционални, възпиращи и ефективни санкции за неспазване на закона.

Предложени са по-високи размери на глоби и имуществени санкции в сравнение със сега действащите. В допълнителните разпоредби на проектозакона са дадени легални дефиниции на използваните понятия.

Цитат
Ръководител, който допусне съставяне на счетоводен документ и/или отчитане на стопанска операция, които изкривяват или изопачават имущественото и финансовото състояние на предприятието, или отчитане на фиктивна или привидна сделка, включително подкупването на длъжностни лица, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10000 лв.
Предстои обсъждането на законопроекта в парламента, както и гласуването му на първо и второ четене. Ние ще проследим детайлно предложенията за промени, които се правят.

Със законопроекта може да се запознаете от тук.

Включете се в дискусията тук.