По-долу обобщих по-важните промени в ЗКПО, обнародвани в Държавен Вестник, Брой 94 от 30.11.2012, в сила от 01.01.2013 г.

Изменения при определянето на авансовите вноски за корпоративен данък
Измененията са направени в глава четиринадесета от чл. 83 до чл. 91. От 01.01.2013 правилата за определяне на авансовите вноски са следните:

Не правят авансови вноски данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби не превишават 300 хил. лева за предходната година и от новоучредени лица, с изключение на новоучредени при преобразуване по ТЗ.

Тримесечни авансови вноски правят данъчно задължени лица с нетни приходи от продажби от над 300 хил. лева до 3 млн. лева за предходната година. При 10% ставка на корпоративния данък, вноските се определят по формулата:
Тримесечна авансова вноска = (Прогнозна Данъчна Печалба/4)*10%

Тримесечните авансови вноски се внасят в следните срокове:
1)   За първо тримесечие - в срок до 15-ти април
2)   За второ тримесечие - в срок до 15-ти юли
3)   За трето тримесечие - в срок до 15-ти декември
4)   За четвърто тримесечие не се прави авансова вноска.

Месечни авансови вноски правят данъчно задължени лица с нетни приходи от продажби над 3 млн. лева за предходната година. При 10% ставка на корпоративния данък, вноските се определят по формулата:
Месечна авансова вноска = (Прогнозна Данъчна Печалба/12)*10%

Месечните авансови вноски се внасят в следните срокове:
1)   за януари, февруари и март - в срок до 15-ти април
2)   за месеците от април до декември - в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят

Месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък ще се правят на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Те ще се декларират при подаването на годишната данъчна декларация за предходната календарна година. С годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2012 г. ще се декларира определените авансови вноски за корпоративния данък за 2013 г.

Данъчно задължените лица ще могат да подават декларация за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията. Когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20% ще се дължи лихва.

С отмяната на чл. 94 от ЗКПО надвнесеният корпоративен данък няма да може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски. Промяна е свързана с въвеждането на така наречената единна данъчно-осигурителна сметка, по която се превеждат данъчните и осигурителни плащания. За дружествата, които имат надвнесен корпоративен данък остава като възможност да искат ефективно възстановяване или прихващане по реда на чл. 129 от ДОПК (след проверка или ревизия).

Изменения, във връзка с декларирането и внасянето на данъка върху разходите
Измененята са в от чл. 211 до чл. 215 и чл. 217.

От 01.01.2013 данъците върху разходите (представителните разходи, социалните разходи, разходите за вноски  за допълнително доброволно осигуряване и застраховане,  разходите за ваучери за храна, разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност) ще се начисляват върху годишна данъчна основа и ще се заплащат еднократно в срок до 31 март на следващата година. Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация. Досега данъците върху разходите се начисляваха и внасяха ежемесечно.

Промени, във връзка с декларирането и внасянето на данъците при източника

От 01.01.2013 съгласно промените в чл. 201, ал. 1, лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и чл. 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. До сега декларацията по чл. 201, ал. 1 се подаваше за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.

Съгласно промените на чл. 202, ал. 1 и ал. 2 се уеднаквява срокът за внасяне на данъците при източника. Платците на доходи, удържащи данъка при източника са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове (за чл. 194) или е начислен на дохода (за чл. 195). До края на 2012 година тези срокове бяха различни. Например, ако за притежателят на дохода е местно лице на държава, с която България няма влязла в сила СИДДО срокът за внасяне беше, в срок до края на месеца, следващ месеца през който през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове или начисляване на дохода.

Направено е уточнение в § 54 и § 55 във връзка с преходния период 2012-2013:
§ 54. Лицата, внесли през четвъртото тримесечие на 2012 г. данък при източника по чл. 194 и 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане, и лицата, начислили през четвъртото тримесечие на 2012 г. доход по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, подават декларация по образец по действащия към 31 декември 2012 г. ред, предвиден в глава двадесет и шеста от Закона за корпоративното подоходно облагане.
§ 55. По реда на глава двадесет и шеста от Закона за корпоративното подоходно облагане се декларират дължимите данъци след 1 януари 2013 г., включително данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане е 31 юли 2013 г.

Други изменения

Съгласно изменението на ал. 3 на чл. 75 в случаите, когато при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години се коригират данъчните финансови резултати, то данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

Според новата т. 12 на чл. 26 не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.

Регламентирано е облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние. Дължимият алтернативен данък за този вид дейност е в размер на 15%.

От 01.01.2013 данъкът върху дейността от опериране на кораби ще се определя и внася на годишна база.
Допълнено:
Друго важно изменение е въведено с промяната в § 1, т. 18. Според него при определяне на броя на местата на лекия автомобил отпада изискването седалките да са монтирани от производителя (тоест връща се правилото, което беше преди началото на 2010 г.).
Ето и материали със сравнения на някои изменения 2012 / 2013 в прикачените файлове по-долу:

ЗДДС - Ремонт и подобрение на нает актив 2012 и 2013.doc
ЗДДС - Леки автомобили и мотоциклети 2012 и 2013.doc
 
По-долу представям по-важните промени в ЗДДС, обнародвани в Държавен Вестник, Брой 94 от 30.11.2012, в сила от 01.01.2013 г.

Изменения, във връзка с данъчен кредит на ремонт на нает актив
От 01.01.2013 г. възниква право на данъчен кредит за разходите за ремонт на нает актив, независимо от срока на ползването.

Съгласно изменението в чл. 9, ал. 4, т. 2 безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, няма да се счита за възмездна доставка на услуга, независимо от срока на ползване на наетия актив. Въпреки това, за тази доставка ще възниква право на данъчен кредит, съгласно изменението в чл. 70, ал. 3, т.3. До сега в случай, че регистрирано лице извършеше разходи за ремонт на нает актив, който ще се използва за период по-кратък от три години, то тази доставка се считаше за безвъзмездна и за нея не възникваше право на данъчен кредит.

Изменения, във връзка с подобрение на нает актив
Във връзка с третирането на данъчен кредит за подобрения на нает актив са изменени в
чл. 9, ал. 3, т. 2,   чл. 25, ал. 3, т. 6,   чл. 27, ал. 3, т. 3,   чл. 70, ал. 3, т. 4,   § 1, т. 32.

Както и досега възниква право на данъчен кредит за разходите за подобрение на нает актив. Когато регистрирано лице извърши подобрение на нает актив на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, възниква задължение за начисляване на ДДС (данъчна основа е сумата на преките разходи, съгласно чл. 27, ал. 2, а документирането е с протокол по чл. 117, ал. 1). Ако това подобрение е предвидено, като условие и/или задължение по договора, то датата на данъчното събитие се определя, съгласно чл. 130 (като при бартер). Съгласно чл. 53, ал. 3 от ППЗДДС, при извършване на безвъзмездна облагаема доставка на услуга по чл. 9, ал. 2, т. 4 от закона начисленият данък е за сметка на доставчика (наемателя), а не на наемодателя, явяващ се получател на въпросната доставка.

От 01.01.2013 г., съгласно § 1, т. 32 създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение.

Изменения, във връзка с данъчен кредит за леките автомобили и мотоциклетите
Съгласно измененията в чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от 01.01.2013 г. вече ще e налице право на данъчен кредит за наем на леки автомобили и мотоциклети, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на наетите мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Както и досега няма да е налице право на данъчен кредит за  придобити или внесени мотоциклети или леки автомобили и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им.

Съгласно новата т. 5 на чл. 70, ал. 2 и във връзка с новата т. 18а на § 1 от 01.01.2013 г., ако една или повече от изброените дейности:
1)   транспортни и охранителни услуги
2)   таксиметрови превози
3)   отдаване под наем на леки автомобили и мотоциклети
4)   куриерски услуги
5)   подготовка на водачи на моторни превозни средства
6)   препродажба на леки автомобили и мотоциклети
представлява повече от 50% от общата стойност на всички изпълнени от регистрираното по ЗДДС лице доставки през последните 12 месец, то лицето ще има право на данъчен кредит за леки автомобили и мотоциклети, които използва и за различни от тези дейности, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.

Друго важно изменение е въведено с промяната в § 1, т. 18. Според него при определяне на броя на местата на лекия автомобил отпада изискването седалките да са монтирани от производителя (тоест връща се правилото, което беше преди началото на 2010 г.).

Изменения, във връзка с описа за наличните активи
Удължен е от 7 на 45 дни срокът за подаване на опис за наличните активи, придобити преди датата на регистрация, за които може да се ползва данъчен кредит.

Изменения, свързани с определяне на място на изпълнение
В чл. 23 са добавени нови ал. 4 и ал. 5, които определят място на доставките при отдаване под наем на превозни средства и плавателни съдове на данъчно незадължени лица, които са различни от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне.

Алинея (4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Алинея (5) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на плавателен съд, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на плавателен съд, за развлекателни и за спортни цели или за лични нужди на данъчно незадължено лице, независимо от ал. 4, е мястото, където плавателният съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на получателя по доставката, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото на установяване на стопанската му дейност или от постоянен обект, разположен на това място.

Други изменения
Според изменението на чл. 26, ал. 6 левовата равностойност на валутата, (когато данъчната основа е във валута) вече ще може да бъде определена и по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.

Въведена е нова разпоредба за възникване на данъчното събитие при вътреобщностни доставки с продължително действие в чл. 51, ал. 6. В този случай данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

Изменението в чл. 79, ал. 8 дава право на регистрираните лица, за стоките и услугите, за които не са приспаднали данъчен кредит при придобиването им, тъй като при тяхната покупка са били предназначени за извършване на освободени доставки и или за дейност извън независима икономическа дейност, да имат право да приспаднат данъчен кредит в случай, че променят предназначението на същата – за облагаеми доставки.

Допълнен е текста на чл. 80, ал. 2 т. 2, според който корекции по на данъчен кредит не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката.

Новият чл. 111а е създаден във връзка с Директива 2010/45/ЕО на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/12/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране. Целта е ясно да се посочи държавата-членка, чиито правила за фактуриране се прилагат. За българските доставчици, най-общо е важно да знаят, че трябва да прилагат правилата на документиране от глава единадесета от ЗДДС, когато извършват:
1)   доставка с място на изпълнение на територията на страната
2)   доставка с място на изпълнение на територията на друга държава членка, ако нямат там обект, които взема участие в доставката или са установени там
3)   доставки с място на изпълнение на територията на трета страна или територия

Облекчават се някои от изискванията за издаване на фактури по електронен път и при самофактуриране (чл. 113 и чл. 114). Също така според новата ал. 6 на чл. 113 всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.

С текста на новата ал. 13 от чл. 113 се дава възможност за две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура.

Според изменението в чл. 114, ал. 4, когато данъкът е изискуем от получателя във фактурата се вписва „обратно начисляване“. В чл. 142, ал. 1 е въведено изменение, с което се въвежда задължение във фактурата за обща туристическа услуга да се вписва „режим на облагане на маржа - туристически услуги”. В чл. 148, е допълнен с ал. 1, според която във фактурата и в известието към фактурата дилърът вписва „режим на облагане на маржа – стоки втора употреба“ или „режим на облагане на маржа – произведения на изкуството“ или „режим на облагане на маржа – предмети за колекции и антикварни предмети”.

От 01.01.2013 г. НАП може да прекрати регистрацията по ЗДДС на лице, което не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите (съгласно чл. 176, т. 6).
По-важните промени в Кодекса на социалното осигуряване, обнародвани в Държавен Вестник, Брой 94 от 30.11.2012, в сила от 01.01.2013 г.

Срокове за внасяне на осигурителни вноски:

1. За трудови и приравнени на тях отношения – до 25-до число на месеца, следващ месеца през който е положен трудът.
2. За самоосигуряващи се лица – 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
3. За извънтрудови правоотношения (граждански договори) – 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

За всеки месец осигурителните вноски ще се внасят с отделен платежен документ.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на малко дете:

1. За осигурителите  – до 15-то число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя

2. За самоосигуряващите се –  до 15-то число на месеца следващ месеца, през който е издаден документа за временна неработоспособност или трудоустрояване, или до 15-то число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на малко дете.

Сроковете няма да зависят от изплащането на заплатите, внасянето на осигуровките и подаването на Декларация Обр. 1.

Банките ще отпускат суми за изплащане на възнаграждения, независимо дали са внесени дължимите осигурителни вноски. В тази връзка отпада декларацията за банките по чл. 7, ал.8 КСО, с която се декларираше, че осигурителните вноски за внесени. Отпада и задължението и отговорността на банките, когато са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения без да е представена тази декларация.
Здравейте,

Няма как да отговоря на въпросите без основните данни по изчисленията. Нито пишете период, нито работния ден колко часа е бил.

Как да се сравнят резултатите, като входящите данни не са предоставени, и да се търси от къде "може да дойде тази разлика" и "възможно ли е служителите на НОИ да са сгрешили"?

Вие счетоводител / ТРЗ специалист ли сте?
Кой Ви е попълнил книжката?
Каква е тази бележка с изчислен стаж?

Прехвърлям публикацията Ви в раздел ТРЗ, защото тя касае конкретен проблем, а не работата с калкулатора.

От първия пост на темата с представянето на калкултора:
Цитат
Важно: Тук коментираме само този калкулатор. За въпроси, касаещи конкретни казуси по социално и данъчно облагане, молим ползвайте съответните раздели на форума. Мнения, които не са свързани с темата ще бъдат изтривани или премествани.
Моя грешка, става дума за граждански договор , не за трудов. Благодаря за бързия отговор. Но принципно, независимо от времетраенето на ГД, се приспада 7920 лв, а не месечно по 660 лв. Правилно ли съм разбрал?
Да. Вижте и указанието с пример към сметката и ще Ви стане ясно как да попълните полетата.

Вие дължите авансово данък, след като облагаемият доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за Ваша сметка задължителни осигурителни вноски, превиши сумата от 7920 лв.

Пример: Възложителят е вписал на ред 1 сумата 600 лв., която следва да изплати на физическо лице с намалена работоспособност 75 на сто. (хонорар по граждански договор). На ред 2 той изчислява нормативно признатите разходи (в случая 25%) върху същата сума – 150 лв., а на ред 3 вписва разликата между ред 1 и ред 2, т.е. 450 лв. Освен сумата по тази сметка, от началото на годината до момента физическото лице е получило облагаем доход от трудови правоотношения - 8000 лв., като удържаните за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски през годината са в размер на 400 лв. Следователно, лицето ще изчисли облагаемата част от сумата по тази сметка по следния начин: [8000 – 400 + (600 – 150) – 7920] = [7600 + 450 – 7920] = 130 лв. В конкретния случай лицето ще впише на ред 4 сумата 130 лв.
Tрябва да плащам по трудов договор на лице пенсионер по болест с над 50% увреждане. Счетоводителя казва, че трябва да се извади като облекчение само 660 лв от месеца, в който се  плаща ( договора е за 2 месеца ) а надвнесения данък лицето по ГД да си го търси от НАП, а в калкулатора в примера е указано, че облекчението е 7920лв. Кое е вярното?
Действително в ЗДДФЛ за ГД и в Калкулатор Граждански договор облекчението е 7920 лв. Щом доходът е по трудов договор, то не сте за този калкулатор.
StellаD,
Довнасянето на осигуровки е върху дохода минус нормативно признатите разходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, който засега е 2000 лева за месец. Месечният осигурителен доход се определя като общата сума се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността и се сравни с 2000 лв.

Липсващата дума "отпуск", за която писа pmihaleva вече е на мястото си. Какъв проблем с печата има при Вас?
Здравейте и благодаря за наблюдателността. Ще го допълним.
Мария, предлагам да затворим темата, поради изчерпване и преповтаряне на тезите.

Все пак да не подценяваме потребителите на форума, които и сами могат да направят своите изводи от написаните изложения.
Ето и мнението на TITA, които също са експерти в областта.

http://www.tita.bg/page/93

"В закона са налице още две промени, имащи отношение към лицата, регистрирани по чл. 97а. Първата от тях е направена в чл. 70, ал. 4. Според промяната лицата, регистрирани единствено на основание новия чл. 97а от ЗДДС, нямат право на данъчен кредит.

Втората промяна е допълнение, извършено в разпоредбата на чл. 113, ал. 9. То указва, че лицата, регистирирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, нямат право да посочват ДДС в издаваните от тях фактури. Основанието за неначисляване на данък, което трябва да се посочва във фактурите, е именно нормата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.

Въпросните две промени са обусловени от обстоятелството, че чл. 97а регламентира една специфична регистрация по закона, преследваща конкретни цели. Данъчно задължените лица, които са регистрирани по ЗДДС само на това основание, на практика се третират като нерегистрирани лица по отношение правото на данъчен кредит, както и относно задължението за начисляване на ДДС при извършени от тях облагаеми доставки на територията на страната – те нямат такива права и задължения."
Да, видях предходните мнения, и затова реших да се включа в темата. Затова е създаден форума, и всеки счетоводител може да се включи на добра воля със своето мнение, а мненията понякога са противоречиви. И мен по-горе също потребителка се опита да ме обори. Неуспешно.

Ще Ви дам и друг пример. По-долу във файл съм прикачила едно данъчно становище, частично свързано с въпроса: Становище 1742/11.11.2010 Прилагане на чл.124 от ЗДДС от данъчно задължени лица, регистрирани на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС, което също е противоречиво.

Забележете сега подчертания текст от становището: “Данъчно задължени лица, които са регистрирани на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури /чл.113, ал.9/. Когато тези лица предоставят услуги, с място на изпълнение на територията на друга държава членка или на трета страна като основание за неначисляване на данък следва да посочат „чл.21, ал.2 ЗДДС”, а за доставки с място на изпълнение на територията на страната - „чл.113, ал.9 ЗДДС”. ”
 
А ако погледнете ППЗДДС, чл. 79, (2), т. 2, то е точно обратно. Там е написано, че за тези доставки (с място на изпълнение извън територията на страната, тоест с място на изпълнение на територията на друга държава членка или на трета страна) от лица, регистрирани на основание чл. 97а, основанието за неначисляване на данъка, което се вписва във фактурата е чл.113, ал.9.

Прилагам пак члена от Правилника:
Чл. 79, (2) Фактура/известие се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък от закона се вписва:
1. "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС" - за доставки на стоки като посредник в тристранна операция;
2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) "чл. 113, ал. 9" - за доставките на нерегистрирани по закона лица или лица, регистрирани на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона;

На практика не мисля, че ще имате проблем за тази неточност във фактурите си, но все пак е по-добре да бъдат издадени коректно.
StellaD, Проверката за място на изпълнение при доставка на услуга по чл. 21-24 ЗДДС, в частта си дали се начислява ДДС при издаването на фактура и какво е основанието за неначисляване на ДДС, не важи за лицата, които не са регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2. Ще го включим изрично като текст, явно е необходимо.
Аз мисля, че Вие грешите. И според Вас регистрирано лице на основание чл. 97а, както и нерегистрирано лице по ЗДДС, когато извърши доставка с място на изпълнение на територията на страната, просто няма да посочи данък, и то без да посочи основание за това във фактурата, наистина ли така смятате?
В случая със САЩ – да, но не и както се спомена
 чл.113, ал.9 от ЗДДС е основанието за неначисляване, което вписват всички нерегистрирани по ЗДДС лица във фактурите, които издават. Както и изброените в горепосочената алинея.
"При регистрация на основание чл. 97а, ЗДДС основанието за неначисляване на ДДС е чл. 113 (9) ЗДДС. " основание е нужно
 а само в един посочен
И по кръщелно свидетелство името ми е различно от Даниела, но щом Ви доставя удоволствие, няма проблем да ме наричате така. Некоректността е право на всеки.


Разбирам от къде идва объркването Ви. Пишете за един единствен случай (макар, че това всъщност e конкретния по темата на Стела). Но дори, и ако тази фирма, регистрирана по ДДС само на основание чл.97а извърши доставка с място на изпълнение на територията на страната, то пак ще впише “чл. 113, ал. 9”, като основание за неначисляване на ДДС, спазвайки изискванията на чл.114, ал.1, т.12, защото няма право да посочи ДДС, съгласно чл. 113, ал. 9.

Възможно е да съм объркала името Ви, на ден комуникирам с доста хора. Хайде, малко по-спокойно с изявленията.
Радвам се, че сте си го изяснила, Даниела.

Мисля, че разглежданият случай е точно този.

чл. 79 (2) от ППЗДДС
Фактура/известие се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък от закона се вписва:

2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) "чл. 113, ал. 9" - за доставките на нерегистрирани по закона лица или лица, регистрирани на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона;

Добре, ще обясня малко по-подробно, в случай че не става ясно на катето.

Лицата, регистрирани на основание чл. 97а ЗДДС, не начисляват ДДС във фактурата, защото нямат право, съгласно чл.113, ал. 9. И тъй като член чл. 114. (1), т. 12 изисква във фактурата задължително да се съдържа “ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък”, то тези лица записват чл.113, ал. 9, като основание за неначисляване на ДДС.