Като собственик и администратор на сайта КиК Инфо, мисля да продължа да правя изказвания, каквито и когато преценя за необходимо. Виждам, че 66DANI и KREM74 са с един и същ IP адрес – тоест пишете от едно и също място. Освен това KREM74 изнерви в темата някои от членовете на форума, в този смисъл е и втората част от забележката ми.

Смятам темата (която е от преди 7 месеца) за изчерпана, и Ви моля да се включвате само по професионални въпроси.
Календарът за работните дни за 1997 година е прегледан и коригран. Моля, пишете, ако забележите нещо нередно.
Катя, би ли разяснила условието за плащане по банков път?

Ако аз не съм регистрирана за режим КО, но доставчикът ми е, трябва ли плащането да е безкасово?

Ако Вашата фирма не е регистрирана по специалния режим КО, но Вашият доставчик е регистриран, то при уговаряне на доставката Вие уговаряте и начина на плащане.

1) Когато плащането е уговорено да е по банков път, то прилагате режима, тоест ще включите фактурата в дневник покупки най-рано в месеца на плащането. В този случай, доставчикът Ви задължително следва да впише във фактурата текста „касова отчетност на ДДС“.

2) Но ако договорите плащането да е в брой, то за тази доставка доставчикът, няма право да приложи специалния режим независимо, че е регистриран по КО (чл. 151а, ал. 2, т. 10 от предложения Проект). В този случай и доставчикът и вие прилагате общия ред, като фактурата трябва да е без надпис „касова отчетност на ДДС“.
Имам само две малки фирми.
Интересува ме какво печелят, ако се регистрират по касова отчетност.

Едната е магазин, аутлет, който не е зареждан от края на 2010 г. и само реализира продажби. Има само ДДС за внасяне. Свързан е с НАП - няма мърдане.

Другата е семейна рекламна фирма. Не е доставчик към големи фирми и издава фактури след като й се плати от физическо лице или друга малка фирма, а получава фактури при закупуване на материали от магазини или при получаване на услуга от подизпълнител голяма фирма, на който без да плати не получава нито фактура, нито услугата.

За какво ще допринесе регистрацията по касова отчетност в дейността на такива фирми?

На база на публикувания Проект на ЗИД на ЗДДС:

За първата фирма с магазина аутлет, дори и да се регистрира по специалния режим, то за доставките си към незадължени лица или за доставките, платени в брой няма да има възможност да го прилага (чл. 151а, ал. 2, точки 4 и 10). Тоест, ако няма други доставки, за които режимът е приложим (виж чл. 151а, ал. 2), то няма смисъл от регистрация.

За втората фирма (рекламната), ако я регистрираш по специалния режим, то за рекламните услуги към незадължени лица няма да е приложим режима, но за рекламните услуги извършени на друга фирма, ако заплащането е по-банков път ще е приложим режима. И щом тази фирма плаща веднага своите покупки, и ако има забавяне на плащанията от своите клиенти и тези плащания са по банков път, очевидно да има смисъл да се регистрира по специалния режим.

На въпроса: “За какво ще допринесе регистрацията по касова отчетност в дейността на такива фирми?” – за втората фирма отговорът е по-добра ликвидност или по-точно няма да внася ДДСто на продажните си фактури, докато клиентите не ги платят.

Допълвам само от Мотивите към ЗИД, че целта на режима е подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на данък върху добавената стойност към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Тоест режимът не се отнася за тези, които си получават плащанията веднага. Логично, защото те проблеми с плащанията от клиенти нямат - получават си ги веднага.
Добре :) от първия ти пост прочетох по-скоро негативи за режима, затова помислих, че си против него.

Относно това:
Малкият доставчик ще избегне внасянето на ДДС преди да си получи плащането, но и хазната ще го почака, защото на големия производител ДК по тази доставка не му е необходим и той ще диктува кога да постъпи данъка във фиска.

Не съм съгласна, доставчикът няма да внася ДДС по неплатените фактури, но и клиентът няма да го ползва. Големият нищо не диктува, той просто има право да ползва ДК, чак когато плати фактурата. Тоест ефектът за бюджета, като цяло ще е нулев, с изключение еднократно при въвеждането на режима.

Пак да повторим: мярката цели да облекчи малкия бизнес, а не бюджета. Примерът, който съм дала, а ти си цитирала илюстрира ощетяването на малките фирми от големите и няма общо с ефекта за бюджета.
Разбирам, че Ирена е против въвеждането на новия режим за касова отчетност. :) Малкият бизнес, (каквито са повечето от клиентите ни предполагам), обаче явно осъзнава ползите и е за въвеждане на режима. Много фирми и организации подкрепиха инициативата, включително и професионални организации.

От БСК са изтъкнали само административните затруднения, а те са върхът на айсберга.
Аргументите на БСК, не съответстват на истината и по-горе съм написала конкретно защо. Ако искаш бъди по-конкретна, с кои от аргументите на БСК си съгласна, за да станат стойностни и интересни дискусиите.

И го отнасят малките доставчици на въпросната фирма, които не могат да я избегнат, защото от един голям клиент им зависи дейността.
Това не е вярно. Режимът не е задължителен, а по желание за лицата, които изпълняват критериите (чл. 151а, ал.1) и за доставките, които не са сред изключенията (чл. 151а, ал.2). Реално всички малки фирми, “могат да я избегнат”, ако желаят.

Друго - онези европейски инвеститори, в чиито държави не се прилага такъв режим може да не го харесат, а тези, в чиито държави се прилага - да са избягали от него.
Режимът е въведен в 20 държави-членки, от общо 28. Твърдението ти за това кои европейски инвеститори са избягали от режима и кои не го харесват се базира на някакво изследване или е твърдение, на база на твоя опит с чуждестранни фирми?

Ясно е, че всяка по-голяма промяна в законодателството е свързана с усилия от страна на нас счетоводителите, но все пак мисля, че водещото в случая са ползите за малкия бизнес. Това е и идеята на тези промени от Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Ползите за малките предприятия ще са доста повече, че да се кахърим за отчитането или как щяла да ни контролира данъчната администрация. Отчитането е въпрос на организация и настройка на софтуер. Ще го измислим - имаме време.

Разбира се, като всяка промяна има и малко неудобства, но затова сме професионалисти, за да се подготвим от рано. :)
Темата е архивирана. Новата тема Резюме на Специалния режим за касова отчетност на ДДС, в сила от 01.01.2014
тук: http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8017.0.html


Тема за коментари и въпроси по ПРОЕКТА на Специалния режим за касова отчетност на ДДС. Или да се подготвим от рано за промените. :)

Режимът „Касова отчетност на ДДС” е въведен в националните законодателства на 20 държави-членки на Европейския съюз от общо 28 държави. От 01.01.2014г. предстои да бъде въведен и в България с изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност, който все още е на етап ПРОЕКТ и е публикуван на сайта на Министерство на Финансите. Проекта на ЗИД на ЗДДС 2014, публикуван на 09.09.2013 в сайта на МФ.




Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, чийто член е КиК, още миналата година, заедно с порталът www.moitepari.bg бяха инициатори на тази идея, като предложението беше наречено "Инициатива за справедлив ДДС режим". Тогава управляващите я отложиха, сега новите управляващи я приемат и според мен, това е може би единствената добра мярка за малкия бизнес от всичко, което прочетох в документа 100 мерки и теглилки. :)

Защо обаче големите фирми са против въвеждането на режима?

Защото те по подразбиране бавят плащанията към доставчиците си, като същевременно ползват 20% данъчен кредит от тези неплатени доставни фактури. А с въвеждането на режима, ползването на данъчния кредит ще бъде възможно за тях, чак след като платят на доставчика, регистиран по специалния режим.

Например Българска Стопанска Камара (БСК) е против въвеждането на режима „Касова отчетност на ДДС”. Тези дни излезе една доста изопачаваща фактите статия от БСК. Прилагам линк към статията тук.

Този режим се въвежда, за да облекчи МАЛКИТЕ фирми. Целта е подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на данък върху добавената стойност към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Кои от членовете на БСК са малки предприятия? - Там членуват ГОЛЕМИ фирми.

Какво се случва на практика?

Големите ползват тактиката на отложеното плащане с 60 дни към доставчиците си, като междувременно доставчикът внася в бюджета 20% ДДС от НЕплатената фактура. Те от една страна отлагат плащанията, а от друга страна те се финансират безлихвено за сметка на доставчиците с 20% кредит по неплатените фактури, под формата на данъчен кредит. Обикновено това извиване на ръце на доставчиците (с дълъг срок на отложено плащане) могат да го прилагат големите фирми, като вериги, монополи, картели и други такива компании. В този случай доставчикът понася цялата финансова тежест - веднъж не си получава парите навреме и втори път вади 20% от себе си и ги внася в бюджета.


Относно съжденията на БСК от статията:

1. “не е ясен механизмът за водене на дневниците по ДДС” – напротив, ясен е този механизъм. Само платените фактури се включват, като за частично платените има формула.

2. “На практика автоматизираното водене на дневниците за ДДС ще стане почти невъзможно” – на практика е въпрос на софтуер и настройка на отчетността. И в момента разходи отнасящи се за едната календарна година, но фактурирани в другата се отчитат по подобен начин – например разходът се осчетоводява в декември, а фактурата се включва дневника за януари, защото е с януарска дата.

3. "бизнесът ще плаща по-големи разходи за счетоводни услуги, смятат от работодателската организация" - колеги, това е несериозно. Кога счетоводните такси са зависели от промените в ЗДДС? Години наред, ние счетоводителите се занимаваме предколедно и новогодишно с промените във всички данъчни и осигурителни нормативи, актуализираме софтуери, плащаме семинари, настройваме сметкоплани, бази и проценти, според измененията и когато това се е отразявало на счетоводните такси?

4. “ще създаде проблеми и при ревизиите на предприятията, посочват още от БСК” – абсолютно невярно, много лесно се проследява по време на ревизия дали една фактура е платена и кога.

5. “според БСК има вероятност и някои компании да не търсят вземанията си навреме, тъй като няма да са длъжни да начислят в бюджета дължимия данък” – поредното невярно или некомпетентно твърдение. Това, че няма да платят веднага ДДС-то не означава, че вземането не може да се търси по реда на закона.

6. “касовата отчетност на ДДС няма да бъде задължителна за всички” – режимът е по желание, а не по задължение и то за фирми с годишен оборот за миналата година не повече от 500 хил. евро, според Европейската директива.



Допълнено:
Промените са приети и обрародвани в Държавен Вестник, брой 101 от дата 22.11.2013 г. 
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=78C708FB46BB8A4101FF69AA3AA42642?idMat=80400


Прикачам към темата и допълнителни материали.
Колега, искрено благодаря за добрата оценка. Хубавите Ви думите дават мотивация да развиваме сайта и показват, че енергията и работата ни се оценяват. Ще прегледаме календара за 1997 година и ще го коригираме. Благодаря, че писахте.
Zdraveite imam detence koeto qnuari mesec 6te navur6i 1 godinka.Suprugata mi e bremenna i 6te rodi prez mai!Interesuvame dali moga pri rajdaneto na vtoroto detence da prehvurlq mai4instvoto na purvoto na baba mu a suprugata mi da polu4ava mai4instvoto za vtoroto?
Bih bil blagodaren ako mi dadete suvet kakvo da napravq!Predpolagam 4e durjavata e slojila nqkakvi kapani?

В този форум използването на кирилица е задължително.
Имате ли данните за нетото трудово възнаграждение от фишовете си? Нетото не се вижда от данните в НОИ с ПИК. Понякога има разлика в нетното трудово възнаграждение, което изчислява калкулатора от това което сте получили, защото калкулаторът смята в общия случай.

Можете да ми изпратите конкретни сметки, за да ги проверя на katya@kik.bg. Изпратете и линк с Вашата калкулацията, като го копирате не от горната адресна лента, а от под калулацията, след като натиснете бутон ИЗЧИСЛИ.
Права сте. Разпоредбите на чл. 18 (2) НСОРЗ се отнасят само за платен годишен отпуск, а не и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Ето отговор от Министерство на труда и социалната политика

Въпрос 05-06-2012   Живка Ванчева    

При изчисляване на обезщетение по чл.224.ал.1 от КТ, следва ли среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.177 КТ да се коригира с коефициента, получен от отношението на броя на работните дни на месеца,приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, в който се начислява обезщетението?
 
Отговор 15-06-2012 Системен  потребител - експерт "МТСП"   

Уважаема г-жо Ванчева,

Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Тази законова разпоредба препраща към чл. 177 от КТ, а прилагането на чл. 177 от КТ е свързано с разпоредби на Наредбата за структурата и организация та работната заплата (НСОРЗ). Това не означава обаче, че разпоредбите на НСОРЗ, свързани с определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск, са автоматично приложими при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Чл. 224, ал. 1 от КТ е основание за плащане на обезщетение, а чл. 177 е основание за плащане на възнаграждение. Двете плащания имат различен характер. Поради тази причина чл. 18, ал. 2 от НСОРЗ не би могъл да се приложи при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като установеният с него принцип на коригиране с коефициент цели да се коригира разликата, която би се получила в брутното трудово възнаграждение, изплатено през месец, когато не се ползва отпуск и това, което се получава през месец, в който ще се ползва платения годишен отпуск, тъй като е възможно двата месеца да имат различен брой работни дни (ако не се извърши такова коригиране, това все едно би означавало да се допусне работникът или служителят да получава различни по размер заплати в месеци с различен брой работни дни). Сумата, която се изплаща на основание чл. 224, ал. 1 от КТ е обезщетение, което се изплаща еднократно, а размерът му зависи от броя на работните дни неизползван платен годишен отпуск, а не от броя на работните дни в месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение. ЛТ/

http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/faq.asp?qid=46199
Здравейте и от мен :)
Преди два дни ми преведоха една част от 45- дневния болничен. Проблема е обаче, че на мен ми се струва много малко, защото съм си изчислявала с калкулатора и ми излиза разлика от около 7 лв на ден. В калкулатора въвеждам осигурителния доход за дадените месеци, като данни вземам от сайта на НОИ, защото имам ПИК код и смятам, че са достоверни. Какво мога да направя и как да разбера къде е грешката? За десет дни от 19.08 до края на август ми превеждат 192 лв, а калкулатора ми ги изчислява на 260 лв. Притеснява ме, че ако има някаква грешка трябва да се коригира навреме, защото и за следващите месеци сигурно ще продължат да ми ги изчисляват така. Какво бихте ме посъветвали да направя?
Благодаря Ви!

Здравейте, хайде да ги проверим. Като за начало имате ли болнични в периода, от който се смята майчинството?
Бланката на Възражение за давност може да бъде свалена от тук: http://portal.nap.bg/document?id=4163


Отписват задължения към държавата възникнали преди 2008 г. с персонален код

Всеки, който има задължения с изтекла погасителна давност (отпреди 1. 01. 2008 г.), може да поиска да ги отпише с подаването на писмено възражение пред НАП. Възражението може да се подаде лично или да се изпрати по пощата до офиса на НАП по постоянен адрес за физическите лица или по регистрация на юридическите лица.   

Електронна справка в сайта на НАП вече показва всички задължения и плащания на фирми и физически лица. Освен дълговете за данъци и осигурителни вноски, електронната услуга дава достъп и до информация за неплатени глоби и санкции, наложени от различни държавни органи и изпратени за принудително събиране от НАП, допълват от приходното ведомство. Достъпът до информацията става с персонален идентификационен код (ПИК), който се издава безплатно в офисите на НАП. ПИК се получава веднага, ако заявлението за издаването му е подадено в офиса на НАП по постоянен адрес или адреса на управление за юридически лица.

От НАП предупреждават, че не всички дългове отпреди 1 януари 2008 г. са с изтекла погасителна давност. Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок. Той се брои от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В различни случаи давностният срок може да спира или да се прекъсва. Давностният срок се спира например, ако е наложена обезпечителна мярка като запор на банкова сметка на длъжника. С периода на спиране давността се удължава. Давността се прекъсва с издаване на акт за установяване на публично вземане или с предприемането на действие по принудително събиране на дълга. Такива действия може да са например опис на движимо и недвижимо имущество, продажба чрез търг и др. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността, обаче, с изтичането на 10 годишен давностен срок, се погасяват всички публични задължения, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Повече информация за плащането на данъци и осигурителни вноски, процедурите за издаване на ПИК и отписване на задължение може да се получи на  информационния телефон на НАП  0700 18 700 на цената на стандартен телефонен разговор.

22 Юли 2013
Формула за изчисляване на платен годишен отпуск
Ако:
БМ - базов месец, последния месец, предхождащ отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10 дни
ТМ - текущ месец, през който се ползва платения отпуск

То платеният отпуск е равен на:
{(Заплата за отработено времеБМ + доплащане за стажБM + добавки с постоянен характерБМ)/отработени дни БМ} * (дниБМ/дниТМ) * дни в отпуск ТМ

Формула за изчисляване на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
Ако:
БМ - базов месец, последния месец, през който служителят е отработил най-малко 10 дни

То обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е равно на:
{(Заплата за отработено времеБМ + доплащане за стажБM + добавки с постоянен характерБМ)/отработени дни БМ} * дни неизползван отпуск
Вижте и това:

НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА:
....

 Чл. 18. (1) Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.

(2) При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 2 среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.
На сайта на Министерството на финансите са публикувани:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
Дата на публикуване – 09.09.2013 г. Становища по проекта на нормативния акт може да изпращате на адрес: taxpolicy@minfin.bg до 23.09.2013 г. включително.

Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
Дата на публикуване - 09.09.2013 г.



Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове

Основните промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са:
Увеличаване на акцизните ставки за природен газ, използван като моторно гориво и гориво за отопление, както и за тежките корабни горива. Предложенията са свързани с поетите ангажименти с Договора за присъединяване към ЕС относно повишаване на акцизните ставки за достигане на минималните нива на Общността. Увеличението на акцизните ставки е както следва:

 за природен газ, използван като моторно гориво - от 0,85 лв. на 5,10 лв. за 1 гигаджаул;
 за природен газ, използван като гориво за отопление – от 0,10 лв. на 0,60 лв. за гигаджаул;
 за тежките корабни горива - от 600 лв. на 645 лв. за 1000 кг.

Република България е изпратила уведомление с цел правна сигурност до Европейската комисия за прилагане на намалена акцизна ставка върху природен газ, използван като моторно гориво в размер на 0,85 лв. за 1 гигаджаул. В тази връзка с § 3 от законопроекта е предвидено, в случай на одобрение от ЕК до изтичането на срока на действие на акта за одобряване на държавната помощ, приложимата акцизна ставка за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 да бъде 0,85 лв. за 1 гигаджаул.

Предвижда се с оглед равнопоставеност на данъчнозадължените лица, да се даде възможност на малките винопроизводители, в случаите когато изпращат акцизни стоки до лицензиран складодържател на територията на страната, също да прилагат режим отложено плащане на акциз, като стоките да не се придружават с електронен административен документ. Те могат да бъдат съпроводени с придружителния документ, регламентиран в Регламент № 436 от 26 май 2009 г. на Съвета по отношение на лозарския регистър, задължителните декларации и събирането на информация с цел наблюдение на пазара, придружителните документи при превоза на продукти и регистрите, които е необходимо да се водят в лозаро-винарския сектор.

Предложено е да не се инсталира глобална система за позициониране, когато на територията на страната се транспортират с войскови транспортни средства маркирани енергийни продукти от специализираните бази за гориво - смазочни материали на Министерство на отбраната до поделенията или обектите на Българската армия. За целта в правилника за прилагане на закона, ще се предвиди специален ред за транспортирането на тези енергийни продукти.
Предвидените допълнения в чл. 104 са във връзка с правомощията на митническите органи, като органите по приходите в производствата по чл. 77 и 78 от ДОПК, при откриване на производство по прекратяване, прехвърляне, преобразуване, ликвидация и несъстоятелност на предприятие данъчнозадължените лица, да уведомяват и тях. Информацията е необходима на митническите органи с цел предприемане на своевременни действия по реда на Глава петнадесета от ДОПК.

Предложено е да отпадне изискването за ликвидност и изискуемост на публичните задължения, тъй като за целите на лицензирането и регистрирането на лицата по реда на ЗАДС е налице условието същите да нямат ликвидни и изискуеми публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. За доказване изпълнението на законовото условие да няма ликвидни и изискуеми публични задължения, данъчно задълженото лице представя удостоверение за наличие или липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, издадено по реда на чл.87, ал.6 от ДОПК, в което не се посочват обезпечените вземания. Съгласно действащата към настоящия момент правна уредба, данъчно задължените лица, които имат обезпечени вземания по реда на ДОПК, не отговарят на изискванията за лицензиран складодържател или регистрирано лице в ЗАДС. В удостоверението по чл.87, ал.6 от ДОПК за липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, което Националната агенция за приходите издава на лицата, не се отбелязват обезпечените вземания, тъй като не би следвало наличието на обезпечени задължения, чието плащане е сигурно в бъдеще, да води до затруднения за лицата. Наличието на обезпечени вземания не следва да създава пречки пред икономическите оператори да продължат да извършват търговската си дейност и това обстоятелство да не бъде предпоставка за прекратяване на разрешителните или лицензионни режими.

С цел прилагане на механизма за компенсиране на земеделските производители посредством създаването на схема за държавна помощ за прилагане на намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство чрез система от ваучери за гориво, в законопроекта е създаден нов раздел VI, който предвижда специален ред за приспадане на акциз срещу ваучери за гориво, като също така са предложени и съответните изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители.

Схемата за държавна помощ е одобрена от Европейската комисия с положително решение № SA.32982 (2011/N) за съвместимостта й с вътрешния пазар, но към настоящия момент се очаква получаването на разрешение за удължаване на срока й на действие до 31 декември 2014 г., поради което е предвидено в преходните и заключителни разпоредби, същата да влезе в сила след постановяване на акта от ЕК за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи.
Предвижда се общата номинална стойност на ваучерите за гориво да се утвърди със Закона за държавния бюджет на Република България, като ще се разпределя между земеделските производители на база определени индивидуални годишни квоти за всеки производител. Общата номинална стойност на ваучерите за гориво представлява величината на държавната помощ и се равнява на отстъпката от акциза върху горивото, използвано при производството на първична селскостопанска продукция. Номиналната стойност на ваучера ще представлява отстъпката от акциза за количеството газьол, посочено във ваучера. При закупуването на гориво за обработка на земеделска земя, земеделският производител ще има право да приспадне размера на акциза, посочен като номинална стойност във ваучера. По този начин на практика се прилага намалена акцизна ставка върху горивото, използвано при обработката на земеделска земя. За целта, земеделските производители ще получават ваучери, съответстващи на количеството гориво, съгласно индивидуална годишна квота. За целите на определянето на индивидуалните годишни квоти, земеделските производители ще декларират прогнозно годишно потребление на горивото, коригирано съобразно одобрена методика от министъра на земеделието и храните, разработена с цел отчитане на площите по основните видове култури, отглеждани в страната.

Във връзка с отстраняване на проблеми, възникнали при прилагането на закона, са направени предложения с редакционен и правно-технически характер, които целят единствено прецизиране на законовите разпоредби.



Проект!

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(oбн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53 и 108 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 36 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2008 г.; доп., бр. 6 и 24 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., доп., бр. 29 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 54 и 94 от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013 г.).

§ 1. В чл. 20, ал. 2, т. 1а след думите „се изпраща до“ се добавя „лицензиран складодържател на територията на страната“.
§ 2. В чл. 24е, ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;“.
§ 3. В чл. 32, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 думите „с код по КН 2901, 2711 29, от 2902 11 до 2902 44 – 340 лв. за 1000 килограма;” се заменят със „с код по КН 2901, 2711 29, 2902 11 и 2902 19 – 340 лв. за 1000 килограма и с код по КН от 2902 20 до 2902 44 – 340 лв. за 1000 литра;”;
2. В т. 6 числото „0,85“ се заменя с „5,10“;
3. В т.10 числото „600“ се заменя с „645“.
4. Създава се ал. 11:
„(11) Акцизната ставка по ал. 1, т. 6 се прилага до постановяване на акт от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи под формата на намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво. До изтичане срока на действие на акта за държавна помощ, акцизната ставка за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 е 0,85 лв. за 1 гигаджаул.“.
§ 4. В чл. 33, ал.1, т. 6 числото „0,10” се заменя с числото „0,60”.
§ 5. В чл. 34, ал. 2 се отменя.
§ 6. В чл. 34а, ал. 2 думите „по смисъла на Закона за енергетиката“ се заличават.
§ 7. В глава трета се създава Раздел VІ с чл. 45а-45в:
„Раздел VІ
Специален ред за приспадане на акциз срещу ваучери за гориво”
Чл. 45а. (1) Задължените по този закон лица, които са приели ваучери за гориво, издадени по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители срещу продажба на газьол по чл.32, ал. 1, т. 3 имат право да приспаднат от дължимия акциз по акцизната декларация по чл. 87, ал.1 номиналната стойност на ваучерите.
(2) Събраните ваучери се предават на компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчнозадълженото лице до 10-о число на месеца следващ месеца, за който се приспада акциза по ал. 1.
(3) В момента на предаване на ваучерите по ал. 2 се съставя приемо-предавателен протокол по образец, определен в правилника за прилагане на закона.
(4) Не се приемат ваучери за гориво с нарушена цялост и повредени защити.
(5) С протокола по ал. 3 не се удостоверява автентичността на предадените ваучери за гориво.
(6) Лицата по ал.1 вписват в декларацията по чл. 87, ал. 1 от закона номера на протокола по ал. 3.
Чл. 45б. (1) Агенция „Митници” извършва проверка за автентичност на получените ваучери по ред и начин определени в правилника за прилагане на закона.
(2) След извършване на проверката за автентичност по ал.1, ваучерите за гориво се съхраняват в Агенция „Митници” по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 45в. (1) При констатиране на неистински или подправени ваучери за гориво се образува административнонаказател но производство, а ваучерите за гориво се съхраняват като доказателство до приключване на административнонаказател ното производство.
(2) В случаите по ал. 1 приспаднатият акциз по акцизната декларация по чл. 87, ал. 1 от данъчно задължените лица по неистински или подправени ваучери подлежи на внасяне, ведно със законната лихва от датата, когато акцизът е бил дължим.”
§ 8. В чл. 53, ал. 2, т. 2 думите „в определените срокове не се представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението, или когато“ се заличават.
§ 9. В чл. 58, ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;“
§ 10. В чл. 58з, ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;“
§ 11. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз“ се заличават.
2. В ал. 2 след думата „възникнал“ се поставя запетая и се добавя „установен“.
§ 12. В чл. 80, ал. 1 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
§ 13. В чл. 81, ал. 3 накрая се добавя „след като задължението за акциз е погасено“.
§ 14. В чл. 83д, ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „след като задължението за акциз е погасено“.
§ 15. В чл. 84 се създават ал. 17, 18 и 19:
„(17) Реквизитите на данъчните документи се попълват при отчитане на съответната специфика на акцизните стоки.
(18) Когато съдът спре предварителното изпълнение на решението на директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на действието на лиценза за управление на данъчен склад, считано от датата на спирането за лицензираният складодържател възниква задължение да анулира издадения по чл. 20, ал. 2, т. 9 акцизен данъчен документ, по ред и начин определени с правилника за прилагане на закона.
(19) В случаите по ал. 18 се издава акцизен данъчен документ по чл. 20, ал. 2 за акцизните стоки, за които акцизът е станал дължим.“.
§ 16. В чл. 93 се създава ал. 8:
„(8) Разпоредбите на ал. 6 не се прилагат при транспортиране с войскови транспортни средства на маркирани енергийни продукти от специализираните бази за гориво-смазочни материали на Министерството на отбраната до поделенията или обектите на Българската армия. Редът и условията за транспортиране на маркираните енергийни продукти се определя с правилника за прилагане на закона.“
§ 17. В чл. 104 се създават ал. 5 и 6:
„(5) В производството по чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, търговецът или заявителят уведомяват началника на съответната митница по седалището на търговеца. Удостоверение за уведомяването се издава от началника на съответната митница.
(6) В производствата по чл. 78 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата уведомяват Агенция „Митници“.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 18. Навсякъде в закона думите „ликвидни и изискуеми ” се заличават.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 19. В Закона за подпомагане на земеделските производители (oбн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 79 от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.; доп., бр. 26 от
1999 г.. изм. и доп., бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 113 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г.; доп., бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 46 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2002 г., доп., бр. 18 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 30, 34, 59 и 80 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2006 г.; изм., бр. 108 от 2006 г.; доп., бр. 13 от 2007 г., изм., бр. 53 и 59 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 16 от 2008 г.; изм., бр. 36 и 43 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2008 г., бр. 12 от 2009 г.; изм., бр. 32 и 82 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2009 г.; доп., бр. 59 от 2010 г.; изм., бр. 8 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.; изм., бр. 66 от 2013 г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се Глава четвърта „а” с чл. 47а-47н:
„Глава четвърта „а”
Ваучери за гориво
Чл. 47а. (1) Право на ваучери за гориво имат земеделските производители, регистрирани по чл. 7 от закона, които:
1. Нямат изискуеми публични задължения;
2. Не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност;
3. Не са в производство по ликвидация;
4. Не са предприятия в затруднение.
(2) Земеделски производители, за които е установено, че са нарушили правилата за ползване на ваучерите за гориво, нямат право да подават декларация за получаване на ваучери за гориво за срок от 2 години.
Чл. 47б. (1) Общата номинална стойност на ваучерите за гориво за съответната година се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България.
(2) Общата номинална стойност на ваучерите за гориво се разпределя на земеделските производители въз основа на определената по чл.47в индивидуална квота.
Чл. 47в. (1) Земеделските производители получават ваучери за гориво в рамките на индивидуална квота, определена в литри гориво. Индивидуалната квота е първоначална и окончателна.
(2) Първоначалната индивидуалната квота се определя въз основа на подадена декларация по чл.47е, ал. 3, в която земеделският производител декларира прогнозно годишно потребление на гориво, коригирано съобразно одобрена методика от министъра на земеделието и храните. Корекцията се извършва от служители на компетентната областна дирекция „Земеделие”.
(3) Земеделските производители водят подробен годишен дневник за закупеното и действително изразходено гориво в стопанството. В дневника се отразяват данни за закупено количество гориво, видове и обем извършени дейности, използвани машини и съоръжения, действително изразходено гориво. Дневникът е по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.
(4) Окончателната индивидуална квота представлява действително изразходеното през годината гориво при производството на първична селскостопанска продукция. Окончателната индивидуална квота се определя от компетентната областна дирекция „Земеделие”, въз основа на декларацията по чл. 47е, ал. 4, подадена от земеделския производител. Към декларацията се прилагат копия от фактурите за закупено гориво и копие от дневника по ал. 3.
(5) Компетентната областна дирекция „Земеделие” съвместно с Контролно-техническа инспекция установява изразходеното при производството на първична селскостопанска продукция гориво за съответната година, въз основа на данните от дневниците и фактурите, които земеделските производители представят с подаване на декларацията по чл. 47е, ал. 4.
(6) Отстъпката на акциза по първоначалната индивидуална квота се определя в лева по следната формула:
ОАПИК = ПИК х ПОСА
където:
ОАПИК е отстъпката на акциза по първоначалната индивидуална квота;
ПИК е първоначалната индивидуална квота;
ПОСА е прогнозната отстъпка от стойността на акциза (за литър гориво).
(7) Отстъпката на акциза по окончателната индивидуална квота се определя в лева по следната формула:
ОАОИК = ОИК х ООСА
където:
ОАОИК е отстъпката на акциза по окончателната индивидуална квота;
ОИК е окончателната индивидуална квота;
ООСА е окончателната отстъпка от стойността на акциза (за литър гориво).
(8) Отстъпката на акциза е равна на номиналната стойност вписана във ваучера за гориво. В случаите на повече от един ваучер за гориво, отстъпката на акциза е равна на сбора на номиналните стойности вписани в съответните ваучери.
Чл. 47г. (1) Отстъпката от стойността на акциза е прогнозна и окончателна.
(2) Прогнозната отстъпка от стойността на акциза за литър гориво се определя в лева по следната формула:
ПОСА=ОНС/ПИК и
където:
ПОСА е прогнозната отстъпка от стойността на акциза;
ОНС е общата номинална стойност по чл. 47б, ал.1;
ПИК и са първоначалните индивидуални квоти на земеделските производители за съответната година.
(3) Окончателната отстъпка от стойността на акциза за литър гориво се определя в лева по следната формула:
ООСА=ОНС/ОИК и
където:
ООСА е окончателната отстъпка от стойността на акциза;
ОНС е общата номинална стойност по чл. 47б, ал. 1;
ОИК и са окончателните индивидуални квоти на земеделските производители за съответната година.
(4) Отстъпките по ал.2 и 3 не може да надвишават разликата между размера на акциза за литър газьол, определен по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и минималната данъчна ставка за газьол, определена в Таблица Б на Приложение І на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.
Чл. 47д. (1) На всеки земеделски производител се предоставят не повече от осем броя ваучери за гориво за съответната година.
(2) Броят на ваучерите за гориво, които може да получи земеделският производител се определя въз основа на литрите газьол, за които земеделският производител има право да ползва отстъпката по чл. 47г, ал. 1 от стойността на акциза.
(3) За целите на ал. 2 се определят следните категории и брой ваучери:
а) I-ва категория – до 370 литра включително – два броя ваучери за гориво;
б) II-ра категория – от 371 литра до 740 литра включително – четири броя ваучери за гориво;
в) III-та категория – от 741 литра до 3700 литра включително – шест броя ваучери за гориво;
г) IV-та категория – над 3701 литра – осем броя ваучери за гориво.
Чл. 47е. (1) Право да предоставят ваучери за гориво на лицата по чл. 47а, ал. 1 имат единствено областните дирекции „Земеделие” към министъра на земеделието и храните.
(2) Ваучери за гориво се предоставят на земеделските производители на два етапа след подаване на декларациите за определяне на първоначална и окончателна индивидуална квота по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.
(3) В декларацията за определяне на първоначална индивидуална квота, земеделските производители декларират :
1. вида на първичната селскостопанска продукция, която ще бъде произведена;
2. обработваеми площи и отглеждани животни;
3. вида и обема на дейностите, които ще бъдат извършени по производството на първична селскостопанска продукция;
4. прогнозно годишно потребление на гориво.
(4) В декларацията за определяне на окончателната индивидуална квота се декларира действителния обем изразходено гориво за съответната година, използвано за производство на първична селскостопанска продукция въз основа на данните от водения от земеделския производител дневник и фактурите за покупката на гориво.
(5) Декларацията по ал.3 се подава в компетентната областна дирекция „Земеделие” в срок до 31 декември на годината, преди годината, за която се отнася помощта.
(6) Декларацията по ал.4 се подава в компетентната областна дирекция „Земеделие” в срок до 15 януари на годината, следваща годината, за която се отнася помощта.
Чл. 47ж. (1) Ваучерите за гориво се предоставят на земеделските производители на два етапа.
(2) На първия етап се предоставят ваучери за гориво на земеделския производител в размер 60 на сто от отстъпката на акциза по първоначалната индивидуална квота определена по реда на чл. 47в, ал. 6. Ваучерите се предоставят в периода от 1 април до 15 май на съответната година.
(3) На втория етап се предоставят на земеделския производител ваучери за количество гориво, представляващо разликата между отстъпката на акциза по окончателната индивидуална квота определена по реда на чл. 47в, ал. 4 и стойността на ваучерите по ал. 2. Ваучерите се предоставят в периода от 1 февруари до 15 март на годината, следваща годината за която се отнасят.
(4) В случай, че разликата по ал.3 е отрицателна величина земеделският производител възстановява сумата до размера на отстъпката на акциза по окончателната индивидуална квота.
Чл. 47з. (1) Ваучерът за гориво може да се използва само за покупка на газьол по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(2) Ваучерът за гориво се използва еднократно и лично от земеделския производител.
(3) Закупеното с ваучери гориво може да се използва единствено за осъществяване на дейността на земеделския производител, във връзка с която са предоставени ваучерите.
(4) За закупеното с ваучери гориво се издава фактура, в която се вписват серията и номера на ваучера за гориво.
(5) Фактурите за закупено гориво се съхраняват от земеделските производители в срок от 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на издаване на фактурите.
(6) Ваучерът се състои от две еднообразни части, едната от които се приема от лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обекти, а другата се прикрепя към фактурата и се съхранява от земеделския производител съобразно законоустановените срокове.
Чл. 47и. (1) Земеделските производители могат да закупуват с ваучери за гориво газьол от:
1. лица, извършващи доставки/продажби на течни горива, които не са данъчно задължени лица по Закона за акцизите и данъчните складове;
2. лица, извършващи доставки/продажби на течни горива, които са данъчно задължени лица по Закона за акцизите и данъчните складове.
(2) При закупуване на газьол, земеделският производител има право на приспадане на акциза, посочен като номинална стойност във ваучера за гориво за съответните литри.
(3) Лицата по ал.1 приспадат от стойността на горивото номиналната стойност на акциза посочена във ваучера за гориво.
Чл. 47й. (1) Издател на ваучерите за гориво е Министерството на земеделието и храните.
(2) Организацията по отпечатването на ваучерите за гориво се извършва от Министерството на финансите за сметка на Министерството на земеделието и храните.
(3) Ваучерите за гориво се отпечатват по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книжа.
(4) Ваучерите за гориво се отпечатват по предварителна заявка от Министерството на земеделието и храните, предоставена на Министерството на финансите в срок до 31 януари на годината за която се отнасят ваучерите.
(5) Отпечатаните ваучери се предоставят на Министерството на земеделието и храните в срок до 28 февруари на годината за която се отнасят ваучерите.
(6) Ваучерът за гориво задължително съдържа:
1. наименование на издателя;
2. серия и номер;
3. баркод, съдържащ серия, номер и година на емисията;
4. баркод, съдържащ индивидуализиращи данни за земеделския производител-получател на ваучера за гориво:
а) за физическо лице или едноличен търговец – трите имена/наименование, единен граждански номер (ЕГН), съответно единен идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ;
б) за юридическо лице – наименование и единен идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ;
5. литри газьол, за които земеделския производител има право да ползва отстъпка за акциз по ваучера за гориво;
6. номинална стойност на ваучера за гориво (изразена цифром и словом) определена в левове;
7. година, за която се предоставя отстъпката на акциза по ваучера за гориво;
8. код, идентифициращ етапа, за който е предоставен ваучера;
9. изричен текст, че ваучерът за гориво е предназначен само за закупуване на газьол;
10. най-малко седем способа за защита;
(7) Данните по ал. 6, т. 4, 5, 6 и 8 се отпечатват върху ваучера от компетентната областна дирекция „Земеделие”.
(8) Неизползвани, сгрешени или повредени ваучери за гориво се връщат от Министерството на земеделието и храните на отдел „Контрол върху отпечатването на ценни книжа” в Министерството на финансите с приемо-предавателен протокол. Предадените ваучери се снемат от отчет.
(9) Върнатите по ал. 8 ваучери за гориво се унищожават.
Чл. 47к. (1) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа електронен регистър за предоставените на земеделските производители ваучери за гориво.
(2) Регистърът съдържа:
1. индивидуализиращите данни за земеделския производител (по баркод);
2. серия, номер и година на емисия на ваучера;
3. година, за която се предоставя отстъпката на акциза по ваучера за гориво;
4. номинална стойност на ваучера;
5. литри гориво, за които се предоставя отстъпката на акциза по ваучера;
6. код, идентифициращ етапа, за който е предоставен ваучера;
(3) Министерството на земеделието и храните предоставя обобщена информация в електронен вид на Агенция „Митници”, съдържаща данните от регистъра по ал. 2.
Чл. 47л. (1) Лицата по чл. 47и, ал. 1 т. 1, приемащи ваучери за гориво като платежно средство, имат право да използват приетите ваучери единствено за закупуване на газьол от други лица по чл. 47и, ал. 1, т. 1 или 2.
(2) Лицата по чл.47и, ал.1, т.1 и 2 при приемане на ваучера вписват на гърба му своето наименование, ЕИК по БУЛСТАТ, дата на приемане на ваучера и печат.
(3) Задължението по ал.2 е условие за последваща употреба на ваучера за гориво от лицата по чл.47и, ал.1, т.1 и 2.
(4) Лицата по чл. 47и, ал. 1, т. 2 имат право да използват приетите от тях ваучери единствено за целите на чл. 45а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(5) Ваучери за гориво с нарушена цялост и повредени защити не могат да се ползват като платежно средство.
Чл. 47м. (1) Ваучери за гориво по реда на тази глава не се предоставят, когато земеделския производител е получател на друго публично финансиране за същите разходи за акциз върху гориво, използвано за целите на първично селскостопанско производство, в рамките на окончателната индивидуална квота, определена по реда на чл. 47в, ал. 4.
(2) В случай на двойно публично финансиране, помощта под формата на ваучери за гориво става изискуема и подлежи на възстановяване, заедно със законната лихва от датата на получаването й.
Чл. 47н. Механизмът за подпомагане на земеделските производители по реда на тази глава се прилага за обработени земеделски земи, използвани ливади и отглеждани животни до 31 декември 2014 година.
2. Създава се чл. 52:
„Чл. 52. (1) Земеделски производител, който използва не по предназначение ваучери за гориво или газьол, закупен с ваучер, се наказва с глоба за физическите лица в размер от
2 000 до 5 000 лева, а за юридическите лица с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лева.
(2) Земеделски производител, който неправомерно е получил ваучери за гориво се наказва с глоба за физическите лица в размер от 2 000 до 5 000 лева, а за юридическите лица с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лева.
(3) В случаите на ал.1 и 2 земеделският производител е длъжен да възстанови номиналната стойност на получените ваучери, ведно със законната лихва от датата на получаване им.
(4) Актовете за нарушения по ал. 1 и 2 се съставят от длъжностните лица от компетентната областна дирекция “Земеделие”, на които е възложено да извършват проверките по тази глава.
(5) Наказателните постановления се издават от директора на компетентната областна дирекция „Земеделие” или от оправомощени от него длъжностни лица.
(6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
3. В § 1 от допълнителната разпоредба се създават точки 46, 47, 48, 49, 50 и 51:
„46. „Ваучер за гориво” по смисъла на този закон е държавна ценна книга, която може да се използва като непарично платежно средство за размера на акциза, посочен в него само от земеделски производител, регистриран по този закон и от лица, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обекти, включително лицата извършващи доставки/продажби на течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове.
47. „Предприятие в затруднение” е предприятие в затруднение по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.”
48. „Първична селскостопанска продукция” означава продуктите от първичното селскостопанско производство, включително продукти от почвата, от отглеждането на добитък, от лов и риболов.
49. „Първично селскостопанско производство” означава производството, отглеждането на първични селскостопански продукти, включително събиране на реколта, доене и животновъдство на стопански начала преди клане. То включва също лов и риболов и събиране на диви растения.
50. „Публично финансиране” са средства предоставени от държавния бюджет и/или бюджета на Европейския съюз, независимо от органа, който ги предоставя.
51. „Компетентна областна дирекция „Земеделие” за целите на Глава четвърта „а” е областната дирекция „Земеделие” към министъра на земеделието и храните по месторегистрация на земеделския производител.”
§ 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 7 и § 19, които влизат в сила след постановяване на акт от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи.
На сайта на Министeрството на финансите са публикувани:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
Дата на публикуване – 09.09.2013 г. Становища по проекта на нормативния акт може да изпращате на адрес: taxpolicy@minfin.bg до 23.09.2013 г. включително.

Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
Дата на публикуване - 09.09.2013 г.


Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са във връзка с необходимостта от хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.

Промени свързани с транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

Със законопроекта се въвежда нов специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност. Въвеждането на специалния режим има за цел подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на данък върху добавената стойност към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност ще позволи на лицата, които го прилагат да го отчитат към бюджета при плащането по доставката от техните клиенти. Едновременно с това е регламентирано, че при прилагане на този режим правото на приспадане на данъчен кредит за данъчно-задължените лица, които го прилагат, ще възниква от момента, в който ДДС върху доставените им стоки или услуги е платен на техния доставчик. Режимът не е задължителен т.е. малките и средни предприятия имат право да направят избор за неговото прилагане. Обхватът на този режим е дефиниран по следния начин: предвиден е максимален праг на годишен оборот за прилагане на режима до 500 000 евро или тяхната равностойност в национална валута и изискване доставките по режима да са с място на изпълнение в страната.

Законопроектът въвежда нова правило за определяне на данъчно събитие и данъчна основа при вътреобщностно придобиване на стоки с продължително изпълнение повече от един месец. При тях данъчното събитие възниква в края на всеки календарен месец.

С оглед опцията, предвидена в Директива 2010/45/ЕС, законопроектът определя задължение на данъчно задължените лица да съхраняват данъчните документи в оригиналния им вид, в който са създадени.

Промени, в резултат на констатирани несъответствия с правото на ЕС и привеждане на ДДС законодателството ни в съответствие с решения на Съда на ЕС

Направени са предложения за изменения по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг, като са регламентирани критерии в кои случаи сделката по лизингови договори следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив, съобразно решение на СЕС по дело C 118/11„ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД.

Законопроектът регламентира нови правилата за формиране на данъчната основа.

Във връзка с решение на СЕС по дело C-549/11 „Орфей България“ ЕООД е променена разпоредбата за определяне на данъчна основа при бартер, която се изразява в размера на стойността, която получателят по доставката, която е насрещната престация по другата доставката на вещи, приписва на очакваните от него стоки или услуги, и която стойност съответства на сумата, която той е готов да изразходва за доставката.

Предложено е изменение и в регламента за определяне да данъчната основа при дерегистрация, съгласно постановеното с решение на СЕС по дело C-142/12 „Христомир Маринов“. Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги при дерегистрация, е балансовата стойност на активите по смисъла на приложимите счетоводни стандарти, или данъчната стойност по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане на активи.

С оглед съобразяване с практиката на СЕС, постановена с решение на СЕС по дело С-385/09 „Nidera Handelscompagnie“, от тримесечен, срокът, в който регистрираното лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи, се променя на 12 месечен с цел уеднаквяване на сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит с тези по чл. 72 от ЗДДС.

Във връзка с намаляване административната тежест за регистрираните по ЗДДС лица и в съответствие с решение по дело С-77/ 01 „Empresa de Desenvolvimento Mineiro SGPS SA (EDM)“ на СЕС, законопроекта въвежда разпоредби за данъчното третиране на неперсонифицирано дружество. Извършеното от съдружниците в съответствие с договорените дялове в договора за учредяване на неперсонифицирано дружество не представлява доставка. Единствено предприетите операции повече от договорените като дял, които включват плащания за надхвърлящото дела представляват облагаеми доставки.

Промени във връзка с несъответствия на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ ЕС.

Направени са предложения да изменение на разпоредбите, които приравняват на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги за лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице.

Законопроектът изменя правилата за определяне на данъчната основа при внос, като предвижда, че облагаемата стойност е митническата стойност, която се увеличава с присъщи на внос разходи направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото не са били включени в нея. За целта законопроектът въвежда дефиниция на понятието „Първо местоназначение“ на територията на страната. В тази връзка, със законопроекта се въвежда нова разпоредба за доставка на свързани с внос услуги. Доставките на услуги свързани с внос ще се облагат с нулева ставка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.

По отношение на освобождаване от данък при внос също са направени промени, които привеждат в съответствие на ЗДДС с Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 година за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки.

Промени, свързани с дерогация от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС с цел улесняване пътния и железопътния транспорт по Дунав мост II

Друг особен режим, който се въвежда със законопроекта, е режимът на облагане на доставки на стоки и услуги на Граничен комбиниран мост „Видин - Калафат“. Мястото на изпълнение на услугите по събиране на таксата за преминаване на моста е на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния или на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България. Доставки по поддръжка/ремонт на моста са с място на изпълнение на територията на страната или Румъния в зависимост от това на коя териториална част се извършват.

Промени, свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени, във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона

Допълнени са случаите, при които не е налице доставка при предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища със чуждестранно участие по Закона за народната просвета. Не е налице доставка и при последващото преминаване на имотите към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата.

По отношение на преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ е предвидено, че не е налице доставка за целите на ЗДДС. С цел гарантиране спазването на принципа за неутралност законопроектът предвижда промяна на правилото за определяне на данъчната основа на безвъзмездно подобрение при прекратяване на договор за наем. В тези случаи данъчната основа е данъчната стойност по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, като по този начин лицата ще понасят еднаква данъчна тежест.

По отношение на ограниченията за корекции, съгласно предложеното изменение лицата няма да извършват корекции при липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали. Промяната е продиктувана от промени в действащият Закон за националната стандартизация.

Във връзка с въвеждане на единна сметка е премахната е разпоредбата относно поредността при прихващане на задължения от органа по приходите.

При освобождаванията на внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави, както и на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз няма да се прилага нулева ставка за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата. Предвид приключване на проектите по програма ФАР, то отпадат и ангажиментите, предвидени в споразумението с ЕК, че доставките финансирани по тази програма, както и националното съфинансиране, ще бъдат освободени от облагане с ДДС. Същевременно, съгласно клаузите на договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, Република България е поела ангажимент да денонсира или измени всякакви други договори с трети страни, в които има подобни разпоредби за освобождаване от облагане с ДДС на доставки на стоки или услуги, финансирани с донорски средства или съфинансирани от националния бюджет.

Предложеният проект на акт няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.



Проект!
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86 от 2006 г.; доп., бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд на РБ от 2007 г. - бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2007 г.; изм., бр. 59 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2007 г.; бр. 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г.; доп., бр. 12 от 2009 г.; изм., бр. 23 от 2009 г.; бр. 74 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2009 г.; бр. 94 от 2010 г., изм., бр. 100 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2011 г.; изм., бр. 77 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 от 2012 г.; бр. 94 от 2012 г.; изм., бр. 103 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 23 от 2013 г.; изм., бр. 30 от 2013 г.; бр. 68 от 2013 г.)

§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 2:
а) точка 3 се изменя така:
„3. фактическото предоставяне на стока на лизингополучател за разпореждане с нея по договор за лизинг, с който се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху стоката, и изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката към края на договора или сборът от вноските по договора за лизинг, с изключение на доставките на финансовите услуги по чл. 46, ал. 1, т. 1, е практически идентичен с пазарната стойност на стоката към датата на предоставянето й за разпореждане.”
б) създава се т. 5:
„5. предоставянето срещу възнаграждение на стока на неперсонифицирано дружество от съдружник в последното, когато е извън уговорената вноска в дружествения договор.“
2. В ал. 3, т. 1 се изменя така:
„1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;“
3. Създава се ал. 5:
„(5) Не се счита за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози.”

§ 2. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 5:
„5. извършването срещу възнаграждение на услуга на неперсонифицирано дружество от съдружник в последното, когато е извън уговорената вноска по в дружествения договор.“
2. В ал. 3:
а) точка 1 се изменя така:
„1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическата дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;“
б) точка 2 се изменя така:
„2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическата дейност на данъчно задълженото лице;“

§ 3. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Основният текст се изменя така:
„(1) Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия, както и към неперсонифицирано дружество от съдружник в резултат на:“
2. Създават се т. 5 и 6:
„5. вноски по договор за създаване на неперсонифицирано дружество, когато такива са уговорени;
6. предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища с чуждестранно участие по Закона за народната просвета, и последващото им преминаване към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата.“

§ 4. В чл. 16, ал. 3 думите „страни или“ се заличават.

§ 5. Създава се член 20а:
Място на изпълнение при доставки на стоки и услуги на Граничен комбиниран мост „Видин Калафат“
„(1) Мястото на изпълнение на доставка на услугите, свързани със събирането на таксата за преминаване на Граничния комбиниран мост „Видин Калафат” е:
1. на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния;
2. на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България.
(2) За целите на определяне на мястото на изпълнение на доставки на стоки и услуги, вътреобщностни придобивания и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на Граничния комбиниран мост „Видин Калафат” се приема, че средата на моста (трайно поставена бяла линия) е териториалната граница между Република България и Румъния. Доставката по поддръжка/ремонт на териториалната част на моста на Република България е с място на изпълнение на територията на страната. Доставката по поддръжка/ремонт на териториалната част на моста на Румъния е с място на изпълнение на територията на Румъния.“

§ 6. В чл. 26 ал. 7 се изменя така:
„(7) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги без писмено да му е придадено парично изражение), данъчната основа на всяка от доставките е стойността, която получателят по доставката, приписва на очакваните от него стоки или услуги, и тя съответства на сумата, която е готов да изразходва, изчислена към датата на възникване на данъчното събитие за нея. Сумата, която получателят е готов за изразходва, отговаря на разходите, които е поел за придобиване на стоките или услугите, които доставя като възнаграждение за получените стоки и услуги. Когато получателят не може да определи точно размера на разходите, които е поел за придобиване на стоките или услугите, които доставя като възнаграждение за получените стоки и услуги, сумата, която получателят е готов да разходва, се равнява на възнаграждението, което би получил при продажба на стоките или услугите, които доставя.“

§ 7. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „чл. 9, ал. 3” се заменят с „чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2”.
2. В ал. 3 т. 2 се отменя.
3. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Данъчната основа на доставка на услуги чл. 9, ал. 3, т. 3 е стойността на услугите, определена към момента на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването, която съответства на пазарната цена на подобни услуги, като се вземат предвид разходите за преобразуването на актива.“
(6) Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е:
1. балансовата стойност на активите по смисъла на приложимите счетоводни стандарти, или
2. данъчната стойност по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане на активи, различни от тези по т. 1“

§ 8. Създава се чл. 36а:
„ Доставка на свързани с внос услуги
(1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
(2) Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 размерът на начисления данък се коригира:
а) за издадени фактури и известия по реда на чл. 116;
б) за издадени протоколи по реда на чл. 80, ал. 5 от правилника за прилагане на закона;“

§ 9. В чл. 39, т. 5 думата „зъболекари“ се заменя с „лекари по дентална медицина“.

§ 10. В чл. 55, ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.”

§ 11. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 думите „ и други продукти“ се заличават.
2. В ал. 14:
а) точка 12 се изменя така:
„12. внасят ковчези, съдържащи тела на починали, и урни, съдържащи прах на покойници, както и цветята, погребалните венци и други предмети за украса, които обикновено ги съпровождат;“
б) точка 14 се изменя така:
„14. внася документация, с изключение на таксови и други подобни марки, доказващи плащане на такси в трети държави;
в) в т. 21 думата „протезиране“ се заменя с думата „типизиране“;“

§ 12. В чл. 63 се създава ал. 6:
„(6) При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 13, ал. 1-3 с продължителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месен на прекратяване на доставките, данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.“

§ 13. В чл. 64 се създава ал. 5:
„(5) При доставки по чл. 63, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните на месеца на прекратяване на доставките.“

§ 14. В чл. 68 се създава ал. 6: „(6) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем по отношение на доставчика – лице, което прилага специалния режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност.”

§ 15. В чл. 75, ал. 2 думат „три“ се заменя с „дванадесет.“

§ 16. В чл. 80, ал. 2, т. 3 думите „утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове“ се заменят с „нормативен акт или фирмени стандарти и нормали.“

§ 17. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „възникнали до датата на подаване на справка-декларацията“ се заменят с „до изтичане на края на календарния месец на подаване на справка-декларацията.“
2. Алинея 6 се отменя.
3. В ал. 8 думите „ал. 3 – 6“ се заменят с думите „ал. 3 – 5“.

§ 18. В чл. 111 ал. 3 се изменя така:
„(3) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89.“

§ 19. В чл. 121, ал. 1 накрая се добавя „в оригиналния им вид“.

§ 20. В част осма се създава Глава седемнадесета "а" с чл. 151а-151д:
„Глава седемнадесета „а“ „Специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност
Общи положения
Чл. 151а. (1) Регистрираните по чл. 96, 97, 98 и чл. 100, ал. 1 и 3 от закона лица, могат да прилагат специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност (наричан по-нататък специален режим), когато отговарят едновременно на следните условия:
1. имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран през предходната календарна година. В облагаемия оборот не се включват доставките на дълготрайни активи, както и инцидентни доставки на недвижими имоти;
2. не са в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
3. не им е издаван ревизионен акт по реда на чл. 122 от ДОПК и/ или за вменена отговорност по реда на чл. 177;
4. не са им налагани глоби, имуществени санкции или други принудителни административни мерки по влезли в сила наказателни постановления за неспазване на данъчното и осигурително законодателство през последната година;
5. нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, или при наличие на такива задължения, те са обезпечени или за тях има издадено разрешение за отсрочване или разсрочване;
6. не са заличавани от специалния режим по реда на чл. 151б, ал. 7, т. 2 и 3.
(2) Специалният режим се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги, с изключение на:
1. внос на стоки;
2. вътреобщностни придобивания на стоки;
3. вътреобщностни доставки на стоки;
4. доставки към данъчно незадължени лица;
5. освободени доставки;
6. доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
7. доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
8. доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година;
9. доставки, по отношение на които се прилага специален ред на облагане;
10. доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се извършва по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
11. доставки между свързани лица;
(3) За прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на Националната агенция за приходите.
(4) За получаване на разрешение за прилагане на специалния режим лицето по ал. 1 подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите писмено искане по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Искането за прилагане на специалния режим може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Разрешението по ал. 3 се издава в седем дневен срок от постъпване на искането.
(6) Националната агенция за приходите може да откаже да издаде разрешение по ал. 3, ако установи, че лицето има намерение да ползва специалния режим за избягване на данъчно облагане или че условията по ал. 1 не са изпълнени.
(7) Националната агенция за приходите създава и поддържа специален публичен регистър на лицата по ал. 1, които прилагат специалния режим, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Прилагане и прекратяване на специалния режим
чл. 151б (1) Лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 3, прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението.
(2) Когато условията по 151а, ал. 1 са налице, лицето не може да предприеме действия за прекратяване на прилагането на специалния режим преди изтичането на 12 месеца считано от месеца, следващ месеца на получаване на разрешението.
(3) Когато условията по 151а, ал. 1 не са налице, лицето получило разрешение за прилагане на специалния режим, предприема действия за прекратяване на прилагането му.
(4) За прекратяване на прилагането на специалния режим по реда на ал. 2 и ал. 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите уведомление по образец, определен с правилника за прилагане на закона. В случаите по ал. 3 уведомлението се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата.
(5) Прилагането на специалния режим се прекратява по ал. 2 и 3 считано от месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението, чрез заличаване от специалния публичен регистър по чл. 151а, ал. 7.
(6) Когато на основание ал. 2 лицето избере да прилага общите правила за изискуемостта на данъка по чл. 25, не може да иска разрешение за прилагане на специалния режим преди изтичане на 12 месеца от прекратяване на прилагането на специалния режим, включително месеца, следващ месеца на прекратяването.
(7) Прекратяване на прилагането на специалния режим чрез заличаване от специалния публичен регистър по инициатива на органа по приходите се извършва следните случаи:
1. когато органът по приходите установи, че условията по 151а, ал. 1 не са налице и лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на уведомление по ал. 4;
2. когато лице прилагащо специалния режим е приспаднало данъчен кредит преди да извърши плащане по доставката;
3. когато органите по приходите установи, че лицето ползва специалния режим за избягване на данъчно облагане.
(8) Прилагането на специалния режим се прекратява по ал. 7 от месеца, следващ месеца на заличаването.
Данъчно събитие и изискуемост на данъка
Чл. 151в. (1) Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, за които се прилагат разпоредбите на тази глава, възниква съгласно общите правила по този закон.
(2) Данъкът за доставките по ал. 1 става изискуем на датата на получаване на плащането по доставката (пълно или частично).
(3) При прекратяване на прилагането на специалния режим по инициатива на лицето, размерът на данъка, за който не е настъпила изискуемост по ал. 2, става изискуем на датата на подаване на уведомлението за прекратяване.
(4) При прекратяване на прилагането на специалния режим по инициатива на органа по приходите по реда на чл.151б, ал. 7 размерът на данъка, за който не е настъпила изискуемост по ал. 2, става изискуем в данъчния период на заличаване от специалния публичен регистър по чл. 151а, ал. 7.
(5) Когато преди началото на прилагане на специалния режим е издадена фактура, независимо дали е била получена или не, за цялостно авансово плащане по облагаема доставка, данъчното събитие на която настъпва след започване на прилагането на специалния режим, ал. 2 не се прилага.
(6) Когато преди началото на прилагане на специалния режим е издадена фактура, независимо дали е била получена или не, за частично авансово плащане по облагаема доставка, данъчното събитие на която настъпва след започване на прилагането на специалния режим, ал. 2 се прилага само за разликата, която остава да се доплаща след началото на прилагане на специалния режим.
(7) В случаите на ал. 3 и 4 лицето, което прекратява прилагането на специалния режим, следва да анулира издадените фактури и известия по доставки, по които изискуемостта по ал. 2 не е настъпила, и да издаде нови фактури като начисли данъка, за които изискуемостта настъпва по повод прекратяването на прилагането на специалния режим. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.

Право на данъчен кредит
Чл. 151г. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги от лице, което прилага специалния режим, възниква в данъчния период, през който е извършено плащането по доставката (пълно или частично) към доставчика и се упражнява в срока по чл. 72.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява от лицето, когато са изпълнени условията на чл. 71 и то разполага с документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
(3) За лице, което прекратява прилагането на специалния режим по реда на чл. 151б, ал. 5, правото на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги, които не са платени към датата на прекратяването, възниква в данъчния период, през който е подадено уведомлението по чл. 151б, ал. 4, и се упражнява в срока по чл. 72.
(4) За лице, което прекратява прилагането на специалния режим по реда на чл. 151б, ал. 8 правото на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги, които не са платени към датата на прекратяването, възниква в данъчния период на заличаване от специалния публичен регистър по чл. 151а, ал. 7 и се упражнява в срока по чл.72.
(5) Правото на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги, които не са платени към датата на прекратяване на прилагането на специалния режим от лицето и във фактура е вписано „касова отчетност” възниква по чл. 68, ал. 5

Документиране на доставката
Чл. 151д. (1) Лице, което прилага специалния режим, документира доставките си като в издадените фактури и известия задължително вписва „касова отчетност на ДДС“. Този член не се прилага за посочените в чл. 151а, ал. 2 доставки.
(2) Документирането и отчитането на доставките по специалния режим се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”

§ 21. В чл. 172, ал. 1 думите „включително когато тези договори са финансирани със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата“ се заличават.

§ 22. В чл. 173, ал. 1 думите „включително за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата“ се заличават.

§ 23. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 45 думите „т. 70” се заменят с „т. 69”.
2. Създава се т. 71:
„71. „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се счита мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. “

Преходни и заключителни разпоредби

§ 24 (1) Когато в договора за лизинг е уговорена опция за прехвърляне на собственост върху стока и тя фактически е предоставена преди влизането в сила на този закон, за който договор са изпълнени условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 от този закон, се счита че данъчното събитие на доставката на стоката възниква на датата на влизане в сила на този закон.
(2) Данъчната основа на доставката по ал. 1 е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на този закон, без дължимия за тях данък.
(3) Данъкът за доставката по ал. 1 се начислява до 31 март 2014 г.

§ 25 Член 26, ал. 7 от този закон се прилага за доставки по чл. 130, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата на данъчно събитие възниква след 31 декември 2013г.

§ 26. Член 27, ал. 5 от този закон се прилага за доставки на услуги чл. 9, ал. 3, т. 3, за които данъчното събитие на основание чл. 25, ал. 3, т. 6 възниква след 31 декември 2013г.

§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.


Значи намерете от счетоводството нетните суми на заплатата и впишете тях. Калкулаторът тях ги изчислява в общия случай, но е възможно да има разлика с декларираното от счетоводстовото Ви. Пишете пак, ако има разлика, за да търсим.
Здравейте,

Допълнителните резерви мисля, че се формират от неразпределената печалба от минали години. Вижте тази статия :
http://ezines.zakonnik.net/2009/viewzine.php?id=9562

Допълнителни резерви ли имате предвид или допълнителни вноски по чл. 134 ТЗ? И това за сметка на задължения само от единия съдружник изглежда сякаш искате да преместите сметка 499 в сметка 117.