Здравейте,
Помолиха ме за разяснение относно трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1от КТ сключен за срок от 1 година. В договора не е упоменато в чия полза е срокът на изпитване и какъв е срокът му и към това бяха насочени въпросите. Естествено елементарени въпроси , като отговор веднага изстрелях, че договора е в полза на двете страни (чл.70, ал.2 от КТ), а срока на изпитване е 6 месеца (чл.70, ал.1 от КТ), който гласи - "Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец".
И тук възникна моето колебание правилно ли тълкувам чл.70 ал.2 от КТ  -  смятам, че срока на ТД от точно 1 година трябва да е 6 месеца, защото не попада в хипотезата на "по-кратък от една година".  Обаче ровейки в интернет и четейки статии и тълкования на юристи намирам следното твърдение - "Ако в трудовия договор не е посочена продължителността му, то се смята, че срокът за изпитване е 6-месечен. Това правило не се прилага, ако срокът на трудовия договор е за извършване на работа до една година. В подобни ситуации, ако трудовият договор е срочен и срокът му е една година или по-кратък, то продължителността на срока за изпитване се смята, че е един месец."
И така моля за вашия коментар, какъв е срока на изпитване при срочен трудов договор сключен за срок от точно една година - 1 месец или 6 месеца. Благодаря предварително.
6 месеца е.
Когато няма написан, съдебната практика приема 6м, разбира се, ако не говорим за до 1г. 1г. не е до1 г. за това във Вашия случай - 6м.
В Нареба Н 13 е записано, че Д1 не се подава за лица по ГД, ако на друго основание са осигурени на максумума. Чл.4 ал.9, т.1
Ключовите думички - ОСИГУРЕН ЗА ПЪЛЕН МЕСЕЦ на основание чл.4, ал.1 от КСО.
Може и за един ден да е осигурен на макс. ОД, ама тогава Д1 СМЕ ДЛЪЖНИ ДА ПОДАДЕМ.
Спорен ден!
В Нареба Н 13 е записано, че Д1 не се подава за лица по ГД, ако на друго основание са осигурени на максумума. Чл.4 ал.9, т.1
Е не е записано това, колега, за това обръщам внимание.
Прочетете отново, ама много внимателно и го разберете, че може и в работата си да допускате грешки от незнание.
Сигурно пак не съм прочела както трябва. Или просто отново не са домислили текста в закона. В случая имаме изключение, което се случва рядко. Събота и неделя се има предвид, че са почивни дни по календар. 6 май в случая съвпада с друг почивен ден и пак казвам, че би трябвало да дадат още един ден, защото така се получава един ден почивен по-малко за годината.
  Да, ама -не. Има си принципи всъщност.
А какъв е въпросът? :)

Ако искате да напуснете бързо:
- може да помолите работодателя да ви освободи в срока на изпитване (което изпитване разбирам, че е в полза на работодателя?), ако се съгласи - може "от утре".
- може да напуснете без да спазите остатъка от предизвестието, като ще дължите обезщетение (колкото заплатата) за оставащия неспазен срок - чл. 220 от Кодеска на труда.
- можете да поискате платен или неплатен отпуск и ако ви разрешат да почнете в другата фирма на втори договор (ако се съгласят), като свърши предизвестието ще го направят вече основен.
Това се сещам в момента като варианти.
[/quote Не стана ясно договорът дали е срочен, защото ако е срочен, а другия безсрочен - ще мине без предизвестие. Възможни са и други варианти.
1. съдружник и управител на ООД е СОЛ с общо заболяване и майчинство, без личен труд в дружеството има граждански договор  с ООД-то в което е съдружник и управител. -
пояснявам - ГД е авторско възнаграждение с 40% нпр във връзка с възложена поръчка на дружеството, която поръка е необичайна за дейността на дружеството и ще се отчита пред министерство. В този случай не мисля, че е в §1, т.26 и от ЗДДФЛ.
  Мислиш, не мислиш, ама е там.
1. "има граждански договор  с ООД-то в което е съдружник" - това си е приравнено към ТД /§1, т.26 и от ЗДДФЛ/
Подава се "традиционната"Д1 като СОЛ с вписан облагаем доход. Данъка - в Д6
2. При ТД със СОЛ, който не е собственик или съдружник в същото дружество /не попада в т.26и/ възложителят не удържа нито осигуровки, нито данък, не подава нито Д1, нито Д55. На следващата година до 28,02 го включва в справката по чл.73. Самият СОЛ си подава "традиционна" Д1 /или който му я подава/. Дохода от ГД си го включва в ГДД и Т1 и Т2
И в т.1, и в т.2 няма значение дали СОЛа е с ОЗМ, без ОЗМ или "само здравно"
3 и 4. Щом няма осигуровки - не се подава Д1. Ако удържате данък - подавате Д55
  3 и 4 - невярно!!! Прочетете си наредбата и пак помислете!!!
Беше объркан линка, иначе има нови декларации в сайта на НАП.
Имаше нови, но по 22в си стоеше 2022 г. Днес не съм гледал дали е опревена
 ОКД5, че е започнал да упражнява дейност в това ООД не е подавана, от съдружник,номер 2
Такава има подадена от съдружник номер1,

Ами подайте със задна дата, защото няма как да подадете, че прекъсва дейност, като не сте подавали въобще начало.
"признава" ли се обезщетението за неизползван годишен отпуск при изчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст
Не, не се признава.
Но например в Австрия е осигурен социален риск, за който се внасят осигуровки и е облагаем доход.
6 май 2024 г. се пада в понеделник. Четейки КТ, в който пише "Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени". 6 май 2024 г. не се пада в събота или неделя, съответно, според мен, този текст не важи за този празник през 2024 г. Тоест, за 6 май 2024 г. не трябва да има допълнителен почивен ден.

Ако пишеше "...съвпадат със събота и/или неделя или друг празник..." - тогава да.
  Точно. Колегата пак нещо не е прочела както трябва.
Здравейте,търся помощ как се изплаща отпуска  за изминали години...базата е ясна-предходният месец,или месеца  ,в  който е работено поне 10 дни,но не ми е ясно на колко дни се дели ?

Въпросът е неясен.
Ще изплащате възнаграждение за платен год. отпуск или ще изплащате обезщетение за неползван отпуск?
Дели се на броя на дните, за които е изработено възнаграждението в базовия месец - ако е изработено за 10 дни, се дели на 10, ако е изработено за 15 - на 15, ако е изработено за 17 на 17. Среднодневно се нарича. В Икономическите техникуми се учи в трети курс, а в училище, мисля във втори клас.
Този текст от цитираното писмо:

"В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. я би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни... За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни)... Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвържат с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск..."

силно противоречи на дългогодишните писма на НАП, че ваучерите, понеже са социални разходи, не трябва да се обвързват с работното време и въобще престирането  на труд, а да се дават на всичко по равно (понеже са социални разходи, а не разходи за труд). Любопитен съм коя е причината НАП да промени становището си?!?

Това пък "предполага наетото лице да се явява на работа" въобще няма нищо общо с ваучерите за храна, които по принцип се използват в супермаркетите извън работното място и извън работното време. Сигурно единици са предприятията, които имат вътрешни магазини, че да се пазари в тях с ваучери. Получава се някаква смесица между ваучерите и осигуряването на храна в столовата, например.
  Точно така. НАП явно до сега са имали нормални юристи, които са знаели какво е социален разход по смисъла на КТ на ЗКПО. Сега вече под натиск на собствениците на фирми, написаха тази новата глупост, която не кореспондира със законодателството и с принципното положение какво е социален разход, най-вече по смисъла на ЗКПО. ОС на работниците може да си реши нещо различно, но за ЗКПО няма как да стане- там е за всеки, без оглед на време, вид договор и т.н.
Здравейте,
Кои дни ще са почивни за Великден 2024 г.
По- конкретно ме интересува дали 7 май 2024 ще е неработен?

Виждам в интернет различни календари. Къде се публикува официалната талава информация?
  07 май- не  почивен. Колко пъти да се обясни, че правилото за почивен празничен ден не важи за Велики петък до Велики понеделник?
Бих ги сезирал, защото напоследък всяко беззаконие много дразни.
Приеха сума извънреден труд, приема годишно изравняване при сумирано - една година, приемат всеки ден някаква глупост и несправедливост.
И се надяват, че почтените хора ще се уморят да се борят с вятърни мелници и мафията ще си прави каквото иска.
Тъпанари!!!
Има един необмислен сякаш момент в Наредба 7 относно ваучерите на напуснали служители. Вижте първо какво пише във Вътрешните правила, щом така са казали.

Чл. 14.
(4) Всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление.
Ако имах време, бих сезирала ВАС с искане да отмени този текст, който противоречи на КТ и на принципите на справедливостта.
При раздаването Вие вече ще сте напуснал служител.
Здравейте ,
имаме служител  назначен на трудов договор ,който миналия месец  представи болничен лист. Лицето няма 6 месеца осигурителен стаж и  от НОИ отказват  изплащане на  обезщетение.
Как следва да бъде попълнена декларация  образец 1 на лицето ? Трябва ли фирмата да му изплати обезщетение за първите три дни  от болничния ?
  Не не трябва да му изплаща обезщетение работодателя, щом няма право на такова.
Има си място в Д1, където се посочват дните от неплатен отпуск за временнна неработоспособност. Вижте в указанията. Или 16.3, или 16.4 е. Какво означава НОИ отказват? Вие сте подали с право на обезщетение ли?
Здравейте, защо при публикуваната нова декларация в сайта на НАП на 17.11.2023, когато се отвори пише за 2022 година?
Тази форма ли ще се ползва , или ще има промяна в това?
Благодаря Ви!
  За сега разпечатайте тази, но имайте предвид, че срокът за прием започва от 30.11 и свършва на 31.12. Ако междувременно одобрят нова бланка, ще пишете на новата, ако не, просто променете годината в бланката на 2023 и готово. В законодателството няма промени, които да трябва да са отразени в бланката така, че проблем няма.
Говорих по телефона с НАП -Варна. Техния отговор е , че няма проблем жената да ползва облекчение за по-голямото дете, а мъжа може да ползва за по-малкото.

Това не е ново.
Естествено, че може мъжът да ползва и да напише, че жена му няма да ползва за това дете.
Ако й стигат парите да ползва и за двете, може да ползва и за двете тя.
Решението е тяхно.
Когато ни уведоми, че няма да постъпи в уговорения срок 20.11, или ако не е уговорен - в 7 дневния по закон, то ние се произнасяме дали приемаме тези уважителни причини.
Ако не ги приемаме, той има право да повдигне трудов спор - или само за това, дали има право да встъпи и причината е уважителна, или в хода на дело, в което иска обезщетение за изначално недопускане на работа и тогава този въпрос ще бъде разглеждан като преюдициален в хода на делото.
Ако приемем, че причините са уважителни, то съставяме ДС, в което страните уговарят ново встъпване - например след приключване на боледуването.