"(3) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях МОЖЕ да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага."

Не е задължително начисляване на лихви, но МОЖЕ да се уговори. И ако ще го правите, ползвайте пазарна лихва.

Проблемът е, че главният счет. ще откачи, че отново трябва да подава ГДД, целият екип от оперативни се чудим как да коригираме пропуска възможно "най-незабележимо", но едва ли е възможно... 

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край !   

В Кодекса на труда липсва изрична разпоредба, която, в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира превръщането на допълнителния трудов договор по  чл.111
КТ в основен.

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 от Кодекса на труда, уведомление се подава в случай на промяна на длъжност,срок и населено място в тридневен срок.
Но ще остане разминаването между регистрирания в НАП ТД по чл.111 и подаваните в последствие Д1 на лицето като основен ТД, да не говорим за правото на годишно изравняване като основен работодател и ред други.
Затова допълнителният ТД се прекратява и се сключва нов по чл.67 със съответните уведомления.

Както и ДОПК
Чл. 104.
(1) След подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването и, подателят има право да прави
промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения.
(2) Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация.
(3) Подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на
данъчното облагане.

Днес не мога да подам ДДС, явно само в почивните дни работи сайта. Вие влизате ли в НАП с ел подпис?

Разработената тема от КиК инфо по проекта на МС е достатъчно обстойна и примерна. За всяка фирма може да  се изчисли какво я очаква евентуално ако се приеме изменението. Медиите коментират въпроса за свръхпечалба, къде правилно, къде неразбираемо, объркват собствениците на фирми. Щом има изказване, че ще преместят бизнеса си в Румъния, че ще създават нови фирми и ред други, добре е да направим тези изчисления и да ги запознаем с конкретните резултати за тях.

Да, само от 14-16 са за сметка на работодателя, но дори и да бъде втория болничен за друго заболяване, пак дните за работодател са само 3- два от първия бл и едни от втория/трябва да е без прекъсване/. Има Указание на НОИ за различни случаи, но конкретно във вашия-правата сте вие.

Коментарът на Olina е за случаи, когато се нагласят изискванията за по-голям срок на  обезщетение за безработица. Обикновено това са случаи от безсрочен, прекратяване, назначаване на срочен и след това по удобен член освобождаване. В този слумчай би било добре да са минали 30 дни на срочен договор.
Относно връчването на заповедта за прекратяване, подкрепям нотариалната покана от нотариус в съответния град на работещия. На обратната разписка няма достатъчно доказателства, че точно това е лицето получило заповедта /може да е и съседа/

 ina009  "Така ли е редно да се намали задължението 454/719
може би е елементарно, но ми се иска го отразя коректно:)"
Най-коректно би било да си направите анализ и тогава да пристъпите към ликвидирането на салда.  Открийте архиви на предходни периоди.

 vlada-vlad, правил съм го и с повече грешни фактури /ЕТ станало ЕООД/. На практика няма ощетяване на фиска с плюс и минус, но правилния начин си го знаете чл. 126 от ЗДДС. И не винаги е съпроведено с проверка, зависи от други обстоятелства.

IVAN_19, забелязал ли сте, че в списъка на НАП за упълномощаване няма "ЕООД" "ООД" "АД" и т.н. Както при образуване на фирма и след вписването и в търговския регистър данните автоматично се прехвърлят и в НАП, то и при преобразуване става същото.

Не, не следва да се преобразува ФР с този данък. Чл.42 е следствие на това, че фирмите за да си "оправят" резултата начисляваха в края на годината разходи за  граждански договори и осигуровки за тях. При вас е можело да не удържате този данък, но при направеното вече, следва да си го внесете и декларирате до 31.01.2022 г.

Може да ползвате приложената декларация.

Компенсацията е по РМС 771/06.11.2021 г. Енергийните дружества получават от държавата чрез заявяване сумите, разпределят ги на потребителите. Енергийните дружества не намалят цената на енергията си, тоест дават ви  данъчен кредит на потребената енергия, те ще продължат да ви фактурират енергията на борсова цена. Затова пренасят тази компенсация чрез намаляне на сумата за плащане.  Тези, които трябва да префактурират енергия трябва да постъпят като енергийните дружества.

До  ivkont
Както енергийното дружество фактурира компенсацията, така и вие следва да направите, за да достигне компенсацията до крайния потребител на енергията.

"Какво му е осигуряването на този човек, извън осигуряването при вас" - Изключително важен въпрос....

Това "може" много двусмислено звучи. Някак като възможност и да не може и да преминем към следващата алинея и към едно голямо мотане може би.

Много точно сте усетили нюансите на възможностите ни и възможностите на НАП.
Каквото и да изберем или не изберем, отиваме към възможностите на НАП по ДОПК.

Използване на надвнесени суми за следващи плащания
Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Когато е подадена декларация с посочена в нея надвнесена сума и подателят е заявил, че желае надвнесената сума да служи за следващи погасявания по реда на чл. 169, ал. 4 и/или по сметката за принудително събиране на публични вземания, органът по приходите в 30-дневен срок от подаване на декларацията може да отрази в данъчно-осигурителната сметка претендираната сума съобразно заявения вид задължения, като това се смята за плащане, постъпило на датата на отразяването.
(2) С отразяването на цялата претендирана сума се смята, че искането на лицето е изцяло удовлетворено.
(3) При неизпълнение на искането по ал. 1 се прилага чл. 129, като срокът по ал. 3 на същата разпоредба започва да тече от датата на подаване на заявлението по ал. 1.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАДВНЕСЕНИЯ ДАНЪК ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА НАЛИЧНИ ИЛИ БЪДЕЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
(Отбележете ред 20.1или ред 20.2.
В случай че не е отбелязан нито един от посочените редове, по отношение на надвнесения данък Националната агенция за приходитеще приложи чл. 129 от ДОПК по своя инициатива. За да е налице възможност за прилагане на чл. 130 от ДОПК, посочете банкова/платежна сметка на ред 20.1.)
Възстановяване по реда на чл. 128 – чл. 130 от ДОПК
В случай че на този ред сте отбелязали с „х”, посочете банкова/платежна сметка на данъчно задълженото лице, по която да бъде възстановен данъкът:
Заявено разпределение по чл. 130аот ДОПК
(Попълнете този ред след преглед на данъчно-осигурителната сметка. С надвнесената сума следвада посочите погасяване на наличните задължения, а за остатъка, ако има такъв, може да изберете сметката/сметките, към която/които той да бъде насочен.)
Данъци и други приходи за централния бюджет
Осигурителни вноски ДОО
Осигурителни вноски НЗОК
Осигурителни вноски и свързани с тях наказателни лихви за ДЗПО
Принудително събиране на публични вземания

Опитайте с нови сметки или подсметки , касаещи ОПИК, за да се откроят от другите. Така по лесно ще сводирате информация за отчетността на получените средства.