Малко рано подхванахме въпросите около слабата капитализация, но...
щом е тръгнало, да споделя нещо като микро програмка по темата 

Супер 

 Въпрос: С допълнително споразумение работната заплата е увеличена от 01.05.2013. Служителят излиза в платен годишен отпуск от 03.05.2013. На каква база ще се изчисли възнаграждението за времето на отпуска?

   Отговор: Възнаграждението за времето на платения годишен отпуск се изчислява според среднодневното брутно трудово възнаграждение в месеца, предхождащ началото на отпуска, през който са отработени най-малко 10 дни. Тъй като след началото на отпуска заплатата е била увеличена, към така изчисленото възнаграждение следва да се прибави добавка, изчислена с процента на увеличение на трудовото възнаграждение (чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата).

2_ 810/22.04.2010г.
чл.4, 6, 10 КСО
чл.33, 34 ЗЗО
чл.2, ал.2 НООСЛБГРЧМЛ
чл. 4, 45, 75, §1, т.26, б.”И” ЗДДФЛ
Регламент (ЕО) №883/204, 987/2009 на  Европейския парламент и на Съвета


Във връзка с писмено запитване, подадено в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, отдел отдел „Данъчно – осигурителна практика”, заведено с., Ви уведомявам, следното:
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че гражданин на РГермания регистрира еднолично дружество с ограничена отговорност. Същият има издадено удостоверение за продължително пребиваване в РБългария. Лицето не желае да получава доходи по договор за управление и контрол и ще се осигурява като самоосигуряващо се лице.
Въпросите, които поставяте са:
1. Всички видове осигуровки  ли ще дължи като самоосигуряващо се лице (ДОО и ЗОВ)?
2. Къде ще се внасят осигурителните вноски?
3. Ако полага личен труд, данък ще му се удържа ли  и в края на годината и какъв документ ще трябва да му се издаде, за да го представи в РГермания?
   С оглед изложената от Вас непълна фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
   По отношение приложението на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване:
За лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз/Европейското икономическо пространство, които осъществяват доходоносна трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС/ЕИП, се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
За да се установи дали за дадено лице - работник/самоосигуряващо се лице в трансгранична ситуация, се дължат социални и здравноосигурителни вноски, трябва да се определи първо законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
Основните случаи, в които се удостоверява определяне на приложимо законодателство са:
-          заето лице в България, командировано на територията на друга държава-членка от работодателя му,
-          самостоятелно заето лице в България, което отива да упражнява подобна дейност на територията на друга държава-членка;
-          заето лице, осъществяващо дейност в две или повече държави-членки;
-          самостоятелно заето лице, осъществяващо дейност в две или повече държави-членки;
-          лице, което извършва дейност като заето лице и като самостоятелно заето лице в различни държави-членки.
В запитването не е посочено къде пребивава по смисъла на регламентните правила германският гражданин, осъществява ли и друга трудова дейност, в коя държава членка и като какво лице – заето или самостоятелно заето, с оглед на което не може да бъде направена преценка кое законодателство е приложимото спрямо него.

Ако по отношение на германският гражданин е приложимо българското осигурително законодателство, то следва да се има в предвид, че трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, в случаите когато нямат сключен трудов договор с дружеството, могат да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и/или по чл.4, ал.3, т.2 от КСО,  т.е. като изпълнители по договори за управление и контрол и/или като самоосигуряващи се лица.
Ако управителя на ЕООД упражнява трудова дейност, има сключен договор и в него има уговорено възнаграждение или с решение на Общото събрание му е определено такова, той следва да се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, т.е. по договор за управление и контрол върху не по-малко минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности  и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Когато собствениците на търговски дружества упражняват дейност с личен труд в дружеството, те подлежат на задължително осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване  за старост и за  смърт по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, като самоосигуряващи се лица.
В случай че съдружниците упражняват трудова дейност в търговските дружества извън работата си по трудовото правоотношение, например като самоосигуряващи се лица, осигуряването се извършва едновременно и на двете основания, тъй като съгласно чл.6, ал.10 от КСО, за лицата, получаващи доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигурителните вноски, се внасят върху сбора от осигурителните им доходи при спазване на определената в нормата поредност, а именно:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
   Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса лица. 
           Съгласно ал. 1, т. 3 на горецитираната разпоредба на задължително здравно осигуряване подлежат чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности.
Съгласно разпоредбата на с чл. 34, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани възниква от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване.
Съгласно разпоредбите на чл.2, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), физическите лица - съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, внасят осигурителните вноски по сметката на компетентната териториална дирекция на НАП на самоосигуряващото се лице поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

По отношение приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
  Статуса на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице  по смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ без оглед на гражданството, е лице,  което отговаря поне на един от следните критерии:
           1. има постоянен адрес в България. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на РБългария, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
           2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.  Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната; или
          3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
          4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
    Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България /чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ/.

На основание новата буква „и” в т. 26 на § 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица считано от 1 януари 2010 г., за целите на този закон, правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се дефинират като трудови правоотношения.
При условията на чл.45 от ЗДДФЛ, работодателя издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината  авансов данъкНа основание новата буква „и” в т. 26 на § 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица

Следва да имате в предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и Германия има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която би могла да се приложи ако доходите получавани от лицето попадат сред доходите третирани от спогодбата.

Не съм обърнала внимание, че програмата не е сметнала платеният отпуск на новоназначено лице, т.е. разликата е само в ДОД, за м. Август
Заплати са изплатени на 19.09 ( и тогава са пуснати Д1 и Д6).
ТРЗ програмата ме насочи да пиша "датата на изплащане" на разликата (днес).... но не мога да открия дали е вярно или пак посочвам 19.09?
Всъщност не би трябвало да има лихви, която и дата да посоча (преди 25.09)?

Обезщетение за неизползван отпуск ли има това лице или програма е изчислила осигуровките за него , но не му е ДОД?

При неначислени заплати до 25-то число на месеца се подава Д1 с МОД.

След като Вие сте начислили заплати се подава Д1 както до сега т.е. - осиг.доход, данък. Д6 се подава без данък с код 5 / неизплатено/. Когате се платят заплатите, тогава се подава Д6 само с данъка и пак с код 5 / изплатени/ до 25-то число на месеца следващ месеца на изплащане на заплатите. В Д6 пишете датата на начисляването на заплатите.

Ако е непработена продукция да не правят, но в случая има доход извън тази дейност /ГД/

Ако разходите възстановяват потребителските свойства на наетия актив, без да увеличават първоначалната му стандартна ефективност, то тези разходи представляват текущ разход, който участва при формирането на финансовия резултат и не подлежи на данъчно преобразуване т.е съгласно ЗКПО тези разходи са признати, ако са свързани с дейността ви и са свързани с получаването на приходи.
 
T.e ако сте направили текущи ремонти наложени от експлоатацията на терена - износване, физическо остаряване , внезапна повреда, авария и т.н. то тогава си ги изписвате директно на разход .

От ДДС гледна точка - от 01.01.2013 г. наемателя винаги ще ползва данъчен кредит за извършване на ремонт на нает или получен за ползване актив, независимо от продължителността на договора за наем или ползване.

Полага се обезщетение за неизползван  в зависимост от тога колко дни е отработил при Вас.

Чл. 42 (3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.

Ще се види дали ще има изравняване на осигурителния доход на ЗП при подаване на годишната декларация и попълването на Таблици 1 и Таблица 2 към нея .

до двойния размер не се дължат осигуровки и не се облага с данък т.е при Вас до 70 евро.

Изключения от правилото за определяне размера на паричното обезщетение за безработица:

Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, както и безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца.

Чл. 325 ал.1 т.5 не е посочено в изключенията , така че има право според условията.

Малко се обърках. Значи във първото ЕООД се самоосигурява. Второто сега започва дейност. Няма и назначен персонал. Може ли без никакво осигуряване на вписания като управител собственик на ЕООД-то?

Да , ще се осигурява само през едната фирма ,по негов избор коя - старата или новата.

Аз пък си мисля, че няма нужда от двете места. Когато става дума за болничние - трябва, но това е отпуска по чл.163 от КТ.

И аз съм на това мнение.

Осигуряването на СОЛ е само на едно основание по ЕГН по избот на лицето чрез коя от двете фирми да превежда осигуровките си. Във Вашия случай трябва да се осигурява чрез едно от двете ЕООД-та. За това ,че полага личен труд може да получава и определено месечно възнаграждение. Око и в двете дружества получава възнаграждение за положен личен труд, то месечните му осигуровки ще могат да се приспадат при определяне на данъчната основа само за личния труд в дружестово чрез което се внасят осигуровките му :


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Възнаграждението, което получавате от дружеството, в което сте съдружник, се третира като възнаграждение по трудово правоотношение. То не се документира по никакъв специален ред (не е нужно да издавате какъвто и да специален документ), а просто се вписва във ведомостта за заплати (както от 01. 01.  2008 г. се процедира с договорите за управление и контрол). Облагането се извършва по реда за авансово облагане, предвиден в чл. 42 от ЗДДФЛ. Това означава, че се формира месечна данъчна основа, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец (т.е. начисленото възнаграждението за положения личен труд за съответния месец), се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ).

 
Ще обърнем внимание на уточнението в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ, че приспадането на осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО е налице, само, ако осигуровките са внесени чрез дружеството. Следователно, ако те не са внесени чрез дружеството  - липсва възможност за приспадането им.
 
Ще допълним, че така формираната данъчна основа за възнаграждението Ви като съдружник, в дружеството, в което имате участие в капитала,  се намалява със:
-          данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ (660 лв. месечно), както и
-          данъчното облекчение по чл. 19 ал.2 от ЗДДФЛ (за доброволно осигуряване и животозастраховане), но само когато сумите са удържани от дружеството при изплащане на възваграждението Ви, т.е. възваграждението Ви енамалено с посочените вноски (чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ). Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Така определеният данък се внася както и досега до    10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл. 65, ал. 10 от ЗДДФЛ).

ДДС се начислява само на облагаеми съгласно нашия ЗДДС доставки, т.е такива с мпсто на изпълнение на територията на страната ни. Във Вашия случай излугата е извън България и ДДС не се дължи от Вас .

Прилагам и едно становище на НАП.

И горивото и пътните такси са услуги с място на изпълнение там където се потребяват . Няма да издавате протокол т.к. услугата е с място на изпълнение извън България. В издадения Ви инвойс чуждестранния Ви доставчик е трябвало да начисли ДДС по ставката им за страната.

Съгласна съм с Ирена , няма значение дали е данъчно задължено лице или не т.е дали е фирма или физическо лице , щом обекта е извън България не се начислява ДДС.

Да, Вилито колона 18 СД , колона 23 дневник продажби.

Трябваше в самото начало на въпроса си за уточните ,че става въпрос за услуга към трета страна .

Доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС към ТРЕТИ СТРАНИ са такива по чл. 69, ал. 2 ЗДДС и се отразяват в колона 18 на Дневник продаби.

Няма да е лошо да видите и Закона за ДДС и правилника за прилагането му.