Данъчно третиране на понятията “мероприятие” и “събитие” за целите на ЗДДС

Милена КИРИЛОВА - юрист

Данъци

    Общото правило относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (изм., ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Изключение от гореизложеното е разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно т. 3 от същата правна норма (изм., ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се провежда събитието - при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице.
Видно от новата редакция на разпоредбата, услугите във връзка с тези прояви, когато получател по доставката е данъчно задължено лице, се разделят на услуги по осигуряване на достъп до събитието, включително съпътстващите достъпа услуги, и обща услуга, свързана с такива мероприятия. Следователно, когато получател е данъчно задължено лице в общия случай на услуга, свързана с подобни мероприятия, мястото на изпълнение ще се определи от мястото на установяване на получателя съгласно общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Промяната на разпоредбите на чл. 21, ал. 4 ЗДДС относно “мероприятие” и “събитие” е свързана с приетата Директива на ЕС 2088/08ЕО, с която е изменена Директива 2006/112 за ДДС.
Изменени са две точки - т. 3 и т. 4 на чл. 21, ал. 4 ЗДДС. Тъй като промяната има няколко аспекта, предварително ще посочим нейната цел.
Целта е, първо, да се регламентира различно облагане в хипотезите, при които получател е данъчно задължено лице (ДЗЛ), и такива, при които получател е данъчно незадължено лице (ДНЗЛ).
Второ, целта е да се разграничат хипотезите на участие на ДЗЛ в “събитие” и участие в “мероприятие”, т.е. има разлика между “събитие” и “мероприятие”.
Основната цел е да се регламентира самооблагане на ДЗЛ, което участва в “мероприятие”.
Както е видно от нормативния текст, “мероприятие” е по-широко понятие от “събитие” и включва обща и комплексна услуга, докато при “събитие” имаме само “достъп” срещу билет или друга входна такса.
При така очертаната обосновка са възможни четири хипотези, определени от качеството на получателя - ДЗЛ и ДНЗЛ, и вида на услугата - “мероприятие” или “събитие”.
Тези четири хипотези са следните:
1. ДЗЛ участва в мероприятие - облагане при получателя по чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
2. ДЗЛ участва в събитие - облагане от доставчика по чл. 21, ал. 3, т. 4, б. “а” ЗДДС.
3. ДНЗЛ участва в мероприятие - облагане от доставчика по чл. 21, ал. 3, т. 4, б. “а” ЗДДС.
4. ДНЗЛ участва в събитие - фактическо местоизпълнение - облагане от доставчика (чл. 21, ал. 1).
Ако получател на услугата “мероприятие” е ДЗЛ, доставчикът вече няма да начислява ДДС, а ДЗЛ ще си самоначислява ДДС с протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС.
Това е основната и единствена разлика.
При старата редакция на чл. 21, ал. 4, т. 3 ЗДДС доставчикът във всички случаи начисляваше ДДС, а получателят - ДЗЛ, не самоначисляваше данък. Ако получател е ДНЗЛ, то доставчикът както и преди ще продължи да начислява ДДС. Това разграничение е направено по следния начин:
Чл. 21, ал. 4, т. 3 ЗДДС вече се отнася само и единствено за ДЗЛ.
За ДНЗЛ вече се отнася чл. 21, ал. 4, т. 4 ЗДДС, т.е., образно казано, ДНЗЛ са изключени от т. 3 и са включени в т. 4, където са регламентирани други услуги, предоставяни на ДНЗЛ.
Казаното дотук е напълно ясно и разбираемо и не би следвало да предизвиква спорове.
За съжаление използваните в разпоредбите на т. 3 и т. 4 различни формулировки са смущаващи и при чисто формално интерпретиране биха могли да създадат проблем.
Така например разпоредбата на т. 3 относно ДЗЛ използва изразите “събитие”, “осигуряване на достъп” и “съпътстващите достъпа услуги”.
Разпоредбата на т. 4 относно ДНЗЛ използва известните вече изрази “услуги и съпътстващите ги услуги”, “мероприятия”, “включително дейността по организирането им”, които изрази в практиката бяха използвани най-вече за “мероприятия”, провеждани в чужбина, в които участват предимно ДЗЛ от България. Оказва се, че терминологията, прилагана предимно за ДЗЛ, вече ще се прилага само за ДНЗЛ. Освен това обаче ДНЗЛ могат да участват и в събития.
Налице е и преходен режим за извършени (или получени) аванси, свързани с доставка на “мероприятие” от/или на ДЗЛ, които мероприятия ще се изпълняват след промяната, т.е. след 01.01.2011 г.
В тези случаи имаме промяна на данъчния режим към момента на последващата реализация на “мероприятието”. Следователно трябва да се спази действащият към момента на данъчното събитие нов режим.
Разпоредбата на § 32, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗДДС регламентира, че ако до 31.12.2010 г. е получено авансово плащане по “мероприятие”, което ще се предостави на чуждестранно ДЗЛ и е бил начислен ДДС, то доставчикът трябва да анулира тази фактура и да издаде нова фактура без начислен ДДС, като посоченото основание е чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
Разпоредбата на § 32, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗДДС регламентира обратния случай. Ако до 31.12.2010 г. българско ДЗЛ е платило авансово плащане по “мероприятие”, което ще се предостави в чужбина и съответно и законосъобразно не е бил самоначислен ДДС, то българското ДЗЛ (получател) на датата на данъчното събитие трябва да самоначисли ДДС, вкл. и върху платения аванс, т.е. върху цялата данъчна основа на доставката.
Съгласно член 32 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС услуги, които се отнасят до предоставяне на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, съгласно посоченото в член 53 от Директива 2006/112/ЕО включват предоставянето на услуги, чиито основни характеристики се състоят в предоставянето на право на достъп до дадено събитие срещу билет или заплащане, включително срещу заплащане под формата на абонамент, сезонен билет или периодичен членски внос. Тази разпоредба се прилага по-конкретно в следните случаи:
а) право на достъп до шоуспектакли, театрални представления, циркови представления, панаири, паркове за забавления, концерти, изложби, както и други подобни културни събития;
б) право на достъп до спортни събития като мачове или състезания;
в) право на достъп до образователни и научни събития като конференции и семинари.
В хипотезите на тази разпоредба не се включва използването на съоръжения като гимнастически или други зали срещу заплащане на членски внос.
Посочените в чл. 53 от Директива 2006/112/ЕО и съответно и в разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС спомагателни услуги включват услуги, свързани пряко с достъпа до културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития и които са отделно предоставяни срещу възнаграждение на лицето, присъстващо на събитието. Тези спомагателни услуги включват по-конкретно използването на гардеробни или санитарни помещения, но не включват обикновените посреднически услуги, свързани с продажбата на билети съгласно чл. 33 от