Ако е нямало подпис и печат на поправката, логично е да върнат заповедта.

Да , не е хубаво да се правят такива поправки , най- добре да се принтне наново заповедтта с правилната дата.

 

Върнаха един човек , поради причината че в заповедтта датата за прекратяване считано от беше поправена с химикал , не можело така , отделно поне нашите тука са толкова бавни , един човек 1ч. не му мърда чакане.

  Ето табличка за осигурителните вноски при различните обезщетения

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 8660 от 17 юни 2013 г.

по административно дело № 10332 от 2012 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Надежда Джелепова, и членове: Светлана Йонкова, Таня Радкова, с участието на секретар-протоколиста Михаела Цветкова разгледа административно дело № 10332 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд – тричленен състав, докладвано от Надежда Джелепова
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуал ния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Теодора Георгиева Георгиева-Дачева срещу разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изречение последно от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, наредбата), приета с ПМС № 30 от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; последно изм., бр. 33 от 2013 г.).
В жалбата се поддържат оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част поради липсата на компетентност, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Ответникът по жалбата – Министерският съвет чрез своя пълномощник, счита жалбата за неоснователна поради законосъобразност на наредбата.
Заинтересованата страна – Националният осигурителен институт, намира за неоснователна подадената жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспорената разпоредба на подзаконовия административен акт е нищожна.
Жалбата е подадена от надлежна страна по чл. 186, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Съгласно правилото на посочената норма право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл е и Решение № 5 от 17 април 2007 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 11 от 2006 г., съгласно което във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. В случая жалбоподателката обосновава правния си интерес с това, че с оспорената от нея наредба е определен редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение или служебно правоотношение, на лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация. Жалбоподателката Теодора Георгиева Георгиева-Дачева е адвокат – самоосигуряващо се лице. В това си качество тя е длъжна да спазва реда, предвиден с издадената наредба, а това е достатъчно основание да се приеме, че са засегнати нейните права и законни интереси, както и това, че с оспорената си част наредбата поражда за нея задължения.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Изричната делегация за издаване на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на Министерския съвет се намира в чл. 4, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Именно тази законова разпоредба определя обхвата на наредбата и обществените отношения, които ще се регулират с нея. Цитираната норма предвижда, че редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, т. е. става въпрос само и единствено за реда, по който ще се внасят осигурителните вноски – срок за изпълнение, кръг лица, които могат да изпълнят задължението, и т.н. Приложното поле на наредбата, заложено в чл. 4, ал. 10 КСО, изключва определянето на размера на осигурителните вноски. Последното е обект на регулиране от законова разпоредба – чл. 6, ал. 2 КСО, съгласно който доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Същият текст препраща към друг нормативен акт – Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, в който са регламентирани в абсолютна стойност минималният и максималният осигурителен доход, върху който се определят дължимите вноски. При тълкуване на нормата се налага изводът, че самоосигуряващите се лица следва да внесат осигурителните си вноски върху реално получения осигурителен доход, ако той е в нормативно определените от чл. 6, ал. 2 КСО граници, като в противен случай вноски ще се дължат върху минималния или съответно максималния предвиден размер. С оспорения текст на НООСЛБГРЧМЛ е разпоредено, че ако вноските са внесени след определено число на месеца, за избран осигурителен доход се счита минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тази разпоредба излиза извън приложното поле на наредбата и с нея се определя размерът на вноската на самоосигуряващите се лица в конкретно посочения случай. По този начин пропускането на определен срок е въздигнато от наредбата в основание за определяне на размера на дължимата вноска.
В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа изрична делегация правилата относно определяне размера на вноските на самоосигуряващите се лица да бъдат регулирани с подзаконов нормативен акт. Тези обществени отношения се регулират от кодекса, поради което обжалваният текст на наредбата е издаден при превишаване компетентността на органа, което е равнозначно на липса на такава. Министерският съвет е излязъл извън делегираните му съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 10 КСО правомощия, като по този начин е определил размера на вноската за самоосигуряващите се лица. Да прави това, съгласно чл. 6, ал. 2 КСО, е компетентен само титулярят на законодателната власт в Република България – Народното събрание.
С оглед горното наредбата в частта й по чл. 3, ал. 1, изречение последно като постановена извън рамките на компетентността на издателя й ще следва да бъде обявена за нищожна.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
Обявява за нищожна разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изречение последно от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на Министерския съвет на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението е оставено в сила с Решение на петчленен състав № 13574 от 17.10.2013 г. по адм. дело № 10451 от 2013 г. по описа на Върховния административен съд.
Председател: Георги Колев

Сумата за наем е 550 лв. Плащаме му 500,50 чиста сума без ДОД 49,50. Данъка внасяме на тримисечие, но не му правя никакви осигуровки. Аз мисля че за суми над минималната за страната се правят осигуровки. Физическото лице е самоосигуряващо се и работи и на друго място, не е пенсионер. Взела съм контировки при начисление 602/401,454. При плащане 401,454/501. Правилно ли е.

За какъв наем става въпрос , на имот ли ?

За тези разходи щом като са свързани с управленска дейнист ще дължите 10% данък върху разходите по ЗКПО , ако автомобила е лек по няма да имате право на данъчен кредит за стоките и услугите по подръжката му.

Данъчен кредит за горива и резервни части на автомобили,

    с които се извършва управленска дейност

    ЗДДС и ЗКПО

    В бр. 3 на “Счетоводна и данъчна практика” Мая Жотева, данъчен консултант, разглежда казуса: Производствена фирма има два броя автомобили, с които се извършва управленска дейност. Съгласно ЗДДС, при брой на местата 6+1 имаме ли право на данъчен кредит за ползваните материали и трябва ли да се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 3 от ЗКПО?

    Безспорно вашите автомобили не са леки по смисъла на ЗДДС и не попадат в ограниченията за ползване на правото на данъчен кредит, както за самите тях, така и за всички стоки и услуги, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им.

    Но докато за прилагане на разпоредбите на ЗДДС в случая няма значение видът на осъществяваната с тях дейност (тъй като те не са леки), то за прилагане на разпоредбите на ЗКПО тя има значение.

    Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗКПО, с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозните средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.

    Видовете разходи, които подлежат на облагане, са изчерпателно изброени в дефиницията по § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО.

Тези от БТ са опасни внимаваите с документите , че връщат за най-малкото

А да попитам нещо в случай, че се сключи договор за личен труд за 123 лева месечно. Аз му изплащам тези 123 лева, а осигуровките продължава да си ги внася той, както преди да има възнаграждение.

Един вид, фирмата ще му ги покрива и ще са ни разход.

Осигуровките са си за сметка на СОЛ , Вие му изплащате само личния труд ,които е разход на фирмата . Аз лично го правя 501/493 - внася си 123лв с ПКО за месечните осигуровки и му ги превеждаме по банка . А за личния труд използвам осигуровките само като база за определяне на данъчната основа , в случая 123 - 123 = 0 , данък 0 , няма данък който да приспадам от личния трид и с РКО/или банка му изплащам 123лв.

Не сме сключили ДУК, за да не се осигурява като управител. По- изгодно ни е като СОЛ. В тази връзка върши ли работа ДУК без възнаграждение? Поражда ли такъв ДУК някакви задължения във връзка с осигуряване?

Най-добре е да сключите един договор за полагане на личен труд от лицето в размера на месечните му осигуровки , така хем ще има право на командировъчни , хем няма да довнася осигуровки при изравняването , хем ще и разход на фирмата личния труд . Само ще трябва да си подаде ГДД лицето за личния труд .

А не трябва ли половината от тях да са изгорели?

 Непрехвърлените дни  нямат право да се позлавт  , но до две години се дължат по чл.224 от КТ.

Здравейте, наш служител напуска от 01.04.2012 г. за 2011 г. има неизползван отпуск 16 дни от които са прехвърлени 10 за ползване през 2012г . Въпросът ми е при изплащане на обезщтетението по чл. 224 от КТ - конкретно за 2011г. колко дни да се изчислят 10 (амо прехвърлените) или 16 - поради неизтекла давност
27-03-2012

Eмил Мирославов - Директор дирекция "Трудово право и обществено осигуряване"
Отговор

Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Погасителната давност е предвидена в разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно която когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Правото на ползване на платения годишен отпуск за 2011 г. се погасява на 31.12.2013 г. Следователно лицето има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 16 дни. МВ/

РАЗХОДИ, ИЗВЪРШВАНИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПО СИЛАТА НА НОРМАТИВЕН АКТ
Седмичен законник бр. 16, 27 апр. - 3 май 2009 г.

Закон за корпоративното подоходно облагане

    В бр. 3 от 2009 г. на сп. “Финанси и право” доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант, разглежда данъчното третиране на социалните разходи.

    Тези разходи, за разлика от социалните разходи, не са следствие на доброволно поет ангажимент от работодателя, а са задължение на работодателя, неизпълнението на което може да доведе до нормативни санкции. Затова, според изричната разпоредба на чл. 11 от ЗКПО, задължителните по силата на нормативен акт разходи не се третират като социални разходи и не се облагат с данък.

    Нещо повече, разходите, извършени в натура по силата на нормативен акт, които следва да се индивидуализират по отделни получатели (задължителните застраховки “Живот”, безплатната храна по време на работните смени, безплатно предоставеното работно облекло, личните предпазни средства и др. подобни разходи в натура) са освободени от облагане и по реда на ЗДДФЛ, и като правило - и от осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), а оттук - и от здравни осигуровки.

    Ще обърнем внимание, че за да е налице описаното преференциално третиране, е необходимо:

    първо: разходите да са извършени по силата на нормативен акт, и

    второ: изискванията, визирани в съответния нормативен акт във връзка с предоставянето им, да са спазени. Доколкото разходите се извършват само по отношение на работници и служители, отговарящи на определените в нормативния акт изисквания (като правило изрично изброени в списъци, утвърдени със заповед на ръководството), то за разлика от социалните разходи, разходите по реда на чл. 11 от ЗКПО нямат общодостъпен характер. Те могат да се отнасят за всички работници и служители по изключение, когато всички наети лица отговорят на условията, визирани в нормативния акт (например всички работници и служители подлежат на профилактични прегледи по реда на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, но обикновено не всички работници се нуждаят от специално и предпазно работно облекло или предпазна храна поради работа във вредни условия).

    Ще допълним, че предоставянето на храна, или облекло на определени работници и служители въз основа на нормативен акт не е причина те да не получат допълнително и храна, респективно и облекло, оформени за всички работници и служители като социален разход - в случая безплатната храна (респективно облекло) се получават на различни правни основания.

    Ако някое от посочените две изисквания не е спазено, има опасност разходите да бъдат предефинирани от контролните органи като социални - това е най -честата данъчна практика и оттук - като подлежащи на данъчно облагане и респективно и на осигурителни вноски (ако не са предоставени групово).

    По повод първото изискване ще обърнем внимание, че:

    - разходите във връзка с поставяне на автомати за минерална вода, чай и кафе в производствените помещения не следва автоматично да се третират като разходи, обезпечаващи здравословни условия на труд и съответно да не се облагат с данък по реда на ЗКПО. Утвърдената данъчна практика е, че подобни разходи се третират като разход за дейността, без да се облагат като социален разход по реда на Закон за корпоративното подоходно облагане, само ако са предоставени изрично по реда на Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. Също така считаме, че минералната вода не следва да се третира като социален разход, а разход за дейността, на основание на чл. 275 от Кодекса на труда и съответно по реда на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, ако липсва водоизточник (например при полагане на труд извън населено място) или течащата вода е негодна за пиене, което се удостоверява с решение на ХЕИ;

    - поетите от работодателя разходи за профилактични прегледи, удовлетворяващи не производствени, а социално-битови потребности на работниците и служителите (например стоматологични прегледи), лечение на работниците и служителите, закупуването на лекарства, свързани с лечението на даден служител и др. подобни, не следва да се третират като разходи за “медицинско обслужване” по смисъла на чл. 282 от КТ. По реда на чл. 11 от ЗКПО се третират разходите, които работодателят извършва за профилактични прегледи на работниците и служителите чрез собствени Служби по трудова медицина или посредством сключени договори по реда на чл. 25, ал. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд с регистрирана Служба по трудова медицина, както и разходите, които работодателят извършва за осигуряване на работна среда, отговаряща на санитарните норми и изисквания (например поддържането на аптечка в производствените помещения).


Разходи, определени като задължителни с нормативен акт
Чл. 11. Разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго

Ето и за въпрос № 2 http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8182.msg46361.html#msg46361

Здравейте, колеги,

аз имам същия казус. Собственик на ЕООД, който е и управител и се осигурява като СОЛ. Няма писмен ДУК и не получава възнаграждение нито по ДУК, нито за личен труд.Предстои му командировка в чужбина.

1. Доколкото разбирам за признаването на данъчни разходи е необходимо командировката да е във връзка с дейността и да има командировъчна заповед, както и билет и документ за нощувки т.е. не е необходимо да сключваме ДУК (писмен) или какъвто и да е друг договор. По- тази точка моля за потвърждение дали съм разбрала правилно.

2. Как се третират от гледна точка на ЗДДФЛ получените от лицето дневни пари по Наредбата, които не са повече от двукратния размер на описаните в нея? Попадат ли в хипотезата на чл. 13 ал.1 т. 23, понеже четейки ми се струва, че ще трябва да ги облага.

Благодаря предварително за помощта!

На СОЛ- а  , за да има право на командировки и те да са данъчно признат разход трябва поне личен труд да му се начислява след като няма ДУК , за да отговаря на изискванията на ЗКПО :

 Собственик на ЕООД с предмет консултантска дейност, извършва дейността на дружеството напълно самостоятелно, без да е сключил с него за изпълнението й трудов или граждански договор. При това обаче му се налага да извършва разходи за пътуване и престой в места, които са извън неговото местонахождение. Ще се признаят ли за данъчни цели тези разходи на дружеството въз основа на това, че в съдебното решение за неговата регистрация собственикът му е посочен като управител?
При оценката за данъчното третиране на разходите за командировки, извършени от едноличния собственик на дружеството, са решаващи действащите нормативни разпоредби относно:
правните взаимоотношения, които възникват между дружеството и неговия едноличен собственик при осъществяването на дейността, във връзка с които са направени тези разходи; и
условията за тяхното признаване за целите на корпоративното подоходно облагане.
 
Те са регламентирани съответно в Търговския закон (ТЗ) и в ЗКПО. Прегледът на дял трети от търговскоправните разпоредби на ТЗ във връзка с търговските дружества дава основание да се направи заключението, че едноличното ООД е юридическо лице, различно от собственика си. В този смисъл, макар и негов единствен собственик, физическото лице, осъществяващо дейността му, е лице, което има с него същите взаимоотношения, както останалите физически лица. На практика това означава, че в случаите, при които в ЕООД са направени разходи за пътуване и престой на неговия собственик, фактически са налице разходи, извършени от физическо лице. Поради това е от съществено значение как и на какви основания лицето осъществява дейност в полза на дружеството и как разходите, които е извършило то, са свързани с тази дейност.

ЗКПО признава разходите, направени от физическо лице във връзка с дейността на данъчно задължените лица (ДЗЛ), без да ограничава техния размер, ако те са доказани с първичните счетоводни документи, изискуеми за целта, и отговарят на условията, регламентирани в чл. 33, ал.1 и ал. 2 на закона. В съответствие с тези условия за данъчни цели се признават счетоводните разходи, отчетени за пътуване и престой на физически лица, когато:
пътуването и престоят на лицата са свързани с дейността на ДЗЛ; и
тези лица са в трудови правоотношения с ДЗЛ или са наети от него по извънтрудови правоотношения за дейността, във връзка с която са извършени разходите.

При това втората част от текста на разпоредбата на т.1 от ал.1 на чл. 33 на закона определя еднозначно, че изискването лицата да са в трудови или извънтрудови взаимоотношения с ДЗЛ се отнася и за “включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице”.

Следователно, за да бъдат признати за данъчни цели, разходите за пътуване и престой на собственика на ЕООД в качеството му на управител, следва да отговарят на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 1 на ЗКПО, т.е. между дружеството и него трябва да е сключен договор за управление. Посочването на лицето като управител на дружеството при вписването му в търговския регистър не е достатъчно за целта. Необходимо е между него и дружеството да има сключен договор за управление, който, за да бъде валиден, следва да бъде сключен в писмена форма. Това произтича от разпоредбата на чл.141, ал. 7 на ТЗ, според която:

“Отношенията между дружеството и управителят се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик”.

Следователно при липса на писмен договор за управление, ако собственикът на ЕООД е управител на дружеството единствено само по силата на вписването му като такъв в търговския регистър, разходите му за пътуване и престой (независимо как са отчетени), не се признават за данъчни цели. Тук обръщаме изрично внимание на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 на ЗКПО, според която: “Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите и съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници”. Практическата стойност на тази разпоредба се изразява в това, че, за да бъдат признати за данъчни цели, счетоводните разходи на едноличния собственик на ЕООД следва да бъдат направени за пътуване, извършено във връзка с икономическата дейност на дружеството в качеството му на негов управител, а не за присъствието на лицето при пътуването в качеството му на съдружник.

Според нас в стопанската практика е трудно да се направи разлика между двата повода, но е добре тази разпоредба да се има предвид при оформянето на документите, свързани с пътувания (командировки) на собственика на ЕООД, вписан като управител. Към такъв извод насочва и данъчната практика и становищата на органите по приходите, изразени в писма № 5 - 330 от 09.04.2008 г. и писмо № 5 - 349 от 03.07. 2008 г. на Дирекция “ОУИ” – София. Такова е и становището по въпроса на ВАС, изразена в негово решение № 332 от 10.01.2008 г., VI отд., по адм. дело № 8755 от 2007 г.

В тази връзка заслужава да се отбележи, че разходите за пътуване и престой на собственика на ЕООД ще бъдат признати за данъчни цели на дружеството и в случай, че за изпълнение на дейностите и услугите, във връзка с които са извършени те, лицето е сключило с него договор (договор за извънтрудови взаимоотношения на основания, различни от управленските).

Добре, доколкото разбирам да речем 5 дни преди първия болничен ( 15юни )да ме назначат, а какво става с времето между февруари и 10 юни - дататата на назначението ми  ?

За времено през което сте получавали обезщетение за безработица , както и за времето през което сте безработна при изчисляване на размера на обезщетението за майчинство се взима за база МРЗ за страната.

Стоката като е от трета страна не минава ли през митницата? Тогава си плащаш ДДС-то към митницата, осчетоводяваш МД и не ти трябва протокол. Но ако сте  купили стоката докато сте били там в командировка примерно и сте си взели фактура, сега платеното ДДС там си е за Ваша сметка. Правила съм и двата варианта и да съставя протокол и да не го правя и в двата случая след това съм минавала проверки и никой нищо не ми е направил като забележка. Съветът ми е да си направите такъв по чл.117 и да го посочите в дневниците. Ясно е, че фиска нищо не губи, но Вие си спестявате притеснението ако дойдат на проверка да не би да наложат административно нарушение ако не открият протокол.

Протокол за какво , нито отгаваря на условията на чл.82 нито на чл.117 , нито на чл.17 .т.е мястото на изпълнение на доставката на тази стока е извън България.

целта е да не се прехвърлят никакви дни  за следващата година  , това  са от този тип  служители които са си трупали  отпуски неползвани с години  и е  доста трудно да го  убедиш ,че губи  . как  документално  да  се  обосновеш   ,че няма да ги ползва.   

Покажете му КТ , там е записано какво се случва с неползваната отпуска след изтичането на давността й

Здравейте,
Искам да попитам за следния казус :
Имам 8 год трудов стаж без прекъсване до май 2013 съм осигуряване на макс за страната от май 2013 до февруари 2014 съм на борсата и получавам обезщетение. През това време забременях и термина ми е за юли 2014, та питането ми е какво да права и трябва ли да направя нещо между февруари 2014 и юли 2014 за да получа обезщетение за 1 година на майчинството ?
Благодаря предваритерлно

Трябва към момента на излизане в майчинство да сте назначена на ТД към фирма или да сте самонаето лице , за да имате право на обезщетение от НОИ.

Никък
"Ядеш сега или гориш" Е, ще изгорят 3 дни, 10 ще прехвърлите...

Ох развесели ме 

За времето след 2000 г. НОИ поддържа персонален регистър, където има достоверна информация за осигурителния стаж и доход на лицата. Стига осигурителят да е подавал сведенията редовно.

Удостоверение за пенсиониране (УП 3) може да се издаде въз основа на трудовите книжки и трудовите договори на лицата. Удостоверение за пенсиониране (УП 2) за осигурителния доход, който е от важно значение за размера на пенсията, следва да се издава само въз основа на автентични документи, които съдържат достатъчно данни за дохода на лицето за съответния период.

Осигурителят е длъженда издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход при прекратяване на трудови или служебни правоотношения в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. Както и по искане на осигуряваното лице или негов представител в 14-дневен срок от искането. А ако откаже, лицето може да подаде сигнал до контролните органи на НОИ и инспекцията по труда, за да наложат санкции на осигурителя и да го задължат да издаде исканите документи.

Когато архивите на предприятието липсват, лицата могат да поискат установяване на стаж по съдебен ред по новия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), който е в сила от 2 април 2011 г.

Законът изисква работодателят/осигурителят, при когото е придобит стажът, неговият правоприемник или друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, да издаде удостоверение, че документите са изгубени или унищожени.

Според чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Данните от персоналния регистър на НОИ също са основание за зачитане на стаж.

Осигурителният доход се установява с осигурителна книжка или с документ по утвърден образец за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски.

В случаите, когато посочените документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход ивъз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.

Когато няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната и върху нея се определя размерът на пенсията за съответния период.

След предварително разрешение от териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) документи за осигурителен стаж и доход издават ведомствата, предприятията и организациите, които съхраняват изплащателните ведомости или други финансово-счетоводни документи, в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник.

Този ред не се прилага, когато съхраняването на изплащателните ведомости и издаването на документи за осигурителен стаж и доход е уредено с нормативен акт или с акт на Министерския съвет.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж трудовият стаж се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги, или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж.

Според чл. 6, ал. 1 от наредбата при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.

Съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им.

Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения.

Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от НОИ, е задължително условие за постановяване на решението.

Според чл. 349а от КСО юридическо лице, което не предаде в териториалното поделение на НОИ оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установяват осигурителен стаж и доход, се наказва с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. Санкцията за физическо лице за същото нарушение е глоба от 50 до 1000 лв.

Жанет БОГОМИЛОВА

свои, има едно писмо в темата - в него има и разяснение по въпроса

http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,8303.0.html

" 23 - за самоосигуряващи се, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, избрали да подават еднократно декларация и са осигурени върху максималния размер на осигурителния доход по трудово правоотношение, и осигурителният им стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 8 КСО;"

Единствено в този случай е приложим код 23.

Ивън този случай Декларация 1 с код 12