Вероятно защото недоработката се заплаща от работодателя. Освен, ако не е на СИРВ за повече от 1 месец.

Другото лице ясно ли е? Ако да, просто да преведе парите обратно.
Иначе, пускате писмо в НОИ, НОИ ще иска документи, ще пусне искане към лицето за връщане на сумата... предполагам, не съм имала такъв казус.

Ако здравното не се плаща през фирмата, но не се приспада от възнаграждението. Данъкът е 10%
Здравното изравнява или с годишната, или текущо, но ако няма да си плаща това възнаграждение през цялата година, няма смисъл текущо.

Наемът не е основание за осигуряване.

Делфинче, аз честно казано на тази презумция оперирах преди време (когато ограничението беше 10 к). Пак на база на някаква публикация и знаеш, че протоколът трябва да е под 10 к.

Не знам някой да е платил допълнителни пари на счетоводителя си,че му е написал "няколко" протокола. Отделен е въпроса, дали това е работа на счетоводителя.

Ти не знаеш ли, че на счетоводителя всичко е работа... Даже и да прави промени в ТР...

Честно казано не съм имала проверка от НАП на такива фирми, за да знам. Моята логика е, че това са моите пари и никой не може да ми каже кога и по колко пъти да си ги разпределям.
От друга страна, мисля, че никой не яде доматите с колците и никой не вярва, че малко ЕООД държи някъде 40 к пари и си взима от време на време, след като счетито е направило протокол, ама айде.

Аз също не изразявам съгласие, обаче някой го е разсъждавал и написал, и затова го споменавам.

Нямах предвид, че промяната е от 10 к на 1 к. Нали в оригиналния пост за това питате.

https://www.tita.bg/free/commercial-law/867



Ако се изплаща дивидент въз основа на няколко решения на Общото събрание (ОС) на съдружниците за един месец, налице ли е нарушение на разпоредбата чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ, ако общата стойност на изплатения за месеца дивидент е над 1 000 лева?

 

изисква по-обстоен анализ.

 

Правото на дивиденти (на част от печалбата) представлява основно имуществено право на съдружника/акционера в търговско дружество.

 

Разпределянето на дивидента е уредено в чл. 78, т. 4 от ТЗ; чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ, съответно в чл. 221, т. 7 от ТЗ. Чрез дивидентите съдружникът /акционерът реализира положителния резултат от своето членство в търговското дружество.

 

Фактическият състав, който следва да се реализира, за да възникне задължението на дружеството за плащането на дивидент е следният:

 

да е приет годишния финансов отчет,
дружеството да е реализирало печалба,
общото събрание да е гласувало решение за разпределяне на печалбата и изплащане на дивиденти.
 

3. Ако се направи исторически преглед на правната регламентация по ЗОПБ, по отношение на изплащането на дивиденти, то следва безспорният извод, че за първи път с последната промяна дивидентите са изведени от регламентацията по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПБ в отделна правна норма, в която размерът на плащането в брой е и значително по-нисък - до 1 000 лева.

 

Преди изменението с въвеждането на новата разпоредба на т. 4, регулацията на плащането на дивидента беше в чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПБ:

 

Ако дивидентите са на стойност 10 000 лева и повече, те се изплащаха по сметка (чл. 3, ал. 1, т. 1). Ако основанието, от което възниква плащането на дивидентите е в размер равен или над 10 000 лева, то независимо че плащането на дивидентите се извършва на няколко части в размер под ограничителния праг, то съгласно изискването на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ тези частични плащания също се извършват по сметка.

 

За уточнение отново следва да посочим, че в първоначалната редакция на закона в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ се разглеждаха частични парични престации по договор, чиято обща стойност е равна на 10 000 лева и повече.

 

4. В указание № УК-3 от 04.04.2011 г. на МФ в т. IV „Примери по прилагане на ЗОПБ“, в т. 6 се посочва по отношение на дивидента, че ако три пъти в годината се изплащат дивиденти въз основа на три различни протокола на ОС на съдружниците, то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на ОС на съдружниците.

 

При така даденото указание по отношение на плащането на дивиденти въз основа на различни протоколи на ОС на съдружниците, в практиката се съставят множество протоколи на ОС на съдружниците за разпределяне на дивиденти в размер под ограничителния праг.

 

5. Този подход на избягване на ограничението за плащане беше разумен, тъй като всяко отделно решение на ОС, се разглежда като отделен договор. Но с промяната на текста в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ (обн. ДВ. бр. 94 от 29.11.2019 г.) и въвеждането на израза: „свързани помежду си платежни операции, извършени на едно и също основание“ считам[1], че подобно разделяне на сумата на дължимите дивиденти към съдружниците, с множество протоколи на стойност под 10 000 лева крие риск от санкции.

 

Считам, че при наличие на печалба в годишния финансов отчет, отделните плащания на дивиденти през годината по няколко протокола на ОС за нейното разпределяне, са свързани помежду си плащания, извършени на едно и също основание в рамките на годината, т.е. налице е чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ. Основанието за плащане е членството на лицето в търговското дружество, а протоколът от решението на ОС на съдружниците е заключителния елемент от фактическия състав за възникване на правото на получаване на дивидент.

 

6. С въвеждане на новата т. 4 от чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) законодателят изрично урежда плащането на дивидента в отделна разпоредба на закона, съгласно която плащането на дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на стойност равна или надвишаваща 1 000 лева следва да се извърши по сметка.

От 2023 има промяна

Не се обявяват.
В Тита има становище, че 1000 лв. в брой са ограничение за всички дивиденти в брой за цялата година.
Адвокатите го третират, като ограничение на плащане по един протокол.
Ще видим накрая какво ще излезе.

Като работодател по допълнителен, вие ще сте на топа на устата, за да докажете че се спазва междудневната и междуседмичната почивка. Как точно, с два договора по 8 часа, това ще се случи? Какво ще разпределя той, че да има 12 часа почивка от начало до начало на работен ден? Защо се занимавате с глупостите на хората? Да си сключва на другото място допълнителен и те да му разсъждават какво да правят.

А може ли да не се занимавате с глупостите на работника?

Подадох на 11ти, получих отговори на 20ти. Така че мисля, че няма място за притеснения.

Подайте декларацията. Ще има лихви.

За да получавате обезщетение от НОИ, трябва да работите на ТД към момента на издаване на първия болничен.

Лице, което не работи на ТД има ли право на отпуски, полагащи се по КТ?

в дневниците за януари?

Не съм сигурна, че Д1 и Д6 могат да се подадат за бъдещи периоди. Някой, ако му се прави експеримент, да пробва. Всичко може да се изчисли, но нищо от това може да не е вярно накрая. Кого точно ще гоня да ми връща пари или ще подавам корекции в НАП, защото срокът ще е минал...
Всеки за себе си решава в такива ситуации и си носи отговорността. Аз съм преценила, че това за мен е по-малката галимация.

Пак пиша - НАП не може да нямат становище по въпроса. Нямам време да търся, но със сигурност има някакво инфо назад във времето.

Знам кога се дължи данъка. Казвам аз какво правя в тази ситуация - имах я точно такава миналия месец с едни умни клиенти. Законът не може да обхване всички опции от обективната действителност, една от които е 100% плащане на физическо лице месеци, преди да свърши работата...