Теоретично, може да трябват и пет декларации. Помислете дали не може документално да се оформи за два месеца, примерно. Но все пак зависи от възложеното и в какви времеви интервали може да се изпълни.

Шофьорите на автобуси вземат парите и не пускат касови бележки от своите касови апарати.

Ухаааа! Трябва да си стегнете шофьорите, че може да ви излезе скъпо. Освен това, как без отчетен приход от шофьорите връзвате разходите и показателите за пътникопотока?!?

И това "от разстояние" в ТД е в град, различен от града на фирмата (офиса)?
Ако да аз бих го командировал.

Чл. 18?

Странно - в сайта на НАП е написано:

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци, а именно:
...като за четвъртото тримесечие на годината не се удържа и не се внася авансово данък и следователно не се подава декларация;

което звучи твърде императивно, а изглежда е заблуждаващо, защото според ЗДДФЛ:

Не се удържа и внася авансов данък по чл. 43, ал. 4, чл. 44, ал. 4 и чл. 44а, ал. 1 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.

както и

Чл. 56 Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

Тоест, през четвъртото тримесечие може да се удържа данък и ако такъв е удържан трялва да се подаде Д55... или бъркам някъде?

Вече претръпнах.

Работа може да започнете, но е възможно работодателят да не признае записания стаж. В бъдеще, когато дойде време за пенсиониране, тогавашното НОИ, ако все още търсят трудови книжки, също може да не признае стажа, което би било проблем.

Горното се отнася, ако го няма кръглия фирмен печат (може и да не е кръгъл де). Но ако го няма големия правоъгълен печат-щемпел, на който пише години - месеци - дни, словом и т.н. и тези данни са написани с думи - тогава няма проблем. Важно е да има кръглите печати и подписи на шефа и счетоводителя - на рекапитулацията и на отделните редове в книжката.

Ако прекратявате допълнителния ТД естествено, че трябва Ув62. Да не би да сте го направили като за ДС? То и без друго тези прекратявания-назначавания, вместо ДС, са доста безсмислени като практика, щото едно прекратяване не е само преобразуване от допълнителен в основен ТД.

Това с неплатения отпуск не е много читаво и логично, понеже би им светнало отвсякъде на евентуалните проверяващи - уж назначавате някой да работи, а го пускате в отпуск. Не незаконна, но съмнителна работа.

Off: Имам чувството, че в недалечно бъдеще ще измислят някаква спирачка на тези врътки, при която покрай сухото ще гори и мокрото... или поне гасенето ще е затормозяващо. Както и с назначаването за два дни преди майчински и т.н.

ВОП-а не беше ли само за стоки? Тук се говори за услуги.

И аз мисля, че теоретично договор вече няма. Но ми се струва, че ако сега пуснете едно ДС за увеличение на срока или за безсрочен в системата на НАП ще мине. Друг е въпросът дали при подробно вглеждане от страна на НОИ няма да възникне проблем - предполагам да.

Е то НАП няма как да отговорят по друг начин, въпросът е кой има задължения и трябва да ги плати.

Трудовият стаж се удостоверява в ТК. Ако не ми представят ТК приемам, че ТС е нулев. Ако лицата искат да им се начисляват суми за ТСПО ще трябва да представят някакъв документ (понеже професионалният опит може да е извън съдържанието на ТК). Няма документ - няма пари. Ако за назначаването има изискване за стаж - по същия начин: няма документ - няма назначаване (ако това зависи от мен).

Иначе, аз в ТД не вписвам такива данни, правя си отделни справки. Минималното задължително съдържание на ТД е според КТ.

Чл. 11 ал. 4 Когато в предмета на обществената поръчка се съдържат няколко дейности, за част от които се прилагат правилата за публични възложители, а за други - правилата за секторни възложители, или някои от дейностите попадат извън обхвата на закона, възложителят може да възложи отделни поръчки за отделните дейности. При самостоятелно възлагане на отделните дейности се спазват правилата, приложими към съответната дейност. В случай че възложителят реши да възложи дейностите в обща поръчка, се прилагат правилата, приложими за публични възложители.

Прочетеното ми се иска да тълкувам като, че не трябва да се сумират, понеже може да се възложат отделни поръчки за всяка дейност. В случая всяка отделна поръчка е под прага и възложителите "спазват правилата, приложими към съответната дейност" и "могат да възлагат директно обществени поръчки" (чл. 20 ал.4). Под прага, но пак са си обществени поръчки.

Ама има и ал. 5

Все пак, ако проектът не го изисква ми се струва, че няма нужда от отделни ОП... но най-добре се допитайте до някой практикуващ (не просто някакъв адвокат). Ние в момента сме в ОП по същата алинея, има много подробности, които човек, който не се занимава и практикува редовно не би се справил нито с законовите изисквания, нито с бърникането в ЦАИС ЕОП. Ако сте ВРБ към някой ПРБ питайте тамошния отдел, който се занимава с ОП.

Към момента отговорът е "зависи"
Кой ще ги ползва тия неща, за какво ще ги ползва, къде ще ги ползва...?

Платецът не е издал СИС, понеже така му е по-лесно. А изпълнителят какъв документ е дал на платеца?

Ами, че то във вашия случай "написан договор с описана вътре консултантска услуга" си е чист, казано разговорно, ГД, независимо от заглавието му.

Щом е под прага значи не е ДМА.

Зависи от бонуса - има еднократни, които не са осигурителен доход

Стана ми любопитно?

Малко да разбъркам манджата - по разни (бюджетни) семинари ни учеха, че тази вноска за ЗО при неплатен си е някак по-"лична", работникът я дължи, не може да я преведе сам в НАП, а "се внася чрез съответното предприятие", както пише в ЗЗО. Теоретично, човекът я внася в касата на предприятието, а то я превежда на НАП. Ако човекът не я внесе, няма какво да се превежда към НАП. Даже и осчетоводяванията (поне в бюджета) са различни (някакви разчети), без взимане-даване с персоналната заплата на човека. В този смисъл няма и промяна на данъка.
Случаят на питащата е точно такъв - човекът не е внесъл никаква сума за ЗО в предприятието, няма какво да се превежда към НАП. А ако нямаше обезщетение, от което да удържи?

Но честно да си призная, и моята ТРЗ програма удържа ЗО за неплатен от останалата заплата за месеца, ако има такава, и намалява ДДФЛ. Не си спомням как беше при пълен месец НО, когато няма откъде да се удържа.