НТКТС
Чл. 7. (1) Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена, съответната дирекция "Инспекция по труда" издава нова въз основа на писмено заявление-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил.
(2) Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена от работника или служителя, в новата трудова книжка съответната дирекция "Инспекция по труда" по местоживеене на лицето вписва данни за трудовия стаж въз основа на представените от него удостоверения по образец съгласно приложение № 2 или други оригинални документи, съдържащи тези данни.
(3) Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена по вина на работодателя, съответната дирекция "Инспекция по труда" по местоседалището му го задължава в срок не по-дълъг от един месец да представи необходимото удостоверение за издаването на нова трудова книжка по образец съгласно приложение № 2.
(4) Когато работникът или служителят е работил и при други работодатели, работодателят по ал. 3 изисква от тях удостоверения по образец съгласно приложение № 2. Събраните удостоверения се предоставят в съответната дирекция "Инспекция по труда" по опис.
(5) Работодателите са длъжни да издават исканите удостоверения по ал. 2 и 4 в 7-дневен срок от поискването им.

***
Нужно е, когато ви поискат, да издадете удостоверението по приложение 2 и да го предадете на работничката. Нататък е нейна работа да се занимава с  ИТ.

Би могло да се направи ПКО, понеже парите са влезли в (желязната) каса, както и ако се попълва касова книга (за желязната каса) и написаното там да съответства с реалната наличност.
Контировката може и само по информацията от дневния отчет, например МО, ама дали ще е МО или ПКО е все писане

Теоретично, РКО-то е документът, с който парите излизат от касата. Ако касиерът дава парите на служител, който пък плаща нещо на доставчик, РКО-то би трябвало да е подписано от служителя - той взима парите от касата. При връщане на част от парите - обратно - ПКО.
Доставчикът издава КБ за сумата, която е получил. Служителят, който е взел парите и е купил нещото обикновено се подписва на фактурата, така се вижда къде са отишли. Но в днешно време тези подписи на фактурата не винаги се полагат.

Предвид това, че "обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа..." и предвид това, че работи по основен ТД и не е останал без работа, мисля, че не се полага. Но изчакайте знаещите да кажат

Не е нормално. Чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Основният договор в другата фирма въобще не ви интересува ( в случая). Ако при вас работата намалява - може да го освободите поради тази причина.

"...ми беше заавено, че ще бъда на МРЗ" - това, теоретично, не може да стане без да подпишете допълнително споразумение, в случай че досегашната ви РЗ е по-висока.

"Възможно ли е да съм и на двете работни места, ако изляза в неплатен отпуск от мястото от мястото където излязох в майчинство" - възможно е в първата фирма да сте в НО, във втората да работите на до 8-часов работен ден. Възможно е да работите и в двете фирми до общо 12 часа на ден.

Принципно трудов стаж се води само по първия (основния) трудов договор. Ако сте в неплатен отпуск една година ще имате трудов стаж 30 дни (само за 2020 г. са 60 дни). Осигуровки ще има там, където работите - на едното и ли на двете места.

Ако е между две ФЛ наемодателят подава тримесечни Декл55 за І-во, ІІ-ро и ІІІ-то тримесечие и ГДД след края на годината.

пенсионер, без текл, по възраст, наемодателя е пенсионера, а наематела е ФЛ, представител на фирма

Ако го четем буквално, излиза, че договорът е между две "обикновени" ФЛ.

Както сте написали въпроса прилича много на ТД.
Да направим няколко (не всички) принципни разлики между ГД и ТД

- при ГД "възлагаме" на изпълнителя, при ТД "назначаваме" работника. Тези понятия може да изглеждат отнесено, но не е маловажно как ще се използват в разговор с проверяващ, например. На ИТ няма да направи добро впечатление, че "назначавате на граждански договор" и веднага ще подскаже, че под ГД искате да скриете ТД

- при ГД изпълнителят трябва да предостави резултат, при ТД - труд. Понякога е трудно да се разграничат, понеже, все пак, трудът води до резултат;

- при ГД изпълнителят, в рамките на договорения срок, може сам да си определя кога, къде, колко да работи. При ТД го определя работодателят - работно време и работно място (дори и да е вкъщи) и т.н.

В ЗДДС пише "...за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец...", не виждам да се споменава за прекъсване на дейността. Ако прекъсването на дейността нулираше тези 12 месеца щеше да е много хитро, но не е

Наредбата за ТК няма промени от почти три години, тъй че няма нова ТК. Щеше да се чуе

... с изключение на доходи от търговска дейност, каквато питащата признава, че нейните са такива - купува и продава.

Ти сега, Pupeshche, на НАП ли ще вярваш, като си имаме специалист?!?

То остана всички да сме дипломирани експерт-счетоводители
Иначе, най-точни за отговора на въпроса са чл. 17 и 18 ЗСч.

С уговорката, че вече е късно
Вариант 1:
Остатък от 2019 - 9
Дължими за цялата 2020 - 27
Дължими за 2020 до напускането в средата на ноември - 24 (27/12х10.5)
Всичко дължими за 2019 и 2020, до напускането в средата на ноември - 9+24=33
Ползвани - 18
Останали за обезщетение - 33-18=15

Вариант 2:
Остатък от 2019 - 9
Ползвани за 2019 - 9
Остатък за 2019 - 0
Дължими за 2020 до напускането в средата на ноември - 24 (27/12х10.5)
Ползвани за 2020 - 9 (другата половина от 18)
Остатък за 2020 до напускането в средата на ноември за обезщетение - 24-9=15

Вариант 3:
Остатък от 2019 - 9
Дължими за 2020 до напускането в средата на ноември - 24 (27/12х10.5)
Ползвани за 2020 - 18
Остатък за 2020 до напускането в средата на ноември за обезщетение - 6
Общо за обезщетение - 9+6=15

Все 15 ги изкарвам, евентуално 14, ако закръглим надолу деленията.

Грешката ви е във вариант 2: 36/12*10.5=31.5 -- не трябва да делите 36 на 12, а само 27, тъй като за 12-те месеца на 2020 имате право на 27 дни. Другите 9 са за миналата година.
А към изчислението на вариант 1 трябва да добавите 9-те за 2019 г., понеже 18-те ползвани ги отнасяте само за 2020, а за 2019 остават неползвани.

Тъй де, посочи ми нарушението - КСО - член номер, алинея номер, които казват за пропорционалното начисление на ДОО?
Питам за ДОО, не за месечната данъчна основа, че за ме пращаш към ЗДДФЛ. Данъкът е следствие. За да има нарушение на ЗДДФЛ трябва първо да наруша КСО.

Интересува те предприятието, в което си назначен или поел други приравнени задължения да начисляваш, удържаш и внасяш осигурителни вноски и данък на наетите при спазване на установените законодателни норми.

Точно така - начислявам заплата 3000 лв за половин месец, декларирам и внасям ДОО върху 3000, а не върху 1500, както ти настояваш... освен ако не посочиш кой текст нарушавам, че да се поправя.

Любопитен съм какво мисли системата на НАП при декларирана заплата 3000 лв, а декларирани (ако въобще е възможно технически) и внесени ДОО върху 1500?
Щото откъде да знам, че ще има следващ работодател, който да доплати върху останалите 1500?!? Ами ако няма?!?

Ако сключа трудов договор на 1-во число за месечна работна заплата Х и ако напусна на 16-то число да няма да ми изплатят заплата X и да ме осигурят на заплата X.

Ако напусна на 16-то число ще ми начислят заплата 16/21-ви, примерно (ако месецът има 21 р.д.), и осигуровки върху колкото се получи. Ако се получи повече от МаксОД ще начислят осигуровки до МаксОД. Та затова попитах къде я пише твоята пропорционалност... риторично.