Изх. № 53-00-418 
16.05.2013 г.   

КСО
Чл. 4
ЗЗО
Чл. 40, ал. 1         
 
В  дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна  практика” …..  е постъпило Ваше  писмено  запитване  прието с  вх. № 53-00-418 от 15.04.2013 г.,  относно прилагане  разпоредбите  на  Кодекса  за  социално  осигуряване (КСО) и   Закона  за  здравното  осигуряване  (ЗЗО).   
В   запитването  е   изложена  следната  фактическа  обстановка:
   За  счетоводното  обслужване  на дружеството с  ограничена  отговорност с  фирма  …..  ООД,  считано  от  01.01.2013  г.  е  нает  на  граждански  договор  счетоводител  - пенсионер  за  осигурителен  стаж и  възраст,  който  ежемесечно  извършва  точно  определена  работа  -  завеждане  счетоводството  на  дружеството,  отчитане  на  СД  по  ДДС,  изготвяне  и  представяне  на  счетоводни  отчети  и  др.   Месечното  възнаграждение  на  лицето,  намалено    с  разходите  за  дейността  е под  минималната  работна  заплата  за  страната  и  за  месец  януари  2013  г.  не  са  му  удържани  здравноосигурителни  вноски.       
    Във  връзка  с  възникналия  казус  е  поставен  следния   въпрос: 
    При  определяне  на  дължимите  вноски  за  здравно  осигуряване  на  лице  пенсионер, работещ по  граждански  договор, чийто месечно  възнаграждение  е  под  минималната  работна  заплата  за  страната,  следва  ли  да  се  вземат  предвид  възнагражденията  от  предходните  месеци?
Предвид  изложената  фактическа  обстановка,  поставения  въпрос  и  относимата  към  тях нормативна  уредба, изразявам  следното  становище:
    Кръгът  на  задължително  осигурените лица  в  Националната  здравноосигурителна  каса  (НЗОК)  е  регламентиран   в  чл. 33,  ал. 1  от  ЗЗО.
    На  основание  чл. 40, ал. 1, т. 3, буква  „а”   от  ЗЗО,  лицата  работещи  без  трудово  правоотношение  подлежат на осигуряване в случай,  че  не  се  осигуряват  по  реда  на  чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, и 2а   от  същия  закон  и  получават  възнаграждение, равно  или   по-голямо  от  минималната  работна  заплата  за  страната.
     Доколкото  в  запитването  не  е  посочено друго,  счетоводителят   работи  без  трудово  правоотношение  (граждански  договор)  с  един  възложител  и  получава  месечно  възнаграждение  под  минималната  работна  заплата  за  страната след  намаляването  му  с разходите  за  дейността,  следователно  не  подлежи  на  осигуряване  по  реда  на  чл. 40, ал. 1, т. 3,  буква  „а”  от  ЗЗО.                 
      В  ЗЗО  и  в  КСО  няма  регламент,  съгласно  който  изплатените  възнаграждения  от   предходни  месеци  на  лицата  работещи  без  трудови  правоотношения  по  договор  с  един  възложител  да  се  натрупват  и  да  се  вземат  предвид  при  определяне  размера  на  здравноосигурителните  и  социалноосигурителните  вноски.
               Ако  в  рамките  на  един  и същи месец,  лицето  с  което  е  сключен  граждански  договор,  получава  възнаграждения  по  граждански  договор/и  и  от  друг/и   възложител/и,  то  тогава  възнагражденията,  след  приспадане  на  разходите  за  дейността  следва  да  се  натрупат  и  да  се  съпоставят с  минималната  работната  заплата  за  страната,  с цел  да  се  прецени    приложима  ли  е  хипотезата  на  чл. 40, ал. 1, т. 3, буква  „а”   от  ЗЗО.
                 Съгласно  чл. 4  от  Наредба  за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски,  когато лицето работи по допълнителен, по втори трудов договор, по договор по чл. 114 от Кодекса на труда или без трудово правоотношение, то декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите.   Съгласно  посочената  разпоредба, следва  да се изиска  от  лицето  да  декларира  ежемесечно  пред  ……ООД  размера  на  осигурителните  си  доходи,  получавани  от  други  работодатели/  възложители/ осигурители.
                 В  контекста  на  направеното  от  Вас  запитване  е  необходимо  да  се    има  предвид  и  следното:
  Съгласно  чл. 2, ал.1  от  Кодекса  на  труда  (КТ),  отношенията при предоставянето на работна  сила  се уреждат само като трудови правоотношения.
  В  конкретния  случай,  ежемесечното  извършване  на  определен  вид  работа   -   „завеждане  счетоводството  на  дружеството,  отчитане  на  ДДС,  изготвяне  и  представяне  на  счетоводни  отчети  и  др.”,  е  основание  да  се  предположи,  че  отношенията  между  наетия  счетоводител  и  дружеството  с  ограничена  отговорност  с  фирма  … ООД,  може  да  се  квалифицират  като  трудови.  В  този  случай,  независимо,  че  лицето  е  пенсионер   осигуряването,   следва   да   се   извърши  по реда  на  чл. 4, ал. 1,
т. 1/ чл.4, ал. 2  от  КСО  и  чл. 40, ал. 1, т. 1  от  ЗЗО.
                 В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата  по чл. 4 от КСО се установява  за   всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК. В тази  връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и  действат само въз основа на закона.
 Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на  разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.