То по-важно е основанието да го искат (сега), нещо се епроменило ли?!?
Само бих променил "че съм съгласен" на "желая да" :)
Снощи, след като написах въпроса си гугълнах накратко и всичко, което намерих казва, че на пенсионери на ТД се начислява всичко върху заплатата, без да се взима предвид пенсията, както на непенсионер. Намам такива пенсионери и ако има такова нещо, което казват НАП съм го пропуснал.

Но друго ми идва на ум - в днешно време работодателят може въобще да не знае, че работникът му е пенсионер и няма как да се съобразява с пенсията му... освен техническата невъзможност.
Извинете ме за разсеяността, но не разбрах какво искат НАП - при начисляване на ЗОВ по втори ТД да се взима предвид и пенсията, както се взима предвид дохода по основния ТД ли?
Сякаш не виждам по-подходящ код.
От друга страна, при мен такива парични награди влизат в сумата на заплатата, с всичко върху тях.
Д6 само за данъка ли е? Тогава не ви трябва Д1, отметнете, че няма основание за подаване на Д1.
Този допълнителен отпуск по 156 (1) и кой има право на него е регламентирано в тази наредба, ако правилно съм я уцелил.

Там пише:
Чл. 4. (1) Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.
(2) Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година.
(3) Когато работникът или служителят работи по-малко от срока по ал. 2, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.

Трудно ми е да го изтълкувам, и може да греша, но ми се струва (особено с това "...работи не по-малко от половината..."), че този отпуск се ползва за отработено време... нали все пак е някаква компенсация за работата в специфични условия.
Според мен, на първо мислене:
1. климатици - отделни ДМА (ако са над прага);
2. повече осветителни тела - на разход, едва ли са толкова скъпи, че да са ДМА;
3. охранителна система - кабели по стените и датчици - евентуално отделно ДМА, може и разход;
4. система за сгъстен въздух - висящи от тавана тръби - евентуално отделно ДМА;
5. табела с името на фирмата - толкова ли е скъпа една табела, че да е ДМА?;
:)

...ако не иска да го дава, не получава фактура и това е...
:good:  :smile1:
И аз като Колибри - при начислението на заплатите към 30/31-во число на месеца и преди плащането им сумите стоят по сметките за персонал, осигуровки и данък, в размерите, които трябва да се преведат.
Ааа, уф, че съм прост :(
Благодаря! :)
Здравейте, да попитам и аз: хванах се да попълвам (за първи път) НАП-ската програма за справките за чл. 73 (1) за хонорари през 2020 г. За код на дохода избирам 30714 "Други извънтрудови правоотношения".

Направи ми впечатление, че се иска попълване само на брутния доход, удържан ЗОВ и удържан ДДФЛ - без ДОО и ДЗПО. Така ли е, или бъркам някъде?
В бюджета не е рядкост заплатите да се увеличават със задна дата, например през февруари или март (когато излезе някой закъснял норматив), но считано от 01.01. В такъв случай би трябвало увеличението да хване и вас. Но кой знае...
А налага ли се да излезете в болничен, защото така "искам"...
"Удържат" или "приспадат" 11000 и остават за плащане само 1000?
monifarm, от пет питания още не може да се разбере какво питате.
Вие сте аптека и продавате тестовете или сте клиент, купуващ тестовете от аптека? За осчетоводяването в кой от тези два субекта питате?

От името се подразбира, че вие сте аптеката и питате как да осчетоводите купените от дистрибутора тестове - дали като купени от нерегистрирано по ДДС лице, или от регистрирано, но с нулева ставка, това ли е?
Как се отчитат и подават тези 30 минути?
Чл. 66. (1) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
...
(3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

Не би трябвало да има проблеми, ако е само града/адреса на фирмата.
Да се обеси не, да се помилва.
Да се обеси, не да се помилва.
И аз се извинявам :)
Да помислим какво щеше да бъде, ако заемодателят не беше баща на собственика на ЕООД-то.

Струва ми се (въпросът е юридически, не съм се интересувал, но пиша да подскажа на питащия да се поинтересува), че издължаването на заема и лихвите си остава дължимо, в случая на наследниците, ако са приели наследството. В частния случай ЕООД-то ще дължи на собственика си, в качеството му на наследник, евентуално и на други наследници. Данъчните ефекти за ЕООД-то и собственика му ФЛ са последващ въпрос.