>> плащането се извършва на 27,05,2015г

Не сте ли закъснели малко с декларациите, поне?

Що ми се струва, че това си намерение работодателят е трябвало да оповести по-рано, включетилно и в някакви вътрешни правила за трудовия ред (които май ги отмениха, ммм)?

Е, в него нали пише да подадете корекция в Д1/6? Според мен е достатъчно.

Не е ли "задължително предписание" точно това писмо от НОИ?

Така описано ми се струва, че ако наемателят изпълни желанията на наемодателя ще има проблеми. Моралните щети се решават в съда, между наемодателя и салонния управител, нека наемателят не се меси. Едно, че салонният управител ще бъде върнат на работа, ако реши да съди ресторанта, и ще получи заплатите с лихвите, второ, че може той да търси морални щети и да се размирише много...  Да не говорим, че най-вероятно салонният управител е постъпил правилно и заслужава бонус.

Най-добре се допитайте до адвокат, въпросът не е толкова счетоводен.

Нямам в момента файла при мен, но е нещо подобно, по спомен:

Вх. № ....
ЗАЯВЛЕНИЕ
От ..., длъжност ...
Желая да ползвам ... дни ...(вид)... отпуск от...(дата)... до ...(дата)...
Подпис ...
-----------------------------------------
СПРАВКА
Лицето има право на:
... дни за ... година
... дни за ... година

Ползва ... дни

Остава да ползва:
... дни за ... година
... дни за ... година

ТРЗ ....
--------------------------------
ЗАПОВЕД № ...
На основание чл. ... разрешавам на ..., длъжност ... да ползва ... дни отпуск по чл. ... от...(дата)... до ...(дата)...

Запознат със заповедта ...
Ръководител ...

***
Копирам целия лист за папката з отпуските, а оригинала режа на две: заявлението + справката - в папката входящи, заповедта - в папката със заповедите.

Не съм юрист, ама за "извънсъдебно споразумение" не трябва ли да е минала някаква юридическа процедура, а не просто споразумение между работодателя и работника?

За заверяване на заповед в ИТ също не съм чувал, но може да съм пропуснал нещо.

Да не става въпрос за някаква имуществена отговорност на работника към работодателя (чл. 203 и сл.)?

Внимателно с паричните санкции. Намирате ли в КТ конкретно основание (член, алинея) за налагане на парична санкция?

>> Досега беше достатъчно да се подаде писмена молба от служителя.

Е работникът как познаваше дали е пуснат в отпуск, ако няма заповед? Винаги съм ползвал комбинацията заявление+справка+заповед на една бланка, без да ми се увеличава чак толкова работата.

>>До края на януари ежегодно отново на хартия всеки служител трябва да получи справка колко дни му се полагат през настоящата година, колко са отложените или неизползваните.

Това се вижда от горната бланка, за която говоря.

Не знам отговорът и нямам практика, но - имате някакви стоки (мострите), които искате да продадете? Какво пречи?

В акта на закриване (ако може да се намери) не е ли посочено къде се подават документите и т.н.?

Ако става дума за Д6 за месец май, Д6 за ДДФЛ се пише 31.05.2015г.

Ммм, сега пробвах пак Д6 за ДДФЛ - заплатата за май, изплатена през юни - в т.18 "Дата на изплащане/начисляване" автоматично се попълва 30.06. Подава се до 25 юли.

Допълнение: dalila, да.

>>"Декларация образец № 6, подадена от осигурителите, работодателите, клонове и поделения, може да се коригира до края на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията"

>>Отхвърлиха я основанието, че е трябвало до края на юни да се коригира за м.05...

Хм, ако заплатата за 05 се плаща през 06, то в Д6 за ДДФЛ пишем дата 30.06. и се подава (обикновено) през 07. Защо не са я приели? Или ми се спи и бъркам нещо?

И да подметна, че срокът на изпитване не влияе на срочността (срочен или безсрочен) на договора, тоест можело е да го назначите направо по чл. 67 (1) т.1 още от началото

Освен мотивът да е липсата на компетентност по предмета на работата на комисията... Все пак, ако в комисията има компетентно лице, в някаква степен е допустимо други членове да нямат конкретната компетентност, например комисиите по ЗОП са така.

Вероятно е същата статия:

http://ekspertis.bg/document/view/qanda/135451/0/

Отчитане на работното време на лица, извършващи автомобилни превози на територията на държавите - членки на Европейския съюз

Публикувано на 23.03.2012
Андриана Печева, адвокат

    В бр. 2 от 2012 г. на сп. “Труд и осигуряване” Андриана Печева, адвокат, дава отговор на следния въпрос: Как би трябвало да се отчита работното време на шофьори на транспортно предприятие по смисъла на Haредбата за работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт? Приложимо ли е сумираното отчитане на работното време и по-специално чл. 142, ал. 4 от КТ, при условие че тези категории работници работят, спазвайки изискванията за работно време според Регламент 561/2006 ЕО? При полагане на нощен труд трябва ли да се използва коефициент за превръщане на нощни часове в дневни?

   Чл. 142, ал. 4 от КТ предвижда максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Съгласно чл. 154а от КТ Министерският съвет може да установява (при спазване на правилата за установяване на здравословни и безопасни условия на труд) и друга продължителност на дневното и седмичното работно време. Така с Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършат транспортни дейности в автомобилния транспорт, в чл. 4, ал. 2 се определя, че максималната продължителност на седмичното работно време може да бъде удължена до 60 часа. Това удължаване може да бъде осъществено само при условие, че в рамките на 4-месечен отчетен период не се надвишава седмичната продължителност на работното време от 48 часа. Т.е. ако през една седмица лицето е работило 60 часа, през някоя следваща седмица от 4-месечния период следва да работи примерно 36 часа.
Регламент 561/2006 г. определя, че седмичното време на управление не може да надвишава 56 часа и не трябва да води до надвишаване на максималната продължителност на работната седмица, определена в Директива 2002/15/ЕО. Дневното време на управление не трябва да е повече от 9 часа, като може да бъде 10 часа не повече от два пъти седмично.
Максималната продължителност на работната седмица според Директива 15/2002 е 48 часа, като може да бъде удължена до 60 часа, ако в продължение на 4 месеца не се надвишава средното работно време от 48 часа на седмица. Видно е, че наредбата възпроизвежда Директива 15/2002 по отношение на максималната продължителност на работната седмица.
Регламент 561/2006 се прилага по отношение на автомобилни превози, извършвани на територията на Общността (държавите - членки на Европейския съюз) и Швейцария, и страни по Европейското икономическо пространство (зона), която включва държавите - членки на ЕС, и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. В него се използва терминът “време на управление”, който се различава от “работно време” и включва само периода, през който шофьорът управлява автомобила и който е записан със записващо оборудване или ръчно. За определяне на работното време Регламент 561/2006 ЕО препраща към определението от Директива 15/2002 ЕО, според който то включва времето от началото до края на работата, през което работникът е на работното си място на разположение на работодателя и упражнява своите функции (вкл. управление, товарене, разтоварване, почистване и техническа поддръжка и др.).
Двата акта - Директива 15/2002 и Регламент 561/2006, се различават по приложното си поле. Регламент 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, се прилага към автомобилен превоз на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля 3,5 тона, или на пътници с превозни средства, които са конструирани или трайно адаптирани за превоз на повече от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел.
Директива 15/2002 за организация на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности, се прилага за мобилните (транспортните) работници, наети на работа в транспортни предприятия, установени в държава членка, които вземат участие в мобилен пътен транспорт. Всъщност наредбата възпроизвежда голяма част от нормите от Директива 15/2002, включително и максималното седмично работно време, което по регламента е определено точно така, както в настоящия момент е регламентирано с наредбата.
Регламент 561/2006 не въвежда изцяло нови правила, а пояснява и допълва правилата на Директива 15/2002 по отношение на автомобилния превоз, който влиза в приложното му поле.
Съгласно чл. 11 от Регламент 561/2006 държава членка може да предвиди по-дълги почивки по време на работа или по-късо максимално време на управление, но само за превоз, извършван изцяло на нейна територия. Дори и да са предвидени такива, регламентът се прилага задължително за водачи, осъществяващи международни транспортни превози.
Ако вашата дейност влиза в приложното поле на Регламент 561/2006 (за шофьори, управляващи МПС с максимално допустима маса над 3,5 тона или МПС за превоз на повече от 9 пътници, включително водача), следва да спазвате разпоредбите на Регламент 561/2006 ЕО, тъй като те са част от българското законодателство. Т.е. седмичното “време на управление” не може да надвишава 56 часа, а седмичното “работно време” не може да надвишава максималната продължителност на работното време, определена с Директива 15/2002 (48 часа седмично или 60 часа седмично, при условие че през 4-месечен период не се надвишава средно работно време от 48 часа седмично), а дневното - 9 часа (или 10 часа не повече от 2 пъти седмично).
Когато работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време, той изчислява работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата на работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, като се прилага и чл. 8 НСОРЗ. Съгласно разпоредбата за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Коефициентът се изчислява по следния начин - тъй като нормалната дневна продължителност на работното време е 8 часа и нормалната нощна продължителност е 7 часа, следователно коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 8:7, или 1,143. Така за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Във вашия случай нещата са трудни и може би най-добрия вариант е да се търси нова работа. Разбира се, търсенето на нова работа може да е трудна задача, но явно с този работодател нещата не се случват, независимо от съд, възстановяване и т.н. Само нерви...

Нагласете ги да не са повече дни.

Е, все пак, разните щурави декларации не могат да ни диктуват колко и кога да работим Те с следствие от работата, а не обратно.

Да разширя въпроса - а ако дните са повече от клетките в полета 14/15 какво се прави? Две Д1 ли?

Има мобилни апарати на батерии.