Много повече счетоводители имат достатъчни правни познания, които да прилагат качествено в работата си, за разлика от малцината юристи, в т.ч. адвокати със счетоводни, данъчни, и сигурителни и т.н. познания.

Погледнах сега, че в нета се споменава числото 12000 адвокати (не съм го проверявал). Като изключим бракоразводните, наказателните и т.н., по колко ли фирми ще се паднат на един адвокат, запознат с материята?!?

Ако ще го отчитате като дарение би трябвало да имате пълния комплект документи. Предполагам имате и вие този протокол.

По отношение на коя от двете точки от въпроса ми?

Много се надявам някой по-знаещ да подскаже

Ние сме малка организация, нерегистрирана по ДДС и тъй като никога не съм работил по ДДС и материята ми е много объркана и непозната имам притеснения по два въпроса:

1. Ще изпращаме хора на обучение в Швейцария и Италия. Нощувките в хотели в двете страни ще се плащат от нас по техни фактури на името на организацията ни (не като командировки на хората). Предвид, че сме нерегистрирани има ли нещо, с което да се съобразяваме предварително, например нужда от регистрация, начисляване на ДДС от наша страна и др. п.

2. Ще извършваме услуга (провеждане на лекция) на хора от организации от Швейцария и Италия. Лекцията ще бъде при нас, извършена от наши служители. Предвид, че сме нерегистрирани (във фактурите за България посочваме 113 (9) ЗДДС) има ли нещо, с което да се съобразяваме предварително при издаването на фактурите към чужденците, например предварителна регистрация, начисляване на ДДС и др.

Ако правилно разбирам от четенето на ЗДДС и проверка с калкулатора на КИК не би трябвало да има проблеми по отношение на ЗДДС и не трябва да правим нещо допълнително, но не съм сигурен в тълкуването ми на текстовете и моля за вашия коментар.

Надявам се сте вписали клауза за изпитване - може да я ползвате, например.
"По нейно желание" не е много добре за нея.

С оглед желанията на адвокатите от последно време... не знам
Освен този текст от ДР на ЗСч погледнете и дали няма изисквания за съставителите, например чл. 34 и 35.

Зависи от правомощията на заместника му.

Понеже m_zlateva май беше бюджет (ако не - извинявам се за флуда):
ЗФУКПС (3) Ръководителите създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко:
3. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания;

Разбира се, лицето, отговорно за счетоводните записвания може би може и да не се казва "главен счетоводител".

Работодателят само транферира ЗОВ от работника към НАП. Ако работникът не внесе пари при него, то работодателят няма какво да внася в НАП, а и няма задължение първо да внася, а после да си ги търси от работника.

Е, има вариант работникът да пожелае вноските ЗОВ за времето на неплатен да се удържат от заплатата за месеца, когато такава има, но май не сме в този случай.

Предполагам. Аз така осчетовадявам в левове от левовата ни сметка преводи във валута. Банката си изчислява курса и в моето банково извлечение са си в левове.

Мога да кажа от мен като частно лице - сумата, платена по Пейпал ми се удържа от левовата сметка (дебитната карта), без да намесвам валутна сметка. Има посочена сумата в лева.

Като ходите на лекар, който да прецени, че имате нужда от болничен.

Не трябва да има разделение кой кога е постъпил, ако отговоря на изискванията да има работно облекло. На новопостъпилите обикновено дават пропорционално, за периода от постъпване до края на годината, но ако говорим за истинско работно облекло, което е нужно за работата, би трябвало да му се даде пълен комплект, който ще се използва от дата до дата (една година).
 

Не знам дали правилно разбирам въпроса, но ако сте подали предизвестие (примерно от 1-во до 30-то число) и отработите това предизвестие до 10-то число и напускате, то ще получите заплата за периода 1-10-то число, а за остатъка 11-30-то число ще дължите обезщетение на работодателя. Това обезщетение е (да кажем) колкото заплатата ви за същия период. И, естествено, за този период няма да получите заплата.

Нямаше ли един закон, на който все забравям името, и който забраняваше на държавни органи да изискват информация от лицата, при условие, че тази информация е налична при друг държавен орган...?!?

Работодателят евентуално би могъл да приложи:
Чл. 329. (1) При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

но пък пише "има право", което не е задължение, а и няма желание... та не знам.

Не ставаше ли въпрос за две различни длъжности - "гл. счетоводител" и "касиер - счетоводител"? Какъв подбор да правят между различни длъжности?

Може би могат да помогнат от БНБ с движението на банките както и къде са архивите?
Всъщност, трите години, които се искат са за преди 1997 г., а за 1997 и следващите  би трябвало да има информация в НОИ. Вземете си ПИК и проверете какво ви се води. Ако всичко е наред (1997 г. и сл.) не ви трябват УП-та, в заявлението за пенсиониране може да посочите да се ползват тези данни.

На първо четене бих върнал парите, особено ако в платежното се споменава номера на фактурата (както аз правя).