Възможно е, докато ви хванат.
Сама сте си отговорили, че изключенията са за "трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда", каквито възнагражденията по ДУК не са.

Но преди всичко - запознайте собствениците предварително какво трябва да се направи, за да не сте виновна, че трябва да платят ДДС и т.н. "нещастия".

Чл. 154?

Не е ли по уговорка на страните?

Освен, че вероятно няма да си получите парите в обозримо бъдеще, поне няма да ги получите официално, ами и ще ви стоят едни висящи вземания, ако издадете фактура за това обслужване. Вероятно е, като нает счетоводител, НАП да ви търсят за разни справки и т.н.

От прочетеното някъде бях останал с впечатление, че се регистрират всички посочени лица, пък дали ще подават уведомления е следствие от сумите за плащане... но не съм сигурен.

Регистрирането е еднократно, като трябва да имате администратор (примерно ръководителя) и друг оправомощен служител, който ще подава уведомленията.

Ако прецените, че плащанията за електроенергия ще надвиши 10 хил. лв (с ДДС) за годината трябва да регистрирате договора с енергото, независимо, че е от минала година и да го пререгистрирате в началото на всяка година (чл. 10 ал. 2 от наредбата). После преди всяко плащане над сто лева трябва да пращате уведомление за сумата, фактурата и т.н. Изчаквате (обикновено става за минути) и ще получите отговор в системата и на мейла, че контрагентът няма задължения и може да извършите плащането. Или пък че има задължения и какво да правите.

Като сключвате договор за над 10 хил. лв с ДДС го регистрирате, а после като правите плащания пращате уведомления за всяко плащане. Като свърши срокът на договора и приключат плащанията дерегистрирате договора.

Дори и да нямате писмен договор за нещо над 10 хил. лв с ДДС, което трябва да плащате пак трябва да пратите уведомление по същия ред.

В случая с напускане в периода на СИРВ (преди края на периода) може да се случи да има извънреден труд, ако работещият има повече часове в началото на периода. Ако може, съпругата да щракне графиците за този период, после да сметне по фишовете дали всичко е платено както трябва и ако има разминаване да се оплаче в ИТ.

Освен забележка (което е добре, че е само забележка?) от ИТ не ви ли дадоха предписание да подадете със стара дата? Глобата за това май се налагаше имено от ИТ.

Приходите от хижа ми звучат като приходи от стопанска дейност, и ако са такива - трябва и ГДД.

Това, че няма не означава, че не трябва да има

От описаното се разбира, че собственикът изработва, продава и получава парите като ФЛ, не виждам къде тук се вписва фирмата? Собственикът има фирма, която, според описаното, няма отношение към тези продажби. Фирмата ЕООД ли е, да е ЕТ?

По закон върху всяко възнаграждение, и ако е под максималния осигурителен доход, се дължат осигуровки, както се дължи и данък без да се взима под внимание максималният осигурителен доход. В това число се дължат и върху бонусите, така че най-вероятно всичко е правилно. Неправилното е, че не са ви ги удържали и да ви платят остатъка.

От брутната сума се удържат личните осигуровки и от получената разлика се удържа 10% данък.

Тоест, в случая и по двата договора по 26 дни.

Ясно. Само не знам дали тези "регламентирани почивки за отдих и възстановяване" включват и почивката за храна. Четейки наредбата като цяло и също т. 8 към приложението към чл. 8 оставам с впечатлението, че са различни неща? Едното е почивка за хранене (по КТ, минимум 30 мин), другото - почивки за отдих и възстановяване (по наредбата, минимум 5-10 мин)? Ще добавя, че наредбата не е на основание КТ, а на ЗЗБУТ.

Всъщност, не знаем какво са имали предвид работодателите във въпроса под "непрекъсната дневна почивка от 30 мин", коя почивка.

Това, което описвате прилича на сумирано изчисляване на работното време (СИРВ), споменавате и график?

Ако е наета на 4-часов работен ден и не е на СИРВ не би трябвало да работи повече от 4 часа чисто, без да броим почивката. Ако пък е въведен СИРВ (това става със заповед и съгласие не е необходимо, само увидомление за графика) и работи по 6 часа трябва да има дни, в които е в почивка, така че за даден период (месец, два, три, четири) работните часове да са толкова, колкото биха били при нормален работен ден.

Не мисля, че има текст в КТ, който да казва, че почивка се дава над 6-часов работен ден.

Чл. 151. (1) Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
(2) Почивките не се включват в работното време.

По втория въпрос за максималното седмично работно време пак звучи като за СИРВ. Месец май има 19 работни дни, ако жена ви е на 4 часа това са 76 часа. Изработила е 30, остават 46 часа до края на месеца.

Пробвайте да изчислите при вече минал пълен месец какво е положението (и заплатата) и попитайте все пак дали не е въведен СИРВ за повече от месец.

ПП По-рано сте писали, че  в Лидл формирането на работната заплата е на база сумирано работно време?!?

Обикновено в заповедите за прекратяване, в ТК и в Ув62 се пише първият неработен ден, в случая 01.05.
В Д1 се пише последният ден в осигуряване - 30.04.

В Ув62 би трябвало да се пише датата на първоначалния договор. Може да видите в справката за трудови договори коя дата стои и да посочите нея.

Струва ми се, че за изброените дейности не са нужни степени, разрешителни или лицензи... само за климатиците чета сега по разни форуми за курсове и за "поддръжка", каквото е почистването. Но това не са счетоводни въпроси.

Изплащал съм ДТВ на работник в пълен месец болничен, не е имало проблеми. Ако има някакви изменения след 30 април съм ги пропуснал, но при подадена Д1 без отработени дни не би трябвало да има проблем. Това е реална и напълно законова ситуация... си мисля?
В случая с училищата - има ДТВ-та, които се плащат в определено време, независимо дали по това време учителят ще е в болничен или на майчински. Обратното - неплащането е незаконно.

Естествено, че трябва да имате договор с учителите. Според организацията на работата (работно време, работно място и т.н.) може да е трудов или граждански. И в двата случая, с известни уговорки, трябва да начислявате и осигуровки от работодателя/възложителя върху възнагражденията им, да им удържате личните осигуровки и данък и да им плащате остатъка. Трябва да подавате разни декларации и отчети в НАП, евентуално НОИ и т.н.

Като чета въпроса, най-настойчиво ви предлагам да дадете някой лев и да направите платена консултация на живо, по време на която има да се коментират мнооооого незададени въпроси. По-добре изхарчете сто лв сега, отколкото да плащате по десет хиляди лв глоби някой ден.

Да не ви плаша предварително... или май е по-добре да ви изплаша сега - погледнете Чл. 414 от КТ, примерно.

Вижте дали нещо от тези ще пасне на вашите кодове:
https://www.mlsp.government.bg/klasifikatsii