/А ето и становище от рубриката "Въпроси и отговори" на МТСП

Съгласно разпоредбата на чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Този период се удостоверява посредством влязло в сила решение на съда, молба от работника за възстановяване, заповед за възстановяване и трудова книжка, която да удостовери периода, в който лицето е останало без работа. Следва да се има предвид, че когато в периода от уволнението до възстановяването на работа, работникът или служителят междувременно е постъпил на друга работа, за трудов стаж по реда на чл. 354, т. 1 КТ ще се зачете само времето, през което той фактически е бил без работа./


1.   Представя се решение от съда за възстановяваването, с дата на получаване на решението от лицето. От тази дата се брои 14-дневния период.
     
 Дългият печат в труд.к-ка са зачертава с червено и се пише, че е анулиран.
Отстрани пак с червено се пише “ С решение №......... на ........съд, дисциплинарното уволнение е отменено”
Подава се заличаване на предишното напускане

Трудови правоотношения - Труд и осигуряване

Написано от Румяна СТАНЧЕВА   
Tuesday, 12 June 2007 03:27
В тези случаи вноските са за сметка на работодателя
В Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвиден специален ред за зачитане на осигурителен стаж за времето, през което работникът или служителят е бил възпрепятстван да работи поради независещи от него причини. Подобен пример са незаконно недопускане, отстраняване от работа или уволнение, когато не му е предоставена подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи и др.
 
Редът за зачитане на осигурителен стаж на уволнените и възстановени от съда на работа работници и служители е определен в чл.9, ал.3, т.2 от КСО. На основание тази разпоредба за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Когато лицето е било осигурявано, осигурителни вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако той е по-малък.

При незаконно уволнение на основание чл.225 от Кодекса на труда работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Изплатеното от работодателя парично обезщетение има за цел да компенсира на работника изпуснатото трудово възнаграждение за времето до възстановяване на трудовото правоотношение.


КСО
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
 (3) За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
2. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;

 

Може ли управител да не получава възнаграждение
д-р Али Вейсел, д.е.с.
Осигуряване
   За “Експертис” д-р Али Вейсел, д.е.с., регистриран одитор, дава отговор на въпроса: Собственик на ЕООД с договор за управление получава заплата 3000 лв. месечно и съответно се осигурява на максимален осигурителен доход. Същото физическо лице е управител в друга фирма ЕООД, на която не е собственик. Трябва ли да получава заплата от тази фирма като управител, или може изобщо да не фигурира във ведомостта за заплати?

   Не ни е известна изрична нормативна забрана, че не може да има трудов договор без възнаграждение. Нещо повече, има становища на Националната агенция за приходите (НАП), в които се разглежда осигуряването, когато лицето не получава трудово възнаграждение.
В това отношение е интересно, че управителите на търговски дружества следва да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 (тук се включват управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества) от Кодекса за социално осигуряване. Ако съдружникът в търговско дружество осъществява управление и контрол в дружеството без договорено възнаграждение, той следва да се осигурява като самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 (лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества) от КСО, дори и когато е вписан в съдебното решение като управител. Според становище на НАП с изх. № 20-00-1230/08.09.2009 г. по този ред е осигуряването и за всяка друга трудова дейност в дружеството без възнаграждение или срещу възнаграждение, получено за работа без трудово правоотношение.

   Важно е обаче да се има предвид чл. 77 от Закона за данък върху добавената стойност: “При определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.”

ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА МАЙЧИНСТВО
Седмичен законник бр. 36, 14 - 20 октомври 2013 г.
Искам да задам следния въпрос по повод осигуряване на ЕТ и отпуск за бременност и раждане. Да уточня предварително - въпросът касае само периодът на този вид отпуск, а не времето след изтичане на 410-те дни от отпуска за бременност и раждане. Лице, което е в отпуск за бременност и раждане, получава обезщетение на това основание чрез своя работодател по основен трудов договор.

    Преди да изтекат 410-те дни от този отпуск (съгласно КСО), лицето регистрира ЕТ. Въпросите са:

    1. Как трябва да се попълни декларацията за започване на самоосигуряващо се лице - с нисък процент, само за фонд “Пенсии” (с цел да не се спира обезщетението за майчинство)?

    2. Необходимо ли е да се подават документи и съответно Декларация обр. 1 във връзка с отпуската за бременност и раждане на лицето чрез ЕТ, за да не бъде прекратено това обезщетение? Или е достатъчно само подаването на данни чрез Декларация обр. 1 от страна на основния работодател по трудов договор?

    Отговаря Аспасия ПЕТКОВА - експерт по социално и здравно осигуряване

    Съгласно чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за майчинство (за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете) имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Обезщетението за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО се изплаща за времето на ползване на съответния отпуск.

     
    В конкретния казус лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство лице по трудовото правоотношение и получава полагащото се парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, съответно по чл. 53 от КСО през времето на отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст.

    Ако лицето регистрира фирма и подаде декларация в НАП, че желае да се осигурява само за фонд “Пенсии”, това няма да е пречка за получаване на паричното обезщетение по майчинство до навършване на 2-годишна възраст на детето.

     Декларация обр. 1, която самоосигуряващото се лице трябва да подава в НАП в качеството си на упражняващо самостоятелна дейност в ЕТ, трябва да се попълва с дължими вноски само за фонд “Пенсии”. За този период лицето дължи осигурителни вноски за фонд “Пенсии”, за ДЗПО и за здравно осигуряване. Ако лицето пожелае да се осигурява и за фонд “Общо заболяване и майчинство”, няма да има право на парично обезщетение за майчинство от НОИ.

    Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Поради това за периода на майчинството лицето не трябва да бъде осигурявано на друго основание за общо заболяване и майчинство.

    Чрез ЕТ не трябва да се подава информация, че лицето е по майчинство. Това е задължение на работодателя по трудовото правоотношение.#