ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИ ДОГОВОРИ ЗА НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ
Седмичен законник бр. 39, 4 - 10 ноември 2013 г.
Работя на две места по трудови договори, като на едното място работното ми време е 5 часа, а на другото - 2 часа. Предстои ми да се пенсионирам за осигурителен стаж и възраст и поради това ще подам молби и на двете места за прекратяване на договорите по взаимно съгласие. На какви обезщетения ще имам право при прекратяване на двете трудови правоотношения? Ще получа ли и от двете предприятия обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда за срок от 2 месеца, тъй като нямам по 10 години трудов стаж и при двамата работодатели?

    Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

    В описания във въпроса случай лицето работи по два трудови договора за непълно работно време. Би трябвало да се приеме, че трудовият договор, сключен за 5 часа, е основен независимо от поредността на сключването на договорите, тъй като от него лицето черпи права за признаване на трудов стаж. Съгласно чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. При работа по 5 часа на ден ще се признава трудов стаж като за цял работен ден.

    По всяко от двете правоотношения лицето придобива самостоятелни права, включително и права, свързани с прекратяване на правоотношението. Няма пречка и двете правоотношения да бъдат прекратени.

    Ако и двата договора за непълно работно време бъдат прекратени, лицето ще придобие право на обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск и от двете места, ако има такъв. Размерът на платения годишен отпуск при 5-часовия работен ден ще се определи по общия ред, тъй като работата по този договор за 5 часа се признава за един ден трудов стаж. Размерът на платения отпуск при работа по 2 часа на ден ще се определи, като се сумират изработените часове, изчисли се трудовият стаж, който би се признал за такъв, ако лицето не работи на друго място, и се определи размерът на полагаемия се отпуск пропорционално на това време. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и в двата случая ще трябва да се изчисли по реда на чл. 177 КТ към дните на прекратяване на трудовите договори.

    Що се отнася до обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, то ал. 3 на чл. 222 КТ императивно разпорежда, че това обезщетение се изплаща само веднъж при прекратяване на трудовото правоотношение след първоначалното придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това означава, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се изплати само от един работодател при прекратяване на едно трудово правоотношение, независимо че при прекратяване и на други трудови правоотношения са налице условията за получаване на това обезщетение. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на лицето за срок от 2 месеца, тъй като няма прослужени 10 и повече години при този работодател. Размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прилага, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор на лицето не са предвидени по-големи размери.#