Относно декларация по чл. 55 кой я подава и какво се прави за четвъртото тримесечие.

С риск да изръся глупост, ще предположа, че за доходи от личен труд не се подава декларация по чл. 55, тъй като са приравнени за целите на данъчното облагане на доходите от трудови правоотношения и се издава служебна бележка по чл. 45, която СОЛа прикача към приложение 1 от декларацията по чл. 50. :hmmm:
Достатъчно е да напишете в обяснението, което ще Ви поискат, че фирмата още няма обороти от дейността и това не е проблем за доброволната регистрация по ЗДДС. :smile1:
Според мен, от гледна точка на задълженията на счетоводителя, всичко е така, както сте го описали. :good:
Никой ли не знае  :good:

Все още не съм срещала информация дали е прието новото споразумение
http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=14626.0

Иначе, обичайно доходите от стопанска дейност се облагат в страната, където е мястото на стопанска дейност, а именно - офис, магазин, строителен обект .... такива неща :smile1:
Това са административни разходи и ги отчитате като такива без да ги включвате в себестойността.
Ето какво казва по въпроса СС-2:
 
Скрит текст :
"Обаче, ако само ти работиш във фирмата - малко сложно, защото все някой упражнява труд и освен като СОЛ, ще трябва и личен труд - с осигуровки''
Не е вярно!
Ако не получавате ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за личния си труд - няма да плащате други осигуровки, освен тези 33.60.
Здравейте,
Подкрепям изцяло всичко написано от ХХХХХ и само искам да добавя, че ако нямате много разходи, а приходите не надвишават 50 хил. годишно, то има смисъл да регистрирате ЕТ, за да ползвате облекчението от 7920 лв. върху данъка. Освен това при ЕТ и осигуровките се приспадат преди облагане.
За да планирате правилно дейността си счетоводител е повече от необходим :good:
Здравейте, marpan_64 :wave:
Според мен, формата на счетоводството не се определя от оборотите, а от юридическия статут на съответния обект.
Физическите лица не са задължени да водят двустранно счетоводство. За тях изобщо не е задължителен ЗСч.
Съгласно ЗДДС регистрираните по този закон лица са задължени да водят единствено регистрите по чл. 124.
Скрит текст :
Завеждането на двустранно счетоводство при този случай е излишно, ще обремени работата на счетоводителя, ще увеличи разходите за счетоводно обслужване на ЗП-то и не е предизвиконо от необходимостта да бъде спазен някакъв нормативен текст.
Аз бих отговорила на проверяващия орган, че не е нормативно обосновано да ми се изисква оборотна ведомост, защото лицето не е декларирало изрично желание да се облага по чл. 29а от ЗДДФЛ и в съответствие с това обстоятелство не води и не е задължено да води двустранно счетоводство.
Може и да не се окаже данъчен пропуск, ако с подписано споразумение установите подходяща дата на настъпване на изискуемостта, която във вашия случай може да бъде например 31.12.2010 г. ;-)
Здравейте, nick_cave :wave:,
Тази технология живо ме интересува, защото се задава едно гооолямо изписване на задължения на едни клиенти и съответно значителен данък.
Дали данъчните биха признали подобни споразумения, имали ли сте такава практика?
От прочетени съдебни решения по казуси с давност стигам до извода, че спрямо задължения по фактури за начало на давността винаги се приема датата на издаване на фактурата, ако в самия документ не е уговорена друга дата на падеж. :hmmm:
Правилно сте разбрали.
Това, че задължението не е отписано в 2014 не е счетоводна грешка, а данъчен пропуск, който не сте задължени сами да обявявате.  :smile1:
Сега го отписвате и с това приключвате въпроса.
Здравейте,
Вие си спазете закона и включете фактурата в дневника в периода, в който сте открили пропуска
Скрит текст :
А как ще протече проверката за възстановяване никой не може да Ви каже. В друга тема колежка споделяше, че имала проблем заради 1 стотинка разминаване. Възможно е да има и такива проверяващи. Проверките, които аз съм имала обикновено не са включвали проверка на фактурите една по една, а искане за обяснение относно дейността на фирмата, оборотни ведомости и отделни фактури на значителна стойност - на какво основание са издадени (договори, протоколи за извършена работа и др., удостоверяващи действителния характер на сделката).
Значи и за Вас е транзитна операция.
След като износът на стоката е осъществен от някаква трета страна, а вносът и в ЕС – от гръцката фирма, вашата доставка е доставка с местоизпълнение извън територията на страната. Във фактурата, която ще издадете няма да се начисли ДДС, а като основание ще се посочи „чл. 86, ал.3  от ЗДДС”. Доставката не подлежи на деклариране и с VIES декларация.
     
Скрит текст :
Наето е от дружество, регистрирано в България.
Уточнете - наето или сключен е договор по ЗЗД?
Е и?
Нещо не разбирам въпроса Ви.
Нали лицето "ще извършва дейността си отново в тази страна, извън ЕС" и там е осигурено, а тгук не извършва трудова дейност, която е основанието за възникване на осигуряване.
Тук става въпрос за консултантска, а не за рекламна услуга.
Услугата е към фирма и ако, въпреки липсата на ЕИК и VAT номер може да се докаже, че получателят извършва стопанска дейност (явява се фирма), той се приема за ДЗЛ и услугата ще е с неначисляване на данък по силата на чл. 21, ал. 2.
Няма защо в този случай да търсим специални правила - достатъчно е общото правило за местоизпълнение на услугите.
Да споделят тези, които са имали проблем поради подобно "разминаване".
Аз нямам такъв случай в практиката. :smile1:
Много ще съм Ви благодарна ако някои може да ми изпрати примерно попълнена "Справка за финансова стабилност"
Прикачам
О, да :good:
Номерът на фактурата, датата и другите реквизити по чл. 114 я идентифицират еднозначно и всяко разминаване е фатално.
Сумата, обаче, не зависи от 0.01 лв. и не съм попадала на данъчен, който да има неблагоразумието да опитва да оспори фактура с такъв "порок".
За да възникне основание за осигуряване, трябва да са налице едновременно две условия:
- извършване на трудова дейност и
- качество на лице, което да е в кръга на задължително осигурените по смисъла на КСО.
В конкретния случай лицето извършва трудова дейност като свободна професия, но не е налице другото необходимо условие - да е регистриран в страната по съответния ред.
Тъй като не са изпълнени изискванияна на КСО, няма основание за внасяне на осигурителни вноски за ДОО.

А и да Ви питам, като задавате този въпрос, замисляте ли се кой ще му завери на чужденеца осигурителен стаж за пенсия? Кой ще му изплати болничен, ако се разболее в третата страна?.... И въобще що е то осигуровки и с каква цел се внасят?