С действащия управител към момента на подаване на ДДС-декларацията.
Да, в 5.2 според мен може да е 602/501 - 320, защото
4.3. Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние. - малко уклончив текст, зависи дали приемаме, че регистрацията е пряко свързана с придобиването и привеждането в работно състояние.

Нищо не казвате за логиката на 3.2, която според мен е излишна. Имате класически случай на прехвърляне на един  краткотраен актив (продукция) в дълготраен. С 3.1 се изчерпва съдържанието на стопанската операция.

И, последно, чисто "козметично", в 4 бих използвала не 709 (приходи от други продажби), а 713 (приходи от дарения). Но как ще наречете сметката не е от значение, а да отнесете правилно прихода в ОПР. :smile1:
6.4 Koлежката може би да е имала в предвид 401/503
Това - ясно.
Но защо сумата е без ДДС? Трябва да е 75 336
Не разбирам операции 3.2 и 6.4, но ако не се включат други колеги, по-късно ще коментираме. :smile1:
Здравейте,
Повдигнатите от Вас въпроси касаят по-скоро прилагането на давността по отношение на задължения към частни кредитори, а сте приложили материал за промени в прилагането на давността към пубичните задължения, които произтичат от въвеждането на единната сметка.

Лично аз намирам, че и в приложения материал не всичко е поднесено прецизно.
Например : "При това положение, срещу човек с изтекли по давност задължения, който обаче не е направил възражение до 31.12.2013 г., може да бъде образувано изпълнително дело и той да бъде осъден да заплати старите си задължения, въпреки изтеклата давност, плюс разноски по делото."??? е в противоречие с принципа, че давността не се прилага автоматично (по тази причина могат да се събират неотписани задължения посреством софистицираната "единна сметка"), но и не отменя невъзможността за принудително събиране на неотписани задължения.

Ето тук един по-грамотен маериал за давността:
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,3148.0.html
Позволявам си да се включа към въпроса, проблема ми е идентичен. Ако ДУК е вписан в Търг регистър, достатъчен ли е анекса /на основание взето решение/ или трябва да се отпише от Търг регистър
Ако лицето е съдружник, то е управител по регистрация и прекратяването на ДУ не се обявява в ТР. Промяната в осигуряването се отразява чрез Д1 - смяна на кода и ОКд5 за започване на осигуряване като СОЛ.
Действително, по-удачно е към въпроса да приложите и Вашето решение. Така ще се спести време за описване на всички онези статии, които Вие сте решили правилно  :smile1:
Аз също смятам, че данъкът трябва да се удържи и да се внесе до 31,01,2014г, като в същия срок се подава и декларацията  по чл.55 ал.1.
Бихте ли уточнили за кой данък става дума?
Защото такова понятие като "ДАНЪКЪТ" в ЗДДФЛ не съществува.
От много коментарии, всичко ми се оплете.
Моля, някой от тук компетентно пишещите - дайте ми конкретен отговор на следния въпрос:
Изплатени суми по гр.договор м.10.2013 г, отнасящи се  за положен труд през 09.2013 година , ще се облагат ли с ДОД , имайки в предвид, че дохода се придобива/изплаща/
месец октомври 2013 г.-т.е. четвърто тримесечие 2013 г. ???

За суми, изплатени по ГД през четвърто тримесечие, независимо кога е положен труда, не се подава декл. по чл. 55 и данъкът не се удържа и внася авансово.

Чл. 65 (12) (Предишна ал. 11, изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък.
Ваня Чалъкова,

Да не се отклоняваме от темата, а тя е има ли основание за начисляване на ДДС при предоставяне на услуга, извършвана от ДЗЛ в Б-я към ДЗЛ от трета страна в континенталния шелф?
Такова основание би възникнало само, ако руския контрагент има "постоянен обект" в България, какъвто той няма.

По създаденото "отклонение" в темата относно това възможно ли е да има изобщо недвижим имот принадлежащ на получателя в континенталния шелф, то отговорът е, че това е невъзможно, защото континенталният шелф е изключителна собственост на държавата.

При липсата на постоянен обект на получателя и при доставка на услуга се прилага чл. 21, ал. 2 от ЗДДС без варианти.

Тук прилагам едно решение на европейския съд, в което за целите на облагане с ДДС на полагане на оптичен кабел в континенталния шелф на Швеция се прави авализ дали това е стока или услуга. Т.е. изобщо не се поставя под съмнение, че услугата не се облага.



Скрит текст :
Радвам се, че ви харесва!
Да си я ползваме със здраве! :laugh:
 Да разбирам ли ,че сега до края на годината имам право на пълни 20 дни отпуск или само така ми се иска?

Колкото и да Ви се иска, нямате право на 20 дни отпуск за тази година, защото сте назначена на 07.03. Имате право на отпуск от тази дата до края на годината в размер на 16-17 дни (в зависимостот това как се изчислява)  :smile1:
Малко рано подхванахме въпросите около слабата капитализация, но...
щом е тръгнало, да споделя нещо като микро програмка по темата  :flowers:
Ваня Чалъкова, нека поразсъждаваме заедно :smile1:

Да приемем, че се извършва услуга по проучване на морското дъно. Предоставя се от българско ДЗЛ на ДЗЛ от трета страна. Къде е мястото на изпълнение на услугата според ЗДДС ? :
(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

Продължаваме нататък.
Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект

Опираме до въпроса какъв е адреса на този постоянен обект на морското дъно и постоянен ли е? Справедливо питащият обръща внимание на определението за "постоянен обект". От определението, което съм цитирала по-горе става ясно, че този обект трябва да има минимум две характеристики - първо, да е недвижим и второ, да се изличат ползи и изгоди за икономическата дейност на получателя на услугата. Ако имаме проучване на морското дъно, руската страна прави само разход и не извлича от дъното изгода. А и какъв обект може да има в случая? Кой ще продаде или отдаде под наем част от континенталния шелф и като как точно ще стане това, та да можем да говорим за постоянен обект на лицето получател на услугата?

И тогава заключаваме: Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Това е моето мнение. С интерес ще се запозная с Вашето.
В общия случай на чл. 21 ал. 1 и 2 имате основание за неначисляване на ДДС.
http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=76b8c017c618b7c66555feb780a867868674190

Ако извършвате услуга в морето, там не може да има постоянен обект (освен сонда, петролен или газов кладенец), защото друго не може да бъде трайно прикрепено към определено място.

Към колежката Ваня Чалъкова. Не намерих в чл. 110 от Закона за собствеността континенталния шелф.
Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.

Континенталния шелф е територия, но не е земя. А какво обща има и чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС?

С какво обосновават методолозите на НАП задължението да начислите ДДС?
Според мен, трябва да го отпишете от септември. Начисляването на Амортизацията се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините за това.

Основания за консервиране не виждам. Консервирането се прилага, когато един актив, независимо от причините се извади от употреба за повече от 12 месеца, след което се очаква отново да бъде въведен в употреба.
Скрит текст :
Постоянен обект е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
delphine  :wave:
И аз се замислих и погледнах бланката, защото съм съгласна с теб, че "Основната информация, която даваме с попълването на ОКД5 е дали лицето упражнява или не дейност в дадена фирма, чийто собственик или съдружник е. Осигуряването е само производно на това обстоятелство."

Следователно, трябва по някакъв начин да се регистрира и прекратяването или прекъсването на дейността. :smile1:

Ще чакаме развитието на ситуацията - винаги е по-лесно да се поучиш от чужд опит  :laugh:
Ако лицето, с което е сключен ГД, е СОЛ и декларира това обстоятелство пред Вас, то Вие нямате задължение да подавате за него Д1 и Д6.
Ако не е СОЛ, то подавате Д1 до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. В същия срок подавате и Д6.

ДДФЛ се внася авансововеднъж на тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е изплатено възнаграждението. В същия срок се подава и декл. по чл. 55. За последното тримесечие данъка не се удържа и не се внася авансово и,респективно, не се подава декл. по чл. 55.

До 30-ти април на следващата година подавате и справката по чл. 73.
Вярно, че все ние "опираме пешкира" :smile1:

Но, не Ви ли изглеждат много сходни следните текстове ?

От въпроса: Част от дружеството заминава на изложение, свързано с нашата дейност, за четири дни. В същото време ще водят със себе си евентуални потенциални клиенти, физически лица, ( 6 човека ), на които поемаме разходите.

От отговора: С оглед изложеното дотук, ако разходите във връзка с конференциите и семинарите, посещенията на панаири и изложби в Германия са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от дружеството стоки или услуги и поканените гости са потенциални клиенти на дружеството, то направените разходи могат да се отнесат като разходи за реклама.