Здравейте,
След подаването на описа не ми се е случвало да ми правят проверка. А и не виждам смисъл от такава. С описа един вид се резервира правото на приспадане на данъчен кредит по включените в него фактури и при евентуална ревизия по ЗДДС може да се провери дали фактури, посочени в дневник покупки, издадени преди регистрацията, са били отразени в подаден в срок опис.
който не съставя баланс
И като не съставя баланс къде се посочват в ОПР вземания и задължения? :(
   Здравейте,
За начало Ви предлагам да се запознаета с тази тема http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=8650.0.
Обърнете внимание на коментарите на delphine по темата - в тях има отговор на въпроса за обратното проявление на временните разлики.
Имате производство и то се състои от влагане на материали, труд, външни услуги, амортизация на машини и сграда (собствена) или наем, а после, като заклчителен етап на производството, идва монтажът и образувате себестойност на готова продукция.

При работа по конкретен договор:
601- материали
602 - външни услуги
603 - амортизации
604 - заплати
605 - осигуровки
     611 - разходи за производство

303 / 611 - готова продукция

Продажба на клиент:
411 / 701 - продукция
         
Изписване на продукцията
701 / 303

Да се набира, обаче, необходимата информация за всяка отделна поръчка ще е много сложно. Може да направите някаква калкулация за средни разходи на квадратен метър.
Трябва да помислите какви преки разходи имате, кои са разпределяеми...
Ако нямате склад и не се зпасявате с материали, а купувате тези, които са за конкретна поръчка, не виждам смисъл да ползвате 302 с/ка.
От 304 с/ка има смисъл, ако продавате дограма във вида, в който сте я купили и без да я монтирате.

Но това са просто разсъждения. Вие ще си прецените най-правилно в зависимост от дейността. Тя е водеща при избора на счетоводна политика. :smile1:
Значи Вашият случай е малко по-различен от описания в казуса от линка.
Ако Вашата фирма извършва износа от Германия, то извършвате облагаема доставка с нулева ставка, която влиза в облагаемия оборот за задължителна регистрация. Не съм проверявала, но ако в Германия прагът за задължителна регистрация е над 100 хил. евро, то явно по закон следва да се регистрирате по ДДС в Германия.
Здравейте,

По първия въпрос подкрепям мнението Ви.
По "техническия", аз лично попълвам описа така, както са съставени съответните фактури, включени в него.
Защо да не сте разбрали? Напротив!
Дори сте намерили отговор на уважаемия Иван Дочев, в който той казва точно това: "След като дяловете се продават по номиналната им стойност, няма реализиран доход по чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ, независимо от състоянието на собствения капитал на дружеството."
Има в линка адрес на посолството на Кралство Норвегия в София.
Оттам, вероятно, ще Ви отговорят възможно най-компетентно.
Очевидно не, ако командировката е до 90 дни. :smile1:
Снабдявате го с командировъчно и той си носи личната карта.
http://www.norvegia.bg/travel/FAQ/#.VTDt_dLzrcs
Това, че стоката се превозва до Мексико за сметка на българската фирма, не означава, че тя извършва износа от Германия.

Вижте един казус, подобен на Вашия
http://zakonnik.bg/document/view/qanda/139914/227959
Тогава включва получените аванси за дейността в облагаемия доход.
Ако, независимо от това дали съдружник напуска дружеството поради изключване, ликвидация, смърт и други неща не по негова воля или си продава дяловете по своя воля, нямаше разлика, то нямаше да има и два текста за облагане на дохода по чл. 33 и по чл. 38 от ЗДДФЛ.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА УЧАСТИЕ В ДРУЖЕСТВОТО

Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява:

1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;

2. при изключване;

3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица;

4. при обявяване в несъстоятелност.

(2) Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.

(3) Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.


ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДЯЛОВЕ

Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.

Скрит текст :

(2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър.






Темата, която сте намерили, е изчерпателна и актуална и днес :good:
Лицето какво облагане е избрало - по чл. 29 или по чл. 28?
Съгласно ал. 3 от чл. 75 на ЗКПО не подавате нова декларация, а уведомявате писмено НАП, че сте открили грешка за неотчетен приход и чакате в 30 дневен срок НАП да предприеме действия за коригиране на финансовия резултат и на задължението по ЗКПО.
Уведомлението е свободен текст.
На облагане подлежи сумата на наема без начисления ДДС.
Ако Ви е издал фактура за 120 лв. наем, попълвате СИС за 100 лв.
До 30-ти април имате време да подавате всякакви изтървани Д1 и Д6 за предходната година без необходимост от предписания. :smile1:
Старата декларация не се смята за неподадена, а това важи за новата, подадена след срока за подаване.
Но си има ред за корекция на счетоводна грешка и колегата по-горе правилно Ви е насочил към чл. 75 от ЗКПО. Следвайте текста и няма да има санкции. :smile1:
И в тази тема, както и в другата от питащите се объркват двете неща - доброволно оттегляне на един от съдружниците и напускане на дружеството поради ликвидацията му.
Ликвидационния дял се получава в процеса на ликвидация и то след удовлетворяване на другите кредитори.
Оттеглянето от дружеството по собствено желание става като съдружникът продаде дела си на друго лице - съдружник или външно на дружеството. Продажбата е предмет на договаряне, а не на изчисление.
Да предположим, че оставащият съдружник не иска да изкупи дела на напускащия. Последният не може да го продаде на друг, ама иска на всяка цена да напусне. Какво прави тогава? Пред кого ще представи спретнатите си изчисления с претенция да ги осребри?!?