А при кои случаи се използва ДУК и наложително ли е в описаната от мен ситуация?

Договор за управление се сключва с лице, което не е собственик, а ще изрълнява функциите на управител. Въпреки, че и в този случай управител може да се назначи по трудов договор. Осигурителният доход и при ДУ, и при ТД ще е на МОД за управители.
Във Вашия случай лицето е собственик, а значи и управляващ по силата на регистрацията.

В допълнение и едно писмо по въпроса:

"Становище 3_6/02.01.2013 г. полагане на личен труд от собственика на капитала на еднолично дружество във връзка с предмета на дейност на същото

ЗКПО, чл. 10, чл. 18, чл. 22;
ЗДДФЛ, §1, т. 26, б. „и”; чл. 42, ал. 2; чл. 49, ал. 8; чл. 50, ал.1, ал. 3;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 6, ал. 7, ал. 8; Указание за попълването на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица към годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

Относно: полагане на личен труд от собственика на капитала на еднолично дружество във връзка с предмета на дейност на същото

Според изложеното в запитването собственикът на капитала на „………….” ЕООД извършва безвъзмездно дейностите по управление и представителство на дружеството, а осигурителните си вноски внася като лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. като самоосигуряващо се лице. От месец януари 2013 г. същият ще участва в разработка и поддръжка на икономически софтуер, която дейност е свързана с предмета на дейност на дружеството. За целта дружеството ще му възложи тази дейност с договор срещу определено възнаграждение.
Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1. Приложим ли е §1, т. 26, б. „и” от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по отношение облагане на доходите на лицето?
2. Осигуряването на лицето следва ли да се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)?
3. Следва ли да се приложи чл. 42, ал. 2, респ. чл. 25, ал. 2 и чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ?
4.Ще се признаят ли разходите на дружеството по договора за личен труд?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 94/2012 г.), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 94/2012 г. ), КСО (обн. ДВ бр.110/1999г., посл. изм. ДВ. бр.99/2012 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр.70/1998г., посл. изм. бр. 102/2012 г.), изразяваме следното становище:

По приложение на данъчното законодателство:
На основание § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на „трудови правоотношения”.
Следователно за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, доходът от полаган личен труд от едноличния собственик на капитала на дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор (възникнало правоотношение).
Съгласно даденото в закона определение относно възнагражденията, изплащани за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за:
- авансово облагане и
- годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. С други думи, ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати.
Годишната данъчна основа на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на закона, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО (чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ).
При условията на чл. 45, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ, работодателят издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данък в срок до 10 януари на следващата година (чл. 45, ал. 6, т. 2). Чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ урежда неприложимост на доходите от трудови правоотношение по §1, т. 26., б. „и” от ДР при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по чл. 49, ал. 1 – ал. 7 от същия закон, т.е. основният работодател не е задължен да извършва годишно изравняване на тези доходи.
За собственика на капитала на едноличното дружество като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.
Относно признаването за разход на дружеството на изплатените от него възнаграждения за полагане на личен труд от собственика на капитала следва да се има предвид, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнаграждения за участие с личен труд в дружеството се начисляват, изплащат и същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. При реално положен личен труд в дружеството и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели.

По отношение на осигурителното законодателство:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (ЗБДОО) (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за родените след 31.12.1959 г.) като се дължи върху разликата между декларирания облагаем доход в годишната данъчна декларация и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
Описаният механизъм, по който се формира окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица в Указанията за попълване на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за определяне на окончателният размер на осигурителен доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, е съобразен с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО.
След извършена справка в Системата за управление на приходите (СУП) на НАП се установи, че собственикът на капитала на „……….” ЕООД е внасял авансови осигурителни вноски в размер, по-голям от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Във връзка с тази констатация е важно да се отбележи, че следва да се прави разлика между избрания месечен осигурителен и облагаемия доход на лицето за целите на социалното осигуряване. В тази връзка според КСО меродавен е не избраният от лицето доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски, а реално полученият доход, деклариран от него в справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По силата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски при определяне на окончателния размер на осигурителния доход на физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
При попълването на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващото се лице вписва в колона 4 избрания месечен осигурителен доход, върху който авансово се дължат осигурителни вноски, а в колони от 5.1 до 5.5 - облагаемия доход, деклариран в съответното приложение. В конкретния случай декларираният облагаем доход от Приложение № 1 на данъчната декларация се попълва в ред 13 на колона 5.2 и се разпределя пропорционално на месеците, през които е упражнявана дейността. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски се изчислява като разлика между декларирания облагаем доход (ред 13 на колона 7) и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски през годината (ред 13 на колона 6). Когато тази разлика е положителна, върху нея се изчисляват и довнасят осигурителни вноски. В случай, че разликата е отрицателна, надвнесените осигурителни вноски се възстановяват, освен когато осигурителният доход по колони от 5.1 до 5.5 е по-малък от минималния осигурителен доход, определен в ЗБДОО за съответната календарна година.
Следователно облагането и осигуряването на едноличния собственик на капитала за положен личен труд следва да се извърши по гореописания нормативен ред."

Във Вашия случай, тъй като лицето е с ТЕЛК, няма да дължи данък до достигане на сумата от 7920 лв.

Ако оставим настрана калкулатура и по принцип попълваме на ръка сметката.

Основния въпрос остава : Да намяляваме ли нормативно признатите разходи при определяне на
осигурителния доход при плащане на пари в 4-то тримесечие по гр.договор ?

Според мен е доста важно да го уточним, защото 4-то тримесечие "хлопа".

Естествено, че  признаваме нормативно признатите разходи:

НООСОЛБГРЧМЛ:
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Проверих калкулатора.
Перфектно си работи.
В зависимост от сумата по гражданския договор и сумата, върху която лицето е осигурено на друго основание, коректно се получава сумата по т. 5, въз основа на която се изчисляват осигуровките.

Да, но освен че ще е управител и ще разписва разни документи като такова, ще извършва и някои основни дейности свързани с естеството на работа /шофиране и разнос на стоки, ревизии и обработка на документи и т.н./ - сам ще работи в собстветата си фирма.

Можете да оформяте тези дейности като полагане на личен труд.

Вземат се оборотите от последните 12 последователни месеца.

При подаване на декларацията по електронен път има възможност за проверка, в края на която се изписва "Декларацията е коректна!" или излиза списък с грешките.
Опитайте пак. И направете проверката.
Щом имате входящ номер, няма да има глоба.

Ако правилно сте заложили данните в програмата, тя ги е обработила според законовите изисквания.
Обръщам внимание, че сте публикували лични данни.
Не е редно да го правите.

Прекратявате ДУК, което не се оповестява никъде и по никакъв начин. Лицето е управител по силата на факта, че е собственик на ЕООД. Пускате ОкД5 за СОЛ, където не изибирате да се осигурява. Започвате да подавате данни в Д1 за СОЛ само за здравно осигуряване.

Дори да получавате пенсия по инвалидност, ако отговаряте на другите условия за получаване на парично обезщетение за безработица, този вид пенсия не е пречка за получаването му.
Нямат право на обезщетение за безработица пенсионерите по старост или тези с ранно пенсиониране.

Дисциплинарното уволнение, ако не е спазена стриктно процедурата, е лесно атакуемо в съда.
Има ли налагани преди това дисциплинарни наказания на работника?

Обикновено, разлика в осигурителния спрямо трудовия стаж се появява, когато работникът е бил на работно време под 8 часа дневно.
Какво Ви притеснява в бележката за осигурителния стаж?

Иначе:

НСОРЗ:
 Чл. 12. (1) За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
(2) За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда............

КТ
     чл. 351. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г., предишен текст на чл. 351 - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.

Здравейте,
Със сигурност текста: "Моля да погасите задълженията ми по разпореждане номер 1/09.09.2003 и лихвите по тях, за периода от 01.07.1998 до 31.12..2002г. поради изтичане на давностния срок." е правилен. Тези задължения отговарят на изискването за настъпила абсолютна погасителна давност.
За останалата част, за която имате разпореждане, давността е прекъснала (или спряла?).... Трудно ми е да се ориентирам, цитирате много дати.

Предлагам Ви да се запознаете с текста от следната тема:
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,3148.0.html

Разяснението е достатъчно подробно и е писано от юрист. Смятам, че ще Ви е от полза да се ориентирате за правата си.

Е и?
Доколкото разбрах, petrova0405 е наясно с режима на назначения и разрешения...
Въпросът е за осигуровките.
Накратко, за продължително пребиваващ руснак, назначен по трудов договор, се плащат същите осигуровки по КСО и ЗЗО, както за български такъв.

Здравейте,
Пишете,че "Във фактурата няма позиция за приспаднат аванс,...". А изобщо има ли издадена фактура за аванса, получен от руската страна?

Както и да е, за нас е необходимо да документираме сделката по нашия ЗДДС.
Вие правилно сте издали протокол за аванса.
Сега следва да издадете протокол за получената услуга.
Според мен има два варианта.
Първият е да запишете в протокола "доплащане" и да отразите само доплатената разлика.
При вторият описвате в протокола на 1-ва позиция общата сума на  получената услуга и на 2-ра позиция със знак "минус" отразявате платения аванс.
И при двата варианта ще доначислите ДДС върху доплатената разлика, което е правилно.

Няма смисъл от тези подробности.
Просто записвате "префактуриране на ел. енергия по ф.№..../..." и обобщената сума.

Няма такива изисквания.
Ако ги имаше, да не е останал нито един командирован до сега

Осигурява се по чл. 4 от КСО - не се прави разграничение на основание гражданство.
По ЗЗО:
Чл. 34. (1) Задължението за осигуряване възниква:
1. за всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането;
2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) по чл. 33, ал. 1, т. 3 - от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване;

Проверете дали ще откриете такава в тези бланки:
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,1395.0.html

Както гледам, появява се нова практика в осигуряването на стимулирана от държавата заетост, но с проблеми при прилагането на изискванията на институциите, породени (за кой ли път) от липсата на координация между тях и от високомерното им неглижиране на действащото законодателство.
Аз мисля, че е време да се поизпотят и отговорните за прилагането на законите и да излезнат с недвусмислено становище, а не ние тук да гадаем как да спазим новосътворените изисквания, спазвайки нормите.
Предлагам на някой от заинтересованите да отправи официално запитване до ОДОП (Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика) на Аксаков 21 като приложи копие от сключения договор със задължение за "самонаемане на собственик на ЕООД". Нека обяснят как става това.
Ако има желаещи, мога да съдействам технически в написването на запитването и изпращането му по ел.път (необходим е ел.подпис, с какъвто разполагам).
После е добре да се публикува тук отговора за общо ползване.