Този въпрос е по-подходящ за правен форум.

Как къде да ги търсите?! Нали са на десктопа.

Остава самостоятелно ЮЛ

Значи има действащ управител и той подава отчета и го обявява в ТР.

В случай, че не се прави корекция на ДДС, това не е протокол по чл. 117 и не се явява данъчен документ. Следователно не се включва в дневниците по ЗДДС.

Здравейте,
Предположението, че няма да бъде върната, не е основание да правите промени по това задължение.
Когато настъпи давността, ще го отпишете на приход и така ще увеличи СК 

Много интересна практика. 

Начинът на плащане е отделна подробност. С НА се прехвърля собствеността и настъпва данъчното събитие, при което данъкът става изискуем.
Само по себе си плащането е данъчно събитие само при аванса.
В останалите случаи е необходимо да има прехвърляне собствеността на стоката или извършване на услугата.
За счетоводството в строителството е полезно да се запознаете със СС-11, който е малко по-специфичен.
Има много хубави разработки на Евгени Рангелов, той е специалист в тази област.
Питайте и тук, ще помагаме доколкото можем

Благодаря за отговора, още едно питане имам? Сега разбирам от клиента, че всъщност има издаден НА , когато съм пуснала ф-рата, което според мен вече е основание за издаване на фактурата, дали греша?

Не грешите. Значи всичко сте направили правилно и няма основание за поправки.

Ами, да бяхте издали фактурата до 31.12.2018 - какво е това творчество през януари?

Пасат, това е "данъчно планиране", но едностранно и очевидно несъгласувано с контрагента 

Значи става дума за приемане от възложител на извършена строителна услуга от изпълнител. Изпълнителят е издал фактура в срока по ЗДДС:
чл. 113, (4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

Данъчният документ ще се включи в дневниците и СД по ЗДДС за периода, в който е издаден, т.е. през м. януари 2019-та.

Разходът/приходът ще бъде отчетен за 2018-та година.

Имате ли още въпроси?

Изобщо не е ясно какво Ви тревожи.
Какво ДДС продажби? Има ли продажба на готова строителна продукция?

Отговори на постъпили в НАП въпроси
по прилагането на Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос: Софтуерът е собственост на счетоводна къща, която предоставя достъп до софтуера на клиентите си, които изцяло си водят он-лайн всички покупки, продажби (в т.ч. издаване на фактури в брой), производство, оферти и всички останали дейности, които още с издаването на съответния документ си извършват и съответните счетоводни записвания. В този случай следва ли счетоводната къща да декларира нещо съгласно изискванията на Наредбата и ако следва, то в какво качество - като разпространител ли?
Отговор:
1)   Софтуерът трябва да отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., тъй като се ползва от лица (клиенти на счетоводната къща), за които е налице задължение за издаване на ФБ съгласно чл. 3 ал. 1 от наредбата.
2)   От така зададения въпрос се разбира, че ползването на софтуера е услуга (тип SaaS), която счетоводната къща предоставя на клиентите си. Декларацията за софтуера следва да бъде подадена от неговия производител, като счетоводната къща следва да прецени дали се явява такъв. /За да бъде разпространител, Счетоводната къща следва да разполага с договор за разпространение./

Въпрос: Софтуер за фактуриране, който не следи наличности, но с който са фактурирани продажби, които са платени и в брой, счита ли се за СУПТО?
Отговор: В случай, че софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО.

То няма невъзможни неща
Опитайте.
Но за мен абонаментът е услуга, както наемът и подобни нему.

Трябва.

Здравейте,
Зависи какво влагате в определението "изтекъл полезен срок". Ако е идентично с изтекъл срок на годност, то попадате в изключенята от чл. 28 и не преобразувате финансовия резултат в увеличение.
Чл. 28. (1) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.
(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:
1. непреодолима сила;
2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
4. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.

Здравейте,
С данъчните нямате проблем, защото сте начислили и внесли в повече ДДС и сте отчели в повече приход.
Въпросът е, че това не е коректно от счетоводна гледна точка. Бихте могли да поравите пропуска с кредитно известие към фактурата. За целите на годишното приключване трябва да отразите счетоводно кредитното в 2018, а в дневниците по ДДС - в периода на издаването му, например, януари 2019.

По същество никъде не е дадено еднозначно определение на това "Що е то СУПТО"?, което дава възможност за широка гама спекулации.
Описани са изискванията към СУПТО, към разработчици и ползватели на същото, но няма определение на субекта на тази гореща дискусия.

Та в този ред на мисли не се ли полага нещо за това, че съм командирован в чужбина?
Въпросът е по-скоро от спортна злоба

Полагат Ви се дневни пари, които се определят в Заповедта. Не сте длъжни да отчитате с документ за какво са изхарчени дневните, още по-малко да връщате такива неотчетени.

Здравейте,
Разликата между фиксинга и курса на банката е именно валутната разлика, която представлява приход или разход за дружеството.

В случая имате задължение по К-т на разчетна сметка. Закривате го с плащане от валутната еврова сметка. Но счетоводството се води в български лева.
Записването ще е:
Д-т Разчет / К-т 504   4000,00 лв.

От валутната сметка са излезли евро, които по фиксинга се равняват на
2052,97*1,95583=4015,26

Разликата между 4000,00-4015,26= -15,26
Осчетоводява се като се дебитира с/ка 624 и се кредитира с/ка 504.

Това за да разберете логиката.
Иначе, съгласно НСС-21, преоценката на валутата е задължителна към датата на отчета, но предприятието само определя честотата на преоценка.

Съветвам Ви да прочетете НСС-21.
Изобщо, винаги при колебания за осчетоводяването на една или друга операция е полезно да се обръщаме към стнадарта.

Принципно доходите от наем не са доходи от труд и не пораждат задължение за осигуряване.