Здравейте,
Може да нямате приход и да не издадете фактура, но това не означава, че няма да формирате данъчно задължение.
Добре е да запознаете ръководството с чл. 16 от ЗКПО, за да вземат информирано решение по сделката.
Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, бездвъзмездното предоставяне на материални блага за ползване се счита за отклонение от данъчното облагане.
Съгласно ал.1 на същия член, "когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, ... се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане."

Здравейте,
Фирмата Ви не съществува в търговския регистър и може да се предположи, че не сте направили пререгистрация в срока до 31.12.2011 г.
Доходът, както сте го описали (от услуга към хърватска фирма, извършена в Индия) не е от източник в България, нито е от тези доходи от източници в чужбина на местни лица, които подлежат на облагане по ЗДДФЛ.

Има, обаче, един особен момент, който е свързан със ЗДДС. Ако приемем, че ще извършите услуга за своя сметка, а няма да сте назначен на някакъв вид срочен трудов договор.
Всички лица, които извършват независима икономическа дейност, (независимо физически или юридически), които не са регистрирани по ДДС, но предоставят услуги по чл.21, ал.2 (почти всички видове услуги) на фирма регистрирана в държава членка от ЕС или получават услуги по този член(този път без значение от коя точка по света) трябва да се регистрират по ДДС. Регистрацията по този член не дава основание на лицето да начислява ДДС по други фактури, които то издава, нито да ползва данъчен кредит за разходни фактури. Ако възникнат условия за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС (достигане на облагаем оборот от 50 000 лв), лицето трябва да се регистрира в предвидените от закона срокове, като в такъв случай регистрацията направена по реда на чл.97а отпада. Санкцията за лице, което не е подало в срок декларация за регистрация по чл.97а (не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът става изискуем) съгласно чл.178 е в размер от 500 до 5000 лв.
Не знам , кое ви удовлетворява, но акцента при Вас трябва да е върху това, че е много възможно този доход да бъде обложен два пъти - веднъж при източника в България и втори път в държавата, където сте местно лице. За това търсете начин да приложите СИДДО, ако има подписана такава между двете държави.

Изчаках колегата да конкретизира отговора към  Solala, но тъй като не го направи, ще си позволя да допълня своя отговор с изясняване на моментите от СИДДО, които засягат въпроса:

Вие сте местно лице на Австрия и най-малкото не сте местно лице на България, ако подлежите на облагане в България само на дохода от наем
Скрит текст :

Ето и текста за облагане на доходите от наем, според който облагането на доходът от наем може да стане в България.
Скрит текст :

А как да декларирате и внесете данъка вече писах днес и се радвам, че сте удовлетворени от отговора. :smile1:

Здравейте
Във форума се регистрирах, защото ме занимава тази тема от няколко дни, надявам се някой да може да ми отговори.
Отдавам в бг обект под наем. Живея в чужбина от 15 години и си плащам данъците на тук.  В бг нямам адресна регистрация.
Въпросът ми е: къде да си плащам данъците от доходите от наем? Може ли в чужбина или трябва в бг?
Благодаря ви много, предварително и се извинявам ако съм в неподходяшата тема.
По смисъла на ЗДДФЛ Вие сте чуждестранно лице:
Скрит текст :
Съгласно Чл. 7. чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Облаганито на доходите Ви се извършва по реда на глава шеста:
Скрит текст :
Размерът на окончанелния данък е 10% върху брутната сума на придобития доход. (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал.1)
Можете да поискате преизчисляване на размера на окончателния данък по реда на чл. 37а:
Скрит текст :

Къде и как внасяте данъка зависи от това дали наемателят Ви е платец на доход по смисъла на ЗДДФЛ, задължен да удържа и внася данъка или е физическо лице.

Ако наемателят е платец на доход (самоуситуряващо се лице или прадприятие), данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

Място за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода
Чл. 68. (1) Данъкът по чл. 43, 44, 46 и 48 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец.
(2) Данъкът по ал. 1 на чуждестранно лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.
(3) Когато не може да се установи мястото за внасяне на данъка по реда на ал. 1 и 2, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София-град.

Принципно сте освободени от задължението да подавате годишна декларация, ако не ползвате правото си за преизчисляване на данъка по чл. 37а.
Скрит текст :

За дължимите данъци следва да се подава декларация по чл. 55 в срока за плащане на данъците от задълженото да ги внася лице по мястото на внасянето им.

Когато нямаш право на данъчен кредит от дадени фактури за покупка, законът позволява да не ги включваш в дневника.

От ППЗДДС:
Чл. 113. (1) Регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

..........

(3) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) Регистрираните лица следва да изготвят регистърът по ал. 1 "Дневник за покупките" по образец - приложение № 11, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона могат да не изготвят дневник за покупките. В тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.

Тази дискусия вече много се отклони от първоначалната си цел - да отговорим на diana_1 длъжни ли сме да включваме в дневник покупки фактурите от нерегистрирани лица без начислен данък.
Отговорете на diana_1, а не на irenabrili.
Защо ги включвате?
Вариант 1 - повлиява върху резултата по ДДС?
Вариант 2 - има санкция, ако не ги включите?
Вариант 3 - това е изискване на счетоводните дтандарти?
Вариант 4 - друго? Какво?
И ако не ги включа какво ще стане?
Нищо! :smile1:

В този форум споделяме и практически опит. В този смисъл, като човек, който отдавна работи и е претърпял не една и две ревизии по ЗДДС, подал множество искания за възстановяване, които са били уважени, съм споделила ОПИТ. Не всичко го пише някъде.
От приемането на ЗДДС от 2007г. и след отпадането на понятието "опростена фактура" аз не включвам в дневник покупки фактурите, издадени с основание за неначисляване на ДДС чл. 113, ал. 9. Това изобщо не се отразява на резултата по ЗДДС.
Irenabrili, въобще не сте права....по вашата логика, нерегистрираните по ЗДДС лица нямат задължение да издават фактури, т.е. данъчни документи, в срок до 5 дни от дата на възникване на данъчното събитие ......
Цитирайте, моля. Не предполагайте каква логика кой следва.
Това, че няма посочен данък на отделен ред не прави фактурата по-малко данъчен документ, както и издателят и по-малко данъчно задължено лице.
Софтуера на Микроинвест или на която и да е друга фирма не може да служи като аргумент за включване или невключване на данъчни документи в дневниците и СД
По първото изречение се запитайте какъв данък обслужва документът, издаден от нерегистрирано лице и вероятно ще си отговорите на въпроса дали обслужва справката декларация по чл.124.
С второто съм съгласна доколкото софтуерът не е закон, но не съм съгласна, че не е съобразен с изискванията на закона.
tami_tami,
Вие си ги включвайте тези фактури. Мир да има :smile1:
На мен счетоводният софтуер не ми дава възможност да ги включа. Те тези от Микроинвест са пропуснали да се консултират с Вас. :wink1:
Отидете на място в НАП и оттам ще Ви кажат каква е практиката по въпроса.
На теория задължението за внасяне на осигурителни вноски произтича не от ОкД5, а от подаваните Д1 и Д6.
Не сте длъжни да включвате в дневник покупки получените от нерегистрирани по ЗДДС фактури.
Съгласно чл. 124, ал. 4 в този дневник се включват данъчни документи.
Съгласно чл. 112 такъв документ е фактурата.
Съгласно чл. 113, ал. 9: "Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
Фактура, в която не е посочен данъкът, не е данъчен документ и не възниква задължение тя да се включва в дневник покупки. :smile1:
Не е задължително да представяте уведомление за допълнителното споразумение, но и не е невъзможно да подадете такова. :smile1:
Имах случай с необходимост от преназначаване от 4 на 8 часа поради подаване на искане за А1 за командироване в чужбина и трябваше да се подаде уведомление за промяната, за да я видят на екран в НАП и да издадат А1.
Съгласна съм с колегите.
Всичко друго може да нямате, но договор със счетоводител трябва да имате. Иначе ще Ви откажат регистрацията.
По принцип трябва на адвокатите да се иска декларация, че са СОЛ. Както и на останалите "свободни професии", като нотариуси и т.н., но те нямат обичая да дават декларации.
Въпреки това не е редно да му удържате авансов данък, защото е общоизвестно, че са СОЛ.
Аз не знам за такъв нормативен акт, съгласно който за получен доход по граждански договор / без значение как се осигурява лицето /  да не се издава служебна бележка.
/ освен, ако нещо не съм разбрала въпроса......./
В самата служебна бележка е записано: "Този образец не се попълва, когато получателят на дохода от друга стопанска дейност е самоосигуряващо се лице и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода"
Правното основание е следното:
Служебната бележка по чл. 45, ал. 4 се издава "за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44".
В случая с гражданските договори ни интересува текста на чл. 43. В ал. 4 на същия е записано задължението на платеца на дохода да удържи авансов данък при изплащането му. Следва ал.5, която освобождава платеца на доход от това задължение, когато получателят на дохода е СОЛ и е декларирал писмено това обстоятелство.
Следва още едно уточнение в ал.6:
(6) Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. :smile1:
Здравейте,
Имате пълно право да приложите чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и да го впишете във фактурата за продажба като основание за освободена доставка. :smile1:
Тези документи са разход на купувача и той ще си го отрази отделно в своето счетоводство.
Във фактурата Вие включвате не самите документи, а стойността на онези данъци и такси, които по чл.26, ал. 3 от ЗДДС се посочват в увеличение на данъчната основа. Това ще се отрази на задължението на Вашата фирма по ЗДДС, но не и на задължението на купувача към Вашата фирма.
Логически погледнато, не би следвало да начислявате данък върху която и да било част от данъчната основа, защото сделката е освободена от данък.
В чл. 26, ал. 1 пише: ") Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
По нататък е указано какво се включва в "единната" данъчна основа, но това не променя режима на доставката.
Разбирам, че на НАП може и да не им харесва, но в такъв случай не е ли по-редно да се инициира законодателна промяна, така че внесените от безработните ЗОВ да не участват при формирането на данъчната основа, вместо да се прилагат спорни тълкувания.
НАП са поставени в неловкото положение да тълкуват недомислия на законодателите.
Лице, което не е на трудов договор и не е СОЛ си е лице без доход и, ако не краде, здравните осигуровки му ги плащат работещите от семейството. Те би трябвало да правят това законно, а не нелегално според действащите закони и да им се признава този разход. :smile1: