Първо - задължително трябва да се обжалва РА!

Ето тук един подобен случай, но с не особено оптимистичен край
http://www.adms-pv.bg/spravki/dela/SD/0161d811/89522212.htm

И трето - налага се изводът, че трябва да се признае данъчен кредит по фактурите, ако не е изтекъл 12 месечния срок, защото не може да е продадено нещо, без да е закупено. Поне ги включете в този период, след като вече се водят "продадени".
Посредникът в тристранната операция документира доставката до придобиващия, като издава фактура по чл.114, ал.2 от ЗДДС, за която не начислява данък, тъй като данъкът по нея е дължим от придобиващия.
Основанието за неначисляване на ДДС е "чл. 141 2006/112/ ЕО".
Тази фактура се отразява в дневника за продажби в колона 25 - Данъчна основа на доставката като посредник в тристранна в тристранна операция.
Подавате и VIES в същия данъчен период.
При зададения въпрос не сте уточнили какво влагате в израза "да и доставим стоката в Англия" - транспорт, спедиция или тристранна операция?
Ако рентата е в пари се прилага чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, но ако е в натура имаме бартер и се начислява ДДС.
Не давам съвети, а само изброявам възможностите. Изборът е въпрос на данъчна политика на дружеството.
Може по желание, а иначе - при достигане на оборота от 50 000 за последни 12 месеца.
Така както сте описали ситуацията, а именно получавате стока от държава членка и след това я продавате в друга държана членка, имате първо ВОП и после ВОД.

ВОП е придобиването на стоки от друга държава от ЕС, като доставчикът е регистрирани за ДДС и стоката задължително се транспортира от една държава членка на ЕС до другата).
ВОП е близък до вноса по това, че стоките пристигат на територията на България. За разлика обаче от вноса, където има митнически контрол и ДДС се заплаща на Агенция Митници, при ВОП няма митнически контрол и по принцип няма ефективно плащане на ДДС. Получателят при ВОП е длъжен да си самоначисли 20% ДДС, като ако същевременно има право на данъчен кредит, то не би имало какъвто и да било нетен данъчен ефект.
Трябва да се внимава при отчитането на ВОП, за да не изпускат установените срокове за самоначисляване и деклариране на ДДС.
Данъчно събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване
Скрит текст :
Придобиването на стоки на територията на страната от доставчик, регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, подлежи на деклариране в отчетните регистри и справката-декларация по ЗДДС.
  По повод осъществените вътреобщностни придобивания, регистрираното по ЗДДС  лице, получател по доставката, издава протокол съгласно чл. 117 от ЗДДС. Протокол съгласно чл. 117 от ЗДДС се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, но само в случаите когато фактурата касае осъществена вътреобщностна сделка, а не направено авансово плащане.
Регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да отрази протокола по чл. 117 от ЗДДС, съставен по повод осъществено вътреобщностно придобиване в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден и в дневника за покупки най-късно до дванадесетия  данъчен период, следващ данъчния период на издаване на протокола.
Съгласно разпоредбите на чл. 84 от ЗДДС, данъкът по вътребщностно придобиване е изискуем от лицето, което извършва придобиването. В тази връзка протоколът издаден в случаите на чл. 84 от ЗДДС се включва в дневник продажби с код на документ (09), а данъчната основа и размерът на начисления данък се отразяват както следва:
колона 13 – Данъчна основа на вътреобщностните придобивания /ВОП/
колона 15 – Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС

ВОД е доставката на стоки от една държава от ЕС до друга, когато както доставчикът, така и получателят са регистрирани за ДДС цели в съответните държави членки и стоката задължително се транспортира от една държава членка на ЕС до другата.
ВОД е близък до износа по това, че стоките напускат територията на България и че не се начислява ДДС (тъй като е облагаем с нулева ставка), а данъкът е изискуем от получателя. От друга страна, тъй като България е част от митническата територия на ЕС, при ВОД стоките не минават митническо деклариране и проверка.
Съществува обаче специална система, целяща проследяването на транзакциите между държавите – членки на ЕС, наречена VIES (система за обмяна на информация за ДДС). Информация за извършените ВОД и услуги с място на изпълнение на територията на друга държава от ЕС се подава в системата VIES (чрез подаване на VIES декларация от доставчика) и при необходимост се сравнява с изпратената информация за ВОП и получени услуги от контрагентите от ЕС.
Трябва да се набавят определен набор от документи (транспортни и др.), доказващи извършения ВОД и съответно основанието за неначисляване на ДДС. В противен случай ако при данъчна проверка липсват необходимите документи, доказващи ВОД, при ревизия може да се начисли 20% ДДС и съответните санкции.
Скрит текст :
Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем, като впише данъчната основа по издадена фактура както следва:
Колона 20 - Данъчна основа на ВОД /вътреобщностни доставки/

/Обобщено от материал на Пламен Донев, цитирана нормативна уредба и Указание на НАП/
И според мен имате право.
Зависи как представите осчетоводяването на разхода за монтажни работи. Ако го представите по сметка за НДА, няма да има формален повод за отказ на данъчния кредит.
Нали, това не поражда някакво задължение за регистрация по ЗДДС?
Не, не поражда задължение за регистранация нито поради достигане на оборот (здравните услуги са освободена доставка), нито по чл. 97а, защото услугата е предоставена на данъчно незадължено лице.
Всичко е точно така! :good:
СОЛ внася данък авансово, но не за конкретен граждански договор, а за доходите от стопанска дейност и наем, ако има какво да внася след приспадане на сумата за задължителни осигуровки като СОЛ.
ДДФЛ по ГД на СОЛ се внасят по реда на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ:
Скрит текст :

Това означава, че не се внася данък по конкретен ГД, а се прави годишно изравняване на дохода, получен на различни основания при подаването на ГДД по чл. 50.
Съгласно Указание № 91-00-88 от 26.06.2013 г. на НАП "когато основанието за ползване на лекия автомобил е договор за лизинг или наем, в края на който собствеността не се прехвърля и сумата на вноските по него е значително по-малка от пазарната цена на автомобила, то сделката се определя като наем и е налице правото на приспадане на данъчен кредит както за наемните вноски, така и за стоките и услугите, свързани с лекия автомобил."

Фирмата наемодател не Ви начислява ДДС във фактурата за наема, но ако разполагате със съответните данъчни документи за ремонти и консумативи за автомобила, свързани с дейността на фирмата и документирани по реда, описан в закона, имате право на данъчен кредит за тях.

 
Ако не те затруднява, ще съм благодарна да споделиш мнението на одитора. :smile1:
Успех! :good:
116.41 лева разлика е положителна курсова разлика - например по К-т 724
Наистина се опитвам да помогна и в този ред на мисли ще отбележа, че:

1. Данъчната основа на бартер по действащата норма на чл. 26, ал. 7 е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока и само "Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена" (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Добавена е нова ал. 8, според която само, ако доставката е между свързани лица, то данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.

2. По повод ДИ:
    - ще получите ли плащане по него?
Себестойността на продукцията е вътрешно счетоводен въпрос.

Сделката "отстъпено право на строеж срещу част от сграда" е бартерна и за нея е издадена фактура, както това се изисква от закона. След като няма изменение в НА и не очаквате доплащане от физическото лице, което получава апартамент срещу отстъпеното право на строеж, пак питам - какво е основанието за дебитното известие? Какво пише в него?
Зависи какво е записано в НА.
Обикновено, според това дали правото на строеж е договорено под или над себестойнността на готовите обекти, формирате печалба или загуба.

При Вас, обаче, се появява нова цена на сделката и е издадено ДИ. На какво основание? Нов НА ли има?

Прегледайте правната основа на сделката, числата и контировките са детайли.
Здравейте,

С прехвърляне няма да стане, но може да попитате все пак в компетентната ТД на НАП.

Правилното е да подадете искане по чл. 129 от ДОПК за възстановяване на недължимо внесената сума, която ще бъде възстановена по личната сметка на СОЛ. Междувременно можете да преведете сумата по задължението за корпоративен данък, за да не се трупат лихви.
Ако лицето не извършва стопанска дейност се приема, че субсидията се ползва за лични нужди. В този случай тя се облага по чл. 35, ал. 6 (доходи от други източници) и за нея не се дължи авансов данък, а следователно и не се подава декларация по чл. 55.

В ГДД се облага след приспадане само на вноските, които лицето е задължено да прави през данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Не се приспада процент нормативно признати разходи.