Сигурно ще имат право на дерегистрация по избор поради отпадане основанието за задължителна регистрация. Както беше и до сега.
Не ми се вярва да предвидят някакъв облекчен ред за дерегистрация.
Да изчакаме да го приемат и обнародват.
"Пристигат с фактура за продажба от него"
Според мен Ви продава стоките, а не Ви ги връща. Колкото до приспадането на сумата от следващи продажби - има си сметки за разчети.

ПП Пак повтарям, не развирам от износ. Отговорът ми е на база сделки в страната
Салдото е ДЕБИТНО, ако беше покриване на червена каса, не трябва ли да е  КРЕДИТНО?
Тогава е източване на "зелена" каса :)
Проверете да не е плащано нещо на собствениците или управителите, да не са плащани някакви техни лични разходи....
За такава сума бих се поразровила повече. Говорете със собствениците и с бившия счетоводител.
Не разбирам нищо от внос-износ, но:
- продали сте стоки, издали сте фактура. Плащат Ви.
- продават Ви обратно същите стоки (и какво от това, че са същите?), издават Ви фактура и Вие трябва да платите фактурата.
Не виждам нито "надвнесена сума от клиента", нито основание за КИ.
Във връзка с ОКД5, ЕГН и БУЛСТАТ, искам да споделя един факт:
Имам един ЗП, регистриран преди години с БУЛСТАТ=ЕГН и подал ОКД5 по ЕГН. От м.01. вече си има 9-цифрен БУЛСТАТ
Тази година реши да регистрира и свободна професия. Вписа се  в Регистър БУЛСТАТ като допълнителна дейност към регистрацията като ЗП /ЗП-основна, СП - допълнителна дейност/ под същия 9-цифрен БУЛСТАТ. По негово настояване подадохме ОКД5 с "упражнявам дейност като СП, БУЛСТАТ" без данни за осигуряване /осигуряването си остава като ЗП/. Според мен това не беше нужно, защото нали всичкото - и ЗП и СП са под един БУЛСТАТ, но го направихме.
Сега в системата на НАП, в Справка за история на осигуряване на самоосигуряващите се лица съществуват три записа: 1. дата - Начало на дейност - ЕГН - име - ЗП - активен, 2. същата дата - Начало на осигуряване- ЕГН - име - ЗП - активен с осигуряване, 3. дата от 2022- Начало на дейност - БУЛСТАТ - име - св.професия - активен.

Не коментирам. Само споделям факт.
Е, не е едно и също :)
Най-малкото при необлагаеми сделки нямате право на приспадане на ДК, а при облагаемите (в т.ч. и с 0 процента,  и с 9 процента) можете да ползвате ДК от вложените материали и услуги
Според мен облагаема. А според Вас?
И как ще стане закриването на Булстата?
Заличаване в Регистър БУЛСТАТ
Само един въпрос - защо не помислите за това тези лица да са самоосигуряващи, което е един доста добър и освен това икономичен вариант за осигуряване ?

За да обмислят всички варианти трябва да имат поне известна представа от начините за осигуряване.  А за това трябва или целенасочено четене или консултация със счетоводител. И двете неща не да много приятни
И защо да няма осигуровки ? Няма данък, защото няма възнаграждение, но осигуровки трябва да има на минимума за длъжността.
Повечето колеги казват (и го практикуват): "Няма възнаграждение - няма осигуровки".
В закона е записано точно така, както Вие го тълкувате. И за поддържам това мнение.

ПП Не съм имала ДУК без възнаграждение и не знам как се приема при проверка липсата или наличието на осигуровки
Понятието "ДУК без възражение" съм коментирала много пъти. Сега ще се въздържа. То си е Ваш проблем.

По въпроса: не, не я ощетявате за стажа. При ДУК също има осигуровки (стаж) за пенсия. Дали ще я ощетите с дохода за пенсия, не мога да кажа.
Шест работни дни, през всеки от които лицето е трябвало да отработи с посоченото в ТД работно  време (2 часа). Напр. от 01.07. до 08.07. вкл. (6 р.д. + събота и неделя)
Чл. 319.  Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни

Тук се говори за 26 дни основен платен годишен отпуск. Няма деление 20+6 или нещо подобно.

НРВПО
Чл. 23. (2)  Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Значи при 2-часов работен ден на този работник се полагат минимум 26:8*2=6,5 работни дни отпуск. Закръглено - 7 р.д. За десет месеца 7:12*10= 5,8 дни, закръглено 6 р.д. отпуск за периода 01.03.-31.12. при ТЕЛКаджия на двучасов работен ден
"Уважаеми потребители,

Във връзка с извършване на технически оптимизации, електронните услуги на НАП ще са временно недостъпни на 27.06.2022 г., между 17.30 ч. – 18.00 ч.

Извиняваме се за причиненото неудобство!"


Новия портал не работеше в по-широк диапазон от време. Старият работеше, но  ако успееш се добереш до него.
Зависи. Ако всяка покупка е отделна сделка - може. Ако имате някакъв договор за доставка на стоки на стойност над 10000 , независимо че доставката и плащанията са на части  - не става. И по една стотинка на ден да плащате, щом сделката е една, трябва да е по банков път
Събудихте интереса ми към въпросния сайт. Направих няколко проверки на фирми, за които имам информация:
- едно ЕТ с посочен оборот, съответстващ на реалния;
- друго ЕТ с посочени приходи за 2018 г в размер в пъти над действителните и без данни за 2012-2017 и 2019-2021,.като в някои от годините има приходи
- едно действащо ООД с подадени ГФО в ТР до 2021 г. включително- няма данни за приходи.. Същото ООД има обявени и публикувани данни със свободен достъп приходи от продажби в ЦПРС поне за последните 10 години.
- друго ООД - при публикувани или "обработвани" отчети в ТР , за едни години има данни (реални), за други няма, а за една от годините данните в 'папагал' са завишени спрямо реалните.
Питам се: дали го сайта просто не се обаждат на съответната фирма и питат за оборота, работниците и т.н. , вместо да проверят и препишат реални данни от ТР.
В тази насока 'биволъ' са по- точни
Ако е назначен по трудов договор и го осигурява работодател, отново ли е задължен да се осигурява като ЗП?
Да. Освен ако работодателят не го осигурява на 3400 лв.. Но и тогава подлежи на регистрация като самоосигуряващо се лице.
Може.
С ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Колега Мелби, веднъж Ви направих забележка за терминологията, но Вие не възприемате. Спрете най-сетне с това "възстановяване на осигурителни права" ! Лицето не е губило здравноосигурителните си права! За обезщетението за временна нетрудоспособност имат значение само две неща: да има 6 месеца осигурителен стаж с осигуровки за ОЗМ и да Е В ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ОЗМ при настъпване на нетрудоспособността (е и поне един ден преди това). Ако не е в осигуряване с ОЗМ, не може да му бъде издаден болничен лист.
От друга страна - болничен лист може да бъде издаден дори ако лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, но към момента на настъпване на неработоспособността отговаря на горните две условия
Казах Ви вече, пък и колегите потвърдиха, че и при отработен ден, и при ден платен отпуск, работникът ще е осигурен за ОЗМ
Дали ще е работен ден или платен отпуск, няма значение. Важното е преди настъпването на временната нетрудоспособност да е с осигуровки за ОЗМ..
Между другото: по време на неплатения без стаж не се губят здравноосигурителните права (нали има здравни осигуровки), а само няма право на обезщетение за временна нетрудоспособност (няма осигуровки за ОЗМ). ЗО и осигуровки за ОЗМ са различни неща и дават различни права. Освен това едното е по ЗЗО, а другото по КСО.