Могат да ползват неплатен независимо дали са ползвали или не платения или части от него.
Не можете да ги "водите" неплатен. Задължително трябва да има молба от работника и одобрение (заповед) на шефа. Всички отсъствия без молба за отпуск се водят като самоотлъчка.
Щом прекратява дейност и не подлежи на осигуряване на друго основание, ще има право. Ако отговаря и на другите условия на КСО, разбира се.
За размера на обезщетението е много важно по чия инициатива е прекратен ДУ. Във Вашия  случай Иван като ЕСК и възложител, прекратява договора на същия Иван като управител. Много трудно бих доказала, че ДУ не е прекратен от безработния Иван, бивш управител, по негово желание или по взаимно съгласие.

ПП Това си е мое мнение. Изчакайте и други отговори или попитайте в НОИ.
Работодателят няма право по своя инициатива да пусне работниците в неплатен отпуск, но ако те пожелаят (писмено!), той може да се съгласи :)
Няма ограничение в размера, периодичността или броя на неплатените отпуски.
За стажа: за трудов и осигурителен стаж се зачитат 30 работни дни неплатен отпуск. Ако първият НО е бил 20 р.д., втория 15 р.д., третия 10 р.д., периода на първия и 10 р.д. от втория се зачитат за стаж, а 5-те дни от втория и всички останали НО до края на годината са без стаж.
Платен отпуск се полага за времето, зачетено за трудов стаж, т.е. И за 30-те р.д от неплатения (около 1 и половина месеца по календар)
За здравните осигуровки по време на НО сигурно знаеш. Ако не - ЗЗО, чл.40.
Еееех,какво да кажем ние....Ревизия за касова наличност 7500 лв.....Да кипи безсмислен труд само...
Ревизиите не са само за касовата (не)наличност :)
И преди тази истерия ги е имало о после ще ги има....
Щом искате всичко да е законно, не подписвайте договор със задна дата.
Понятието "начало на дейност" не е дефинирано никъде, но подписването на първия договор за поръчка или услуга почти винаги значи начало на дейност.
Не зная какъв договор ще сключвате с фирма извън България, но понякога се изисква регистрация по ЗДДС 7 дни преди сключването на договора.
Можете. Разбира се, ако имате достатъчно неразпределена печалба и ако трите решения са до 9999,99 всяко.
А,ако не се подаде корегираща декларация по чл.92,а се разпределят дивиденти за 3-то и 4-то тримесечие,подава се декл.почл 55 и се внесе данъкът,така става ли?Как е по добре-да се корегира декларацията за 2016 г или да се изплатят дивиденти???А с касовата наличност на ЕТ как се изплаща печалбата в 122 с-ка?
Аз бих предпочела варианта с дивидентите.

За ЕТ: 122/разчет със собственика, разчет със собственика/501
С какво сте документирали получаеането на сумата? Явно само фактура не е досъатъчно. С касов бон? Ако има касов бон, как ще докажете, че няма плащане? Ако няма плащане, защо има касов бон? Ако няма плащане и няма касов бон, на какво основание е записа 501/401?
Ако плащате по 5-6 холяди данък годишно, едва ли с 18000 ще излезете на загуба. Пък и да излезете, какво от това?
В такъв случай "уговорката ни е да се плащат осигуровки на 600 лв" малко издиша?
Е, не е невъзможно :) Но не на пълен работен ден.
Всичко това трябва да е написано в договора, който или още не е съставен или Марчето още не го е прочело
Уведомлението по чл.62 се подава след като трудовия договор е подписан. Като имате подписан ТД, погледнете каква заплата е вписана в него и такава запишете в уведомлението. МОД няма (много) общо със заплатата по ТД. Двете суми може да са различни, като осигуровките са върху по-голямото.
Като бъдещ ТРЗ обърнете внимание на тези детайли.
Добре, моля  за още малко разяснение  - управителите са решили да си платят данък дивидент. Подавам коригираща декл. по чл.92 - с попълнено приложение 7. Нужно ли е с тази сума да преобразувам и финансовия резултат в приложение 5 (от указанията разбирам, че могат да се включват разходите от т.10 на прил.5, но могат и не). След това декл. по чл.55 - за кой период подаваме отново - последното тримесечие на 2016 може би? и само с коригираните данни ли?  Благодаря

И защо ще подавате коригираща  по чл.92, след като ще разпределяте дивидент сега?
именно, но в програмата пише Работни дни за предходния месец.
Това ме обърка.
При определяне на възнаграждението за платен отпуск от значение е и броя на работните дни през предходния /или базовия/ месец. Нали има един коефициент за дните
При годишното изравняване.
Можете да напуснете без предизвестие само ако работодателят е  съгласен да Ви освободи по взаимно съгласие.
Болничните, отпуските и всички останали отсъствия не удължават срока на предизвестието.
При неспазено предизвестие се дължи обезщетение само за  неотработената част.
Свидетелството за съдимост - само ако длъжността го изисква.
Решение ли е да ги внесем в банкова сметка на фирмата, така че касова наличност да останат например 90000.
Добро решение, ако при проверка на касата можете да покажете тези 90000 лв или можете да докажете за какво сте ги изразходвали от 01.01.2017 до сега.
Всичко е така, само дето в Д1 не се отбелязва постъпване, а начало на осигуряване :)
Задължението за подаване на Д1 и внасяне на осигуровките възниква след като лицето си е потърсило обезщетението и му е било платено.
И внимавайте с кода на Д1
По пътя на логиката - първо 122/498 после 489/501 :)
Да, може. И не само може, но първата статия е трябвало да бъде съставена още при подаване на ГДД.
Точно така. Взема заем от банка и го предоставя на ЮЛ.  Къде  виждаш печалба ? Получава от ЮЛ едно към едно вноската която е дължима към Банката.  Вноската от ФЛ към банката е разход който не се отчита в ГДД. Има "приходи от лихви",но не видях да има ред за разходи за лихви.  Вероятно нещо пропускам и търся компетентно мнение.
В ГДД, подавана от ФЛ се деклалират и ризнават само такива разходи, които са свързани с дейността му. Например разходите на ЕТ, нормативно признати разходи на земезелски производители и наемодатели, НПР при граждански договор и т.н.
В случая ФЛ тегли банков заем не за някаква дейност, а за лични нужди. НАП не ес интересува за какво ще ползвате този кредит и какви лихви ще плащате по него. Това си е Ваш проблем. Е, има /или имаше/ някакво облекчение за лихвите по ипотечни кредити на млади семейства, но Вие може би не попадате там.
От друга страна - Вие предоставяте заем на ЮЛ, срещу който получавате допълнителен приход под формата на лихва. За НАП няма значение от къде сте взели пари за да ги дадете на ЮЛ /стига да имат доказан произход/. НАП се интересува от получения доход /лихва/ от дейността "предоставяне на заем".
От друга страна - за ЮЛ, на което сте предоставили заема, лихвата представява разход и намалява печалбата и данъка му точно с толкова, колкото Вие, като ФЛ, дължите по ГДД. Т.е. това, което е разход за ЮЛ е приход за ФЛ и крайния резултат за фиска е нула.

Ако не искахте да плащате данък, да бяхте уговорили други условия с ЮЛ - например безлихвен заем в размер на Вашия банков кредит + банковата лихва с ежемесечно погасяване на част от кредита/с размера на банковата лихва/. Това обаче може да стане, ако ФЛ и ЮЛ не са звързани лица.
Може ли ДУК да бъде безвъзмезден? - може, но не е желателно. Можете да погледнете ЗКПО, чл.16, ДОПК, ДР, §1, т.3 букви б, ж, м..., и т.8
Длъжни ли са двамата съдружника да се осигуряват като СОЛ, при условие, че не упражняват дейност в дружеството? - нито са длъжни, нито имат основание да го правят и при желание от тяхна страна.