Строителството сезонна работа ли е?

Старите майстори са работили от Гергьовден до Димитровден. Та значи е сезонна. Само дето сезона на морето е от Димитровден до Гергьовден :)

ПП Не смятам, че чл. 114 е най-подходящ за общ работник в строителството, нито че дейността е сезонна.
ТД по чл.114 отдавна е за ОПРЕДЕЛЕНИ дни в месеца, а не за 5 дни.
Задължително се посочват дните и работното време.
Добре бе, защото не го назначите като шофьор, а работата с багер да е допълнителна чрез ДХ?
Ако за багерист се изисква по-висок МОД - назначете го с по- високия от двата.

По вестници и списания  обичат да коментират казуси, които са ясни :)
Проблемът в случая е с "навързаното" заместване - ААА е титуляр, който излиза в отпуск, назначават БББ, който поработва малко и също излиза в отпуск, назначават ВВВ, който все още работи. /Да не изпадам в подробности, че има възможност и ВВВ да роди.../
ААА напуска без да се връща на работа. Щом няма връщане на титуляра, няма как да се приложи чл. 325, ал.1, т. 5.
БББ е в отпуск, но не е в домашен арест. В петдневния срок след напускането на ААА, БББ е някъде на море, на екскурзия в чужбина, някъде в дълбоката провинция при маминка и т.н. Няма начин да бъде уведомен/а, че титулярът е напуснал. Или ако бъде уведомен/а, няма практическа възможност да постъпи на работа и да отработи петте дни.
Остава ВВВ. Какво правим с него? От една страна - не можем да го махнем по 325/1/5, а той не иска по взаимно съгласие.  От друга страна - на това работно място ни е нужен човек.... Нов ли да обучаваме?... И докато се начудим и съветваме с този и онзи, петте дни минали... А сега де?
Извинявам се, заблудила съм Ви със "закупени", точно защото във фактурата не е упоменато количество и ед.цена , затова питам как да се коригира ?
Нищо не коригирате. Просто прикрепяте към фактурата договора, приемопредвателния протокол, стокова разписка или какъвто и да е опис на материалите подписан от двете страни /по възможност/
То и случаят е като скоропоговорка :), макар че е често срещан в практиката.
Подтиквам темата, защото и аз искам да получа недвусмислен и законовосъобразен отговор.
Вие издавате фактура с текст "закупени"? Фактурите не се ли издават за "продадени" материали?
И защо ще издавате нова фактура? Има ли промяна в количествата и цената спрямо договора? Ако няма - направете един приемо-предавателен протокол, в който да са описани всички материали по количество и стойност и го прикрепете към фактурата.
Дори само наличието в договора на опис на материалите по количество и стойност е достатъчно за идентификация на продажбата.
Не виждам как първия заместник ще продължи да работи 5 дни, за да се приложи.
Но вторият нали работи? Той ли ще стане титуляр?
С прекратяването на договора на титуляра се прекратяват всички останали договори по веригата.
А какво става с чл. 69, ал.2 от КТ?
Добро утро!
Един практически въпрос - обезщ. на лицето по чл. 222 ал. 1 от КТ е начислено, но все още не е изплатено.
В какъв срок трябва да отиде в НАП, за да подаде декл. 7 и да си внесе здравната осигуровка /периодът е 2.08-2.9/. Какво е необходимо да носи като документи в НАП?

Благодаря предварително и лек ден!
Значи лицето е без здравни осигуровки от 02.08.2016. Тогава Д7 трябва да се подаде до 25.09. В НАП се носи само лична карта.

Имате отговор на друго място.
Относно часовете по втория ТД: за един месец ще имате 15*10=150 часа, което няма как да влезе в рамките на 4-часов работен ден. При 20-22 работни дни в месеца можете да имате максимум 80-88 работни часа.
Много зависи под каква форма извършвате услугата. Вероятно ще трябва да се регистрирате като свободна професия или като фирма. Вижте какви осигуровки се дължат от самоосигуряващи се лица (авансово и при годишното изравняване). Данъкът си е отделно.
Процентите са повече.
1. от другата фирма по същата длъжност общ работник - по правило трябва да се зачете. Особено ако е бил общ работник в същата сфера.
2. от всички длъжности независимост какво е работил и къде - извън посоченото в т.1, не е задължително. Зависи от вътрешните Ви правила за организация на РЗ.
Компютъра нали ще е в офиса и ще се ползва САМО за служебни цели? Тогаав нямате никакви допълнителни данъци. Нито уйкенд, нито натура, нито каквото и да било.
Ако шефът е купил лаптоп на отрочето и на този лаптоп въобще няма да има никакви служебни файлове на ЕООДто, по-добре още сега го "продайте" и не се занимавайте с подобни "тънки" опити за пестене на ДДС.
Не познавам точно мярка 4.1, но при повечето мерки се изисква ползвателят на помощта да води счетоводство. Изискването е залегнало в наредбата за прилагане на мярката и/или в договора с РА.
Фактът, че плащате данък след НПР не Ви освобождава от регистрация и отчетност на приходите /поне/. Най-малкото за да се следи 12-месечния оборот. Най-удобната форма за отчетност на ФЛ-ЗП са книгите за приходи и разходи.

При диагонален преглед на наредбата открих това:
Скрит текст :

А може да има и по-конкретни неща.
1/4 се удържат от секвестируемата част [/u] на нетния доход,а тя е равна на нетния доход-МРЗ

Точно с това не съм съгласна. 1/4 или каквато е частта според чл. 446, се удържа от пълния размер на нетния доход, като остатъкът не може да е под несеквестируемия минимум.
Ограничението 420 лв се отнася само за остатъка.
Можете да се консултирате с юрист.
Пример за нетен доход=500 лв и деца за издръжка.
500-420=80 лв това е секвестируемата част
80:4=20 лв това е сумата за ЧСИ (чл. 446 от ГПК)
420+(80-20)=480 лв това е несеквестируемата част,която остава за длъжника!!!
Примерът не е коректен. При доход 500 и допустима издръжка 1/4 на лицето би трябвало да се удържат 500:4=125 лв. и да му останат 375. Работодателят е длъжен да му остави поне 420 лв и за това удържа само 80.
МРЗ не се спада предварително, а е само ограничение за крайния остатък.
Освен това - удръжките се смятат от нетната заплата, а не от брутна и ограничението за несеквестируем минимум не важи при запор за издръжка.
За периода с платено майчинство се взема дохода, от който е изчислено майчинството. За неплатения отпуск за отглеждане на дете до 2 години се взема МРЗ.
За декларация с невярно съдържание, нали се носи наказателна отговорност.
Отделно никой не спира имуществено увредения работодател да съди работника си за вредите, които му е нанесъл.
Хубаво, ще го съди и ще си възстанови разходите. Може би.
Но всичко това е свързано и с корекции на ведомости, на отчети и най-вече на Д1 и Д6. И това за ПЕТ!!! години. Ако не и повече.... И ако разправията по възтановяване на надвнесеното има за цел да обезщети ощетения работодател, то корекциите на Д1 имат за цел  да вкарат в ред осигурителното досие на некоректния работник и се правят само и единствено в негов интерес.
 :no: