Счита се пенсионер. Може да избира дали по ГД ще се осигурява за пенсия или не. Относно ЗО - зависи от размера на сумата по ГД и дали е осигурен другаде по чл.4 от КСО. Пенсията не е основание за осигуряване по този член
Ако само ще управлява и има подписан ДУ  -само по ДУ
Не е задължително да ползвате отпуска по двата ТД едновременно. Освен ако не са при един и същ работодател.
Нищо не пречи да ползвате 20 дни отпуск при първия работодател, като в това време работите при втория работодател. После можете да почивате при втория и да работите при първия. Ето Ви 2*20 дни отпуск.  :)
само един от работодателите следва да натрупа дохода и да преичисли данъка
Основен е работодателя по ТД, който е сключен по-рано. При другия трябва да е назначен на допълнителен ТД.
Дали Ви е излишно - Вие си знаете.
Дали е законно - сигурно.
Дали може да се спести едното - би могло да се спести договора за управление.
Как може да се спести - питайте счетоводителя си и/или адвоката, който ви регистрира ЕООДто.
Колега, отдавна сте във форума, за това предполагам че отдавна се занимавате със счетоводство. Неудобно ми е да Ви обяснявам елементарни неща. Помислете /прочетете/ кое е стойност на материала, кое е данък, кое е разход, кое - паричен поток... Още повече, че сте по ДДС и ползвате ДК.
Да не задълбавам в теорията и да Ви питам за методите на определяне на цената про влагане /първа входяща, първа изходяща, средно претеглена и т.н./
Ако този управител е и съдружник, може да се осигурява само като СОЛ за цялата си дейност в ООДто - и за управленската и за другия "личен" труд. След като е пенсионел може да избира дали да се осигурява само здравно /задължително/ или и за пенсия. Може да избере и здравно+ пенсионно+ОЗМ
А другите материали, за които ползвате ДК, по каква цена ги изписвате?
Зависи как във вашата фирма се оформя повишаването на класа, как процедирате с другите работници при придобиването на пълна година стаж. Вариантите най-общо са два - ДС за промяна на допълнителното възнаграждение или заповед за промяна на "класа". Заповедта е на основание вътрешните правила за организация на РЗ. Можете да добавите "и на основание допълнително доказан трудов стаж".
Смятам, че молба не е нужна
За определяне на 9-те месеца за право на борса няма значение че сте били на 4 часа. Всеки месец с осигуровки за безработица се брои. 1 месец работа на 4 часа е 1 месец с осигуровки за безработица.
Освен това - 30 работни дни /около месец и половина/ от неплатения отпуск през календарната година  се считат за трудов стаж, а също се добавя към месеците с осигуровки за безработица.
Времето на болничния също се брои.

По данните, които даваш прекъсването е около 3 месеца и половина. Най-точна справка може да получиш в счетоовдствоот на работодателя.
Редно е.
Поне по първоначалните данни...
Щом нямате брак, не е част от семейството и неговия доход е без значение.
Ако срокът на изпитване е уговорен в полза на работодателя или в полза и на двете страни, то в рамките на този период работодателят може да прекрати договора без да посочва мотиви и работникът няма никаква защита.
На защита можете да се надявате едва когато изтече срокът на изпитване. Имайте предвид, че отпуските, болничните и другите отсъствия удържанат срока на изпитване.
могат
Без всякакъв проблем
Формално погледнато тези осигуровки, за които става дума не са удържани......

Не съм убедена, че "не са удържани". Нали все пак работодателя е взел сумата от работника и е внесъл в бюджета тази задължителна осигурителна вноска.

Когато сумата е по-малка и има работни дни /заплата/ в периода на НО и ли непосредствено след НО, то удържам личните ЗОВ по ведомост и намалявам облагаемия доход за месеца. Не съм имала проблеми при проверка. Сега обаче неплатеният отпуск е дълъг и продължава и след 31.12.....
В тази връзка - ако лицето е било по-дълго в неплатен, то цялата сума на личните ЗОВ /напр. 8*16,90/ ли се приспада от облагаемия доход? Тъй като през месеците, когато е бил в неплатен не е имал доход, от който да се приспаднат тези ЗОВ, то излиза, че при годишното изравяване трябва да връщам 13,52. Така ли е?
Да, така е. Осигуровките са според месеца, през който е положен труда и зависят от МРЗ за този период. От датата на плащане зависи удържането на ДДФЛ, сроковете за подаване на Д1 и Д6, както и сроковете за внасяне задълженията
Може и от 01.01., но трябва да сте връчили заповедтта поне на 30.12.2013
Какво общо има сл.бележка с признаването или непризнаването на разходите на възложителя?
Издавате си "нормални" СИС и сл.бележка, а осигуровките внасяте в съответния срок
Интересен въпрос

От една страна съгласно чл. 18. (1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението

От друга страна - съгласно чл. 16. (2) При определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или ...

Стигам до извода, че не може да си поиска възстановяване на данъка.  Освен това - в ГДД няма ред/приложение за данъка върху лихвите.
Все пак не съм 100% сигурна